Сексът и градът

14. Портрет на манекен на бельо с голяма издутина: Пакета слиза от гигантския си билборд

На най-горната стълба се отваря врата и на прага й се очертава силуетът на Пакета — манекен на бельо и начинаещ актьор. Едната му ръка е вдигната и се подпира на рамката, тъмнокестенявата му коса пада в очите му, а той се смее, като те гледа как пуфтиш без дъх нагоре по стълбите.

— Вечно си в движение — казва, сякаш сам иска да се излежава по цял ден. Спомняш си какво ти повтаря приятелят му — сценаристът Станфорд Блач:

— Пакета изглежда така, сякаш пътува със собствен осветител.

Не издържаш повече. Трябва да отместиш поглед.

— Той е човешкият еквивалент на палто от самур — казва още Станфорд. Напоследък ти е проглушил ушите за него. Телефонът ти звъни, вдигаш, а насреща е Станфорд.

— Кой е по-секси? Пакета или Киану Рийвс?

Въздишаш. И макар да нямаш представа кой всъщност е Пакета, а и не те интересува, отговаряш:

— Пакета.

Отчасти поради чувство за вина. Разбираш, че трябва да знаеш кой е: онзи тип, дето е пльоснат — мускулест, почти гол — на гигантския билборд на пл. „Таймс“, а и на всички автобуси. Но ти не стъпваш на „Таймс“, а на автобусите не обръщаш внимание, освен ако някой не реши да те блъсне.

Ала Станфорд продължава да те обработва.

— Онзи ден с Пакета минахме покрай билборда му на пл. „Таймс“. Той искаше да си вземе част от него и да си я окачи в апартамента например носа си. Но аз го посъветвах да се спре на издутината на панталона си. Така, когато жените го попитат колко му е голям, ще може да отговаря: 4 метра.

Днес направи нещо много мило. Опита се да ме покани на вечеря. Каза: „Станфорд, ти толкова си ми помагал. Искам да ти се отплатя.“ Аз отвърнах: „Не ставай глупав!“, но досега единствен Пакета се е сетил да ме покани на вечеря. Можеш ли да си представиш, че освен красив е и толкова добър!

Съгласяваш се да се запознаеш с него.

При първата си среща с Пакета — в „Бауъри“ в компанията на Станфорд — иска ти се да го намразиш. Той е на 22 години. Модел. И т.н. Усещаш, че и на него му се иска да те намрази. Наистина ли ще се окаже такъв глупак? Пък и не смяташ, че секс символите са секси и в действителност. Последният, с кого се запозна, ти приличаше на червей. В буквалния смисъл.

Но не и този. Той не е такъв, за какъвто се представя.

— С различните хора съм различен — пояснява.

После изчезва в тълпата.

След два месеца отиваш в „Бароло“ на рожден ден на манекенка и пак го срещаш. Облегнал се е на бара насред стаята и ти се усмихва. Маха. Насочваш се към него. Отрупва те с прегръдки, а фотографите щракат като луди. После изведнъж се озоваваш срещу него на масата. С приятеля си водите принципен безспирен разгорещен спор.

Пакета все се навежда и пита всичко наред ли е. Казваш „да“ и си мислиш: как не разбира, че с приятеля си винаги си говорите така!

Станфорд, който познава цял Холивуд, го изпраща в Л. А. да се явява на прослушвания за малки роли в киното. Пакета му оставя съобщение: „Все за теб говорят. Ти си страхотен! Ще станеш звезда. Успях ли да ти го набия в главата? Ти си звезда, ти си звезда, ти си звезда!“

Станфорд се засмива:

— Подражава ми.

С Пакета се напивате в „Бауъри“.

Той живее в малко ателие, в което всичко е бяло — бели завеси, бели чаршафи, бял юрган, бял шезлонг. Отиваш до банята и проверяваш дали използва специална козметика. Не виждаш.

Отрасъл е в Де Мойн, Айова. Баща му бил учител, а майка му училищна сестра. В гимназията не се движел с тежкарите. Получавал само шестици, а след часовете помагал на по-малките ученици. Служел им за пример.

Не смятал да става манекен, но в осми клас го избрали за най-красив ученик. Тайничко мечтаел да се занимава с нещо вълнуващо. Например да стане полицай. Но две години следвал литература в Университета на Айова. По желание на баща си. Един от преподавателите му бил млад и хубав, повикал го на консултации, седнал до него и сложил ръка на крака му. Плъзнал я към издутината на панталона му.

— Лесно ще си вземеш изпита — казал.

Пакета не стъпил повече на лекциите му. След три месеца напуснал университета.

Напоследък някой му звъни и му оставя само музикални съобщения. Отначало ги прослушвал, защото мислел, че накрая ще има и послание от приятел. Сега смята, че то е закодирано в мелодията.

— Струва ми се, че са от мъж.

Лежите на леглото, сякаш сте на 12 години (по корем, със стърчащи навън крака), и ти предлагаш:

— Разкажи ми нещо.

Пакета отговаря:

— Напоследък най-често си мисля за бившето си гадже.

През лятото на 1986 г. бил на 14 години. Небето над Айова било ясно, а под него се зеленеели нивята. Докато с приятели обикаляли наоколо с колите, виждал как расте житото.

После отишъл със семейството си на щатския панаир. С приятеля си минавали през изложението за добитък, когато я зърнал. Тимаряла млада юница. Пакета хванал приятеля си за ръката и казал:

— Това е бъдещата ми жена!

