Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Списък на имената

Тъй като броят на имената в книгата е твърде голям, този списък предлага кратки сведения за всяка личност или местност. Тези сведения не са конспект на всичко, споменато в текста, и за повечето от основните герои се оказват прекалено оскъдни; но един подобен списък неизбежно проявява склонност към раздуване и аз се постарах да намаля размера му по няколко начина.

Първият от тия начини е свързан с факта, че нерядко преводът на дадено име се употребява отделно и независимо от елфическото название; така например чертозите на крал Тингол биват наричани както Менегрот, тъй и Хилядата пещери (а понякога и двете заедно). В такива случаи най-често съм комбинирал на едно място елфическото име и неговия превод. Преводните имена са включени и отделно, но само за да насочат към основното название, и само ако са били употребени самостоятелно. Преводите са отбелязани с курсив; част от тях се срещат в книгата (като например Тол Ересеа — Самотният остров), но има и много добавени от мен. Информация за някои непреведени имена е включена и в приложението.

В книгата не са дадени елфическите варианти на множество титли и формални изрази, като например „Върховният владетел“ или „Двата рода“. С подобни названия съм действал по собствена преценка, но повечето от тях са отбелязани.

Авалоне — елдарски град и пристанище на Тол Ересеа, според „Акалабет“ наречено тъй, „защото от всички градове тъкмо то се намирало най-близко до Валинор“.

Авари — Нежелаещи, Отказващи, име на всички елфи, които отказват да тръгнат на западния поход от Куивиенен.

Авасар — Сенките, изоставените земи по крайбрежието на Аман, южно от залива Елдамар между Пелори и Морето, където Мелкор се среща с Унголиант.

Агарваен — Окървавения, име, с което се представя Турин при идването си в Нарготронд.

Агларонд — Искрящите пещери на Шлемово усое в Еред Нимраис (виж „Властелинът на пръстените“).

Аглон — Тесният проход между Дортонион и възвишенията западно от Химринг.

Аданедел — Елфочовек, име, дадено на Турин в Нарготронд.

Адунахор — Владетел на Запада, име, избрано от деветнайсетия крал на Нуменор — първият, който се назовава на адунаически (нуменорски) език; на езика на Върховните елфи името му е Херунумен.

Адурант — шестият, най-южен приток на Гелион в Осирианд. Името означава двоен поток заради разделянето му около остров Тол Гален.

Аеглос — Снежно острие, копието на Гил-галад.

Аегнор — четвъртият син на Финарфин, който заедно с брат си Ангрод отбранява северните склонове на Дортонион; загива в Дагор Браголах. Името означава свиреп огън.

Аелин-уиал — Здрачните езера, където Арос се влива в Сирион.

Аерандир — Морски скитник, един от тримата моряци, които придружават Еарендил в неговите пътешествия.

Аерин — сродница на Хурин от Дор-ломин; взета за жена от източния пришълец Брода; помага на Морвен след Нирнает Арноедиад.

Азагал — владетел на джуджетата от Белегост; по време на Нирнает Арноедиад наранява Глаурунг, преди да бъде убит от него.

Айнулиндале — Музиката на Айнурите, наричана още (Великата) Мелодия или (Великата) Песен. Така се нарича и легендата за сътворението на света, за която се твърди, че е съчинена в Древните дни от Румил Тирионски.

Айнури — Свещените, първите същества, сътворени от Илуватар — Валарите и Маярите, преди създаването на Еа.

Акалабет — Низвергната земя — адунаическо (нуменорско) название, отговарящо по смисъл на елфическото Аталанте. Така се нарича и легендата за падението на Нуменор.

Алдарон — Повелител на дърветата, елфическо име на Ороме, наричан още Таурон.

Алдудение — Жалба за Двете дървета, съчинена от един от Ваниярите на име Елемире.

Алкаринкве — Величествен, име на звезда.

Алкарондас — големият кораб, с който Ар-Фаразон отплава за Аман.

Алквалонде — Лебедов пристан, главен град и пристанище на Телерите по бреговете на Аман.

Алмарен — първото място, където се заселват Валарите в Арда преди второто нападение на Мелкор — остров сред едно обширно езеро в Средната земя.

Аман — Благословена, освободена от зло, име на западната страна отвъд Великото море, в която се заселват Валарите, след като напускат остров Алмарен. Често наричана Блаженото царство.

Амандил — Онзи, който обича Аман, последен владетел на Андуние в Нуменор, потомък на Елрос и баща на Елендил; отплава към Валинор и не се завръща.

Амарие — елфическа девойка от Ваниярите, в която е влюбен Финрод Фелагунд. Остава във Валинор.

Амлах — син на Имлах и внук на Марах; водач на недоволните хора от Естолад, който по-късно се разкайва и постъпва на служба при Маедрос.

Амон Амарт — Съдбовен връх, името, дадено на Ородруин, когато огънят му отново се разгаря след завръщането на Саурон от Нуменор.

Амон Ереб — Самотният хълм, разположен между Рамдал и река Гелион в Източен Белерианд.

Амон Етир — Хълм на съгледвачите, издигнат от Финрод Фелагунд на изток от портите на Нарготронд.

Амон Гварет — хълмът, върху който е изграден Гондолин сред долината Тумладен.

Амон Обел — хълм сред Бретилския лес, върху който е изграден Ефел Брандир.

Амон Руд — Голият хълм, самотно възвишение в земите южно от Бретил; скривалище на Мим и разбойническата банда на Турин.

Амон Сул — Връх на вятъра в кралство Арнор. (Бурния връх във „Властелинът на пръстените“.)

Амон Уилос — елфическо название на Ойолосе.

Амрас — брат-близнак на Амрод, най-малкият син на Феанор; загива заедно с Амрод при нападението срещу народа на Еарендил по устието на Сирион.

Амрод — виж Амрас.

Анадуне — Западна земя, или Задмория, название на Нуменор в андунаическия (нуменорския) език (виж Нуменор).

Анаел — сив елф от Митрим, който осиновява Туор.

Анар — елфическо име на Слънцето.

Анарима — име на съзвездие.

Анарион — по-младият син на Елендил, който заедно с баща си и брат си Исилдур избягва от потъването на Нуменор и основава в Средната земя изгнаническото Нуменорско кралство; владетел на Минас Анор; загива при обсадата на Барад-дур.

Анатар — Повелител на даровете, име, под което се представя Саурон през Втората епоха, докато се явява в красив облик пред Елдарите, останали в Средната земя.

Анах — проход, който се спуска от Таур-ну-Фуин (Дортонион) в западния край на Еред Горгорот.

Ангабар — Железните мини, издълбани в Пръстеновите планини около равнината на Гондолин.

Ангаинор — веригата, изкована от Ауле, с която Валарите оковават Мелкор.

Ангбанд — Железен затвор, Железен ад, могъщата крепост на Моргот в северозападните области на Средната земя.

Англахел — меч, изкован от метеоритно желязо, който Тингол получава от Еол и по-късно дава на Белег; след като бива изкован наново за Турин, мечът получава името Гуртанг.

Ангреност — Желязната крепост, нуменорска крепост по западните граници на Гондор, по-късно обитавана от магьосника Курунир (Саруман); виж Исенгард.

Ангрим — баща на Горлим Нещастни.

Ангрист — Режещ желязо, нож, изработен в Ногрод от майстора Телчар; Берен го взима от Куруфин и го използва, за да отсече Силмарила от короната на Моргот.

Ангрод — третият син на Финарфин, който заедно с брат си Аегнор отбранява северните склонове на Дортонион; загива в Дагор Браголах.

Ангуирел — меч на Еол, изработен от същия метал, както Англахел.

Андор — Подарена земя, едно от названията на Нуменор.

Андрам — Дългата стена, название на стръмнините, разделящи Белерианд на две части.

Андротски пещери — пещери в хълмовете на Митрим, където Туор е осиновен от Сивите елфи.

Андуин — Дългата река, източно от Мъгливите планини; наричана още Великата река, или просто Реката.

Андуние — град и пристанище на западния бряг на Нуменор.

Анкалагон — най-големият от драконите на Саурон, убит от Еарендил.

Анон-ин-Гелид — Нолдорска порта, вход към пресъхналото корито на подземна река, което пресича западните възвишения на Дор-ломин и води към Кирит Ниниах.

Анор — виж Минас Анор.

Ануминас — Кула на Запада (т.е. на Задмория или на Нуменор); престолен град на Арнор край езерото Ненуиал.

Анфауглир — едно от имената на вълка Кархарот, преведено в текста като Алчните челюсти.

Анфауглит — име на равнината Ард-гален, след като бива опустошена от Моргот в Битката на Внезапния пламък; преведено в текста като Задавящият прах. Друго название — Дор-ну-Фауглит.

Апанонари — Къснородени, елфическо название на хората.

Арагорн — трийсет и девети потомък на Исилдур по пряка линия; крал на обединеното кралство Арнор и Гондор след Войната за Пръстена; взима за съпруга Арвен, дъщеря на Елронд.

Арадан — синдаринското име на Малах, син на Марах.

Араман — безплодни пустинни земи по крайбрежието на Аман между Пелори и Морето, които се простират на север до Хелкараксе.

Аранве — елф от Гондолин, баща на Воронве.

Аранел — име на Тинголовия наследник Диор.

Аранрут — Кралска ярост, название на меча на Тингол. Аранрут оцелява след гибелта на Дориат и става собственост на нуменорските крале.

Аратан — втори син на Исилдур, загинал заедно с него в битката на Перуникови поля.

Аратари — Възвишените, осемте най-могъщи Валари.

Араторн — баща на Арагорн.

Арверниен — крайбрежието на Средната земя, западно от устието на Сирион. Във „Властелинът на пръстените“ се споменава в песента, съчинена от Билбо в Ломидол.

Ар-Гимилзор — двайсет и втори крал на Нуменор, свиреп гонител на Елендилите.

Аргонат — Кралските камъни, или Кралските колони, огромни статуи на Исилдур и Анарион, изсечени край Андуин на северната граница на Гондор. (Виж „Властелинът на пръстените“.)

Арда — Кралството, име на Земята като кралство на Манве.

Ард-гален — просторна тревиста равнина, северно от Дортонион, наречена след опустошението си Анфауглит или Дор-ну-Фауглит. Първоначалното име означава зелена местност. За сравнение: Кален-ардон (Рохан).

Аредел — Благородна сред елфите, сестра на Тургон от Гондолин, която бива отвлечена от Еол в Нан Елмот и му ражда син на име Маеглин; наричана още Ар-Фейниел, Бялата владетелка на Нолдорите и Бялата владетелка на Гондолин.

Ар-Зимрафел — виж Мириел.

Ариен — девойка от Маярите, избрана да води ладията на Слънцето.

Арменелос — град на кралете в Нуменор.

Арминас — виж Гелмир.

Арнор — Земя на краля, северното кралство на Нуменорците в Средната земя, основано от Елендил след бягството му от потъването на Нуменор.

Арос — южната река на Дориат.

Аросиах — бродовете на Арос близо до североизточния край на Дориат.

Ар-Сакалтор — баща на Ар-Гимилзор.

Артад — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Ар-Фаразон — Златният, двайсет и четвърти, последен крал на Нуменор; наречен на елфически език Тар-Калион; пленява Саурон, но се поддава на неговите изкушения; главнокомандващ на могъщата флота, която потегля срещу Аман.

Ар-Фейниел — виж Аредел.

Аскар — най-северният от притоците на Гелион в Осирианд (по-късно наречен Ратлориел). Името означава стремителен, буен.

Асталдо — Храбрият, едно от имената на Тулкас.

Аталанте — Низвергната земя, елфически превод на името Акалабет.

Атанамир — виж Тар-Атанамир.

Атанатари — Бащи човешки; виж Атани.

