Скандална нощ

3

— Момичето е компрометирано. Напълно компрометирано. — Агата Търлигър вдигна лорнета си и огледа с порицание присъстващите в елегантния салон на Девънбрук Хаус. — Стана точно това, от което се страхувах. Винаги съм знаела, че ще свърши зле.

При тази забележка хълцането на Хариет премина в силен плач. Тя лежеше върху мек диван в дамаска на зелени и златни райета с подпухнало от плач лице и с подут глезен, двойно по-голям от нормалното, издигнат върху възглавница.

— Няма да се карате на Лоти! Аз съм виновна за всичко. Всичко обърках! Ако не се бях уплашила и не се бях спънала в дупката на лехата, никой нямаше да разбере, че я няма тук.

— А ако аз и моите придружители не бяхме чули как стенеш, все още щеше да лежиш без дъх в тревата като риба на сухо.

Упреквана по този начин от бившата си учителка, Хариет изпадна в нова нервна криза.

Братът на Лоти Джордж извади от джоба на сакото си украсена с монограм носна кърпа и й я подаде. Носейки името на свети Георги, той рядко устояваше на изкушението да помогне на поредното момиче, похитено от дракона.

— Не поемайте вината върху себе си, мис Дъмуинкъл — обясни той. — Мис Търлигър алармира всички, че не може да намери Лоти в стаята й. Ако не беше толкова настойчива, гостите едва ли щяха да разберат, че сестра ми я няма. — Той се облегна грациозно върху перваза на камината, като че ли уморен от живота — маниер, който беше възприел от Европа — и отметна една непокорна къдрица от окото си. — Навярно положението не е толкова безизходно, както се страхуваме. Това едва ли е първата каша, в която Лоти се замесва.

— Но май ще бъде последната — каза мис Търлигър, хвана с костеливите си ръце бастуна и го изгледа с унищожителен поглед. — Бихте ли ми казали нахалството ваша семейна черта ли е?

Лицето на Джордж се опъна. Упоритият израз на лицето го правеше да изглежда на дванайсет, а не на двайсет и две години. Отвори уста, но бързо я затвори, убеден, че каквото и да отговори, това само ще потвърди преценката й.

От тапицираното кресло в ъгъла на стаята Лоти наблюдаваше разигралата се пред очите й драма. Тя седеше там, с боси крака, скрити в нощницата, с кашмирен шал около врата, а в скута й се беше сгушило едно сиво котенце. Куки, любимата стара прислужница, която се грижеше за нея от люлката, сложи в ръцете й чаша горещ шоколад. Досега нещата приличаха на лоша простуда, а не на опозоряване от безчестен убиец.

Така беше само защото настойникът й още не беше се появил, след като я беше натоварил на една карета и я беше отвел от дома на леля й. Когато видя Стърлинг за последен път, той я връщаше от къщата на Сент Клер и неясните опити за обяснение още звучаха в ушите й. Лоти загрижено отпи от шоколада и се помъчи да си представи за какво са си говорили двамата мъже.

Тиктакането на позлатения часовник върху перваза на камината беше единственият звук през тези напрегнати минути. Чуваше се също и непрестанното хълцане на Хариет. Мис Търлигър задряма, беловласата й глава се наклони към гърдите, а черното дантелено боне се килна към ухото й.

Всички се изплашиха, когато входната врата на замъка се затръшна. Твърдите стъпки на Стърлинг, прекосяващ мраморното фоайе, не можеха да бъдат сбъркани. Котенцето скочи от скута на Лоти и се скри под близката отоманка. На Лоти й се искаше и тя да стори това.

Изправи се, когато Стърлинг и Лора влязоха в стаята. Въпреки че в светлокестенявата коса на Стърлинг вече личаха първите сребърни нишки, той изглеждаше добре, точно като преди десет години, когато се ожени за сестра й. И ако не бяха бръчките, прорязващи гладкото чело под блестящите кафяви къдрици, слабата и елегантна Лора, майка на две деца, можеше да бъде сбъркана с дебютантка. Още от дете Лоти бе по-пълничка от по-голямата си сестра.

