Скандал

ГЛАВА 13

— Е, Блейд — попита тихо маркизът на Норфкот, — моята съпруга ми съобщи, че старият дълг е вече изплатен. Истина ли е?

Саймън наведе бавно вестника и погледна хладно Норфкот. Познатите тихи звуци от мъжки разговори, шумолящи вестници и леко потропващи бутилки показваха, че клубът този следобед е пълен. Но той и Норфкот имаха свои запазени места.

— Моята съпруга се забавлява много добре миналата вечер — рече Саймън, без да помръдне. — Лейди Мериуедър ме увери, че Емили е била добре представена в обществото. Моля, предайте моите благодарности на вашата съпруга.

Норфкот се отпусна в стола си близо до този на Саймън и посегна към бутилката порто, която стоеше на края на масата. След това си наля една чаша и каза:

— Знаете много добре, че не говоря за нашите съпруги. Питам ви дали смятате, че противоречията между нас вече са изгладени?

Саймън повдигна рамене.

— Така изглежда. Всеки съпруг трябва да зачита обещанията и задълженията на своята съпруга, а Емили ви е дала своето уверение за това.

Саймън повдигна вестника и продължи да чете.

— По дяволите, Блейд, не играйте с мен някоя от вашите хитри игри! Кажете ми направо дали смятате, че старият дълг е изплатен?

— Имате моята дума — каза Саймън, без да вдига поглед от съобщенията за континента. Той чу как Норфкот въздъхна с облекчение и се отпусна.

— Благодаря ви, Блейд. Известно е, че сте твърд като желязо, но на думата ви може да се разчита. Жена ми бе изпаднала в истерия онази вечер в страноприемницата. Беше убедена, че бъдещето на Силест е опропастено от онзи проклет зестрогонец.

— Предполагам, че сте се погрижили за оня негодник Невил?

— Скоро той няма да се появява повече в Лондон потвърди със задоволство Норфкот.

Саймън обърна страницата.

— Тогава всичко е наред.

От другата страна на масата настъпи тишина, докато Норфкот си наливаше порто. След това той каза с приглушен глас:

— Може да не ми вярвате, но аз искрено съжалявам за това, което се е случило преди години, Блейд. Извинявам се за поведението на баща ми.

Саймън свали вестника и очите му срещнаха тези на Норфкот. После кимна и каза отсечено:

— Смятайте въпроса за уреден.

Норфкот изпъна крака под масата и се загледа в чашата си с порто.

— Аз бях последният, нали? Успяхте да надвиете всички ни — мен, Пенингтън, Конънбъри и, разбира се, Фарингдън. Дяволски умно от ваша страна. Блейд. Съжалявам, че баща ми не живя достатъчно дълго, за да ви оцени.

— Споделям вашето съжаление — каза Саймън с иронична откровеност в гласа.

— Трябваше ви доста време, за да намерите начин да ме притиснете. За вас е било истинско щастие да откриете дъщеря ми онази нощ в страноприемницата, нали?

— Да, така е — съгласи се Саймън, като си наля една чаша порто. — Но рано или късно все нещо щеше да се случи. Всичко е възможно, стига човек да знае да чака.

— А вие много добре умеете да изчаквате изгоден случай. Разбирам прекрасно, че се отървах леко. Много съм облекчен от факта, че всичко, което поискахте, беше връзки в обществото. Ако моят баща беше жив, предполагам, че щяхте да постъпите по друг начин.

— Да.

— Ако това е някакво утешение — въздъхна Норфкот, — баща ми заръча, преди да се появите преди две години, да ви държа под око. Той ми каза, че някой ден ще се завърнете и тогава ще станете много опасен. Кога ще накарате Пенингтън и Конънбъри да си платят?

— Предпочитам да ги оставя в очакване за известно време.

— Да живеят във финансова несигурност е тяхното истинско наказание, нали?

Саймън отпи от чашата си.

— Отмъщението е най-сладко, когато се изпълнява бавно, а не изведнъж.

— Бавно и тежко страдание — Норфкот се усмихна тъжно. — Сигурен съм, че това е типично източен начин на отмъщение. Още веднъж трябва да благодаря на Бога, че вашата съпруга е изключително щедра.

— За в бъдеще ще следя по-отблизо нейните импулсивни действия — увери го Саймън.