Атани — Вторият народ, хората. Тъй като Нолдорите и Синдарите в Белерианд дълго време не познават други хора освен Трите рода на Елфическите приятели, това название (на синдарински език адан, множествено число едаини) е тясно свързано с тях, тъй че рядко се употребява за хората, които идват по-късно в Белерианд, или остават да живеят отвъд Планините. Но когато говори за Атани, Илуватар има предвид хората като цяло.

Ауле — Валар, един от Аратарите, ковач и повелител на занаятите, съпруг на Явана и създател на джуджетата.

Балан — името на Беор Стари, преди да постъпи на служба при Финрод.

Балар — големият залив, южно от Белерианд, в който се влива Сирион. Също така остров в залива, за който се твърди, че е отчупен от източния край на Тол Ересеа. На този остров се заселват Кирдан и Гил-галад след Нирнает Арноедиад.

Балрог — Всемогъщ демон, синдарински вариант (в езика на Върховните елфи се произнася Валарауко) на името на огнените демони, които служат на Моргот.

Барагунд — баща на Морвен, съпругата на Хурин; племенник на Барахир и един от неговите дванайсет спътници в Дортонион.

Барад-дур — Черната, или Мрачната кула на Саурон в Мордор.

Барад Ейтел — Кула на извора, крепост на Нолдорите край Ейтел Сирион.

Барад Нимрас — Кула на белия рог, изградена от Финрод Фелагунд на носа, западно от Егларест.

Баран — най-голям син на Беор Стари.

Барандуин — Кафявата река в Ериадор, която се влива в Морето на юг от Сините планини; във „Властелинът на пръстените“ често е наричана Брендивин.

Барахир — баща на Берен; по време на Дагор Браголах спасява Финрод Фелагунд, който му подарява пръстена си; загива в Дортонион. За по-нататъшната история на пръстена на Барахир, който се предава по наследство в рода на Исилдур, виж „Властелинът на пръстените“, приложение А.

Бар-ен-Данвед — Дом на откупа, име, с което Мим нарича своя дом върху Амон Руд, когато го отстъпва на Турин.

Бауглир — Принудител, едно от прозвищата на Моргот.

Бездомен горянин — име, с което се представя Турин при първата си среща с хората от Бретил.

Безсмъртни земи — Аман и Ересеа.

Белег — прославен стрелец и старши граничен бранител на Дориат; наричан Куталион, тоест Крепколък; приятел и спътник на Турин, който неволно го убива.

Белегаер — Великото западно море между Средната земя и Аман. Често бива наричано просто Морето, Великото море, Западното море или Великата вода.

Белегост — Великата крепост, един от двата града на джуджетата в Сините планини; синдарински превод на джуджешкото име Габилгатол. Виж Хилядоград.

Белегунд — баща на Риан, съпругата на Хуор; племенник на Барахир и един от неговите дванайсет спътници в Дортонион.

Белерианд — твърди се, че името означава Страна на Балар и че отначало е дадено само на земите около устието на Сирион срещу Баларския остров. По-късно названието обхваща целия северозападен бряг на Средната земя, южно от залива Дренгист, както и всички вътрешни земи на юг от Хитлум и на изток до подножието на Сините планини, а река Сирион разделя страната на Източен и Западен Белерианд. По време на бедствията, в края на Първата епоха, Белерианд е разбит и залят от морето, тъй че оцелява само Осирианд (Линдон).

Белия съвет — Съвет на Мъдреците, създаден през Третата епоха за борба срещу Саурон.

Белтил — Божествено сияние, изображението на Телперион, изваяно от Тургон в Гондолин.

Белтрондинг — лъкът на Белег Куталион, положен в гроба заедно с него.

Белфалас — област по южното крайбрежие на Гондор около едноименния залив.

Беор — наричан Беор Стари; вожд на първите хора, навлезли в Белерианд; васал на Финрод Фелагунд; родоначалник на Беоровия род (виж Балан).

Берег — внук на Баран и правнук на Беор Стари (това не е споменато в текста); водач на недоволните хора в Естолад; прехвърля се през планините обратно в Ериадор.

Берен — син на Барахир; отсича Силмарил от Морготовата корона, за да получи от Тингол ръката на дъщеря му Лутиен, и бива убит от Ангбандския вълк Кархарот; единствен сред хората се завръща от смъртта. По-късно живее с Лутиен на остров Тол Гален в Осирианд и се сражава срещу джуджетата край Сарн Атрад. Прадядо на Елронд и Елрос, родоначалник на Нуменорската династия. Наричан още Камлост, Ерхамион и Едноръкия.

Блаженото царство — виж Аман.

Бор — вожд на източните пришълци, заедно с тримата си синове подкрепя Маедрос и Маглор.

Борлад — един от тримата синове на Бор; загива заедно с братята си в Нирнает Арноедиад.

Борлах — един от тримата синове на Бор; виж Борлад.

Боромир — правнук на Беор Стари, дядо на Барахир, бащата на Берен; пръв владетел на Ладрос. (Да не се обърква с Боромир от „Властелинът на пръстените“.)

Борон — баща на Боромир.

Бортанд — един от тримата синове на Бор; виж Борлад.

Браголах — виж Дагор Браголах.

Брандир — наричан Брандир Куция; вожд на Народа на Халет след смъртта на баща си Хандир; влюбва се в Ниенор; убит от Турин.

Братоубийство — избиването на Телери от Нолдорите в Алквалонде.

Бреголас — баща на Барагунд и Белегунд; загива в Дагор Браголах.

Брегор — баща на Барахир и Бреголас.

Бретил — гората между реките Теиглин и Сирион, в която живеят Халадините (Народът на Халет). Наричана още Бретилски лес.

Брилтор — Искрящ поток, четвъртият от притоците на Гелион в Осирианд.

Бритиах — брод на Сирион, северно от Бретилския лес.

Бритомбар — най-северният залив на крайбрежната област Фалас в Белерианд.

Бритон — реката, която достига Великото море в залива Бритомбар.

Брода — един от източните пришълци в Хитлум след Нирнает Арноедиад, който взима за жена Аерин, сродница на Хурин; убит от Турин.

Бродове на Арос — виж Аросиах.

Бяла планина — виж Таникветил.

Бялото дърво — виж Телперион, Галасилион, Нимлот (1).

Вайре — Тъкачката, една от Валиерите, съпруга на Намо Мандос.

Валакирка — Сърп на Валарите, име на съзвездието Голяма мечка.

Валакуента — Разказ за Валарите, кратко произведение, разглеждано отделно от самия „Силмарилион“.

Валандил — най-малкият син на Исилдур; трети крал на Арнор.

Валараукари — Могъщи демони, древноелфическа дума, отговаряща на синдаринското балрог.

Валари — Могъщите, Всевластните; име на най-могъщите Айнури, които влизат в Арда още в началото на Времето и поемат задължението да я пазят и управляват. Наричани още Великите, Повелители на Арда, Властелини на Валинор, Властелини на Запада или Западни Властелини. Виж също Айнури, Аратари.

Валиери — Кралици на Валарите, дума, използвана само във „Валакуента“.

Валимар — виж Валмар.

Валинор — страната на Валарите в Аман отвъд Планините Пелори; наричана още Опазеното царство.

Валмар — градът на Валарите във Валинор; името се среща и във формата Валимар. Във „Властелинът на пръстените“ под името Валимар в жалбата на Галадриел се подразбира Валинор.

Вана — една от Валиерите, сестра на Явана и съпруга на Ороме; наричана Вечномладата.

Ванияри — първият отряд на Елдарите в пътешествието на запад от Куивиенен, воден от Ингве. Името означава прекрасни, или може би русокоси заради златистите коси на Ваниярите; виж Финарфин.

Варда — Възвишената, Високата; наричана още Повелителка на звездите. Най-могъщата от Валиерите, съпруга на Манве, живееща заедно с него върху Таникветил. Други имена на Варда като създателка ча звездите са Елберет, Елентари, Тинтале.

Васа — Изгарящият, нолдорско наименование на Слънцето.

Великата река — виж Андуин.

Верни, Вярващи — виж Елендили.

Вилварин — име на съзвездие. На староелфически думата означава пеперуда и съзвездието може би е Касиопея.

Вилия — един от Трите елфически пръстена, Пръстенът на Въздуха, носен от Гил-галад, а по-късно от Елронд; наричан също така Сапфирен пръстен.

Вингилот — (в пълната староелфическа форма Вингилоте). Цвете на пяната, име на кораба на Еарендил; виж Ротинзил.

Властелин на Водите — виж Улмо.

Винямар — домът на Тургон в Невраст под връх Тарас. Името вероятно означава ново жилище.

Властелини на Запада — виж Валари.

Воронве — Издръжливият, елф от Гондолин, единственият оцелял моряк от седемте кораба, изпратени към Запада след Нирнает Арноедиад; среща Туор във Винямар и го отвежда до Гондолин.

Врата на лятото — най-големият празник в Гондолин; в навечерието му градът е нападнат от войските на Моргот.

Всевиждащи камъни — виж Палантири.

Вълшебници — виж Истари.

Върховни елфи — виж Елдари.

Върховният владетел — виж Манве.

Габилгатол — виж Белегост.

Галадриел — дъщеря на Финарфин и сестра на Финрод Фелагунд; тя е между водачите на нолдорския бунт срещу Валарите; омъжва се за Келеборн от Дориат и заедно с него остава в Средната земя след края на Първата епоха; съхранява в Лотлориен Пръстена на Водата Нения.

Галасилион — бялото дърво в Тирион, сътворено от Явана по подобие на Телперион за Ваниярите и Нолдорите.

Галворн — особен метал, създаден от Еол.

Галдор — наричан Галдор Високи; син на Хадор Лориндол и владетел на Дор-ломин след него; баща на Хурин и Хуор; загива в Ейтел Сирион.

Гандалф — име, дадено от хората на Митрандир, един от Истарите (вълшебниците); виж Олорин.

Гваит-и-Мирдаин — Задруга на златарите в Ерегион, между които най-прославен майстор е Келебрим-бор, син Куруфинов.

Гвиндор — елф от Нарготронд, брат на Гелмир; пленен и заробен в Ангбанд, но успява да избяга и помага на Белег да спаси Турин; отвежда Турин в Нарготронд; обича Финдуилас, дъщеря на Ородрет; загива при битката в Тумхалад.

Гелион — голяма река в Източен Белерианд, извираща от Химринг и връх Рерир; в нея се вливат реките на Осирианд, извиращи от Сините планини.

Гелмир (1) — елф от Нарготронд, брат на Гвиндор. Пленен по време на Дагор Браголах, а по-късно умъртвен пред Ейтел Сирион като предизвикателство към защитниците на крепостта преди Нирнает Арноедиад.

Гелмир (2) — елф от рода на Ангрод, който пристига в Нарготронд заедно с Арминас, за да предупреди Ородрет за опасността.

Гил-галад — Лъчезарна звезда, името, с което става известен Ерейнион, син на Фингон. След смъртта на Тургон той става последен Върховен крал на Нолдорите в Средната земя и остава в Линдон след края на Първата епоха; заедно с Елендил води Последния съюз на елфи и хора и загива в схватка със Саурон.

Гилдор — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Гил-Естел — Звезда на надеждата, синдаринско име на Еарендил, който носи Силмарила в своя небесен кораб Вингилот.

Гимилзор — виж Ар-Гимилзор.

Гимилхад — по-малкият син на Ар-Гимилзор и Инзилбет; баща на последния Нуменорски крал Ар-Фаразон.

Гинглит — река в Западен Белерианд, която се влива в Нарог над Нарготронд.

Глаурунг — първият от драконите на Моргот, наричан Прародител на драконите; участва в Дагор Браголах, Нирнает Арноедиад и разрушаването на Нарготронд; омагьосва Турин и Ниенор; убит от Турин в Кабед-ен-Арас. Наричан още Великия червей и Червей на Моргот.

Глингал — Висящият пламък, изображение на Лаурелин, изваяно от Тургон в Гондолин.

