Тукидид (417?–399? пр.н.е.) — атински държавник и историк, баща на историческата критика.
Енциклопедисти — група прогресивни френски философи, естественици, писатели (Волтер, Ж. Ж. Русо, П. Холбах, К. Хелвеций, Е. Кондийак, Ш. Монтескьо, Ж. Бюфон и др.), обединени от отрицателното си отношение към феодализма, схоластиката и католическата църква, защитници на правата на човека.
Сенека, Луций Аней (4 г. пр.н.е. до 65 г. н.е.) — римски философстоик, политически деец, писател. В трагедиите „Медея“, „Федра“ и др. изтъквал нравствения упадък на античното общество.
Русо, Жан Жак (1712–1778) — френски просветител, философ, педагог, писател, композитор. В „Общественият Договор“ обосновал правото на народа за въстания, потъпкване на кралския деспотизъм и установяване на републикански строй. Повлиял много върху развитието на реализма в художествената литература.
Идеали на утопистите — неосъществими фантастични образи на идеален обществен строй — учение без реална основа.
Каин — според Библията по-големият брат на Адам, убил брат си Авел.
Ab actu ad posse valet consecutio (лат.) — за да се стигне от действието до моженето, важна е последователността.
Версай — резиденция на френските крале по онова време (1661–1708) с парк и дворците Голям и Малък Трианон.
Некер (1732–1804) — швейцарец, министър на финансите при Луи XVI, баща на мадам дьо Стал.
Генерални щати — висша съсловно-представителна институция във Франция (XIV–XVIII век), състояща се от представители на духовенството, благородниците и градовете. Свикани в 1789 г., за първи път след 1614 г., пред назряващата буржоазна революция, по решение на депутатите от Третото съсловие, превърнати в Национално събрание.
Левга — стара келтска мярка за дължина; във Франция равна на 4 км.
Сеньор — феодален владетел на голям имот.
Сюзерен — едър феодален земевладелец, господар по отношение на васалите си.
Шато — замък или господарска къща във феодално имение.
Моаре — копринен лъскав плат с вълнообразни отблясъци.
Bonnes fortunes (фр.) — успехи, победи.
Шевалие (фр.) — кавалер, рицар, дворянска титла.
Timeo Danaos et dona ferentes (лат.) — страхувам се от данайците дори когато поднасят дарове.
Йов — библейски патриарх, известен като „многострадалния Иов“, образец на правоверност и много търпение.
Третото съсловие — селячеството и гражданите, съставящи буржоазията, противопоставени на привилегированите съсловия на дворянството и духовенството.
Волтеровци — от Волтер, истинското му име е Франсоа Мари Аруе (1694–1778), писател и философ, деист; с критиката си на феодалния абсолютизъм и църквата изиграл огромна роля на подготовката на Френската буржоазна революция.
Жанжаковци — маркизът има предвид Ж–Ж. Русо (вж. там).
Сенешал — управител на замък.
Калон (1734–1802) — министър на финансите в 1783 г., изпаднал в немилост.
Бриен, Ломение дьо (1727–1794) — кардинал, министър на финансите при Луи XVI.
Ливра — стара френска сребърна монета.
Злато, Антоан (1684–1721) — френски живописец, рисувал жанрови, театрални и „галантни“ сцени и портрети. Предшественик на рококо, един от най-изтъкнатите френски реалисти от XVIII в.
Рицар на печалния образ — Дон Кихот.
Бюфон, Жорж Луи Льоклер (1707–1788) — естественик, академик; основен труд „Естествена история“ (36 тома). Поддържал единството на растителния и животинския свят; противно на Линей, защищавал изменението на видовете под влиянието на условията и средата.
Pardi! (Фр.) — Бога ми!
Nоm de Dieu (фр.) — Бога ми!
Кардинал дьо Рец (1614–1679) — протосингел (помощник) на парижкия епископ, изиграл важна роля във Фрондата (движението против абсолютизма).
Banvin (фр.) — правото на сюзерена да продава своето вино преди васалите си.
Сens (фр.) — годишен данък в натура, плащан на феодала.
Lods-et-ventes (фр.) — правото на господаря да взема процент върху наследствен имот, продаден в неговите владения.
Sextelage (фр.) — данък върху всяка мяра (0,466 литра), продадена на житния пазар.
Etalonnage (фр.) — маркиране на мерките след сверяване с еталона и таксата за това.
Gare (фр.) — Пази се!
Vin gris (фр.) — кисело, недоферментирало вино.
Vive le roi! (фр.) — Да живее кралят!
Луидор или луи — стара златна монета, равна на 24 ливри.
Леандър — в „Комедия дел арте“ образ на безнадеждно влюбения.
Климен — в „Комедия дел арте“ образ на хубава влюбена девойка.