— Лейди Блейд направи най-прекрасната сензация в обществото — засмя се Норфкот.

— И на мен ми казаха същото.

— Трябва да ви призная, Блейд, че двете — дъщеря ми и жена ми — са истински влюбени във вашата дама. Каква е нейната роля в отмъщението ви?

— Тя не участва — каза спокойно Саймън.

— Но тя е Фарингдън — подчерта Норфкот и му хвърли един проницателен поглед.

— Вече не е — отвърна Саймън.

— Не съм забравил, че тя ви принадлежи, както и Сейнт Клер Хол — Норфкот се поколеба. — Баща ми, Пенингтън и Конънбъри, всички те са ви длъжници, защото ви обърнаха гръб след смъртта на баща ви. Но Фарингдънови ви дължат най-много. Фарингдън накара баща ви да сложи край на живота си, Фарингдън бе този, който ви взе къщата и фактически разсипа вашето семейство. Но накрая вие ще унищожите Фарингдън и неговото семейство, нали?

— Това е логично заключение — съгласи се Саймън със спокоен глас, — но моята съпруга не е повече член на това семейство.

— Знаете ли, Блейд, безкрайно съм щастлив, че дългът на баща ми бе сравнително малък и вие счетохте, че е изплатен — каза с облекчение Норфкот. — Не бих желал да бъда Фарингдън в този момент.

Емили излезе от книжарницата на Асбъри изключително радостна. Прислужницата Лизи и лакеят Джордж вървяха след нея натоварени с последните издания романтична и епична поезия, които Емили бе избрала от рафтовете.

Малката група крачеше към черно-златистата карета, която беше спряла до бордюра. Джордж избърза напред, за да може да отвори вратата на своята господарка, когато изведнъж познатият Адонис скочи от колата и се втурна напред.

— Здравей, Ем! Радвам се да те видя.

— Девлин! — усмихна се радостно Емили. — Радвам се, че те виждам. Къде е Чарлз?

Девлин хвърли подозрителен поглед към прислугата, след което хвана сестра си за ръката и я дръпна малко настрана. После каза тихо:

— Именно заради Чарлз търсех възможност да говоря с теб. Случи се нещо ужасно.

— Мили Боже! — Очите й се разшириха от ужас. Тя никога не беше виждала Девлин толкова разстроен. — Да не би да е ранен или болен? Кажи ми… Да не би да е мъртъв?

— Не още — отвърна напрегнато Девлин, — но изглежда, скоро ще бъде.

— Значи е болен. О, небеса, трябва веднага да отида при него! Бързо, качвай се в каретата, Девлин! Извикахте ли доктор? Какви са симптомите?

Тя се опита да тръгне, но брат й я държеше за ръката.

— Почакай, Емили. Нещата не стоят така. Чарлз не е болен — Девлин погледна прислужницата лакея и кочияша, които чакаха. И тримата бяха намръщени. Той продължи с още по-нисък глас: — Имаш право да знаеш цялата истина. Ще се бие на дуел след два дни, Ем, а това никак не е хубаво. Чарлз и аз имаме малко опит от стрелбището на Мантън, но Бог знае, че никой от нас не е блестящ стрелец. — Девлин поклати глава. — Аз ще бъда един от неговите секунданти. Търсим още един.

— Не мога да го повярвам. — Емили беше смаяна. — Кой го е предизвикал?

— Е, Чарлз беше този, който направи предизвикателството — рече Девлин. — Трябваше, заради честта на една жена.

— Мили Боже! Но кого е предизвикал? — попи та отново тя.

— Един мъж на име Грейли. Говори се, че се е бил на два дуела и ги е спечелил. Ранил сериозно своите противници, но и двамата оживели, така че не се стигнало до скандал. Проблемът е в това, Ем, че няма никакви гаранции, че Грейли няма да убие Чарлз. Казват, че е било чист късмет, дето другите двама оживели. Този мъж е хладнокръвен стрелец.

— Не мога да го повярвам — прошепна Емили.

— Виж, Ем — погледна я Девлин — знам, че сега ти си ангажирана със своето семейство. Омъжена си за Блейд, но ти си наша сестра и предполагам, че би искала да се сбогуваш с Чарлз.

