Сексът и градът

17. Жега в града! Тузаря е обзет от сексуална паника

През август Ню Йорк е съвсем различен град. Сякаш си в южноамериканска страна с корумпиран диктатор пияница, небивала инфлация, наркокартели, прашни пътища, запушени водопроводи — където нищо не се подобрява, дъждът никога не пада.

Повечето нюйоркчани не издържат психически на жегата. Обземат ги лоши мисли и лоши чувства. Те пък водят до лошо поведение, в което нюйоркчани са спецове. Стават потайни. Гадни. Партньори се разделят. Събират се хора, които не би трябвало да са заедно.

Градът е нажежен. Температурата с дни наред не пада под 35 градуса. Народът е луднал.

В жегата не можеш да имаш вяра на никого, и особено на себе си.

В осем часа Кари е в леглото на Тузаря. Смята, че няма да се оправи. Всъщност е твърдо убедена, че няма да се оправи. Плаче истерично във възглавницата.

— Кари! Успокой се! Успокой се! — нарежда й Тузаря. Тя се търкулва по гръб, а лицето й е гротескна, петниста маска.

— Ще ти мине. Трябва да тръгвам на работа. Веднага. А ти ме задържаш.

— Няма ли да ми помогнеш? — пита Кари.

— Не — отговаря той, като пъха златните копчета в дупките на колосаните си ръкавели. — Трябва да си помогнеш сама. Измисли начин.

Кари се завива през глава и продължава да реве.

— Обади ми се след няколко часа — казва Тузаря и излиза. — Довиждане.

След две минути се връща.

— Забравих си табакерата — обяснява и я гледа, докато прекосява стаята. Тя е замлъкнала.

— Довиждане — казва Тузаря. — Довиждане. Довиждане.

Десети пореден ден на непосилна жега и влага.

Кари прекарва твърде много време с Тузаря. Той има климатик. Тя също, но нейният не работи. Двамата си измислят кратък ритуал. В жегата. Всяка вечер в 11 ч., ако не са излезли заедно, Тузаря й звъни.

— Как е при теб? — пита.

— Горещо — отговаря тя.

— И какво правиш?

— Потя се.

— Искаш ли да дойдеш да спиш тук? — пита пак той почти срамежливо.

— Да, защо не! — отвръща Кари. Прозява се.

След което се втурва из апартамента, профучава през вратата (покрай нощния портиер, който й хвърля мръснишки погледи) и скача в такси.

— О, здрастиии! — възкликва Тузаря, като й отваря — гол. Казва го почти сънливо, сякаш е изненадан от пристигането й.

Лягат си. Летерман или Лено. Тузаря има един чифт очила. Редуват се да гледат с тях.

— Мислиш ли да си смениш климатика? — пита той.

— Да — отговаря Кари.

— Новите струват към 150 долара.

— Знам. Каза ми.

— Просто невинаги може да спиш тук.

— Не се безпокой — уверява го тя. — Жегата не ме притеснява.

— Не искам да ти е горещо. У вас — отвръща Тузаря.

— Ако ме каниш просто от съжаление, по-добре недей — казва Кари. — Ще идвам само ако ти липсвам. Ако не можеш да спиш без мен.

— О, да, липсваш ми! Разбира се. Естествено, че ми липсваш — уверява я той. А след няколко секунди: — Имаш ли пари?

Кари го поглежда.

— Много — отвръща.

Горещото време ти действа особено. Разпускащо. Имаш чувството, че си полупиян. В горен Ийст Сайд хормоните на Нюбърт са се разлудували. Той копнее за бебе. През пролетта жена му Бел му заяви, че не иска да е бременна през лятото, защото няма да може да се покаже по бански. Сега пък твърди, че не може да забременее през лятото, защото не иска да й се гади в жегата. Нюбърт й напомня, че почти непрекъснато е на работа във високата си инвестиционна банка със стъклени зелени стени и климатик. Напразно.

А той по цял ден се разтакава по скъсани боксерки из апартамента им и чака агентът да позвъни с новини за романа му. Гледа телевизия. Прави си маникюр с тъпи инструменти. Звъни й по двайсет пъти. Тя винаги отговаря любезно:

— Здравей, Пуки.

— Какво ще кажеш да си купя пинсети на „Ревлон“ от неръждаема стомана с изтънени краища?

— Чудесна идея! — отвръща Бел.