Лоти се опита, доколкото е възможно, гласът й да прозвучи безгрижно.

— А, ето ви и вас! Мислех вече, че няма да дойдете. Къде са Никълъс и Ели? Не са ли с вас? — Надяваше се, че присъствието на любимата й племенница и на палавия й племенник ще разведри мрачното настроение, което цареше в къщата.

Лора подаде на чакащия лакей обшитото с норка кожено палто и отбягна погледа на Лоти.

— Децата ще прекарат нощта при братовчедите си. При създалите се обстоятелства Даяна реши, че това е най-малкото, с което може да помогне.

Лоти отново седна на стола. Хълцането на Хариет беше мъчително. Не можеше вече да го издържа или да чуе, че още някой ще поеме вината.

Лора седна бавно на една кремава софа, без все още да поглежда към Лоти, а Стърлинг отиде до високия шкаф в ъгъла и си наля чаша бренди. Изпразни я на един дъх, а широките му рамене се бяха изпънали от напрежение. Лоти още повече се уплаши. Тя знаеше, че Стърлинг не понася алкохол и че много рядко си позволява да пие.

Куки отново влезе в салона с табла в ръка. Надвеси се над Лоти с усмивка.

— Хайде, малката, трябва да хапнеш нещо с какаото.

Стърлинг се приближи. Кокалчетата на ръката, с която държеше чашата, бяха побелели.

— За бога! Няма ли най-после да престанеш да я глезиш! Само това й липсва в положението, в което се намира!

Ръката на Лоти замръзна над таблата. Дори и Хариет млъкна. Ехото от избухването на Стърлинг увисна като облак в тишината. През всичките години, в които Куки беше прислужница, той никога не й беше повишил глас.

Старата жена бавно се изправи, вирнала гордо треперещата си брадичка:

— Както желаете, ваша светлост.

Тя направи реверанс, при който ставите на колената й изпукаха, обърна се и с достойнство напусна стаята.

Стърлинг отпусна рамене, докато я наблюдаваше. Лора заговори първа:

— Мили, престани да измъчваш себе си и останалите! През целия път отказваше да разговаряш с мен. Но не можеш вечно да криеш какво се е случило между теб и маркиза.

Стърлинг остави празната чаша на писалището, обърна се и изгледа присъстващите. За пръв път неговите тридесет и осем години проличаха.

— Лорд Оукли каза, че не възнамерява да се жени повторно, твърди, че не е компрометирал сестра ти и отказва да й направи предложение за женитба.

Хариет се задъха и така пребледня, че Джордж посегна да намокри кърпата си от шишенцето с амоняк, което мис Търлигър му подаде.

Трепереща, Лоти си пое дъх и започна сама да се убеждава, че чувството, което се надига в гърдите й, е чувство на облекчение.

— Много добре — обяви тя и й стана много обидно, че всички говорят за нея като че ли отсъства. — Тъй като изобщо не желая да се омъжвам за него. Аз не го познавам. И освен това той е в хронично лошо настроение.

Всички погледи се отправиха към нея.

— Не ме гледайте така ужасно! Вече ви разказах, че си скъсах роклята, когато се покатерих на прозореца. Онзи човек е с маниери на селски простак, но не е лъжец. Той е невинен. Не ме е компрометирал.

Лора я изгледа остро с големите си кафяви очи. Тя изучаваше лицето на сестра си.

— А можеш ли да отречеш, че те е целунал?

За свой ужас Лоти забеляза, че се изчервява. Предизвикателната забележка на сестра й събуди неочаквани спомени. Тя си представи Хейдън Сент Клер, загледан в къдрицата между пръстите му, като че ли беше изтъкана от злато. Спомни си мъчителната самота в гласа и погледа му, когато я гледаше, нежността, с която докосваше гърдите й. Помъчи се да преодолее спомените и си наложи да отвърне на погледа на Лора.