— Възнамерявам да направя много повече от това да се сбогувам с Чарлз. Смятам да сложа край на тази глупост. Заведи ме при него веднага, Дев.

Тя изправи рамене, обърна се и тръгна към каретата.

— По дяволите, Ем. Няма начин да го спреш — забърза след нея Девлин. — Казах ти, че е въпрос на чест.

— Глупости. Това е идиотщина.

Емили се качи в каретата последвана от Лизи и брат си. Тя знаеше, че нейната прислужница и страховитият Джордж гледаха с неодобрение Девлин, но не им обърна внимание.

— Кажи адреса на кочияша, Девлин — каза рязко тя. Девлин се подчини и бързо даде инструкции на кочияша, след което зае място срещу Лизи и сестра си.

— По дяволите! Надявам се, че постъпваш правилно.

— Разбира се — намръщи се Емили. — Къде е татко?

— Първо отидохме при него тази сутрин, но го нямаше. Казаха ми, че квартирата му ще е заключена цяла седмица, отишъл, е с приятели в провинцията. Не му провървяло на карти. Няма време за да го търся и да го доведа тук. — Девлин въздъхна мрачно. — Не бих могъл да направя нищо, дори да знаех къде е.

Емили отвори уста, за да го попита нещо, но видя предупредителния му поглед и замълча. Тя разбра, че Лизи не бива да разбере какво се е случило Емили се отпусна и зачака с нетърпение кога каретата ще пристигне пред квартирата на Чарлз и Девлин.

Вратата се отвори веднага щом каретата спря. Джордж беше по-намръщен от всякога.

— Извинете, мадам, но сигурна ли сте, че тук искате да слезете?

Емили хвърли един поглед.

— Това ли е адресът, Дев?

— Да. — Той взе бастуна си и изскочи след нея. После почука по каретата и нареди на кочияша: — Почакайте тук вашата господарка. Тя няма да се забави много.

— Да, сър.

Но кочияшът изглеждаше толкова несигурен, колкото и Джордж.

Изкачвайки стълбите, хваната за ръката на брат си. Емили не обърна повече внимание на техните укорителни погледи. След малко влезе в стаята, където живееха близнаците. Тя се огледа с любопитство в приятната мъжка стая. Знаеше, че нейните братя водят несериозен, ергенски живот в града, но никога не бе виждала тяхната квартира. От прозореца се разкриваше прекрасна гледка към парка, двете бюра бяха отрупани с вестници. В стаята имаше също и масичка за напитки и две кожени кресла.

Чарлз Фарингдън се бе отпуснал в едно от креслата зает сериозно с една бутилка, която стоеше на масичката до него. Очите му се присвиха от учудване, когато в стаята влязоха брат му и сестра му.

— Какво, по дяволите, прави тя тук, Дев? — Чарлз остави чашата на масата.

— Колко глупав въпрос, Чарлз. — Емили седна в другото кресло и се вгледа разтревожена в него. — Трябваше да дойда.

— Дев, не трябваше да я водиш. — Чарлз се изправи на крака и започна да обикаля неспокойно из малката стая. — Това не е твоя работа, Емили.

— Трябваше да я доведа — каза Девлин и пресече стаята, за да си налее питие. Той го изпи на един дъх и продължи: — Тя има право да се сбогува с теб.

— По дяволите, кой казва, че ще хвърля топа след два дни? Може и Грейли да пукне. — Чарлз погледна първо брат си, после и сестра си. — Не трябваше да идваш тук, Емили. Знам, че искаш да ме откажеш по някакъв начин, но това не може да стане.

— Защо си извикал този Грейли на дуел? — попита тихо тя. — Да не би да сте играли на карти?

— Ни най-малко — измънка Девлин, като си наля още една чаша и замълча драматично. — Заради жена, нали ти казах.

Емили не можеше да повярва на ушите си. Тя изгледа Чарлз със смаян поглед.

— Ще се биете на дуел заради жена? Каква жена?

— Името й не трябва да се споменава — заяви с тържествен глас Чарлз. — Достатъчно е да се каже, че тя е невинна и чиста като новородено агънце и че беше брутално обидена. Аз нямах друг избор.

— О, небеса — изхлипа Емили и се отпусна в креслото. — влюбен ли си в нея?