Глирхуин — песнопоец от Бретил.

Глоредел — дъщеря на Хадор Лориндол от Дор-ломин и сестра на Галдор; омъжва се за Халдир от Бретил.

Глорфиндел — елф от Гондолин, който рухва в пропастта под Кирит Торонат, вкопчен в смъртна схватка с Балрог след бягството от опустошения град. Името означава златокосия. Да не се смесва с Глорфиндел от „Властелинът на пръстените“.

Голодрими — Нолдорите. Голод е синдаринската форма на думата нолдо, а -рим е приставка за множествено число. За сравнение: Анон-ин-Гелид — Нолдорската порта.

Голям Гелион — едно от двете сливащи се течения на река Гелион в северните области, извиращо от връх Рерир.

Гондолин — Скритата скала (виж Ондолинде), потаен град на крал Тургон, обкръжен от Пръстеновите планини (Ехориат).

Гондолиндрими — народът на Гондолин.

Гондор — Страна на камъка, име на южното Нуменорско кралство в Средната земя, основано от Исилдур и Анарион. Градът на Гондор — Минас Тирит.

Гонхирими — Господари на камъка, синдаринско название на джуджетата.

Горгорот (1) — виж Еред Горгорот.

Горгорот (2) — плато в Мордор между сливащите се Планини на Сянката и Пепелявите планини.

Горлим — наричан Горлим Нещастни; един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион; измамен чрез призрака на съпругата си Елинел, разкрива на Саурон скривалището на Барахир.

Горски елфи — вероятно произхождат от ония Нандори, които никога не се прехвърлят на запад от Мъгливите планини и остават да живеят из Андуинската долина и Зеленогор велики; виж Нандори.

Гортаур — синдаринско прозвище на Саурон.

Гортол — Страховития шлем, име на Турин като един от Двамата военачалници в Дор-Куартол.

Готмог — вожд на Балрозите и върховен военачалник на Ангбанд, убиец на Феанор, Фингон и Ектелион. (Във „Властелинът на пръстените“ същото име носи през Третата епоха комендантът на Минас Моргул.)

Гронд — огромният боздуган, с който Моргот се бие срещу Финголфин; наричан Чук на Подземното царство. Във „Властелинът на пръстените“ същото име носи таранът, използван срещу портата на Минас Тирит.

Гуилин — баща на Гелмир и Гвиндор от Нарготронд.

Гундор — по-малкият син на Хадор Лориндол, владетел на Дор-ломин, убит заедно с баща си в Ейтел Сирион по време на сражението Дагор Браголах.

Гуртанг — Смъртоносно желязо, новото име на Англахел, мечът на Белег, след като бива изкован повторно за Турин в Нарготронд. Заради този меч Турин получава прозвището Мормегил.

Дагнир — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Дагнир Глаурунга — Гибелта на Глаурунг, прозвище на Турин.

Дагор Аглареб — Славното сражение, трета от великите битки в Белериандската война.

Дагор Браголах — Битка на Внезапния пламък (или просто Браголах), четвърта от великите битки в Белериандската война.

Дагорлад — Бойно поле, разположено на север от Мордор, където се разиграва великото сражение между Саурон и Последния съюз на елфи и хора в края на Втората епоха.

Дагор-нуин-Гилиат — Битка под звездите, втората битка в Белериандската война, която се разиграва в Митрим, след като Феанор пристига в Средната земя.

Даерон — песнопоец и пръв сред мъдреците на крал Тингол; създател на Киртите (вид руни); два пъти предава Лутиен поради любовта си към нея.

Дайруин — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Двата рода — елфите и хората.

Двете дървета на Валинор — Телперион и Лаурелин.

Делдуват — едно от по-късните названия на Дортонион (Таур-ну-Фуин), означаващо ужаса на отровния мрак.

Денетор — син на Ленве; водач на ония Нандори, които накрая се прехвърлят през Сините планини и се заселват в Осирианд; загива на хълма Амон Ереб в Първата битка от Белериандската война. (Да не се смесва с Денетор от „Властелинът на пръстените“.)

Джуджетвор — Град, издълбан от джуджетата; превод на името Хазад-дум (Хадходронд).

Джуджешка огърлица — виж Наугламир.

Димбар — местност между реките Сирион и Миндеб.

Димрост — водопади на потока Келеброс в Бретилския лес; в текста названието се превежда като дъждовна стълба. По-късно мястото бива наречено Нен Гирит.

Диор — наричан Аранел, а също така Елухил или Наследникът на Тингол; син на Берен и Лутиен, баща на Елвинг, майката на Елронд; след смъртта на Тингол се преселва от Осирианд в Дориат, а след смъртта на Берен и Лутиен получава Силмарила; убит в Менегрот от Феаноровите синове.

Дол Гулдур — Хълм на магията, крепост на Некроманта в южната част на Мраколес през Третата епоха.

Долмед — Мократа глава, висок връх в планините Еред Луин, близо до джуджешките градове Ногрод и Белегост.

Дор Даеделот — Земя на ужасната сянка, владенията на Моргот в северните области.

Дор Динен — Безмълвните земи, безплодна област между горните поречия на Есгалдуин и Арос.

Дориат — Оградена земя (Дор Иат), намек за Пояса на Мелиан около областта, наричана преди това Егладор; кралство на Тингол и Мелиан в горите Нелдорет и Регион, управлявано от двореца Менегрот край река Есгалдуин. Наричано още Потайното кралство.

Дор Карантир — Земи на Карантир; виж Таргелион.

Дор-Куартол — Земя на Лъка и Шлема, название на областта, която Белег и Турин отбраняват от своето скривалище върху Амон Руд.

Дорлас — човек от народа на Халадините в Бретилския лес; придружава Турин и Хунтор при нападението срещу Глаурунг, но се изплашва и избягва; убит от Брандир Куция.

Дор-ломин — южна област на Хитлум, която Фингон поверява на Хадоровия род; родно място на Хурин и Морвен. Владетелката на Дор-Ломин — Морвен.

Дор-ну-Фауглит — Земя под задавящия прах; виж Анфауглит.

Дортонион — Земя на боровете, просторни гористи плата по северните граници на Белерианд, наречени по-късно Таур-ну-Фуин. Във „Властелинът на пръстените“ се споменава в песента на Дървобрад: „На платото Дортонион, сред борови гори през зимата качих се.“

Дор Фирн-и-Гуинар — Страна на живите мъртъвци, име на област в Осирианд, където живеят Берен и Лутиен след своето завръщане.

Драконовият шлем на Дор-ломин — наследство на Хадоровия род; носен от Турин; наричан също Шлем на Хадор.

Драуглуин — огромен върколак, убит от Хуан в Тол-ин-Гаурхот; облечен с неговата кожа, Берен се промъква в Ангбанд.

Древни дни — Първата епоха.

Дренгист — дълъг залив, който прорязва планините Еред Ломин, защитаващи Хитлум откъм запад.

Дуилвен — петият от притоците на Гелион в Осирианд.

Дунгортеб — виж Нан Дунгортеб.

Дунеданци, Дунедаини — Западни едаини; виж Нуменорци.

Дурин — владетел на джуджетата от Хазад-дум (Мория).

Духове на Пръстена — роби на Деветте човешки пръстена, най-могъщи сред слугите на Саурон; наричани още Назгули и Улаири.

Еа — светът, видимата вселена; на елфически език означава То е или Да бъде — словото, което изрича Илуватар, когато започва съществуването на Света.

Еарвен — дъщеря на Тинголовия брат Олве от Алквалонде; омъжва се за Финарфин от Нолдорите. Благодарение на нея в жилите на Финрод, Ородрет, Ангрод, Аегнор и Галадриел тече кръвта на Телерите, поради което им се разрешава да посещават Дориат.

Еарендил — наричан още Полуелф, Благословения, Пресветлия и Мореплавателя; син на Туор и Турго-новата дъщеря Идрил; избягва от разрухата на Гон-долин и край устието на Сирион се оженва за Елвинг, дъщеря на Диор; заедно с нея отплава до Аман и умолява Валарите да помогнат в борбата срещу Моргот; обречен да плава в небесата със своя кораб Вингилот, носейки Силмарила, който Берен и Лутиен са извоювали в Ангбанд. Името означава онзи, който обича морето.

Еарендур (1) — владетел на Андуние в Нуменор.

Еарендур (2) — десети крал на Арнор.

Еарнил — трийсет и първи крал на Гондор.

Еарнур — син на Еарнил; последен крал на Гондор, с когото завършва родът на Анарион.

Еарраме — Морско крило, корабът на Туор.

Егладор — ранното име на Дориат, преди да бъде обгърнат от Пояса на Мелиан; вероятно е свързано с названието Еглати.

Егларест — най-южният залив на областта Фалас по крайбрежието на Белерианд.

Еглати — Изоставен народ; така се наричат онези Телери, които остават в Белерианд да търсят Елве (Тингол), докато основният отряд на Телерите заминава за Аман.

Едаини — виж Атани.

Едрахил — водач на елфите от Нарготронд, който придружава Финрод и Берен в техния поход и загива в тъмниците на Тол-ин-Гаурхот.

Езелохар — зелената могила във Валинор, върху която растат Двете дървета; наричана още Королайре.

Ейтел Иврин — Изворите на Иврин под Еред Ветрин, от които започва река Нарог.

Ейтел Сирион — Изворите на Сирион върху източния склон на Еред Ветрин, където се намира голямата крепост на Финголфин и Фингон (виж Барад Ейтел).

Екая — елфическо название на Отвъдното море, обкръжаващо Арда. Наричано още Отвъден океан.

Ектелион — елфически благородник от Гондолин, който при падането на града унищожава предводителя на Балрозите Готмог и сам загива в схватката.

Елберет — най-често употребяваното име на Варда в синдаринския език, означаващо звездна кралица. Виж Елентари.

Елве — наричан Синголо, тоест сивоплащ; заедно с брат си Олве води отряда на Телерите в тяхното пътешествие на запад от Куивиенен, докато се изгубва в Нан Елмот; по-късно владетел на Синдарите, управляващ от Дориат заедно с Мелиан; получава Силмарила от Берен; убит в Менегрот от джуджетата. На синдарински език наричан (Елу) Тингол. Виж Мрачни елфи, Тингол.

Елвинг — дъщеря на Диор, която избягва от Дориат със Силмарила, омъжва се за Еарендил край устието на Сирион и заминава с него за Валинор; майка на Елронд и Елрос. Името означава звездна пяна; виж Лантир Ламат.

Елдалие — Елфически народ, синоним на Елдари.

Елдамар — Елфодом, онази област от Аман, където живеят елфите; едноименен залив.

Елдари — според елфическата легенда името Елдари, тоест звезден народ, е дадено на елфите от Ороме. Постепенно обаче то започва да се употребява само за елфите от Трите народа (Ванияри, Нолдори и Телери), които потеглят на дългия западен поход от Куивиенен (дори и да са останали в Средната земя), като по този начин се изключват Аварите. Елфите от Аман и всички елфи, които някога са живели там, получават названието Върховни елфи (Тарелдари) или Елфи на Светлината (Калакуенди); виж също Мрачни елфи и Уманияри.

Еледвен — виж Морвен.

Елемире (1) — име на звезда.

Елемире (2) — елф от Ваниярите, съчинил „Алдудение“, тоест „Жалба за двете дървета“.

Елена — елфическо название на Нуменор, означаващо пътеводна звезда — намек за това, че Еарендил води пътешествието на Едаините към Нуменор в началото на Втората епоха.

Еленве — съпруга на Тургон; загива при прекосяването на Хелкараксе.

Еленде — едно от названията на Елдамар.

Елендил — наричан Елендил Високи: син на Амандил, последният владетел на Андуние в Нуменор, потомък на Еарендил и Елвинг, но не по пряката кралска линия; заедно със синовете си Исилдур и Анарион избягва от потъването на Нуменор и основава Нуменорското кралство в Средната земя; заедно с Гил-галад загива при победния бой срещу Саурон в края на Втората епоха. Името може да се преведе като елфически приятел (виж Елендили) или като онзи, който обича звездите.

