5

Той не отстъпи. Щях да бъда негова жена, а не на някой друг…

— Маркиз Оукли — съобщи прислужникът, когато се появи на вратата. Въпреки че набръчканият стар слуга успя да запази безизразно лицето си, рунтавите му бели вежди се бяха извили нагоре, като че ли предчувстваха опасност.

Точно в този момент, когато Хейдън Сент Клер влезе в салона за пушене в градската къща на Нед Таунсенд в Кенсингтън, от устата на Нед излизаха кълба цигарен дим. Въпреки че се опита набързо да събере разпръснатите по масата клюкарски издания и вестници, беше много късно да направи повече от това, да се облегне върху тях и да ги закрие с тялото си, като се надяваше, че по този начин отвратителните статии щяха да останат незабелязани.

— И така, най-накрая се реши да ме посетиш — каза Нед и се усмихна. — Все пак добрите ти маниери не са чак толкова потънали в прах от липсата на употреба, както се страхувах. На какво дължа честта на твоето посещение? Мислех, че днес рано трябваше да отпътуваш за Корнуол. А сега е късен следобед.

— Отдавна бих бил на път, ако не беше ти със своите пъклени планове — отговори Хейдън с леден поглед в зелените си очи.

Нед не смееше да попита дали точно същото беше видял Филип на поляната на Уимбълдън Комън преди почти пет години.

Видът на Хейдън беше в пълно противоречие с късата подстригана коса на Нед, с колосания шал и блестящите месингови копчета. Ботушите на му бяха протрити по върховете и поне от три години излезли от мода, шалът му беше небрежно и накриво завързан. Носеше широко сако, което висеше около сухото му тяло, като че ли доскоро беше гладувал. Както обикновено бобровата му шапка се намираше в ръката му, вместо на главата и поради това косата му беше разрошена от вятъра. Въпреки благородническото му потекло от него винаги лъхаше на нещо диво и нецивилизовано, което благородните дами, както и леките момичета, намираха за неотразимо. Когато бяха принудени да избират между Хейдън, Нед и Филип, безусловно винаги предпочитаха Хейдън.

Както беше направила и Жюстин.

С невинна физиономия Нед посегна към цигарите си.

— Не разбирам за какво говориш?

— Не се преструвай, че си единственият в Лондон, който не е чул за провала от последната нощ. — Погледът на Хейдън се спря върху вестниците и той стисна зъби. — Както виждам, вече си информиран.

Преди Нед да успее да докаже обратното, Хейдън издърпа „Таймс“ изпод лакътя му. Вдигна го срещу ярката слънчева светлина, струяща в помещението през високия прозорец с арка, и с драматично задоволство прочете големите заглавия: „Ново престъпление и жертва на страстта на маркиза убиец“. Нед се отдръпна и се отпусна върху един стол, а Хейдън взе други два вестника и зачете „Маркизът убиец затрива с целувка една невинна“.

— О, не трябва до отминем и написаното в „Сейнт Джеймс Кроникъл“, бастиона на всевластната журналистика „Дебютантка преживя обсебващата прегръдка на господаря на смъртта“.

— Господаря на смъртта — повтори замислено Нед. Не намираш ли, че това звучи много по-поетично, отколкото „маркизът убиец“?

— Хейдън захвърли вестниците върху масата.

— Надявам се, че си доволен. Този боклук определено се купува много повече от мемоарите на Хариет Уилсън.

Нед се наведе, за да изтръска пепелта от цигарата си в една медна купа, оформена като крак на слон.

— Неприятен инцидент. Но не виждам каква е моята вина.

— Виновен си, защото без теб нищо нямаше да се случи. След като улових това момиче, което се промъкваше през градината ми, я помислих за една от пеперудките на мисис Макгоуън и, че ти си я изпратил.

Нед остана с отворена уста и цигарата му увисна. Преди да е паднала, той я улови между палеца и показалеца и се облегна на стола, неспособен да възпре смеха си.

— О, небеса. Това е прекрасно. Бедното малко същество. Моля те не ми казвай, че си…

— Разбира се, че не съм — изръмжа Хейдън. Въпреки твърдението си, се затрудни да погледне Нед в очите, а Нед го наблюдаваше с особен интерес. — Не водя в леглото си всяка жена, която почука на вратата или на прозореца ми.

— Ако беше го направил, нямаше да си в толкова лошо настроение. — Нед постави пръст върху „Таймс“. — И така, кое е това момиче? Вестниците предполагат няколко, но не са се осмелили да споменат името й.

Хейдън седна в едно тапицирано със сатен кресло и скръсти крака.