— Да, и ако оцелея след дуела, възнамерявам да поискам ръката й.

— Не е ли по-добре да помислиш за друго — обади се Девлин, заел позиция близо до прозореца. Става въпрос за това, че дните ни са преброени и ти аз и татко скоро ще попаднем в ръцете на кредиторите, тъй като кесиите ни са празни.

— Марион ще се омъжи за мен, дори да съм разорен. Тя ме обича.

— Да, но баща й и майка й не те обичат — каза рязко Девлин.

Чарлз стрелна с гневен поглед брат си.

— За това ще се притеснявам по-късно. Емили няма да обърне гръб на своето семейство завинаги, нали, Ем? Татко каза, че рано или късно ти ще се погрижиш за тези проклети финансови дела. Както се казва, ти все още си една от нас. За Бога, ти си Фарингдън!

— Твоето финансово положение е най-малкият ти проблем в момента — каза бързо Емили. — Трябва да намериш начин да спреш този дуел. Ти просто не можеш да се биеш с Грейли, Чарлз.

— Нямам избор — рече с патос Чарлз и посегна към бутилката. — Преди всичко — честта на дамата.

Емили започна да се отчайва, като разбра колко е склонен брат й към това опасно действие.

— Но, Чарлз, този човек може да те застреля! Във всеки случай дуелирането е незаконно.

— Всеки го знае, Ем — рече раздразнено Девлин.

Емили погледна единия, после другия си брат и сърцето й се сви.

— Ти наистина смяташ да го направиш, така ли, Чарлз?

— Нямам избор.

— Престани да говориш така — отвърна Емили. — Имаш избор. Вероятно можеш да се извиниш на Грейли или нещо такова.

— Мили Боже! Дори не си помисляй за извинения. — Чарлз изглеждаше дълбоко потресен. — Всеки джентълмен трябва да прави това, което трябва да се прави, когато е засегната честта на една жена.

— По дяволите — рече разстроена Емили. После се изправи и тръгна към вратата. — виждам, че няма никакъв смисъл да се говори повече с теб по този въпрос.

— Емили, почакай — възкликна Девлин и тръгна към нея. — Къде отиваш?

— У дома.

— Сбогом, Ем — каза много тихо след нея Чарлз.

Тя се спря и се обърна към него.

— Не говори така, Чарлз. Нещата ще се оправят.

Чарлз я дари с една безгрижна, чаровна Фарингдънова усмивка.

— Да, но не и в този случай. Искам да знаеш, че винаги съм те обичал, мила сестро. И се надявам, че ще бъдеш щастлива.

— О, Чарлз, благодаря ти. — Очите на Емили се напълниха със сълзи. Тя свали очилата си и избърса влагата с кърпичката си. После пресече стаята и целуна нежно брат си по бузата. — всичко ще се оправи, ще видиш.

Тя се обърна и забърза към вратата, опитвайки се да реши какво да предприеме. Отговорът бе очевиден, помисли си тя, докато Джордж й подаваше ръка, за да се качи в каретата. Положението бе твърде отчайващо. Трябваше да отиде направо при Саймън и да го помоли за помощ. Той сигурно щеше да я разбере.

Нейният дракон щеше да оправи всичко.

Случи се така, че Емили трябваше да чака Саймън около един час, докато той се прибере у дома. Когато най-накрая Лизи се качи по стълбите, за да й каже, че Блейд се е върнал, Емили скочи и се втурна надолу. Хари, лакеят без една ръка, изтича да й отвори вратата.

— Саймън, благодаря на Бога, че си тук — извика Емили, като нахлу в библиотеката. — Трябва веднага да говоря с теб.

Саймън я изгледа с удивление и се изправи учтиво на крака.

— Разбрах. Грийвз ми каза, че си ме търсила всеки десет минути през последния един час. Защо не седнеш? Поеми си дъх и ми обясни какво става.

— Благодаря ти. — Емили се отпусна в най-близкия стол с дълбоко облекчение. — Става въпрос за Чарлз. Случило се е нещо много неприятно, Саймън.

Учудването и любопитството изчезнаха от погледа на Саймън. Той седна, облегна се на гърба на стола и затропа с пръсти по черното лакирано бюро.

— Говориш за Чарлз Фарингдън?

— Разбира се. За кой друг Чарлз бих могла да ти говоря?