Веднъж по време на горещниците й се налага да отиде на делова вечеря с клиенти. Японци. След много поклони и ръкостискания Бел и петимата мъже в тъмни костюми се отправят към „Сити краб“48. Насред вечерята неочаквано се появява Нюбърт. Порядъчно пийнал. Облечен като за къмпинг. Решава да представи своя версия на популярен фолклорен танц. Натъпква джобовете на туристическите си шорти в цвят каки със салфетки. После, размахал две кърпи, прави няколко крачки напред и вдига високо крак, след това отстъпва и рита с другия назад. Добавя и два-три странични ритника, които, технически погледнато, липсват в оригиналния танц.

— О, това е съпругът ми — обяснява Бел на клиентите, сякаш случилото се е напълно в реда на нещата. — Много обича да се забавлява.

Нюбърт вади малък фотоапарат и започва да снима японците.

— Кажете „рангуста“ — подканя ги.

Кари е в новия ресторант „Льо Зу“ и вечеря с тумба бегли познати, сред които е и новото лице на „Ит“ — Ра. Вътре има към три маси, претъпкано е, а на тротоара чакат хора. Някой непрекъснато им изнася бутилки бяло вино. Скоро на улицата се заформя купон. Горещото време е в началото си и хората още са любезни:

— Копнеех да те видя!

— Трябва да направим нещо заедно.

— Трябва да се виждаме по-често.

Кари говори с всички и не мрази никого. Поне веднъж няма чувството, че е ненавиждана.

Седи в ресторанта между Ра и импресариото му. От „Ню Йорк таймс“ непрекъснато ги снимат. Ра не говори много. Повече гледа, глади козята си брадичка и кима с глава. След вечеря двамата с Кари отиват у импресариото му, за да пушат. Какво друго да правят по това време на лятото, насред жегата? Цигарите са силни. Късно е. Ра и импресариото я изпращат до таксито.

— Намираме се в т.нар. зона — казва импресариото. Гледа я.

Кари си мисли, че всъщност разбира за какво говори жената, какво е „зоната“ и защо изведнъж са се озовали тук.

— Защо не дойдеш да живееш с нас в „зоната“? — пита Ра.

— Бих искала — отвръща тя сериозно, но същевременно си мисли, че трябва да се прибере.

Потегля към къщи, ала преди да пристигне, спира таксито.

Слиза и тръгва пеш. Продължава да мисли, че трябва да се прибере. В града е горещо. Тя се чувства силна. Като хищник. На няколко крачки пред нея върви жена. Облечена е в широка бяла риза, която е като знаме и я подлудява. Кари сякаш се превръща в помирисала кръв акула. Фантазира си как убива и изяжда жената. Това толкова й харесва, че чак я плаши.

Жената не подозира, че я дебнат. Крачи по тротоара в пълно неведение и с леко олюляваща се походка. Кари си представя как разкъсва със зъби бялата й мека плът. Сама си е виновна. Да вземе да поотслабне малко. Тя спира и си влиза в блока.

— Добър вечер, г-це Кари — поздравява я портиерът.

— Добър вечер, Карлос — отвръща.

— Всичко наред ли е?

— О, да, всичко е наред.

— Тогава лека нощ — пожелава й Карлос, като пъха глава през отворената врата на асансьора. Усмихва се.

— Лека нощ, Карлос — усмихва се в отговор Кари, разкривайки всичките си зъби.

Кофти е да си навън в жегата, но да си сам вкъщи, е още по-гадно.

Кити се размотава из големия апартамент на Пето авеню, в който живее с Хюбърт — 55-годишния си приятел актьор. Той прави повторен дебют. Снима филм в Италия с нашумял млад американски режисьор, а после ще отиде в Лос Анджелис за пилотен епизод на телевизионен сериал. След няколко дена тя заминава при него в Италия, след което двамата ще отлетят за Л. А. Кити си мисли: „Аз съм на 25 години. Твърде млада съм за това.“

В пет часа телефонът най-после иззвънява.

— Ало, Кити? — Мъжки глас.

— Даааа?

— Там ли е Хюбърт?

— Нееее.

— О, обажда се Даш.

— Даш? — пита леко объркана тя. Това е импресариото на Хюбърт. — Той е в Италия — добавя.

— Знам — отговаря Даш. — Поръча ми, като дойда в Ню Йорк, да ти звънна и да те изведа някъде. Притесняваше се, че може да си самотна.

— Разбирам — казва тя. Ясно й е, че Даш лъже, и е поласкана.

Срещат се в десет часа в „Бауъри“. Пристига и Станфорд Блач. Той е приятел на Даш. Всъщност с кого ли не е приятел!