Елендили — Приятели на елфите, название на тия Нуменорци, които не се отказват от дружбата с Елдарите по времето на Тар-Анкалимон и следващите крале; наричани също така Вярващи или Верни.

Елендур — най-големият син на Исилдур, загинал заедно с него в битката на Перуникови поля.

Елентари — Звездна кралица, име на Варда, сътворителката на звездите. Във „Властелинът на пръстените“ така я нарича Галадриел от Лориен в своята скръбна песен.

Елерина — Звездна корона, едно от имената на връх Таникветил.

Елинел — съпругата на Горлим Нещастни.

Елмазен пръстен — виж Нения.

Елостирион — най-високата кула върху Емин Бераид, в която е съхраняван един от Палантирите.

Елронд — син на Еарендил и Елвинг, който в края на Първата епоха избира да се числи към Първородните и остава в Средната земя до края на Третата епоха; владетел на Имладрис (Ломидол) и пазител на Вилия, Пръстена на Въздуха, който получава от Гил-галад. Наричан още Елронд Полуелф. Името му означава звезден купол.

Елу — синдарински вариант на името Елве.

Елуред — по-големият син на Диор; загива при нападението на Феаноровите синове срещу Дориат. Името означава същото като Елухил.

Елурин — по-малкият син на Диор; загива заедно с брат си Елуред. Името означава спомен за Елу (Тингол).

Елухил — Наследник на Елу (Тингол), прозвище на Диор, син на Берен и Лутиен. Виж Диор.

Елфически приятели — хората от Трите рода на Беор, Халет и Хадор, наричани още Едаини. В „Акалабет“ и „За Всевластните пръстени“ изразът се използва за онези Нуменорци, които не се отказват от дружбата с Елдарите; виж Елендили. В речта на Митрандир пред Белия съвет очевидно става дума за хората от Гондор и Северните Дунеданци.

Елфодом — виж Елдамар.

Емелдир — наричана Мъжествената; съпруга на Барахир и майка на Берен; след Дагор Браголах извежда от Дортонион жените и децата от Беоровия род. (Самата тя е потомка на Беор Стари и името на баща й е също Берен, макар че това не се споменава в текста.)

Емин Бераид — Хълмове на кулите в Западен Ериадор; виж Елостирион.

Ендор — Земя в средата — средната земя.

Еол — наричан Мрачния елф; прославен ковач, който живее в Нан Елмот и взима за съпруга Аредел, сестра на Тургон; приятел на джуджетата; създава меча Англахел (Гуртанг); баща на Маеглин; убит в Гондолин.

Еонве — един от най-могъщите Маяри; наричан Вестоносец на Манве; водач на армията на Валарите при нападението срещу Моргот в края на Първата епоха.

Ерегион — Страна на зелениката (наричана от хората Зелеников край); нолдорско кралство през Втората епоха в западното подножие на Мъгливите планини, където са създадени Елфическите пръстени.

Еред Ветрин — Сенчести планини, или Планини на Сянката, лъкатушеща планинска верига, която граничи на запад с Дорну-Фауглит (Ард-гален) и отделя Хитлум от Западен Белерианд.

Еред Горгорот — Планините на Ужаса, северно от Нан Дунгортеб; место наричани само Горгорот.

Еред Енгрин — Железните планини в далечните северни области.

Еред Линдон — Планини на Линдон, друго название на Сините планини Еред Луин.

Еред Ломин — Кънтящите планини, западна граница на Хитлум.

Еред Луин — Сините планини, наричани още Еред Линдон. След опустошението в края на Първата епоха от Еред Луин се оформя северозападният бряг на Средната земя.

Еред Нимраис — Белите планини (от нимраис, бял рог), голяма планинска верига, която се простира от изток на запад, южно от Мъгливите планини.

Ерейнион — Потомък на крале, син на Фингон, известен с прозвището си Гил-галад.

Ерелонт — един от тримата моряци, които придружават Еарендил в неговите пътешествия.

Ересеа — виж Тол Ересеа.

Ерех — хълм в Западен Гондор, където се намира Камъкът на Исилдур (виж „Властелинът на пръстените“).

Ериадор — земите между Мъгливите и Сините планини, в които е разположено кралството Арнор (а също така и Графството на хобитите).

Еру — Единствения, онзи, който е сам — Илуватар.

Ерхамион — Едноръкия, прозвище на Берен, след като се спасява от Ангбанд.

Есгалдуин — река в Дориат, която разделя горите Нелдорет и Регион, преди да се влее в Сирион. Името означава забулената река.

Есте — една от Валиерите, съпруга на Ирмо (Лориен); името означава почивка.

Естолад — област на юг от Нан Елмот, където живеят племената на Беор и Марах, след като прекосяват Сините планини и навлизат в Белерианд; в текста названието е преведено като Лагер.

Ефел Брандир — Ограда на Брандир, селище на хората от Бретилския лес върху хълма Амон Обел.

Ефел Дуат — Ограда на Сянката, планинска верига между Гондор и Мордор; наричана още Сенчести планини, или Планини на Сянката.

Ехориат — Пръстеновите планини около равнината на Гондолин.

Железни планини — виж Еред Енгрин.

Задмория — виж Анадуне, Нуменор.

Заливите — Бритомбар и Егларест по крайбрежието на Белерианд.

Западни Властелини — виж Валари.

Звездната страна — Нуменор.

Здрачни езера — виж Аелин-уиал.

Зелени елфи — превод на Лаикуенди, име на Нандорите в Белерианд.

Зелеников край — виж Ерегион.

Зеленогор Велики — голямата гора на изток от Мъгливите планини, по-късно наречена Мраколес.

Иант Иаур — Старият мост над река Есгалдуин край северната граница на Дориат; наричан още Мостът на Есгалдуин.

Ибун — един от синовете на калпавото джудже Мим.

Иврин — име на езеро и водопади под Еред Ветрин, откъдето започва река Нарог. Споменават се Иврински езера и Иврински водопади. Виж Ейтел Иврин.

Идрил — наричана Келебриндал, тоест Среброногата; дъщеря (и единствено дете) на Тургон и Еленве; съпруга на Туор и майка на Еарендил, заедно с когото избягва от Гондолин към устието на Сирион; по-късно заминава на запад заедно с Туор.

Изоставени елфи, Изоставен народ — виж Еглати.

Източни пришълци — наричани още Смугли хора; навлизат в Белерианд откъм изток след Дагор Браголах, а в Нирнает Арноедиад се сражават и на двете страни; Моргот ги заселва в Хитлум, за да потискат оцелелите от народа на Хадор.

Илмаре — една от Маярите, помощничка на Варда.

Илмен — онази област над въздуха, в която се намират звездите.

Илуватар — Баща на всичко, другото име на Еру.

Илуин — единият от Светилниците на Валарите, сътворени от Ауле. Илуин е издигнат над северната част на Средната земя и след като Мелкор разрушава планините, на това място се появява вътрешното море Хелкар.

Имладрис — Ломидол (буквален превод дълбока долина на пролома), жилището на Елронд в една долина на Мъгливите планини.

Имлах — баща на Амлах.

Ингве — водач на Ваниярите — първият от трите отряда на Елдарите в похода на запад от Куивиенен. В Аман живее на връх Таникветил и е смятан за Върховен крал на всички елфи.

Индис — близка сродница на Ингве от Ваниярите, втора съпруга на Финве, майка на Финголфин и Финарфин.

Инзиладун — по-големият син на Ар-Гимилзор и Инзилбет; по-късно носи името Тар-Палантир.

Инзилбет — нуменорска кралица, съпруга на Ар-Гимилзор; произхожда от рода на владетелите на Андуние.

Ирмо — Валар, наричан обикновено Лориен по името на мястото, където живее. Ирмо означава желаещ или повелител на желанието.

Исенгард — превод (за да се представи езикът на Рохан) на елфическото название Ангреност.

Исил — елфическо име на Луната.

Исилдур — по-големият син на Елендил, който заедно с баща си и брат си Анарион избягва от потъването на Нуменор, и основава в Средната земя изгнаническото Нуменорско кралство; владетел на Минас Итил; отсича Всевластния пръстен от ръката на Саурон; убит от орките в река Андуин, когато Пръстенът се изплъзва от пръста му. Наследникът (потомъкът) на Исилдур — Арагорн.

Истари — Вълшебници. Виж Курунир, Саруман, Митрандир, Гандалф, Олорин, Радагаст.

Кабед-ен-Арас — дълбока клисура на река Теиглин, където Турин убива дракона Глаурунг, а Ниенор намира смъртта си. Виж Кабед Наерамарт.

Кабед Наерамарт — Скок на страшната участ, име на Кабед-ен-Арас, след като Ниенор се хвърля в бездната.

Калакирия — Проход на светлината, изсечен в планините Пелори, сред който е издигната зелената могила Туна.

Калакуенди — Елфи на Светлината — елфите, които живеят, или са живели в Аман (Върховни елфи). Виж Морикуенди и Мрачни елфи.

Каленардон — Зелената провинция, име на Рохан по времето, когато е северна част от Гондор. За сравнение: Ард-гален.

Калпави джуджета — превод на Ноегит Нибин. Виж също Джуджета.

Каменен брод — виж Сарн Атрад.

Камлост — Празна десница, прозвище на Берен след завръщането му при крал Тингол без Силмарила.

Камък на Клетниците — паметник на Турин и Ниенор край Кабед Наерамарт.

Карагдур — пропаст откъм северната страна на Амон Гварет (хълмът на Гондолин), в която бива хвърлен осъденият на смърт Еол.

Карантир — четвъртият син на Феанор, наричан Мрачния; „най-груб и гневлив от братята“; управлява областта Таргелион и загива при нападението срещу Дориат.

Кардолан — южна област в Ериадор, част от Арнорското кралство.

Карнил — име на (червена) звезда.

Кархарот — огромен вълк от Ангбанд, отхапал ръката, в която Берен носи Силмарила; убит от Хуан в Дориат. Името е преведено в текста като Червената паст. Наричан още Анфауглир.

Келвари — елфическа дума, споменавана в разговора между Явана и Манве във втора глава. Означава животни, движещи се създания.

Келеборн (1) — Сребърно дърво, име на Дървото от Тол Ересеа, издънка на Галасилион.

Келеборн (2) — елф от Дориат, сродник на Тингол; взима за съпруга Галадриел и заедно с нея остава в Средната земя след края на Първата епоха.

Келебрант — Сребропът, река, извираща от Огледалното езеро и минаваща през Лотлориен, за да се влее в Андуин.

Келебримбор — Сребърната ръка, син на Куруфин, който остава в Нарготронд след изгонването на своя баща. През Втората епоха става най-великият от ковачите в Ерегион; създател на Трите елфически Пръстена; убит от Саурон.

Келебриндал — Среброногата; виж Идрил.

Келеброс — Сребърна пяна, или Сребърен дъжд, поток в Бретилския лес, който се спуска към Теиглин близо до Бродовете.

Келегорм — третият син на Феанор, наричан Прекрасния; до Дагор Браголах властва над Химлад заедно с брат си Куруфин; живее в Нарготронд и пленява Лутиен; господар на бойното куче Хуан; убит от Диор в Менегрот.

Келон — река, която се спуска на югозапад от хълма Химринг и се влива в Арос. Името означава поток, слизащ от висините.

Кементари — Кралица на Земята, титла на Явана.

Кирдан — Корабостроителя; елф от Телерите, владетел на Фалас (крайбрежието на Западен Белерианд); след опустошаването на Заливите по време на Нирнает Арноедиад избягва заедно с Гил-галад на остров Балар; през Втората и Третата епоха пази Сивите заливи (в Лунния залив); при идването на Митрандир му поверява Пръстена на Огъня, наречен Нария.