— Интересен въпрос, като се има предвид обстоятелството, че ти бях казал ясно да не се срещаш с членове на твоето семейство, когато мен ме няма.

Емили отхвърли това обвинение с едно нетърпеливо махване с ръка.

— Като чуеш цялата история, ще разбереш, че работата е много сериозна.

— Не мога да чакам повече.

— Е, добре. Срещнах Девлин на улицата пред книжарницата на Асбъри и той ме заведе направо при Чарлз. Каза ми, че може и да не го видя повече жив.

— Кого? Чарлз?

— Да, Саймън. Случило се е най-ужасното — Чарлз ще се бие на дуел с един мъж на име Грейли. Много е вероятно брат ми да бъде убит. В най-добрия случай той ще бъде тежко ранен. Девлин ми каза, че този Грейли е участвал в два дуела досега и е прострелял и двата пъти своите противници. Трябва да спреш всичко това!

Саймън я изгледа проницателно.

— Казах ти да не се виждаш насаме с братята си.

— Знам, Саймън, но въпросът е на живот и смърт. Знам, че не ги обичаш много, но сигурно съзнаваш, че трябва да оставиш настрана личните си пристрастия и да направиш нещо.

— Защо?

Емили го изгледа объркано.

— Защо? Саймън, Чарлз ми е брат и няма никакъв опит в дуелите.

— Предполагам, скоро ще се сдобие с такъв.

— Да не си полудял? Това не е игра! Трябва да го спасиш от собствената му глупост. Може да бъде убит!

— Съмнявам се. Грейли вероятно ще се задоволи само с раняване. Той е достатъчно добър стрелец, за да избегне убийството на брат ти, в това няма никакво съмнение. Ако убие своя противник Грейли ще трябва да напусне страната, а той, предполагам, няма такова желание.

Емили остана безмълвна известно време, а когато заговори, гласът й бе силно отпаднал.

— Саймън, не ме дразни. Трябва да ми обещаеш, че ще спасиш Чарлз.

— Вие като че ли не схващате същността, мадам.

— Каква същност? — попита с надежда Емили.

— Не ме интересува какво ще се случи с Чарлз или който и да било Фарингдън. По всичко личи, че Чарлз е първият човек от твоето семейство, който се е запътил към ада, и аз нямам никакво намерение да го отклонявам от пътя му.

Кокалчетата на пръстите на Емили побеляха, докато стискаше дръжката на стола.

— Не мислиш така.

— Честна дума, скъпа. Трябваше да ти е ясно от самото начало, че нямам никакво желание да спасявам който и да е Фарингдън. Ако не ти е станало ясно, то е, защото не си обръщала достатъчно внимание на думите ми.

— Но, Саймън, бях сигурна, че ще ми помогнеш да го спасим!

— Така ли, скъпа? Да не би да си мислиш, че като спиш с мен в качеството си на моя съпруга, можеш да ме командваш? Да не мислиш, че съм толкова заслепен от твоя чар в леглото, та да позволя да ме манипулираш и контролираш? Ако това е така, има още много да узнаеш за своя съпруг.

Студенината в гласа му и обвиненията накараха Емили да изтръпне. Тя бавно се изправи.

— Бях толкова убедена, че ще ми помогнеш — каза отново, неспособна да повярва на отказа му.

— Достатъчно дълго време си се грижила за непрокопсаните си братя, Емили. — Саймън я гледаше силно раздразнен. — Време е да се научат сами да го правят.

— Но те са ми братя!

Той се изправи зад бюрото, а погледът му бе по-студен от всякога.

— Нищо не им дължиш. Нещо повече. Дуелът, в който ще участвуват, е трябвало да стане преди пет години. Именно поради тази причина нямам никакво намерение да им помагам.

— Не разбирам за какво говориш! — заяви Емили и тръгна смело към вратата. — И не ме интересува. Не мога да повярвам, че няма да ми помогнеш да спася Чарлз. Бях толкова сигурна в теб.

— Емили! — Гласът на Саймън прогърмя в стаята, пълна с дракони.

Тя задържа ръката си на дръжката на вратата. Едно малко пламъче надежда се разгоря в нея.

— Да, милорд?

