Шестият

6

Вътре в сградата ги подложиха на още една проверка. Магнитометър за неоткрито при другите проверки оръжие, още едно физическо претърсване, рентген на малката чантичка на Мишел, документална проверка, справка със списъка на посетителите, устен разпит, който би засрамил дори МОСАД, и накрая няколко справки по телефона. После ги прехвърлиха да чакат в помещение, което нарекоха рецепция, оборудвано с блиндирани прозорци, чиято дебелина беше най-малко осем сантиметра.

Шон почука по единия от тях и поклати глава.

— Дебели са поне колкото онези на „Звяра“.

Мишел се зае да оглежда вътрешните стени, плъзгайки длан по гладката им повърхност.

— Това не е обикновена зидария, а по-скоро композитен материал — установи тя. — Вероятно на базата на титан, който не може да бъде пробит дори с куршум четирийсет и пети калибър.

— Говорих по телефона с един приятел, който е запознат с това място — рече Шон. — Сградата е изградена на подвижна платформа, като небостъргачите.

— Антиземетръсна?

— Точно така. Трябва да е струвало куп пари.

— Парите на данъкоплатците, както ти спомена. Питам се дали е и водонепроницаема. Все пак е на две крачки от океана.

— Шегуваш ли се?

— Така казва приятелят ми — поклати глава Шон.

Мишел огледа тясното, спартански обзаведено помещение.

— Дали тук изобщо идват посетители? Нямат дори списания. Със сигурност няма да открием и автомати за продажба на напитки и сандвичи.

— Ти би ли пожелала да дойдеш тук? Дори ако зад тези стени е затворен твой близък? Това все пак е затвор за психичноболни престъпници.

— Май вече не го наричат така.

— Това не променя нещата. Те си остават луди и престъпници.

— Ето го предубеденото отношение. Рой дори не е бил съден.

— Тук ме хвана натясно.

— Което обаче не означава, че е нормален — добави Мишел, предизвиквайки повдигането на вежди от страна на партньора й. — Колко затворници, прощавай, пациенти, лежат тук според теб?

— Предполагам, че е поверителна информация.

— Защо да е поверителна? Не сме нито в ЦРУ, нито в Пентагона!

— Единственото, което мога да ти кажа, е, че се опитах да разбера, но се сблъсках с каменна стена. Знам само, че в момента Рой е един от най-опасните престъпници, затворени тук.

— Докато не го смени някой още по-откачен психопат.

— Извинете…

Обърнаха се. На вратата стоеше млад мъж, облечен в синя престилка. В ръката си държеше малък електронен бележник.

— Шон Кинг и Мишел Максуел?

Изправиха се едновременно. Главите им щръкнаха над младежа, който беше доста по-нисък от тях.

— Ние сме — рече Шон.

— Тук сте на посещение при Едгар Рой?

Шон се подготви за битка, сигурен, че ще ги разиграват, но Синята престилка просто добави:

— Моля, последвайте ме.

Минута по-късно ги предаде на жена, която изглеждаше доста по-заплашително. Беше висока почти колкото Мишел, но значително по-едра и по-пълна. Приличаше на защитник от отбор по американски футбол. Представи се като Карла Дюкс, директор на „Кътърс Рок“. Пръстите й стиснаха дланта на Мишел с такава сила, че тя неволно се запита дали името й всъщност не е Карл.

Кабинетът й представляваше квадратна стая пет на пет. Обзавеждането се изчерпваше с бюро, компютър и три стола, единият от които беше нейният. Нищо друго. Нито шкафове за документи, нито снимки на близки и приятели, нито картини по стените, нито гледка през прозореца.

— Моля, седнете — покани ги тя.

Седнаха.

Дюкс извади една червена папка от чекмеджето на бюрото и я сложи пред себе си.

— Научих, че Тед Бърджин е мъртъв — рече тя.

Слава богу, че започва без увъртания, рече си Шон. Сега обаче предстои истинската битка.

— Наистина е така — каза на глас той. — Разследването се води от ФБР. Но днес ние имаме насрочена среща с Едгар Рой, която не бихме искали да пропуснем.

— Срещата беше поискана от Тед Бърджин, а вие сте посочени само като негови придружители.