Аякс (гръцка митология) — герой от Троянската война.
Юпитер (римска митология) — върховното божество, отговарящо на Зевс у древните гърци.
Скарамуш — в „Комедия дел арте“ образ на страхлив самохвалко, влюбчив и предприемчив.
Коломбина — в „Комедия дел арте“ образ на ловка, весела и млада прислужница, която активно участвува в развитието на интригата.
Арлекин — в „Комедия дел арте“ образ на влюбен слуга, често изпадащ в трудни положения.
Панталон! — в „Комедия дел арте“ образ на търговец-венецианец, стиснат и глупав старец.
Родомонт образ на самохвалко в „Бесният Роланд“ от Ариосто.
Теспис (Vim. пр.н.е.) — гръцки поет, смятан за: създател на трагедията, обикалял селищата с актьорите си с кола, която му служела, и за сцена.
Комедия дел арте — комедия на маските, италиански театър, възникнал в средата на XVI в.; представленията почивали върху импровизацията на актьорите. Оказал влияние върху западноевропейския театър от XVII–XVIII век.
Спавенто, на фр. Епуванк — В „Комедия дел арте“ образ на гръмогласен, самохвален капитан.
Мондор, Филип Жерар, парижки шарлатанин от Пон Ньоф, брат на Табарен (вж. там).
Скапино — в „Комедия дел арте“ образ на хитър предприемчив и свадлив слуга.
Ковиело — в „Комедия дел арте“ образ на изобретателен и безскрупулен слуга.
Пиеро — във френския народен театър от XVII–XVIII в. образ на слуга-простак, по-късно добил черти на нещастно влюбен.
Полишинел — във френския народен театър образ на гърбав, весел и закачлив присмехулник, отговарящ на Пулчинело от „Комедия, дел арте“.
Мом (гръцка митология) — зъл дух на сатирата, и подигравките от свитата на Бакх, прогонен от Олимп.
Паскариел — във френския народен театър образ на, лаком слуга, пияница и кавгаджия.
Дуеня — гувернантка, компаньонка на млада девойка.
Комеди Франсез — (френска комедия) — най-реномираният парижки театър още от онези дни.
Бомарше, Пиер Огюстен Карон (1732–1799) — френски комедиограф, заклеймил в памфлетите си „Мемоари“ реакционните порядки и разложението сред монархистките кръгове на Франция; спечелил световна слава с реалистичните си комедии „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“.
Мерсие, Луи Себастиен (1740–1814) — френски писател. Трудове по теория на драматургията, реалистични очерци за предреволюционния Париж.
Шение, Мари-Жозеф (1764–1811) — поет и драматург, участник в революцията, написал трагедии, насочени срещу тиранията и религиозния фанатизъм.
Молиер, Жан Батист, истинското име Поклен (1622–1673) — един от най-бележитите комедиографи. За разлика от представителите на класицизма използувал народната реч и осмивал съсловните предразсъдъци на дворянството и, ограничеността на буржоазията („Тартюф“, „Мнимият болен“, „Скъперникът“, „Мизантроп“).
Расин, Жан (1639–1699) — драматург, представител на класицизма („Андромаха“, „Федра“ и др.).
Корней, Пиер (1606–1684) — драматург, представител на класицизма („Сид“, „Хораций“, „Последните дни на Помпей“, „Цина“, „Никомед“ и др.).
Гоци, Карло (1720–1806) — итал. драматург, противник на реалистичната драма на Голдони, използувал и традициите на импровизацията.
Голдони, Карло (1707–1793) — итал. комедиограф. Преобразувал „Комедия дел арте“ в реалистична битова комедия. Осмивал буржоазните нрави, упадъка на дворянството, поставял пиеси за живота на простите хора.
Гуарини (1537–1612) — италиански поет.
Бибиена (1470–1520) — итал. кардинал, писател и драматург.
Макиавели, Николо (1469–1527) — итал. политическа деятел, историк и писател.
Тасо, Торквато (1544–1595) — итал. поет. Главното му произведение „Освободеният Ерусалим“ съдържа хуманистични идеи на Възраждането и религиозни мотиви.
Ариосто, Лодовико (1474–1533) — итал. поет, известен с поемата „Бесният Роланд“.
Еврипид (около 480–406 пр.н.е.) — гръцки драматург. В центъра на трагедиите му („Иполит“, „Медея“, „Електра“, „Ифигения в Тавернада“ и др.) е човешката личност и падението на стария морал. Той доближил езика на трагедията до разговорния и внасял реалистични черти в митологични сюжети.
Аристофан (около 446–385 пр.н.е.) — гръцки комедиограф, защитник на селячеството и политическата традиция на атинската демокрация („Оси“, „Лизистрата“, „Облаци“ и др.).