— Станфорд — започва Даш. Обляга се назад. — Кажи някое ново заведение. Искам повереницата ми да изкара страхотна вечер. Струва ми се, че й е скучно.

Двамата се споглеждат.

— Аз обичам да ходя в „Блу ейнджъл“ — отговаря Станфорд. — Но пък моят вкус е по-особен.

— Да вървим — предлага Даш.

Клубът е някъде в Сохо. Влизат и се озовават в долнопробно заведение с шперплатова естрада за танцьорките.

— Това лято на мода са долнопробните заведения — пояснява Станфорд.

— О, моля те, аз ги обикалям от години — възразява Даш.

— Знам. Ти си способен, както говориш по телефона в колата си, да кажеш: „Бихте ли изчакали? Тъкмо ми правят «свирка» на «Палисейдс Паркуей» и всеки момент ще свърша“ — отвръща Станфорд.

— Само на бул. „Сънсет“ — поправя го Даш.

Сядат точно пред естрадата. След малко се появява една жена. Носи букет маргаритки, които сякаш е набрала от пукнатина в тротоара. Чисто гола е. Слаба, а с целулит.

— Нещо не е наред, щом такова слабо момиче има целулит — прошепва Кити в ухото на Даш.

Той я поглежда и й се усмихва снизходително. „Добре де, ще го понеса“, мисли си тя.

Жената взема боа от пера и започва да танцува. Къса листенцата на цветята. Цялата е потна. Ляга и се търкаля по мръсната естрада, а когато става, по тялото й са полепнали кокоши пера, назъбени листенца и пръст. После разтваря крака в лицето на Кити. Тя има чувството, че е доловила миризмата й, но си мисли: „Добре де, ще го преживея!“

Излизат две лесбийки. Подхващат номера си. Дребната стене. По-едрата започва да я души. Кити вижда изпъкналите вени по врата й. Не е трик. „Това е порноклуб!“, мисли си. Станфорд си поръчва още една чаша бяло вино.

Едрата жена грабва косата на дребната и я дърпа. Кити се пита дали не трябва да направи нещо. Косата пада, оказва се, че е перука, а истинската е подстригана съвсем късо.

— Край на шоуто! — заявява Даш. — Да си вървим.

Навън още е горещо.

— Какво беше това, по дяволите! — възкликва Кити.

— А ти какво очакваше? — пита Даш.

— Довиждане, Кити — казва самодоволно Станфорд.

Към десетия ден от горещниците Кари беше вече твърде привързана към Тузаря. Даже прекалено. И тогава получи нервен срив. Вечерта започна добре. Тузаря излезе сам на делова вечеря. Отначало нямаше никакъв проблем. Кари отиде у приятелката си Миранда. Щяха да седят на хладно и да гледат на видео откъси от „Абсолютно великолепни“. Но си наляха питие. После Миранда се обади на наркопласьора си. И се почна. Не бяха се виждали известно време, тъй като Кари беше твърде заета с Тузаря, и Миранда я подхвана.

— Искам да се срещна с него. Защо още не съм го виждала? А ти къде беше се загубила? — После пусна бомбата. Каза, че познавала някакво момиче, което ходело с Тузаря през първия месец от връзката му с Кари.

— Мисля, че са излизали само веднъж — възрази тя.

— Напротив. Срещали са се няколко пъти. Ня-кол-ко! Ето защо не ти се обадих цял месец. Чудех се дали да ти кажа, или не.

— Това е кофти — заяви Кари.

На другата сутрин лежеше в леглото на Тузаря и се опитваше да реши какво всъщност иска. Струваше й се, че животът й беше се променил, но дали беше така? Мисли си: Още не съм омъжена. Още нямам деца. Ще имам ли някога?

Кога?

Това е зоната на Тузаря, мисли си още Кари. Зоната на Тузаря.

Следобед Тузаря й праща цветя. Картичката гласи: „Всичко ще се оправи. Обичам те: Тузаря.“

— Защо ми изпрати цветята? — попита го по късно тя. — Беше много мило.

— Исках да знаеш, че си обичана — отговори той.

След няколко дена отидоха за уикенда в къщата му в Уестчестър, където Тузаря играеше голф. Той тръгва рано сутринта. Кари става късно, прави кафе. Излиза навън и се разхожда из двора. Стига до края на улицата. Връща се. Влиза в къщата и сяда.

„Какво ще правя сега?!“, мисли си и се опитва да си представи Тузаря на игрището, как запраща топките на невероятни разстояния.