— Очевидно той не може да присъства — обясни спокойно, но твърдо Шон.

— Естествено. Но предвид обстоятелствата не съм сигурна, че…

— Защитата му няма да бъде прекратена — прекъсна я Мишел. — На даден етап той ще бъде изправен пред съда, където ще се нуждае от юридическо представителство. Между другото, Шон е лицензиран адвокат, който работеше в екип с Тед Бърджин.

— Наистина ли? — попита Дюкс, внимателно оглеждайки Шон. — До този момент си представях, че вие двамата сте само детективи.

— Две дини под една мишница — отвърна Шон, подемайки току-що родената тактика на Мишел. — Аз съм лицензиран частен детектив и едновременно с това редовен член на адвокатската колегия във Вирджиния, където ще бъдат повдигнати обвиненията срещу Рой.

— Имате ли някакъв документ, с който да докажете тези твърдения?

Шон й подаде членската си карта от щатската колегия.

— Ако звъннете в Ричмънд, ще получите потвърждение — спокойно рече той.

Тя му върна картата.

— А за какво по-точно желаете да разговаряте с Едгар Рой?

— Съжалявам, но това е поверително. Ако ви кажа, ще наруша конфиденциалността между адвокат и клиент. А това би било сериозно прегрешение от моя страна.

— Ситуацията е доста деликатна. Случаят с Едгар Рой е специален.

— Вече разбрахме това — обади се Мишел.

— Именно затова трябва да разговаряме с него — добави Шон.

— Сутринта ни се обадиха от ФБР — рече Дюкс.

— О, сигурен съм в това — кимна Шон. — Специален агент Мърдок, нали?

Директорката пренебрегна въпроса.

— Той каза, че убийството на Тед Бърджин има някаква връзка със защитата на Едгар Рой.

— И вие ли мислите така? — попита Мишел.

— Откъде мога да знам? — остро отвърна Дюкс, като я изгледа неприязнено.

— Бърджин е идвал при Едгар Рой, нали? — попита Шон.

— Разбира се. Той беше официалният му адвокат.

— Колко често? И кога за последен път?

— Не мога да ви отговоря наизуст. Трябва да направя справка.

— Направете я, моля.

Ръката й не помръдна към клавиатурата.

— Защо? Трябва да разполагате с цялата информация, след като наистина сте работили с него.

— Той пристигна тук сам. Снощи имахме уговорена среща, за да прегледаме заедно материалите по делото. За съжаление не получихме този шанс.

— Разбирам — каза Дюкс. Ръката й все още не помръдваше.

— Може би специален агент Мърдок е пожелал да се запознае с въпросната информация?

— Не мога нито да потвърдя това, нито да го отрека.

— Добре, ясно. Ще можем ли да се срещнем с Едгар Рой?

— Не съм много сигурна. Преди това ще трябва да се посъветвам с нашия юрисконсулт.

Шон бавно се изправи.

— Е, добре — тежко въздъхна той. — Не ми се искаше да поемам по този път, но…

— Какво имате предвид? — изгледа го Дюкс.

— Ще ми кажете ли къде е редакцията на местния вестник?

— Защо? — остро попита тя.

Той погледна часовника си.

— Ако побързаме, може би ще успеем да включим в сутрешното издание една доста любопитна информация за федерално учреждение, което отказва контакт между обвиняем и редовно назначения му юридически защитник. Предполагам, че тази информация ще стигне и до Асошиейтед Прес, което означава, че броени минути по-късно ще се появи и в интернет. Между другото, как точно се пише Карла?

Дюкс мрачно се втренчи в него, устните й леко потрепваха.

— Наистина ли ще го направите?

— А вие наистина ли ще нарушите закона?

— Кой закон? — сопнато попита тя.

— Правото на юридическа защита за всеки обвиняем, както е записано в Шестата поправка. Между другото, това е посочено и в Конституцията. А доколкото ми е известно, нейното нарушаване води до тежки последици за всеки, който дръзне да го направи.

— Той има право, мис Дюкс — обади се един глас зад тях.

Шон и Мишел се обърнаха едновременно. Брандън Мърдок стоеше на вратата и се усмихваше.

— Хайде, вървете да си побъбрите с Едгар Рой — добави агентът.