Теренций, Публий (около 185–159 пр.н.е.) римски комедиограф, по прякор Африканеца („Свекърва“, „Самоизтезател“, „Братя“ и др.).
Плавт, Тит Макций (около 254–184 пр. н. е) — римски комедиограф, написал около 20 комедии („Самохвалният воин“, „Магарета“, „Близнаци“ и др.)
Съкровищата на Перу — алюзия за огромните съкровища заграбени от канквистадорите в Перу.
Фльори (Абрахам Жозеф Бенар, 1750–1822) — известен актьор в Комеди Франсез.
Радамант (гръцка митология) — един от съдиите на умрелите; строг, справедлив съдия.
Бокачо, Джовани (1313–1357) — итал. писател-хуманист; в своя „Декамерон“ изобличава лицемерието на църковниците, осмива средновековния аскетизъм и обрисува човека на новата градска култура.
Сакети, Франко (1330–1400) — итал. писател; „Триста новели“ има антифеодално и антиклерикално съдържание.
Сбригандини — хитър слуга-интригант в комедията на Молиер „Мосьо дьо Пурсоняк“.
Граф Алмавива — герой от комедията на Бомарше „Севилският бръснар“.
Талма, Франсоа Жозеф (1763–1826) — френски артист-трагик, най-голям представител на класицизма от периода на революцията.
Дюгазон (1753–1821) — прочута френска актриса.
Талия (гръцка митология) — муза на комедията.
„Les Fourberies de Scaramouche“ (фр.) — „Хитрините на Скарамуш“.
Мека — свещеният град на мохамеданите, тука — предмет на стремежи и мечти.
Сретение господне — донасянето на младенеца Исус, според Мойсеевия закон, в храма; празнува се на 2 февруари.
Карнавале — историческа сграда в Париж, сега градски музей.
Тривлен (Баладин) — герой от стария итал. театър, шут; тук противопоставен на герой от френския народен театър.
Табарен (около 1584–1626 или 1633) — френски фарсов актьор, играл в народен площаден театър. Традициите на неговото изкуство оказали влияние върху Молиер.
Мелпомена (гръцка митология) — муза на трагедията.
Гласни или избиратели — при двойна изборна система: гласоподавателите избират „гласни“ или „избиратели“, които на свой ред избират народните представители.
Корделиери — клон от католическия монашески орден на св. Франсоа, в чийто манастир в Париж бе сетне основан от Дантон и Марат (1790) Клубът на корделиерите — център на най-левите якобинци.
Пикет — игра от края на XIV в. с 32 карти за 2–4 играчи.
Le plus noble de cette canaille, ou bien le plus canaille de ces noble (фр. игрословица) — най-благородният от тези подлеци или най-подлият от тези благородници.
Епиктет (около 50 до около 138 г. н.е.) — гръцко-римски философ, представител на късния стоицизъм. Бил роб, сетне пуснат на свобода; учил на търпение и въздържаност.
Немезида (гръцка митология) — богиня на възмездието.
Caisse d’Escompte (фр) — Спестовна каса, банка от онази епоха.
Термини във фехтовката (фр.)
— Coulez — хлъзгайте (оръжието)
— mais coulez done — хлъзгайте де!
— фланконада — мушкане в профил
— en carte — четвърта
— tierce — терца (трета)
— coupe — пренос
— quinte — пета
— par dessus les armes — над оръжието
— allongez — опънете (ръката)
— mais allongez — опънете де!
— allez au fond — хайде в напад
tirer au mur — мушкане на мишена в стената.
Gedat toga armis (лат.) — нека тогата (правосъдието) отстъпи пред оръжието.
Quos Deus vilt perdere (лат.) — тези, които бог иска да погуби.
Сейес, абат, Емануел Жозеф (1748–1836) — деятел на революцията. В 1789 г. в брошурата „Какво е Третото съсловие?“ формулирал претенциите на буржоазията за власт. В 1790 г. организирал антидемократичното „Дружество 1789“, застъпващо интересите на едрата буржоазия. Играл видна роля при Директорията. Съдействувал на преврата в 1799 г. заемал големи постове при Наполеон.
Бастилия — крепост и затвор в Париж в XIV–XVIII в.; от края на XVI в. главно затвор за политически престъпници. Разрушен на 14 юли 1789 г. в народното въстание, сложило началото на буржоазната революция.
Гилотин — правилно Гийотен (1738–1814) — лекар, член на Учредителното събрание, изобретил машина за обезглавяване — гилотина.
Марат (правилно Марà), Жан Пол (1743–1793) — лекар, деятел на революцията, един от вождовете на якобинците, пламенен трибун, учен и публицист. Във в. „Приятел на народа“ разобличавал контрареволюционерите. Убит от Ш. Корде, привърженичка на жирондистите.