— Казвал съм ти го и преди, но, изглежда, ще трябва да повторя. Време е да разбереш, че не си повече Фарингдън. Когато се омъжи за мен, ти прекъсна всички връзки с твоето семейство. Сега си моя и ще правиш това, което ти кажа.

Емили не се опита да отвърне каквото и да било, а излезе, без да каже нито дума.

Тя изкачи безмълвно стълбите към своята спалня и седна на стола близо до прозореца. Погледът й бе вперен в градината навън, душата й бе препълнена със самосъжаление, а по бузите й се стичаха сълзи.

Когато престана да плаче, отиде до масата, където стоеше каната с вода, сипа малко в легенчето и си изми лицето. После застана пред огледалото.

Нещо трябва да се направи, мислите си тя.

Със сухи очи, Емили седна зад малкото писалище и взе перото. После наостри върха с малко ножче, търсейки решение на големите проблеми, които стояха пред нея.

След няколко минути всичко бе изяснено. Трябваше да намери сигурен начин Чарлз да не пристигне до дуела. Трябваше да се справи със задачата да предотврати това събитие така, както се справяше с финансовите дела.

Идеите се появяваха една след друга и Емили за кратко време измисли един превъзходен план. Когато си изясни и последните подробности, се почувства по-добре.

На Саймън му се струваше, че часовникът в библиотеката тиктака по-силно от обикновено. В действителност тишината в стаята ставаше все по-потискаща. Сега, когато осъзна всичко, цялата къща му се стори необикновено тиха.

Беше доста странно как с настроението си Емили оказваше влияние на персонала тези дни. Калени мъже, които бяха газили кръв, сега си подсвиркваха или бяха навъсени в зависимост от това, дали тяхната господарка се усмихва, или е раздразнена. Това бе нелепо.

Саймън стана от бюрото и отиде до прозореца. Смяташе, че е неизбежно рано или късно феята да научи, че неговото търпение и снизхождение си има граници. Забелязваше се една обезпокоителна тенденция Емили да прилага своите глупави идеи навсякъде и спрямо всички. Тя бе родена оптимистка и винаги вярваше в добрия край.

Освен това имаше лошата черта да вярва, че може да го принуди да прави това, което тя поиска. Изглежда тази вяра се бе появила у нея след последната страстна нощ в библиотеката.

Погледът на Саймън се спря на златната сатенена възглавница, върху която Емили се бе сгушила в прегръдките му, а пръстите й отчаяно дърпаха краищата на бялата коприна. Тялото му се вдърви при този спомен. Никога в живота си не бе срещал такова страстно създание като своята зеленоока фея.

— Милорд?

Саймън бързо възвърна самообладанието си и обърна глава към своя иконом, който стоеше на прага.

— Какво има, Грийвз?

— Съжалявам, че ви безпокоя, сър. Почуках, но, изглежда, не сте ме чули.

— Бях се замислил — каза нетърпеливо Саймън — Какво искате?

Грийвз се изкашля дискретно. Уплашеното му лице бе по-отблъскващо от всеки друг път.

— Смятам, че има нещо, което трябва да знаете, сър. Лейди Блейд е дала някои инструкции на лакея Джордж.

Саймън се върна на бюрото.

— Какви инструкции?

— Тя е помолила Джордж да й намери човек от престъпния свят, който да е специалист по отвличанията.

Саймън гледаше своя иконом смаян и потресен.

— Отвличания? Сигурен ли сте?

— Напълно, сър. Както може да предположите, Джордж е бил ужасен и дойде направо при мен, а аз при вас. Изглежда господарката търси някой разбойник за временна работа. Може би иска да събере материал за своята епична поема, сър.

— Или може би е решила да поеме всичко в свои ръце — измърмори Саймън, след което седна зад бюрото си, взе молив и написа набързо следната бележка:

Саймън прегледа бележката, сгъна я внимателно и я подаде на Грийвз.

— Гледайте тази бележка да попадне у лейди Блейд навреме. И не се плашете, Грийвз. Положението е в наши ръце.

Грийвз изглеждаше облекчен и успокоен.

— Да, милорд.

Саймън изчака иконома да излезе от стаята и си наля чаша вино.

Така става, когато жените са разглезени, помисли си той.

Нещата отидоха твърде далеч. Беше време Емили да научи един много важен урок.