— Карлота Ан Фърли — каза той и изговори името така, като че ли с него подпечатваше своята гибел.

Въпреки че Нед отново се опита да прикрие веселото си настроение, очите му отново заблестяха от смях.

— Малката Лоти Фърли? Дивачката от Харфордшир, в целия й блясък?

Хейдън го изгледа подозрително.

— Вече си чувал за нея?

— Разбира се, едва ли ще намериш човек в Лондон, който да не е чувал за нея.

— Нищо не разбирам. Как така е известна, след като още не е представена в обществото?

— А откъде знаеш, че не е била представена? — осведоми се Нед и не можа да скрие смеха си.

— Тя ми разказа, че по време по-предишния сезон е била в Гърция със семейството си, а предишния се е разболяла тежко от шарка.

Нед изсумтя критично.

— По-скоро се е разболяла от неловко положение. Навярно настойникът й искаше да изчака, докато затихнат клюките около първия й дебют. — Като видя с какво внимание го слуша Хейдън, Нед се облегна на креслото и продължи: — Девънбрук я доведе в града за сезона, когато тя беше на седемнадесет и бе твърдо решен да я въведе в обществото. Преди бала, който бе организирал в чест на дебюта й, както е прието, искаше да я представи в двора.

Сега беше ред на Хейдън да изсумти. И двамата добре знаеха, че крал Джордж бе запазил навика на някогашния Уелски принц и използваше всяка възможност да отнеме девствеността на хубавите дебютантки, които се стремяха да му се харесат.

Нед продължи:

— Представи си, как милата Лоти, сред рояк развълнувани млади дами, чака на опашка да бъде повикана при краля. Когато й дошъл редът, тя пристъпила към нашия благороден суверен. Нежният й бюст бил украсен с изящни диаманти, с които може да се подкупи всеки крал, а щраусовите пера, с които била украсена прическата й, се поклащали смело при всяка нейна крачка. Когато прихванала полите си, за да направи реверанс, се доближила твърде близо до краля и погъделичкала с перата носа на бедния Джордж. Той започнал да киха, а копчетата на жакета му се скъсали. — Нед сви рамене. — Разбира се, това не би се случило, ако не се е бил натикал в тесния вечерен костюм като салам в черво.

— Момичето не е виновно за безмерната разгулност на негово величество.

— Една оценка, която и негово величество очевидно споделял, защото, за облекчение на всички и особено на младата дама, той започнал да се смее. Когато слугите пълзели по земята да събират копчетата, той забелязал златно пламъче. Безцеремонно бръкнал в недокоснатите дотогава дълбини на деколтето на мис Фърли.

— По дяволите! — изкрещя Хейдън, опря лакти на облегалката на стола и закри с ръка очите си, сякаш искаше да се скрие от онова, което следваше да се случи.

— И когато уплашената мис Фърли почувствала как подобният на наденица кралски пръст опипва прелестния й млад бюст, тя защитила добродетелта си като истинска дама.

Хейдън изгледа Нед през пръстите си.

— Само не ми казвай, че му е ударила шамар.

— Разбира се, че не. — Нед още повече се ухили. — Ухапала го.

Хейдън отпусна ръка.

— Какво, ухапала краля?

— И то доста силно, както ми разказваха. Били необходими три седмици, за да изчезнат следите от перлените й зъбки по ръката му.

Въпреки мрачната му физиономия, в очите на Хейдън се появиха недвусмислени искри на облекчение.

— Учуден съм, че не се е озовала в Тауър — каза той.

— Без намесата на настойника си навярно би я сполетяла точно такава съдба. И това е причината, поради която Девънбрук са изчакали Джордж да се оттегли в Уиндзор заради влошеното си здраве и тогава отново да я предложат на брачния пазар. Както чувам, момичето е все така буйно и палаво и има склонност към прокламираните в литературата модни възгледи за жената. — Нед махна с цигарата си. — Обаче след като не си я компрометирал, не виждам защо тя е от значение за теб.

— За нещастие настойникът й не споделя твоите толерантни възгледи — отговори сухо Хейдън. — В момента когато разговаряме с теб, той вади документи за венчавка при архиепископа.

— О! — възкликна Нед в миг отрезвял. — Чувал съм, че Девънбрук има известен опит в тази област. Въпреки че оттогава са минали десет години, все още в определени кръгове се шушука за грандиозния скандал, разразил се около неочакваната женитба на дука. — И така, приемаш ли поздравления?

— По-скоро съболезнования, тъй като против волята си, се обвързвам в брачни окови с едно дете.

Нед тихо се засмя.

— Хейдън, ти си само на трийсет и една, а това съвсем не е преклонна възраст. Мисля, че още можеш да я задоволиш.