Кирион — третият син на Исилдур, загинал заедно с него в битката на Перуникови поля.

Кирит Ниниах — Дъгоцветната клисура, през която Туор стига до Западното море; виж Анон-ин-Гелид.

Кирит Торонат — Орлова клисура, висок проход в планините на север от Гондолин, където Глорфиндел се сражава с Балрог и рухва в бездната.

Кирти — руни, създадени от Даерон Дориатски.

Королаире — Зелената могила във Валинор, върху която растат Двете дървета; наричана още Езелохар.

Кралски люде — Нуменорци, които са враждебни на Елдарите и Елендилите.

Крепколък — превод на Куталион, прозвище на Белег.

Крепкосвод — превод на името Ногрод.

Крисаегрим — планински върхове, южно от Гондолин, където вият гнездата си орлите на Торондор.

Куенди — първоначалното име, с което се наричат елфите (от всички родове, включително и Аварите). Означава онези, що говорят на глас.

Куента Силмарилион — История на Силмарилите

Куивиенен — Вода на пробудата, езеро в Средната земя, край което се пробуждат първите елфи и където ги намира Ороме.

Кулуриен — едно от имената на Лаурелин.

Курунир — Творец на хитроумни изделия, елфическо име на Саруман, един от Истарите (вълшебниците).

Куруфин — петият син на Феанор, наричан Умелия. За произхода на името му виж Феанор, а за неговата история — Келегорм.

Куруфинве — виж Феанор.

Куталион — Крепколък; виж Белег.

Кънтящи хълмове, Кънтящи планини — виж Еред Ломин.

Ладрос — земи на североизток от Дортонион, подарени от Нолдорските крале на хората от Беоровия род.

Лаер ку Белег — Песен за Крепкия лък, съчинена от Турин край Ейтел Иврин в памет на Белег Куталион.

Лаикуенди — Зелените елфи в Осирианд.

Лалаит — Смях, дъщеря на Хурин и Морвен; умира още невръстна.

Ламот — Могъщото ехо, област на север от залива Дренгист. наречена тъй заради ехото от писъка на Моргот в борбата му с Унголиант.

Лантир Ламат — Водопад на отекващите гласове, край който е домът на Диор в Осирианд и от който идва името на дъщеря му Елвннг (звездна пяна).

Лаурелин — Златна песен, по-младото от Двете дървета на Валинор.

Лебедов пристан — виж Алквалонде.

Леголин — третият от притоците на Гелион в Осирианд.

Леитиан — дълга поема (балада) за живота на Берен и Лутиен, от която е извлечен разказът за тях в „Силмарилион“. Леитиан се превежда като освобождаване от робство.

Лембас — синдаринско название на хляба на елфите пътешественици (от по-ранното ленмбас, тоест хляб за пътешествие; в езика на Върховните елфи се нарича коимас — хляб на живота).

Ленве — водач на онези елфи от отряда на Телерите, които отказват да пресекат Мъгливите планини при похода на запад от Куивиенен (наречени Нандори); баща на Денетор.

Линаевен — Птиче езеро, голямо езеро в Невраст.

Линдон — название на Осирианд през Първата епоха. След бедствията в края на Първата епоха името Линдон се запазва за ония земи на запад от Сините планини, които остават над водата.

Линдорие — майка на Инзилбет.

Лоег Нинглорон — Езера на златните водни цветя; виж Перуникови поля.

Ломелинди — елфическа дума, означаваща певци на здрача, тоест славеи.

Ломидол — превод на елфическото название Имладрис.

Ломион — Дете на здрача, елфическо име, с което Аредел нарича сина си Маеглин.

Лорелин — валинорско езеро в Лориен, където спи през деня Валиерата Есте.

Лорган — вожд на източните пришълци в Хитлум след Нирнает Арноедиад, който заробва Туор.

Лориен (1) — име на градините, в които живее Валарът Ирмо, наричан също Лориен.

Лориен (2) — страна между реките Келебрант и Андуин, управлявана от Келеборн и Галадриел. Вероятно първоначалното име на областта е променено, за да съвпадне с елфическото название на градините на Ирмо във Валинор. В по-късното название Лотлориен е прибавена синдаринската частица лот, която означава цвете.

Лориндол — Златокосия; виж Хадор.

Лосгар — мястото, където Феанор изгаря корабите на Телерите край устието на залива Дренгист.

Лотлан — Необятна и пуста, просторната равнина на север от Маедросови предели.

Лотлориен — Разцъфналият Лориен; виж Лориен (2).

Луинил — име на звезда (сияеща със синя светлина).

Лумбар — име на звезда.

Лун, Лунна река — река в Ериадор, която се влива в едноименен залив.

Лутиен — дъщеря на крал Тингол и Мелиан от Маярите; след завладяването на Силмарила и смъртта на Берен избира да бъде между простосмъртните и да сподели неговата съдба. Виж Тинувиел.

Маблунг — елф от Дориат, старши пълководец на Тингол и приятел на Турин; наричан Тежкоръкия (което е буквалният превод на името Маблунг); убит в Менегрот от джуджетата.

Маглор — вторият син на Феанор, прославен певец; отбранява областта, наречена Маглоров пролом; в края на Първата епоха заедно с Маедрос открадва двата последни Силмарила, останали в Средната земя, а по-късно захвърля своя Силмарил в морската бездна.

Маглоров пролом — областта между двете северни разклонения на Гелион, където няма хълмове за отбрана от нападения откъм Севера.

Магор — син на Малах Арадан; водач на хората от племето на Марах, които навлизат в Западен Белерианд.

Маеглин — Проницателен взор, син на Еол и Тургоновата сестра Аредел, роден в Нан Елмот; постига висок пост в Гондолин и предава кралството на Моргот; убит от Туор при падането на града. Виж Ломион.

Маедрос — най-големият син на Феанор, наричан Маедрос Високи; спасен от Тангородрим благодарение на Фингон; отбранява хълма Химринг и околните земи; създава военен съюз, наречен на негово име, който се разпада по време на битката Нирнает Арноедиад; в края на Първата епоха отнася в смъртта си един от Силмарилите.

Маедросови предели — открити земи на север от изворите на река Гелион, където Маедрос и братята му отблъскват нападенията срещу Източен Белерианд.

Малък Гелион — едно от двете сливащи се течения на река Гелион в северните области, извиращо от хълма Химринг.

Малах — син на Марах; получава елфическото име Арадан.

Малдуин — приток на Теиглин; името вероятно означава жълта река.

Малиналда — Златно дърво, едно от имената на Лаурелин.

Манве — старшият сред Валарите, наричан също така Сулимо, Върховен владетел и Повелител на Арда.

Мандос — обиталище в Аман на един от Валарите с истинското име Намо, Съдията, макар че това име рядко се употребява и обикновено го наричат Мандос.

Марах — водач на третата група хора, навлезли в Белерианд; негов потомък е Хадор Лориндол.

Мардил — наричан Мардил Верни, първият управляващ Наместник на Гондор.

Мар-ну-Фалмар — Земя под водата, име на Нуменор след неговото потъване.

Махал — име, с което джуджетата наричат Ауле.

Маханаксар — Пръстенът на Съдбата извън портите на Валмар, в който са разположени тронове за Валарите.

Махтан — прославен нолдорски ковач, баща на Нерданел, съпругата на Феанор.

Маяри — Айнури от по-нисък ранг, отколкото Валарите.

Мелиан — една от Маярите, която напуска Валинор и се заселва в Средната земя; по-късно съпруга на крал Тингол в гората Дориат, около която създава омагьосан пояс, наречен Поясът на Мелиан; майка на Лутиен и прародителка на Елронд и Елрос.

Мелкор — елфическо име на могъщия и бунтовен Валар, първоизточник на злото, който в началото е най-мощен сред Айнурите; по-късно наричан Моргот, Бауглир, Мрачния владетел, Врага и т.н. В превод Мелкор означава онзи, що се въздига с мощ; синдаринският вариант е Белегур, но той не е използван никога освен в нарочно видоизменената форма Белегурт, тоест могъщата смърт.

Менегрот — Хилядата пещери, потайният чертог на Тингол и Мелиан край река Есгалдуин в Дориат.

Менелдил — син на Анарион и крал на Гондор.

Менелмакар — Небесен мечоносец, съзвездието Орион.

Менелтарма — Небесна колона, планина сред Нуменор, върху чийто връх е светилището на Елу Илуватар.

Мерет Адертад — Празник на обединяването, проведен от Финголфин край Ивринските езера.

Мим — калпавото джудже, в чийто дом (Бар-ен-Данвед) върху Амон Руд живее Турин заедно със своята банда разбойници и което по-късно ги предава на орките; убито от Хурин в Нарготронд.

Минас Анор — Кула на Слънцето (понякога наричана само Анор), по-късно известна с името Минас Тирит; градът на Анарион в подножието на връх Миндолуин.

Минас Итил — Кула на Луната, по-късно наречена Минас Моргул; градът на Исилдур, построен върху склоновете на Ефел Дуат.

Минас Моргул — Кула на Магията (или само Моргул), име на Минас Итил, след като бива превзета от Духовете на Пръстена.

Минастир — виж Тар-Минастир.

Минас Тирит (1) — Стражева кула, изградена от Финрод Фелагунд върху остров Тол Сирион; виж Толин-Гаурхот.

Минас Тирит (2) — по-сетнешно название на Минас Анор. Наричан още Градът на Гондор.

Миндеб — приток на Сирион между Димбар и гората Нелдорет.

Миндолуин — Високата синя глава, планината зад Минас Анор.

Миндон Елдалиева — Висока кула на Еддарите, кулата на Ингве в град Тирион, често наричана само Миндон.

Мириел (1) — първата съпруга на Финве, майка на Феанор; умира след раждането на Феанор. Наричана Серинде, тоест майсторка на бродерията.

Мириел (2) — дъщеря на Тар-Палантир, принудена насила да се омъжи за Ар-Фаразон; като кралица получава името Ар-Зимрафел; наричана още Тар-Мириел.

Митлонд — Сивите заливи, пристанища на елфите в Лунния залив; често наричани просто Заливите.

Митрандир — Сивия странник, елфическо име на Гандалф (Олорин), един от Истарите (вълшебниците).

Митрим — название както на голямото езеро в източния край на Хитлум, така и на околната област и планините на запад, отделящи Митрим от Дор-ломин. Името е дадено от Синдарите, които най-напред се заселват там.

Младите — най-младите Чеда на Илуватар, хората.

Морвен — дъщеря на Барагунд (племенник на Барахир, бащата на Берен); съпруга на Хурин и майка на Турин и Ниенор; наричана Еледвен (преведено в текста като Елфическо сияние) и Владетелка на Дор-ломин.

Моргот — Черния враг, прозвище на Мелкор, изречено най-напред от Феанор след кражбата на Силмарилите. Виж Мелкор.

Моргул — виж Минас Моргул.

Мордор — Черната страна, наричана още Страна на Сянката; владенията на Саурон, източно от планините Ефел Дуат.

Морикуенди — Елфи на Мрака; виж Мрачни елфи.

Мория — Черната бездна, по-сетнешно име на Хазад-дум (Хадходронд).

Мормегил — Черния меч, прозвище на Турин като пълководец на нарготрондската войска; виж Гуртанг.

Мостът на Есгалдуин — виж Иант Иаур.

Мраколес — виж Зеленогор Велики.

Мрачни елфи — в езика на Аман всички елфи, които не пресичат Великото море, биват наречени Мрачни елфи (Морикуенди) и понякога изразът се използва в Средната земя; когато Карантир обявява Тингол за Мрачен елф, думата се смята за обидна, особено след като се знае, че Тингол е бил в Аман и „не се числи в народа на Морикуенди“. Но в изгнаническия период на Нолдорите често се употребява за другите елфи в Средната земя, освен Нолдорите и Синдарите, при което става буквален синоним на названието Авари. По-различен е случаят с елфа Еол от Синдарите, когото наричат Мрачния елф, но в разговора си с него Тургон несъмнено го причислява към Морикуендите.