Демулен, Камий (1760–1794) — революционен деятел, журналист, член на Конвента. Заедно с Дантон се изказал против задълбочаването на революцията. Осъден на смърт от Революционния съд.
Тюйлери — дворец в Париж; на времето — резиденция на кралете.
Academie du Roi (фр.) — Кралската академия.
Academie de Bertrand des Amis, Maitre en fait d’Armes des Academies du Roi (фр.) — Академия на Бертран дез-Ами, оръжеен майстор при Кралската академия.
Отел дьо вил (фр.) — Парижкото кметство.
Дом на инвалидите — приют за военни инвалиди, основан за армията от Луи XIV към края на XVII в.
Байи — френски учен, председател на Учредителното събрание в 1789 г., след това кмет на Париж; умрял на ешафода в 1793 г.
Лафайет, Марк Жозеф, маркиз (1757–1834) — полит. деятел, поддръжник, на конституционната монархия, един от вождовете на умерената либерална буржоазия; в 1789–1791 г. командувал Националната гвардия. Избягал от Франция и участвувал във войната за независимост в Сев. Америка.
Те Deum (лат.) — стар християнски църковен химн, започващ с думите „Те Deum laudamus“ („Тебе славим, господи“).
Якобинци — членове на Якобинския клуб, представители на револ.-демокр. буржоазия, бореща се заедно с народа срещу контрареволюцията. Водачи Робеспиер и Марат.
Декларация за правата на човека и гражданина — политически манифест, приет от Учредителното събрание на 26 август 1789 г. Провъзгласявайки формалното равенство на правата, правото на свобода и съпротива на гнета. Декларацията същевременно потвърждава, че „собствеността е нерушимо и свещено право“. С това буржоазията фактически лишава трудещите се от правото на равенство.
Мирабо, Габриел Оноре Рикети (1749–1791) — граф деятел на революцията, бележит оратор. Отначало смело, изобличавал абсолютизма, но като ръководител на едрата буржоазия и либералната аристокрация се боял от задълбочаване на революцията. От 1790 г. бил в тайни връзки с кралския двор.
Конде, Конти, Полинях — аристократически родове (първите два от кралска кръв), поддръжници, на абсолютизма, емигрирали в началото на революцията и водели борба против нея отвън.
Прелат — Висш духовен сановник в католическата църква.
Монтен, Мишел дьо (1533–1592) — френски философ-хуманист, развил в своите „Опити“ система на скептицизъм, насочена срещу богословието, догматизма и схоластиката, поради което книгата била забранена от Луи XIV и от папата.
Сатир (гръцка митология) — горско полубожество с конска или козя опашка, рога и кози крака — разгулен и похотлив придружник на Бакх.
Дантон, Жорж Жак (1759–1794) — деятел на революцията, адвокат, един от главните организатори на отбраната срещу интервентите; постепенно превърнал се с последователите си в контрареволюционер. Умрял на ешафода.
Dieu me damne! (фр) — Проклет да съм!
Noblesse oblige (фр.) — благородството задължава.
Secundum artem (лат.) — според майсторството, според правилото.
Курций, Метус (362 г. пр.н.е.) — легендарен млад римлянин. Земетресение отворило пропаст пред Форума, а прорицателите казали, че ще се затвори само ако в нея се хвърли най-ценното съкровище на Рим; Курций сметнал, че това е оръжието и доблестта, хвърлил се с оръжието и коня си в пропастта и тя се затворила.
Пантеон (гръцки) — храм, посветен на всички богове.
Cote Droit (фр.) — „десницата“, представителите на Първото и Второто съсловие в Учредителното събрание.
Silence! En place! (фр.) — Тишина! По местата!
Булонският лес — на времето гора в околностите на Париж, сега парк в самия град.
Паладин — доблестен рицар, човек беззаветно предан на някаква идея.
Aracommoder lex vieux soufflets (фр.) — поправям стари мехове.
Пистол — стара златна монета с различна стойност, според епохата.
Alles, messieurs! (фр.) — Започвайте, господа!
Комитет на дванадесетте — или Комитет на общественото спасение, учреден от Конвента, за да надзирава дейността на министрите, постепенно превърнал се в диктаторски правителствен орган, действуващ от името на Събранието.
„Марсилеза“ — френска революционна песен, държавен химн на Френската република. Автор на текста и музиката е Роже дьо Лил. „Марсилезата“ е създадена през периода на Френската буржоазна революция (в 1792 година). Първоначално се наричала „Бойна песен на Рейнската армия“. Пренесли я в Париж доброволците от Марсилия (оттук названието).
Са ira! (фр.) — Ще потръгне!
Санкюлот — „без къси гащи“, нарицателно име на революционерите републиканци, които носели дълги панталони за разлика от аристократите, които ходели с къси…