Хейдън го изгледа мрачно.

— Не възможностите ми ме притесняват, а търпението. Предишната ми жена отне и последния запас, с който разполагах.

— Беше много млад, когато се ожени за Жюстин. — „… и я погреба“. Думите увиснаха неизказани във въздуха между тях, когато Нед издуха дима от цигарата си. — И така, на какво дължа честта на твоето посещение? Може би ще ме предизвикаш на дуел. Да предупредя ли секундантите си?

Хейдън се изправи и започна да мачка шапката в ръцете си. Въпреки че изглеждаше, като че ли ще се задави всеки момент от думите, най-накрая ги произнесе:

— Сватбата ще се състои утре в Девънбрук Хаус в десет часа. Мислех… дали няма… дойдох да те помоля да ми станеш кум.

Нед се облегна назад, видимо развълнуван.

— О, небеса, чувствам се поласкан.

— Недей — отговори Хейдън с познатия дяволски пламък в очите — Просто нямам друг избор. Ти си единственият ми приятел.

Когато се обърна и тръгна към вратата, Нед не се въздържа да добави:

— Нямаш основание да се отчайваш. Ще бъдеш с Карлота, докато смъртта ви раздели.

Хейдън застина на прага, но не се обърна. Когато мина покрай застиналия от изумление слуга, в ушите му все още звучеше смехът на Нед.



— „Господарят на смъртта“ — повтаряше замислено Лоти и единственото, което виждаше пред себе си освен „Сейнт Джеймс Кроникъл“, бяха къдриците, оформени във висока прическа. — Хм, това не звучи лошо, нали? Навярно бих могла да нарека първия си роман „Господаря на смъртта и булката“. — Тя погледна през вестника към Хариет. — Или пък „Жената на Господаря на смъртта“ би звучало още по-вълнуващо.

Хариет я изгледа.

— Не мога да повярвам, че така спокойно говориш за това. И особено когато ти ще бъдеш тази булка.

Двете седяха една до друга на леглото на Лоти, зарити в купчина вестници. Очевидно Стърлинг не беше отменил указанията да глезят Лоти и затова й беше позволено да остане до обед в леглото. След като се събуди, всяко нейно желание се изпълваше с учудваща бързина и точност. Хариет видя няколко лакеи до леглото си, а една прислужница чакаше да повдигне глезена й. Куки пристигна с най-любимите лакомства на Лоти, между които и една малка френска тортичка, напоена с ром и мед във формата на сърце. Дори и Джордж подаде глава през вратата и я покани на партия вист, тъй като навярно й било доскучало да чете клюките по вестниците, дошли в голямо количество, с незасъхнало още мастило по тях. Лоти навярно би се зарадвала на това внимание, ако не чувстваше загрижеността на Куки и съчувствените погледи на останалите слуги.

Вместо да се радват, че се беше сгодила за един богат маркиз, всички се държаха с нея като със заболяла от смъртоносна болест. Тя започна да разбира как се чувства осъденият, когато му устройват богата вечеря, преди да го заведат на гилотината.

И точно това беше причината, поради която избра да показва на всички колко е спокойна. Тя отказваше да се самосъжалява, когато усещаше как всички останали си позволяват с ожесточено задоволство да й съчувстват. След като с дебюта си беше подлудила за Стърлинг, но не искаше това да се повтаря и на сватбата й. И тъй като щеше да присъства на собствената си екзекуция, искаше да го стори с вдигната глава. За щастие Хариет беше много погълната с драмата, която се разиграваше пред очите й, за да разбере колко изкуствена бе веселостта на приятелката и.

Захвърли „Кроникъл“ и придърпа от френската тортичка на таблата в скута на Хариет.

— Не ми с приятно, че ме вземат за героиня от трагедия. — Тя облиза една капка мед от устните си. — Най-добре ще е да гледам на предстоящата женитба като на събиране на материал за моя първи роман. Какъв шанс — да изследвам душата на маркиза и да разбера причината за смъртта на първата му жена.

— Всичко това е прекрасно — отговори Хариет мрачно, — но кой ще разкрие обстоятелствата около смъртта на втората му жена?

Лоти хвърли укоризнен поглед към приятелката си и изкоментира писанията в следобедното издание на „Тетлър“.

— Нечувано! Статията описва нашата отчаяна тайна любов и рисува Стърлинг като безсърдечен злодей, застанал между нас и щастието ни.

— Ужасно романтично! — извика Хариет и се хвана за сърцето.