Мрачния владетел — прозвището се използва както за Моргот, така и за Саурон.

Музика на Айнурите, Мелодия на Айнурите — виж Айнулиндале.

Мъгливи планини - виж Хисаеглир.

Назгули — виж Духове на Пръстена.

Намо — Валар, един от Аратарите; обикновено наричан Мандос по името на обиталището си. Намо означава заповедник, съдия.

Нандори — Твърди се, че означава ония, които се връщат назад. Нандорите са елфи от отряда на Телерите, които отказват да прекосят Мъгливите планини при похода на запад от Куивиенен, но много по-късно част от тях, водени от Денетор, се прехвърлят през Сините планини и остават да живеят в Осирианд (Зелени елфи).

Нан Дунгортеб — или само Дунгортеб; преведено в текста като Долина на Страшната смърт. Намира се между стръмните склонове на Еред Горгорот и Пояса на Мелиан.

Нан Елмот — гората на изток от река Келон, където Елве (Тингол) бива омагьосан от Мелиан и се изгубва; по-късно в тази гора живее Еол.

Нан-татрен — Върбова долина, в текста преведено като Страна на върбите; местността, където река Нарог се влива в Сирион. Във „Властелинът на пръстените“ Дървобрад използва в своята песен варианти на това име от езика на Върховните елфи: Сред върбов лъг в Тасаринан напролет крачех аз. Ах, как ухае пролетта сред Нан-тасарион!

Нарготронд — Великата подземна крепост на река Нарог, създадена от Финрод Фелагунд и унищожена от Глаурунг; название и на цялото кралство Нарготронд, обхващащо земите на изток и на запад от Нарог.

Нария — един от Трите елфически Пръстена, наричан Пръстен на Огъня или Червения пръстен; носен от Кирдан, а по-късно от Митрандир.

Нарн и Хин Хурин — Разказ за децата на Хурин, дълга балада, от която е подбран текстът на двайсет и първа глава; авторството се приписва на поета Дир-хавел — човек, който живял край устието на Сирион по времето на Еарендил и загинал при нападението на Феаноровите синове. Нарн означава легенда в стихове, но без мелодия.

Нарог — най-голямата река в Западен Белерианд, извираща от Иврин под Еред Ветрин; влива се в Сирион в областта Нан-татрен.

Народ на Халет — виж Халадини и Халет.

Нарсил — мечът на Елендил, изработен от майстор Телчар от Ногрод; счупва се, когато Елендил загива в двубой със Саурон; за Арагорн от парчетата бива изкован нов меч, наречен Андурил.

Нарсилион — песен за Слънцето и Луната.

Наугламир — Джуджешката огърлица, изработена от джуджетата за Финрод Фелагунд; Хурин я изнася от Нарготронд и я дава на Тингол, като по този начин неволно причинява смъртта му.

Наугрими — Дребен народ, синдаринско название на джуджетата.

Нахар — жребецът на Ороме. Според Елдарите наречен така заради гласа си.

Невраст — област западно от Дор-ломин, отвъд Еред Ломин, в която живее Тургон преди заминаването си за Гондолин. Името, означаващо отвъден бряг, първоначално се е отнасяло до целия северозападен бряг на Средната земя.

Неитан — име, с което се нарича Турин между разбойниците, преведено в текста като Онеправдания (буквално означава онзи, който е лишен).

Нелдорет — обширна букова гора в северната част на Дориат; Във „Властелинът на пръстените“ Дървобрад я нарича в своята песен Таур-на-нелдор.

Ненар — име на звезда.

Нен Гирит — Треперещата вода, водопадът Димрост на потока Келеброс в Бретилския лес.

Нениг — река в Западен Белерианд, която се влива в залива Егларест.

Нения — един от Трите елфически пръстена, Пръстенът на Водата, носен от Галадриел; наричан още Елмазен пръстен.

Ненуиал — Здрачните езера в Ериадор, откъдето извира река Барандуин и край които е създаден град Ануъшнас.

Нерданел — наричана Нерданел Мъдрата; дъщеря на ковача Махтан и съпруга на Феанор.

Неса — една от Валиерите, сестра на Ороме и съпруга на Тулкас.

Ниврим — онази част от Дориат, която се намира на запад от Сирион.

Ниена — една от Валиерите, Повелителна на жалостта и скръбта, сестра на Мандос и Лориен.

Ниенор — Ридание, дъщеря на Хурин и Морвен и сестра на Турин; омагьосана от Глаурунг в Нарготронд и без да помни своето минало, се омъжва за Турин в Бретил под името Ниниел; хвърля се в клисурата на Теиглин.

Нимбретил — брезова гора в южната област Арверниен. Във „Властелинът на Пръстените“ се споменава в песента на Билбо: „… за своя кораб здрав и лек той взе дърво от Нимбретил“.

Нимлот (1) — Бялото дърво на Нуменор. Преди да бъде отсечено, Исилдур спасява един от плодовете му, от който израства Бялото дърво на Минас Итил. Нимлот означава бял цъфтеж и е синдаринска форма на Нинкуелоте — едно от имената на Телперион.

Нимлот (2) — елфическа девойка от Дориат, която се омъжва за Тинголовия наследник Диор; майка на Елвинг; загива в Менегрот при нападението на Феаноровите синове.

Нимфелос — голяма перла, подарена от Тингол на вожда на джуджетата от Белегост.

Ниниел — Просълзената, име, с което Турин нарича Ниенор, без да знае, че тя му е сестра. Виж Ниенор.

Нинкуелоте — Бял цъфтеж, едно от имената на Телперион; виж Нимлот (1).

Нирнает Арноедиад — Неизброими сълзи (или само Нирнает), название на трагичната пета битка от Белериандската война.

Нифредил — бяло цвете, разцъфнало под звездните лъчи в Дориат при раждането на Лутиен. Расте също така върху Керин Амрот в Лотлориен ( виж „Властелинът на пръстените“).

Ногрод — един от двата града на джуджетата в Сините планини; синдарински превод на джуджешкото име Тумунзахар. Виж Крепкосвод.

Ноегит Нибин — Калпави джуджета. Виж също Джуджета.

Нолдоланте — Падението на Нолдорите, жална песен, съчинена от Феаноровия син Маглор.

Нолдори — Дълбоките елфи, вторият отряд на Елдарите при пътешествието на запад от Куивиенен, предвождан от Финве. Названието (в синдаринския език се произнася голод) означава мъдрите (но в смисъл на познание, а не на благоразумие и правилна преценка).

Ном, Номини — Мъдрец и Мъдреци — така хората от племето на Беор наричат на своя собствен език Финрод и неговия народ.

Нулуккиздин — джуджешко име на Нарготронд.

Нуменор — (първоначалното елфическо название е Нуменоре.) Западна земя, Задмория, големият остров, подготвен от Валарите за страна на Едаините след края на Първата епоха. Наричан още Анадуне, Андор, Елена, Звездна страна, а след потъването си — Акалабет, Аталанте и Мар-ну-Фалмар.

Нуменорци — хората от Нуменор, наричани също така Дунеданци.

Нуртале Валинорева — укриването на Валинор.

Обезправени — родът на Феанор.

Огнена планина — виж Ородруин.

Ойолосе — Вечна белота, най-често използваното от Елдарите име на връх Таникветил, преведено на синдарински като Амон Уилос.

Ойомуре — мъглива област близо до Хелкараксе.

Олвари — елфическа дума, споменавана в разговора между Явана и Манве във втора глава. Означава растящи създания с корени в земята.

Олве — водач (заедно с брат си Елве) на отряда на Телерите в похода на запад от Куивиенен; владетел на Телерите от Алквалонде в Аман.

Олорин — Маяр, един от Истарите (вълшебниците); известен с имената Митрандир, Гандалф и т.н. Във „Властелинът на пръстените“ самият Гандалф казва: „… Олорин бях на младини в забравения Запад“.

Омагьосаните острови — острови, разпръснати от Валарите из Великото море, източно от Тол Ересеа при Укриването на Валинор.

Ондолинде — Каменна песен, първоначалното елфическо име на Гондолин.

Опазеното царство — виж Валинор.

Орки — изчадия на Моргот.

Ормал — единият от Светилниците на Валарите, сътворени от Ауле. Ормал е издигнат над южната част на Средната земя.

Ородрет — вторият син на Финарфин; пазител на кулата Минас Тирит на остров Тол Сирион; крал на Нарготронд след смъртта на брат си Финрод; баща на Финдуилас; загива в битката сред полята на Тумхалад.

Ородруин — Планина на пламтящия огън в Мордор, където Саурон изковава Пръстена повелител; наричана още Амон Амарт, тоест съдбовен връх.

Орокарни — планини в източната част на Средната земя (името означава червени планини).

Ороме — Валар, един от Аратарите; велик ловец, водач на елфите от Куивиенен, съпруг на Вана. Името означава рогосвирец или песен на рог; виж Валарома. Във „Властелинът на пръстените“ името се споменава в синдаринския вариант Арав.

Оромет — хълм близо до пристанището Андуние, върху който е изградена кулата на Тар-Минастир.

Ортанк — Раздвоен връх, нуменорска кула в планинския пръстен Исенгард.

Орфалх Ехор — голяма клисура в Пръстеновите планини, през която се стига до Гондолин.

Осгилиат — Звездна крепост, престолен град на древния Гондор, разположен върху двата бряга на Андуин.

Осе — Маяр, васал на Улмо, заедно с когото навлиза във водите на Арда; приятел и учител на Телерите.

Осирианд — Земя на Седемте реки (Гелион и неговите притоци, извиращи от Сините планини), страната на Зелените елфи. Във „Властелинът на пръстените“ Дървобрад споменава в своята песен: А лете бродех из брестака на Осирианд. Ах, как блести и пее лятото край Седемте реки на Осир! Виж Линдон.

Ост-ин-Едил — Крепост на Елдарите, елфически град в Ерегион.

Отвъдни земи — Средната земя.

Отвъдно море — виж Екая.

Охраняваната равнина — виж Талат Дирнен.

Охтар — Воин, оръженосец на Исилдур, който отнася в Имладрис парчетата от меча на Елендил.

Палантири — Виждащи отдалече, седемте Всевиждащи камъка, които Елендил и неговите синове донасят от Нуменор; създадени от Феанор в Аман.

Пастири на дърветата — Ентите.

Пеларгир — Пристан на кралските кораби, нуменорско пристанище над делтата на Андуин.

Пелори — Ограждащи или Защитни планини, наричани също Планини на Аман и Защитни планини, издигнати от Валарите след унищожаването на тяхното селище в Алмарен; извиват се в полукръг от север на юг, близо до източните брегове на Аман.

Периани — Полуръстове (хобити).

Перуникови поля — частичен превод на името Лоег Нинглорон; просторна равнина, обрасла с тръстики и ириси (перуники) около Андуин, където загива Исилдур и изчезва Единственият Пръстен.

Полуелф — превод на синдаринското Передел, множествено число Передил. Прозвище на Елронд, Елрос и Еарендил.

Полуръстове — превод на елфическото Периани (хобити).

Последен съюз — съюзът, който сключват в края на Втората епоха Елендил и Гил-галад, за да разгромят Саурон.

Потайното кралство — име, с което е наричан както Дориат, така и Гондолин.

Правият път — невидим път над Морето към Древния (или Истинския) Запад, по който елфическите кораби все още могат да се движат след потъването на Нуменор и промяната на света.

Пръстен на Съдбата — виж Маханаксар.

Пръстенови планини — виж Ехориат.

Пукащи ледове — виж Хелкараксе.

Първородни — първите Чеда на Илуватар, елфите.