— И какво му е лошото на една безобидна целувка? Смея да твърдя, че и Джордж е опитал, но никой не го принуждава да се жени.

Брат й изведнъж като че ли прояви голям интерес към украсата на камината.

Стърлинг поклати сериозно глава:

— Страхувам се, че този мъж е откраднал повече от няколко невинни целувки. Открадна ти всякаква надежда да се омъжиш за почтен човек.

Истината в думите му накара дори и Лора да пребледнее.

— Може би не трябва да прибързваме с присъдата, Стърлинг. Ами ако наистина, както твърди Лоти, това е била само невинна целувка? Сигурно ще има и други предложения.

— О, предложения няма да й липсват — отговори горчиво Стърлинг. — Но не и такива, каквито очаквахме. Утре рано цял Лондон ще чете в скандалните вестничета за падението на сестра ти.

Лоти замислено изгледа Хариет. Навярно това беше наказанието й задето носеха в училище точно такива вестничета, четяха за нещастието на другите и се кискаха.

— Изобщо не виждам защо трябва да се женя — упорито заяви Лоти. — Навярно съществуват и други възможности една жена да изгради живота си.

Мис Търлигър почука с края на бастуна си по пода.

— По изключение, момичето има право. Вижте мен. Аз съм живият пример, как една жена не се нуждае от мъж, за да води дълъг и съдържателен живот.

Докато съсухрената жена вадеше една избеляла носна кърпа от чантата и избърсваше с нея носа си, Лоти се насили да потисне треперенето си.

— Навярно сте права, мис Търлигър — отговори Лора меко, — но знатните семейства или Министерството на образованието няма да назначат гувернантка или учителка, чието минало е опетнено от скандал. А със сигурност не и такава красива жена като нашата Лоти.

— Не искам да бъда гувернантка или съпруга — отговори Лоти и почувства някакви наченки на надежда. — Искам да стана писателка. Всичко, от което ще се нуждая, е мастило, хартия и малка къща до морето.

Мис Търлигър изсумтя:

— Не бих определила като писателство смешните истории, които би изфабрикувала. С тези ридаещи бели дами и търсещи отмъщение графове, които скитат из някакви замъци с глава в ръката. Подобни глупости стават само за постелка в клетките на птиците.

Преди Лоти да отговори, иначе боязливата Хариет се обади в нейна защита:

— Историите на Лоти ми харесват, дори и когато сънувам кошмари след това и си затискам главата с възглавница.

— Литературните умения на Карлота не са на дневен ред — прекъсна ги остро Стърлинг. — Става дума за нейното бъдеще. — Когато клекна пред Лоти и хвана двете й ръце, тя помисли че отново ще се разкрещи. Гневът му се понасяше по-леко от разочарованието му.

— Ти не осъзнаваш все още какво направи, нали, кукличке? Това не е прилича на кошницата с жаби, която завърза за шлейфа на лейди Хюитс или на лисицата от лова на лорд Деймънд, която скри под леглото си. Не мога да направя нищо. Цялото ми богатство, титлата ми, политическото ми влияние, общественото ми положение, всичко рухва след скандал като този. Едно опетнено име не е като скъсана рокля, която можеш да зашиеш с игла и конец. Веднъж рухнало, то остава загубено завинаги. — Той протегна ръка и я погали по главата, а в очите му се четеше съжаление и смущение. — За всичките тези години теб единствена не можах да опазя.

Лоти притисна ръцете му към бузите си, сразена от чувството за безпомощност, което разтърсваше този силен мъж, застанал пред нея на колене. Лора стискаше устни. Хариет отново взе кърпата на Джордж, за да изтрие лицето си. Лоти също започна да се бори със сълзите си.