Цяла година не я видял. Една вечер отишъл на танцова забава, каквито организират в малките градчета, за да предпазят младежите от щуротии, и тя била там. На Бъдни вечер пофлиртувал с нея.

— А после ме заряза — казва. — Заболя ме по странен начин.

След година и половина, когато момичето решило, че го харесва, Пакета не поддал.

— Макар че страшно исках да съм с нея. Но един ден се предадох.

Няколко години излизали спорадично. Сега тя е компютърна програмистка в Айова Сити. Все още си говорят. Дали някой ден ще се ожени за нея? Пакета се ухилва, като в такива случаи му се набръчква върхът на носа.

— Възможно е — казва. — Виждам го в представите си. Чак се побърквам!

— Все твърди, че ще се върне в Айова, ще си има деца и ще стане ченге — пояснява Станфорд.

— Очарователна мечта, стига да не я осъществи — отвръщаш, а после ти става гадно, че си го казала.

С Пакета сте гладни и отивате в евтина закусвалня — в неделя вечер в шест часа. В ъгъла седят две полицайки и пушат. Посетителите са облечени в мръсни анцузи. Той омита половината ти сандвич с шунка и кашкавал.

— Бих могъл да изям четири такива сандвича — казва, — но няма. Изям ли хамбургер, после се чувствам виновен.

Пакета държи на външния си вид.

— Преобличам се по пет пъти на ден — обяснява. — Кой не се поглежда в огледалото поне сто пъти, преди да излезе? Вървя напред-назад между двете огледала в апартамента си, сякаш някое ще ме покаже по-различен. Да, в това огледало изглеждам добре. Я да видя дали и в другото ще съм същият. Не правят ли всички така?

— Понякога се разсейвам — продължава. — Мислите ми се пръскат в главата. Объркват се и нищо не разбирам.

— Какво те разсейва сега? — питаш.

— Носът ти.

— Много ти благодаря. Мразя го!

— И аз си мразя носа — казва. — Адски е голям. Но мисля, че зависи от прическата ми. Оня ден Станфорд вика: „Косата ти ми харесва така. Обемна е. И ти смалява носа.“ — И двамата избухвате в смях.

На улицата Пакета те смушква.

— Сбъркал е „кученца“.

Поглеждаш. До огромен сив мастиф стои мъж в работен комбинезон и държи картон с надпис: „Кучинца за продан.“

— Какво има? — пита. Зад него е паркиран мръсен червено-бял пикап.

— „Кученца“. Написали сте го погрешно — обяснява Пакета.

Мъжът поглежда надписа и се ухилва.

— По-нагоре продават същите кученца за двеста долара, не за две хиляди — добавя Пакета и мъжът се разсмива.

По-късно седиш на ръба на леглото на Пакета, подпряла главата си с ръце, и го гледаш, а той лежи с ръка в колана на джинсите си.

— Както си вървя по улицата в прекрасно настроение, изведнъж без никаква причина изпадам в депресия — разказва. — Знам, че съм невротик. Виждам го. Усещам го. Аз съм самоаналитичен, самокритичен, самосъзнателен. Много внимавам какво говоря.

Продължава:

— Преди да произнеса нещо, казвам си го наум, да не би да сгреша.

— Не смяташ ли, че е губене на време? — питаш.

— Отнема ми не повече от секунда.

Замълчава.

— Ако навън към мен се приближи непознат човек и попита дали съм модел, отговарям: „Не, студент съм.“

— И?

Засмива се.

— Той загубва интерес — отвръща и те поглежда така, сякаш не вярва, че не си го знаела.

Обажда се Станфорд.

— Пакета ми е оставил много мило съобщение — казва. Пуска го: „Стани, да не хвърли топа? Да не пукна? Сигурно си мъртъв, защото не вдигаш телефона [Смях.] Звънни ми после.“

Приятно ти е да седиш в апартамента на Пакета. Напомня ти за времето, когато беше на 16 години и се мотаеше с онова красиво момче в родния си град в Кънектикът. Пушехте „трева“, а вашите мислеха, че си на езда. Не се досещаха за истината.

Поглеждаш през прозореца към слънчевите петна по задните стени на къщичките.

— Искам да имам деца, откакто аз самият бях дете — казва Пакета. — За това мечтая.

Но преди. Преди да му се случи тази история. Преди настоящето.

Преди няколко седмици получил предложение да изиграе втора главна роля във филм, събрал цяло съзвездие от млади холивудски актьори. Отишъл на купон и случайно си тръгнал с гаджето на друг актьор — току-що изгряла манекенка. Той заплашил да ги убие и двамата напуснали временно града. Само Станфорд знае къде са. Обажда ми се, че не спирал да говори по телефона. От „Хард копи“ предложили на Пакета пари, за да участва, но Станфорд отговорил:

— За кого го мислите? За иконома на Ивана Тръмп ли?

Пакета казва:

— Не вярвам на тези глупости. Пак съм си аз. Не съм се променил. Непрекъснато ми повтарят: „Не се променяй!“ В какво да се променя? В егоманиак ли? В идиот? В кретен? Аз се познавам добре. В какво да се променя?

— Защо се смееш? — пита.

— Не се смея — отвръщам. — Плача.

Станфорд казва:

— Забелязала ли си, че Пакета не се парфюмира?