Път на джуджетата — пътят към Белерианд от градовете Ногрод и Белегост; пресича Гелион по брода Сарн Атрад.

Рагнор — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Радагаст — един от Истарите (вълшебниците).

Радруин — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Рамдал — Краят на стената (виж Андрам) — място, където свършва стената, разделяща Белерианд на две половини.

Рана — Своенравният, Скитник, нолдорско име на Луната.

Ратлориел — Златно дъно, по-сетнешно наименование на река Аскар, след като в нея бива потопено съкровището на Дориат.

Раурос — Ревящата пяна, голям водопад на река Андуин.

Регион — гъста гора в южната част на Дориат.

Рерир — планина на север от езерото Хелеворн, от която извира единият от двата ръкава на река Гелион.

Риан — дъщеря на Белегунд (племенник на Барахир, бащата на Берен); съпруга на Хуор и майка на Туор; след гибелта на Хуор умира от скръб върху Хауд-ен-Нденгин.

Ривил — поток, който се спуска на север от Дортонион и се влива в Сирион край Серехското мочурище.

Рингвил — поток, който се влива в река Нарог край Нарготронд.

Рингил — мечът на Финголфин.

Рованион — Пущинак, дива местност на изток от Мъгливите планини.

Ромена — пристанище на източния бряг на Нуменор.

Ротинзил — адунаическо (нуменорско) име на Еарендиловия кораб Вингилот, имащо същото значение — цвете на пяната.

Рохалор — конят на Финголфин.

Рохан — Страна на конете, по-сетнешно гондорско название на просторната степ, наричана преди това Каленардон.

Рохирими — Господари на конете, народът на Рохан.

Рудаур — област в североизточната част на Ериадор.

Румил — нолдорски мъдрец от Тирион, пръв създател на писменост. На него се приписва авторството на „Айнулиндале“.

Саерос — елф от племето на Нандорите, един от главните съветници на Тингол в Дориат; оскърбява Турин в Менегрот и загива, бягайки от него.

Салмар — Маяр, който пристига в Арда заедно с Улмо; създател на могъщите рогове Улумури.

Самотния остров — виж Тол Ересеа.

Сарн Атрад — Каменен брод, където пътят на джуджетата от Ногрод и Белегост пресича река Гелион.

Саруман — Умелия, име, с което хората наричат Курунир (със същото значение), един от Истарите (вълшебниците).

Саурон — Ненавистния (в синдаринския език Гортаур); най-могъщият от слугите на Мелкор, първоначално един от Маярите на Ауле.

Северни ридове — възвишения в Ериадор, където е построен нуменорският град Форност.

Северно пророчество — прокобата на Нолдорите, изречена от Мандос на брега на Араман.

Серегон — растение с яркочервени цветя, растящо на връх Амон Руд.

Седемте камъка — виж Палантири.

Сенчести планини — виж Еред Ветрин.

Серех, Серехско мочурище — голямо мочурище на север от Сирионския проход, където река Ривил се спуска от Дортонион.

Серинде — Майсторка на бродерията; виж Мириел (1).

Сиви елфи — виж Синдари.

Сиви заливи — виж Заливите, Митлонд.

Сивоплащ, Сивия плащ — виж Синголо, Тингол.

Силмариен — дъщеря на четвъртия нуменорски крал Тар-Елендил; майка на първия владетел на Андуние и прародителка на Елендил и неговите синове Исилдур и Анарион.

Силмарили — трите безценни камъка, създадени от Феанор преди унищожаването на Двете дървета във Валинор и запълнени с тяхната светлина.

Силпион — едно от имената на Телперион.

Синголо — Сивоплащ, Сивия плащ; виж Синдари, Тингол.

Синдари — Сиви елфи. Името се отнася до всички елфи от Телерите, които Нолдорите откриват в Белерианд след завръщането си. Изключение правят само Зелените елфи от Осирианд. Нолдорите може би са ги нарекли така, защото първата им среща с тези елфи става далече на север, под облаци и мъгли край езерото Митрим (виж Митрим); друга възможна причина е, че Сивите елфи не принадлежат нито на Светлината (на Валинор), нито на Мрака (като Аварите), а са Здрачни елфи. Най-разпространеното мнение обаче го свързва с прозвището на Елве Тингол (на езика на Върховните елфи Синдаколо, Синголо, което означава сивия плащ), тъй като той е смятан за върховен крал на цялата страна и всички народи в нея. Самите Синдари се наричат Едили.

Синдарински език — език на елфите в Белерианд, възникнал от общия елфически език, но поради дългата раздяла станал твърде различен от езика на Върховните елфи във Валинор.

Сините планини — виж Еред Луин и Еред Линдон.

Сирион — Великата река, течаща от север на юг и разделяща Белерианд на Източен и Западен.

Скръбна година — годината на Нирнает Арноедиад.

Следващи — най-младите Чеда на Илуватар, хората; превод на елфическото название Хилдори.

Смугли хора — виж Източни пришълци.

Соронуме — име на съзвездие.

Средна земя — земите на изток от Великото море; наричани още Отвъдни земи и Ендор.

Страна на живите мъртъвци — виж Дор Фирн-и-Гуинар.

Страна на Сянката — виж Мордор.

Сулимо — име на Манве, преведено във „Валакуента“ като Властелин на Дъха на Арда (буквално означава дишащият).

Сухата река — реката, която някога е изтичала под Пръстеновите планини от древното езеро, на чието място по-късно се намира долината Тумладен и кралството Гондолин.

Съдбовен връх — виж Амон Амарт.

Сърп на Валарите — виж Валакирка.

Талат Дирнен — Охраняваната равнина на север от Нарготронд.

Талат Рунен — Източна долина, старинно име на Таргелион.

Талион — Непреклонен или Могъщ; виж Хурин.

Талос — вторият от притоците на Гелион в Осирианд.

Тангородрим — Планини на Тиранията, издигнати от Моргот над Ангбанд; разрушени по време на Великата битка в края на Първата епоха.

Таникветил — Висок бял връх, най-високият връх на планините Пелори и в цяла Арда, върху чийто връх се намират чертозите на Манве и Варда, наречени Илмарин. Виж Ойолосе.

Тар-Анкалимон — четиринайсети крал на Нуменор, по чието време Нуменорците се разделят на две враждуващи групировки.

Тарас — планински връх на полуостров в Невраст; под него е Винямар, където живее Тургон, преди да се прехвърли в Гондолин.

Тар-Атанамир — тринайсети крал на Нуменор, при когото идват вестоносци на Валарите.

Таргелион — Земи отвъд Гешон, разположени между връх Рерир и река Аскар; местност, където живее Карантир; наричани също Дор Карантир и Талат Рунен.

Тар-Елендил — четвърти крал на Нуменор, баща на Силмариен, от която тръгва родът на Елендил.

Тар-Калион — елфически превод на името Ар-Фаразон.

Тар-Кирятан — Корабостроителя, дванайсети крал на Нуменор.

Тар-Минастир — единайсети крал на Нуменор, който помага на Гил-галад в борбата срещу Саурон.

Тар-Миниатур — име на Елрос Полуелф като пръв крал на Нуменор.

Тар-Мириел — Виж Мириел (2).

Тарн Ауелин — езеро в Дортонион, където се укриват и биват избити Барахир и неговите спътници.

Тар-Палантир — Прозорливия, дванайсети крал на Нуменор, който се разкайва за поведението на предишните крале и при възкачването на престола си избира елфическо име. Виж Инзиладун.

Таур-ен-Фарот — гористи плата на запад от река Нарог над Нарготронд; наричан още Фаротско плато.

Таур-им-Дуинат — Гора между реките, име на безлюдната област южно от Андрам между Сирион и Гелион.

Таур-ну-Фуин — по-сетнешно име на Дортонион, означаващо гора под нощта или гора на отровния мрак. Виж също Делдуват.

Таурон — Горянинът (преведено във „Валакуента“ като Властелин на горите), синдаринско име на Ороме. Виж също Алдарон.

Теиглин — приток на Сирион, извиращ от Еред Ветрин и минаващ по южната граница на Бретилския лес.

Теиглински бродове — разположени в югозападната част на Бретилския лес, където древният път, идващ на юг от Сирионския проход, пресича река Теиглин.

Телемнар — двайсет и шести крал на Гондор.

Телери — третият и най-голям от трите отряда на Елдарите в западния поход от Куивиенен, воден от Елве (Тингол) и Олве. Самите те се наричат Линдари, тоест Певци; името Телери, тоест Последни или Изоставащи, им е дадено от предните отряди. Мнозина Телери не напускат Средната земя; от тях произхождат Синдарите и Нандорите.

Телперион — първото от Двете дървета на Валинор. Наричан още Бялото дърво.

Телумендил — име на съзвездие.

Телчар — най-прославеният ковач от Ногрод, създател на меча Ангрист (а според Арагорн във „Властелинът на пръстените“ — и на меча Нарсил).

Тилион — Маяр, кормчия на Луната.

Тингол — Сивоплащ, Сивия Плащ (в езика на Върховните елфи Синдаколо, Синголо), име, с което е известен в Белерианд елфът Елве, водач (заедно с брат си Олве) на отряда на Телерите в похода на запад от Куивиенен; по-късно става крал на Дориат; наричан още Потайния крал. Виж Елве.

Тинтале — Носителка на светлина, име на Варда, създателката на звездите. Във „Властелинът на пръстените“ така я нарича Галадриел в своята жална песен. Виж също Елберет, Елентари.

Тинувиел — име, с което Берен нарича Лутиен; поетично название на славея, означаващо дъщеря на здрача. Виж Лутиен.

Тирион — Голямата наблюдателна кула, град на елфите върху могилата Туна в Аман.

Тол Гален — Зеленият остров на река Адурант в Осирианд, където живеят Берен и Лутиен след своето завръщане.

Тол Ересеа — Самотният остров (или само Ересеа), с който Ваниярите и Нолдорите, а по-късно и Телерите биват пренесени от Улмо през океана и който накрая е закотвен в залива Елдамар край бреговете на Аман. Телерите остават дълго време на Ересеа, преди да се преместят в Алквалонде; след края на Първата епоха там живеят мнозина от Нолдорите и Синдарите.

Тол-ин-Гаурхот — Остров на върколаците, име на Тол Сирион след завладяването му от Саурон.

Тол Морвен — остров сред морето след потъването на Белерианд, върху който е надгробният камък на Турин, Ниенор и Морвен.

Тол Сирион — речен остров в Сирионския пролом, върху който Финрод изгражда кулата Минас Тирит; след превземането му от Саурон бива наречен Толин Гаурхот.

Торондор — Крал на Орлите. Във „Властелинът на пръстените“ се споменава … стария Торондор, що някога, в младите дни на Средната земя, градял гнездата си по недостъпните върхари на Околните планини. Виж Крисаегрим.

Трандуил — елф от Синдарите, крал на Горските елфи в северната част на Зеленогор Велики (Мраколес); баща на Леголас от Задругата на Пръстена.

Тулкас — Валар, „велик но сила и доблест“, който пристига последен в Арда; наричан още Асталдо.

Тумладен — Широката долина, потайна долина в Пръстеновите планини, сред която е изграден Гондолин. (Във „Властелинът на пръстените“ се споменава за долина със същото име в Гондор.)

Тумунзахар — виж Ногрод.

Тумхалад — долина в областта между реките Гинглит и Нарог, където е разбита войската на Нарготронд.

Туна — зелената могила в прохода Калакирия, върху която е построен елфическият град Тирион.

Туор — син на Хуор и Риан, осиновен от Сивите елфи в Митрим; донася в Гондолин послание от Улмо; взима за съпруга Тургоновата дъщеря Идрил и заедно с нея и сина си Еарендил избягва от гибелта на града; отплава към Запада със своя кораб Еарраме.

Турамбар — Повелител на съдбата, последното име на Турин по време на престоя му в Бретилския лес.