— Простете ми! Така исках да се гордеете онази вечер с мен. Честна дума, само това исках.

Усилието на Стърлинг да се усмихне, разби сърцето й.

— Знам, мила. Защо не отидеш да си легнеш и да поспиш малко, докато ние със сестра ти решим какво да правим.

… докато ние със сестра ти решим какво да правим…

След тези думи на Стърлинг беше невъзможно да си легне в топлото легло и да заспи. Тя не можеше да се отърси от подозрението, че той вече е намерил решение за съдбата й. След като Джордж изпрати мис Търлигър до каретата й, а двама лакеи заведоха Хариет в една стая за гости, Лоти отново се спусна по стълбата, благодарна, че лампите във фоайето горяха приглушено през нощта.

Високите врати на салона все още бяха отворени. Тя се прислони зад една от тях и започна да наблюдава през пролуката между вратата и пантата. Стърлинг седеше до писалището и ръката му се плъзгаше по лист хартия за писма.

Лора се разхождаше зад него, а хубавото й лице бе потъмняло от тревога.

— Не е ли по-добре да се успокоим? В крайна сметка този лорд Оукли едва ли е съпругът, който търсехме за Лоти. Какво знаем за него освен клюките по вестниците?

— Едва ли от онези писания може да се съди за характера на човека.

Лоти си помисли дали Стърлинг не намеква за скандала, който предизвика прибързаната му сватба с Лора. Клюкарската преса не искаше да повярва, че прочут бонвиван като Дявола от Девънбрук може да се влюби в осиротялата дъщеря на беден свещеник. Но в действителност всичко бе много по-шокиращо, отколкото клюкарските писания.

— Не е ли по-добре, че той отказва да се обвърже — каза Лора. — Как да накараме Лоти да си омъжи за човек, когото не желае?

С ужас, Лоти установи, че сестра й не бе права. Тя желаеше Хейдън Сент Клер. Но не и като съпруг.

— Мъж, когото навярно никога няма да обича — заключи Лора.

Стърлинг натопи перото в мастилницата и продължи да пише.

— Много дълги и успешни бракове са се крепили на доста по-съществени причини отколкото любовта.

— Нашият обаче не! — напомни тихо Лора. — Както и на Тейн и Даяна или на Куки и Дауърс. Ние сме тези, които са показали на Лоти, че единствената причина за брак е любовта. Как може да сме толкова жестоки, да искаме от нея да прекара целия си живот без любов. — Лора започна да масажира скованите му рамене. — Защо не прескочим този сезон и да не се върнем в Харфордшир. Там сме най-щастливи. Няма да трае дълго и нов скандал ще измести от съзнанието на хората спомена за Лоти и този маркиз.

Стърлинг се обърна и я погали по ръката.

— Мила, времето няма да разреши проблема. Опасявам се, че обществото има добра памет. Хейдън Сент Клер знае най-добре това — прибави горчиво той. — Напротив, ще е само въпрос на време да се появят обладани от скрупули хора от нашето обкръжение, независимо дали сме в Лондон или в Харфордшир. Те навсякъде ще дрънкат колко им е мъчно, че сме изпаднали в това трудно положение и ще предлагат на нашата Лоти съчувствие или защита. Само не и добро име.

Отчаяна, Лора поклати глава:

— Не е възможно това да е нейното единствено бъдеще.

Той сгъна листовете, капна отгоре восък и постави печата си.

— Няма да се случи. Ще го предотвратя. — Стърлинг стана и енергично посегна към звънеца, който висеше до шкафа.

Лоти се скри по-плътно зад вратата, когато Адисън, слугата на дука, изскочи от един тъмен коридор и влезе в стаята. Никой не можеше да предположи, че е вдигнат от сън. Изглеждаше бодър и напълно облечен. Лоти предположи, че спи с акуратно изгладени панталони, колосана риза и сако.