— Тъпо и смешно! — Лоти махна памфлета настрана и се опита да отпъди обзелата я тъга. — Мога да те уверя, че маркизът не изпитва и капка любов към мен, нито тайно, нито явно. Освен това трябва да добавя, че Стърлинг изглеждаше снощи много подло с пистолет в ръка. — Тя бегло прочете една особено сензационна статия, разказваща за събитията през изминалата нощ в най-евтиния вестник, който се продаваше на доковете.

— О, небеса! — извика тя и почувства как гърлото й пресъхва — Според това описание, ние сме били заварени във flagrante delicto.

— Къде? Мислех че в Мейфеър — попита Хариет, която в училище най-много мразеше латинския, следван от географията и благоприличното поведение на дамите.

С въздишка Лоти се наведе и шепнешком й обясни, че това, преведено, означава: „в деликатно положение“.

— О, боже! — прошепна Хариет и се изчерви до корените на косата си. — Сигурно никой няма да приеме, че си могла да направиш нещо толкова ужасно. При това с него!

Преди Лоти да добави нещо, на вратата тихо се почука. Тя се отпусна върху купчината възглавници и зачака още някоя френска тортичка. Но в стаята влязоха сестра й Лора и леля и Даяна, съпровождани от двама лакеи. Очите на Лора бяха зачервени от плач, а Даяна гледаше мрачно.

Братовчедката на Стърлинг не беше истинска леля на Лоти, но нейната любвеобилност и здравият й разум отговаряха на това определение. Въпреки строгата зелена рокля и стегнатия кок, целувката върху челото на Лоти беше майчински топла.

— Здравей, малката ми. Да ни извини милата мис Дъмуинкъл, но сестра ти и аз трябва да поговорим с теб.

— Не може ли и Хариет да остане? — попита Лоти, която чак сега започна да разбира колко ще се чувства самотна без приятелката си. Хейдън настояваше непосредствено след сватбата, още утре следобед, да заминат за Корнуол.

— Това касае само теб — отговори Лора и хвърли многозначителен поглед към Даяна.

Лоти любопитно чакаше и мълчеше, а двамата лакеи изведоха Хариет. След като внимателно затвори вратата, Лора седна от едната й страна на леглото, а Даяна — от другата.

Даяна хвана Лоти за ръката, въздъхна дълбоко и започна да обяснява:

— Сестра ти и аз смятаме, че трябва да споделим с теб нещо важно и че сме длъжни да те подготвим за това, което ще се случи през следващите дни…

— … и нощи — добави Лора и се изчерви.

— Да, и нощи — продължи Даяна.

Лоти неспокойно загледа ту едната, ту другата. Може би още не е късно да се скрие под възглавниците и да се направи на заспала.

Даяна стисна толкова силно ръката й, че кокалчетата изпукаха.

— Както навярно знаеш, жената има едно най-благородно и най-хубаво задължение към съпруга си.

— А това задължение е най-сладко в радостния момент на сватбената нощ — добави Лора и долната й устна се разтрепери.

Даяна й хвърли предупредителен поглед.

— Тогава настъпва дългоочакваният момент, когато… влечението между мъжа и жената… — тя млъкна при тази дума и непоклатимото й досега самообладание започна да се разпада, — намира телесен израз.

— И по този начин нежното начало на един живот става… пълен с взаимно уважение, преданост и щ-щ-щастие.

Последната дума беше произнесена толкова дълго, че прозвуча като стон, а Лора прегърна Лоти и се обля в сълзи.

— За бога, Лора, престани. — Даяна сама изтриваше сълзите си с кърпичка. — Ще уплашиш до смърт бедното дете.

— Е-е — промърмори Лоти примирително, улови Даяна да ръка и погали меката коса на сестра си. — Наистина не е необходимо да ми обяснявате за плътската любов: забравяте, че съм отраснала сред овцете на село.

Лоти знаеше, че сестра й, както и леля й, добре осъзнаваха колко различни бяха техните сватби от тази на Лоти. И двете бяха дарени от бога със съпрузи, които им донесоха лукс, какъвто никога сами не биха имали. Вместо това от нея се очакваше доброволно да отиде в леглото на един непознат — мъж, който беше принуден да се ожени за нея, също така непознатата, и за който може би удоволствието стоеше пред нежността. Мисълта за Хейдън събуди у нея едно тъмно влечение, което я плашеше повече дори и от образа на маркиза-убиец.

Даяна изтри последните сълзи от очите си и на лицето й се изписа решителност.

— Има неща, които не се научават от животните, мила моя. Неща, които могат да подчинят на волята ти и най-непокорния мъж.

Заинтересувана, Лоти се обърна и се заслуша във всяка дума на леля си. Лора вдигна рязко глава, толкова шокирана, че сълзите й спряха след едно задавено изхълцване.