Тургон — наричан Тургон Мъдри; вторият син на Финголфин; живее в крепостта Винямар в Невраст, преди тайно да замине за Гондолин, където царува до смъртта си при разрушаването на града; баща на Идрил, майката на Еарендил.

Турин — син на Хурин и Морвен; главен герой на баладата „Нарн и Хин Хурин“, по която е съставена Двайсет и първа глава. За другите му имена виж Неитан, Гортол, Агарваен, Мормегил, Бездомен горянин, Турамбар.

Турингветил — Жена на Потайната сянка, пратеница на Саурон от Тол-ин-Гаурхот, която често приема формата на огромен прилеп; под нейния облик Лутиен прониква в Ангбанд.

Тур Харета — погребалната могила на Владетелката Халет в Бретилския лес (виж Хауд-ен-Арвен).

Уинен — владетелка на моретата, съпруга на Осе.

Улаири — виж Духове на Пръстена.

Улварт — син на Улфанг Черни, убит от синовете на бор в Нирнает Арноедиад.

Улдор — наричан Улдор Проклети; син на Улфанг Черни, убит от Маглор в Нирнает Арноедиад.

Улмо — Валар, един от Аратарите, наричан Властелин на Водите и Крал на Морето. Елдарите тълкуват името като Водолей или Творец на дъжда.

Улумури — могъщите рогове на Улмо, изработени от Маяра Салмар.

Улфанг — наричан Улфанг Черни; племенен вожд на пришълците от Изтока, който заедно с тримата си синове се присъединява към Карантир, но му изменя по време на Нирнает Арноедиад.

Улфаст — син на Улфанг Черни, убит от синовете на Бор в Нирнает Арноедиад.

Уманияри — название на ония елфи, които тръгват на западния поход от Куивиенен, но не достигат Аман. В превод означава тия, които не са от Аман, за разлика от Аманияри, тоест тия, които са от Аман.

Умарт — Злочестия, измислено бащино име, с което се представя Турин в Нарготронд.

Умбар — голямо пристанище и крепост на Нуменорците, южно от залива Белфалас.

Унголиант — огромен женски паяк, който заедно с Мелкор унищожава Двете дървета на Валинор. Във „Властелинът на пръстените“ Корубана е описана като последна рожба на Унголиант, дошла да стъписа нещастния свят.

Уртел — един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Урулоки — дума от езика на Върховните елфи, означаваща огнена змия, дракон.

Утумно — първата могъща крепост на Мелкор в северните области на Средната земя, унищожена от Валарите.

Фаеливрин — име, с което Гвиндор нарича Финдуилас.

Фалас — западните брегове на Белерианд, южно от Невраст.

Фалатар — един от тримата моряци, които придружават Еарендил в неговите пътешествия.

Фалатрими — елфи от народа на Телерите, които живеят във Фалас, управлявани от Кирдан.

Фалмари — Морски елфи; име на Телерите, които напускат Средната земя и се отправят към Запада.

Фаразон — виж Ар-Фаразон.

Фаротско плато — виж Таур-ен-Фарот.

Феанор — най-големият син на Финве (единствена рожба на Финве и Мириел), полубрат на Финголфин и Финарфин; най-великият сред Нолдорите и водач на техния бунт; създател на Феаноровите писмена и Силмарилите; загива в Митрим по време на битката Дагор-нуин-Гилиат. Истинското му име е Куруфинве (от куру — умение) и той го дава на петия си син Куруфин; по-известен е обаче с името, което получава от майка си — Феанаро, тоест дух на огъня, произнасяно в синдаринския език като Феанор. Името често се среща във връзка с Феаноровите синове.

Феанорови синове — виж Маедрос, Маглор, Келегорм, Карантир, Куруфин, Амрод, Амрас. Често се споменават заедно, особено след смъртта на баща им.

Феантури — Повелители на духовете, Валарите Намо (Мандос) и Ирмо (Лориен).

Фелагунд — име, с което става известен крал Финрод след изграждането на Нарготронд; произхожда от езика на джуджетата (фелак-гунду — онзи, който дълбае пещери), но в текста е преведено като Властелин на пещерите.

Финарфин — третият син на Финве, най-младият от братята на Феанор; след бягството на Нолдорите остава в Аман и продължава да управлява елфите в Тирион. Сред всички принцове на Нолдорите само той и неговите потомци имат златиста коса, наследена от майка му Индис, която произхожда от Ваниярите. Името на Финарфин многократно се споменава във връзка с неговия народ и синовете му.

Финве — водач на Нолдорите в техния поход на запад от Куивиенен; крал на Нолдорите в Аман; баща на Феанор, Финголфин и Финарфин; убит от Моргот във Форменос.

Финголфин — вторият син на Финве, най-големият от братята на Феанор; Върховен крал на Нолдорите в Белерианд, живее в Хитлум; загива в двубой с Моргот.

Фингон — най-големият син на Финголфин, наричан Фингон Храбри; спасява Маедрос от Тангородрим; Върховен крал на Нолдорите след смъртта на баща си; убит от Готмог в битката Нирнает Арноедиад.

Финдуилас — дъщеря на Ородрет, обичана от Гвиндор; заловена при падането на Нарготронд и убита от орките край Теиглинските бродове.

Финрод — най-големият от синовете на Финарфин, наричан Финрод Непреклонни и Приятел на хората. Основател и крал на Нарготронд, откъдето идва прозвището му Фелагунд; среща в Осирианд първите хора, минали през Сините планини; по време на Дагор Браголах спасен от Барахир; изпълнява клетвата си за дружба с Барахир като придружава Берен в неговия поход; загива, защитавайки Берен в тъмниците на Тол-ин-Гаурхот.

Форменос — Северна крепост, твърдината на Феанор и синовете му в северните области на Валинор, изградена след прогонването на Феанор от Тирион.

Форност — Северна крепост, нуменорски град върху Северните ридове в Ериадор.

Фримари — Простосмъртни, едно от елфическите названия на хората.

Фродо — Носителят на Пръстена.

Фуинир — ренегат от нуменорския народ, който става могъщ владетел на Харадримите в края на Втората епоха.

Хадходронд — синдаринското име на Хазад-дум (Мория).

Хадор — наричан Лориндол, тоест златокосия; владетел на Дор-ломин и васал на Финголфин; баща на Галдор, който пък е баща на Хурин; загива в Ейтел Сирион по време на битката Дагор Браголах.

Хазад-дум — големият подземен град на джуджетата от Дуриновия народ в Мъгливите планини (Хадходронд, Мория). Виж Хазади; думата вероятно е множествено число на съществително, означаващо пещери, чертози или домове.

Хазади — название на джуджетата в техния собствен (хуздулски) език.

Халадини — второто човешко племе, което навлиза в Белерианд; по-късно биват наречени Народ на Халет и се заселват в Бретилския лес; често споменавани като бретилци.

Халдад — водач на Халадините при тяхната отбрана от нападението на орките в Таргелион; загива в боевете; баща на владетелката Халет.

Халдан — син на Халдар; вожд на Халадините след смъртта на владетелката Халет.

Халдар — син на Халдад от Халадините и брат на владетелката Халет; загива заедно с баща си по време на боевете срещу орките в Таргелион.

Халдир — син на Халмир от Бретил; оженва се за Глоредел, дъщеря на Хадор от Дор-ломин; загива в Нирнает Арноедиад.

Халет — владетелка на Халаднните (наречени по нейното име Народ на Халет). Отвежда своето племе от Таргелион до земите на запад от Сирион.

Халмир — вожд на Халаднните, син на Халдан; заедно с Белег от Дориат унищожава орките, които след Дагор Браголах нахлуват на юг през Сирионския проход.

Хандир — син на Халдир и Глоредел, баща на Брандир Куция; вожд на Халаднните след смъртта на Халдир; загива в Бретил при сражение с орките.

Харадрими — Хората от Харад (Юга) — земите на юг от Мордор.

Харет — дъщеря на Халмир от Бретил; омъжва се за Галдор от Дор-ломин; майка на Хурин и Хуор.

Хаталдир — наричан Хаталдир Млади, един от дванайсетте спътници на Барахир в Дортонион.

Хатол — баща на Хадор Лориндол.

Хауд-ен-Арвен — Могила на владетелката, погребалната могила на Халет в Бретилския лес.

Хауд-ен-Елет — погребалната могила на Финдуилас близо до Теиглинските бродове.

Хауд-ен-Нденгин — Хълм на погубените сред пустинята Анфауглит, където са струпани телата на всички елфи и хора, загинали в Нирнает Арноедиад.

Хауд-ен-Нирнает — Хълм на сълзите, друго название на Хауд-ен-Нденгин.

Хелеворн — Черно стъкло, езеро в Северен Таргелион под връх Рерир, край което живее Карантир.

Хелкар — вътрешно море в североизточните области на Средната земя, където някога се е издигала планината, служеща за колона на светилника Илуин; близо до един залив на Хелкар се намира езерото Куивненен. край което се събуждат първите елфи.

Хелкараксе — проливът между Араман и Средната земя; наричан още Пукащи ледове.

Хелуин — звездата Сириус.

Херумор — ренегат от нуменорския народ, който става могъщ владетел на Харадримите в края на Втората епоха.

Херунумен — Владетел на Запада, елфическо име на Ар-Адунахор.

Хилдори — Следващи, елфическо име на хората като най-млади Чеда на Илуватар.

Хилдориен — източна област на Средната земя, където се събуждат първите хора (Хилдори).

Хилядата пещери — виж Менегрот.

Хилядоград — превод на названието Белегост.

Хим — син на калпавото джудже Мим, убит от един от разбойниците на Турин.

Химлад — Хладна равнина, област на юг от Аглонския проход, в която живеят Келегорм и Куруфин.

Химринг — висок хълм западно от Маглоровия пролом, върху който е изградена крепостта на Маедрос; името е преведено в текста като Вечно студен.

Хирилорн — огромно буково дърво с три ствола в Дориат, върху което е заточена Лутиен. Името означава дърво на владетелката.

Хисаеглир — Верига от мъгливи върхове — Мъгливите планини. (Названието Хисаеглин в картата на „Властелинът на пръстените“ е погрешно.)

Хисиломе — Мъгливи земи, елфическо название на Хитлум.

Хитлум — Страна на мъглите, област, ограничена на изток и юг от Еред Ветрин, а на запад от Еред Ломин; виж Хисиломе.

Хиярментир — най-високите планини в областта, южно от Валинор.

Хуан — огромният пес от Валинор, който Ороме дава на Келегорм; приятел и помощник на Берен и Лутиен; разкъсва Кархарот и сам загива от раните си. Името означава мощно куче.

Хунтор — боец от Халадините в Бретил, който придружава Турин при нападението срещу Глаурунг в Кабед-ен-Арас и загива там от падащ камък.

Хуор — син на Галдор от Дор-ломин, съпруг на Риан и баща на Туор; заедно с брат си Хурин попада в Гондолин; загива в Нирнает Арноедиад.

Хурин — наричан Талион, тоест непреклонен или могъщ; син на Галдор от Дор-ломин, съпруг на Морвен и баща на Турин и Ниенор; владетел на Дор-ломин и васал на Фингон. Заедно с брат си Хуор попада в Гондолин; пленен от Моргот в Нирнает Арноедиад и прикован за дълги години върху Тангородрим; след като бива освободен, убива Мим в Нарготронд и отнася огърлицата Наугламир на крал Тингол.

Чеда на Илуватар или Чеда на Еру — превод на елфическото Хини Илуватаро, Ерухини; Първородните и Следващите, тоест елфи и хора. Също така само Чеда, Чеда на Земята или Чеда на света.

Червеният пръстен — виж Нария.

Черната страна — виж Мордор.

Черният меч — виж Мормегил.

Чертог на очакването — Чертозите на Мандос.

Явана — Дарителка на плодове; една от Валиерите, числи се между Аратарите; съпруга на Ауле; наричана също така Кементари.