— Позвънихте ли, ваша светлост? — попита той Когато Стърлинг се обърна, държеше в ръка две писма, почти еднакви на вид.

— Искам тези писма да бъдат доставени възможно най-бързо.

Лоти сбърчи чело и се разтрепери, като видя решителната му физиономия. Какво налагаше да бъдат изпратени тези писма посред нощ? Тя напрегна очи и погледна часовника върху камината. Или в първите минути на новия ден?

Лора хвана мъжа си за ръка и в гласа й прозвуча паника:

— Стърлинг, какво правиш?

— Каквото трябва да се направи — той нежно освободи ръката си — Е, Адисън?

— Да, ваша светлост.

— Освен това се погрижете пистолетите ми да бъдат готови на разсъмване.

Лоти притисна с ръка устата си, за да заглуши отчаян писък.

За пръв път Стърлинг успя да шокира камериера си. Адисън се поколеба преди да отговори бавно:

— Да, ваша светлост. Лично ще се погрижа.

В поклона му липсваше обичайната прецизност. Лора, която наблюдаваше невярващо мъжа си, застана пред него с отворена уста:

— В името на всичко свято, какви ги вършиш?

Той отново се обърна към писалището и започна да затваря мастилницата и да поставя восъка в кутията.

— За да защитя честта на моята балдъза, извиках лорд Оукли на дуел. И помолих Тейн да ми бъде секундант.

— Тейн няма да го направи. Даяна няма да позволи. — Лора поклати решително глава. — Както и аз!

Стърлинг се беше опрял с две ръце на писалището, с гръб към жена си:

— В този момент никой няма избор, дори и ти!

От очите на Лора потекоха сълзи.

— Това не е истина, нали? Ти знаеш колко обичам малката си сестра, но сам каза, че е твърде късно да спасяваме честта й. Защо правиш всичко това?

— За да покажа, че тя означава нещо за нас и че ни е скъпа. Толкова скъпа, че ще се борим за нея.

Лора се вкопчи в раменете му.

— Толкова скъпа, че трябва да умреш за нея?

Стърлинг се обърна и я изгледа с влажни очи:

— Да, толкова.

Лора го изгледа дълго и безпомощно, преди да се хвърли в прегръдките му. Той силно я притисна и затвори очи, преди да зарови лице в меките й коси.

Лоти бавно излезе от сянката на слабо осветеното фоайе. Чудовищната глупост, която беше извършила, тежеше върху раменете й и изгаряше стомаха й. Това тук не беше прекрасна мелодрама, както се надяваше. Ставаше въпрос за живота на зет и, за сърцето на сестра й и за бъдещето на племенниците й. Този път не се беше опозорила само тя, ами направо беше разрушила всичко.

Мъжът, който не се бе поколебал да убие на дуел най-добрия си приятел, разбира се, нямаше да има предразсъдъци да довърши и един чужд човек. Превъзбудената й фантазия рисуваше пред очите й как Хейдън Сент Клер стои сред росната поляна с развята от вятъра коса и държи димящ пистолет. Виждаше Стърлинг да лежи в локва кръв, Лора, обляна в сълзи, носи безжизненото му тяло и нейните нежни кафяви очи са изпълнени с горчивото обвинение. Обвинение, което щеше несъмнено да прерасне в омраза, когато осъзнае докрай колко скъпо струва лекомислието на сестра й.

Лоти затвори очи, за да прогони ужасната картина и само за един предателски миг видя и Хейдън Сент Клер лежащ блед в локва кръв, със затворени от тъмните си мигли очи. Никой нямаше да заплаче за него, никой нямаше да вдигне трупа му и да страда за смъртта му.

Когато Лоти отвори очи, те бяха сухи. Стърлинг се бе излъгал в своята благородна упоритост. Все още имаше избор.

Тя прекоси с решителни крачки фоайето и се затича, преди да стигне стълбите.