— Даяна, навярно нямаш предвид…

— Напротив. След като Лоти трябва да влезе във вражеския лагер, трябва да бъде добре въоръжена. И ти, и аз знаем с кои оръжия трябва да я въоръжим.



Ако се съдеше по потиснатото настроение в Девънбрук Хаус през следващия следобед, можеше да се помисли, че обитателите са се събрали на погребение, а не на сватба.

Лора и Даяна се бяха притиснали плътно една до друга с готови носни кърпички, а стойките им бяха също така застинали, както и лицата им.

За да не бъде облечена в черно, както предлагаха скандалните вестници, булката беше в розово. Нямаше време да викат шивачка, затова Лора и Даяна се справиха сами, като се спряха на една нежнорозова сатенена рокля с наметка от дантела в цвят слонова кост, която измъкнаха от собствените си гардероби. За да спре треперенето, булката стискаше в двете си ръце букет от тъмносини хиацинти, които Куки беше набрала от градината в задния двор. Сълзите на Куки още блестяха като роса върху цветята.

Лоти за малко не изпусна букета, когато Хейдън Сент Клер се появи на вратата. Придружаваше го висок, слаб господин, чиято модно подстригана коса беше повече сребърна, отколкото златна.

Когато мъжете заеха местата си пред мраморната камина, която щеше да послужи за олтар, непознатият я изгледа нахално и като че ли й намигна. Това стана толкова неочаквано, че Лоти почти беше склонна да му отговори, когато се сети, че трябва да го изгледа строго под мрачно и сбърчено чело. Би било скандално, ако младоженецът остане с впечатлението, че булката флиртува под носа му. Трябваше да пристигне жива в Корнуол. Представи си опечаленото си семейството, ридаещо при лошата новина за трагичната й гибел, причинена от заплитането на шлейфа й в колелата на каретата.

Една самотна цигулка засвири — знак Лоти да хване ръката на настойника си и той да я поведе към младоженеца. Тя пое дълбоко въздух. След като трябва да тръгва към гилотината, време беше да се изправи й пред палача си.

Целият в черно — освен ослепително бялата риза, маншети, яка и шал, Хейдън Сент Клер изглеждаше някак по-висок и по-впечатляващ, отколкото си го спомняше. Тя отбеляза зарадвана, че е предприел опит, може би не твърде успешен, да оправи непокорните си коси. Обръснал гладко бузите и брадичката си, той повече се доближаваше до възрастта на Джордж, отколкото до възрастта на Стърлинг.

Когато Лоти се приближи, хиляди малки, досега незабележими подробности й напомниха, че изобщо не го познава: почти невидимата бенка на челото му, финият белег под лявото му ухо, леката сянка над горната му устна, която и най-острият бръснач не можеше да отстрани.

Когато застана до него, си пожела леля й и сестра й да не бяха й давали съвети. Въпреки че любопитството я беше накарало да попие всяка дума, тя не можеше да си представи, че този мъж ще извърши с нея шокиращите неща, които й бяха описали. Или тя с него.

Затвори очи, надявайки се той да отдаде изчервяването на младостта й.

Когато епископът покани Стърлинг да даде ръката й на младоженеца, Лоти леко се възпротиви, преди да сложи тясната си ръка в неговата.

Замръзналата усмивка върху лицето на Стърлинг не се промени, когато се наведе към Оукли и каза тихо, така че само той го чуе.

— Ако промените решението си, ще ви счупя врата.

Когато Лоти и Хейдън коленичиха пред епископа, ръката на младоженеца беше топла и суха, гласът му — дълбок и ясен, когато се закле да й бъде верен, докато смъртта ги раздели. Лоти повтори тържествената клетва, като се питаше дали той мисли за другата жена, на която някога бе казал същите думи.

Остатъкът от сватбената церемония премина за нея като в мъгла. Когато Лоти дойде на себе си, епископът затваряше молитвеника и ги помоли да се изправят. Очите му зад телените очила блестяха весело, когато разреши на младоженеца да скрепи любовта си с печата на целувката.

Поднасяйки на Хейдън бузата си за целувка, тя скришом прошепна:

— Съжалявам, че така ви обвързах.

— Доволен съм, че понесохте по-добре моето внимание, отколкото това на краля — измърмори той и дъхът му премина по чувствената й ушна мида. — Поне не ме ухапахте.

Лоти се отдръпна и го погледна смаяна. Беше толкова шокирана, че забрави да шепне.

— Кой ви разказа това…

Преди да успее да довърши изречението, устните на мъжа й се намериха върху нейните и ги затвориха с една истинска целувка.

Загрузка...