1

Тукидид (417?–399? пр.н.е.) — атински държавник и историк, баща на историческата критика.

2

Енциклопедисти — група прогресивни френски философи, естественици, писатели (Волтер, Ж. Ж. Русо, П. Холбах, К. Хелвеций, Е. Кондийак, Ш. Монтескьо, Ж. Бюфон и др.), обединени от отрицателното си отношение към феодализма, схоластиката и католическата църква, защитници на правата на човека.

3

Сенека, Луций Аней (4 г. пр.н.е. до 65 г. н.е.) — римски философстоик, политически деец, писател. В трагедиите „Медея“, „Федра“ и др. изтъквал нравствения упадък на античното общество.

4

Русо, Жан Жак (1712–1778) — френски просветител, философ, педагог, писател, композитор. В „Общественият Договор“ обосновал правото на народа за въстания, потъпкване на кралския деспотизъм и установяване на републикански строй. Повлиял много върху развитието на реализма в художествената литература.

5

Идеали на утопистите — неосъществими фантастични образи на идеален обществен строй — учение без реална основа.

6

Каин — според Библията по-големият брат на Адам, убил брат си Авел.

7

Ab actu ad posse valet consecutio (лат.) — за да се стигне от действието до моженето, важна е последователността.

8

Версай — резиденция на френските крале по онова време (1661–1708) с парк и дворците Голям и Малък Трианон.

9

Некер (1732–1804) — швейцарец, министър на финансите при Луи XVI, баща на мадам дьо Стал.

10

Генерални щати — висша съсловно-представителна институция във Франция (XIV–XVIII век), състояща се от представители на духовенството, благородниците и градовете. Свикани в 1789 г., за първи път след 1614 г., пред назряващата буржоазна революция, по решение на депутатите от Третото съсловие, превърнати в Национално събрание.

11

Левга — стара келтска мярка за дължина; във Франция равна на 4 км.

12

Сеньор — феодален владетел на голям имот.

13

Сюзерен — едър феодален земевладелец, господар по отношение на васалите си.

14

Шато — замък или господарска къща във феодално имение.

15

Моаре — копринен лъскав плат с вълнообразни отблясъци.

16

Bonnes fortunes (фр.) — успехи, победи.

17

Шевалие (фр.) — кавалер, рицар, дворянска титла.

18

Timeo Danaos et dona ferentes (лат.) — страхувам се от данайците дори когато поднасят дарове.

19

Йов — библейски патриарх, известен като „многострадалния Иов“, образец на правоверност и много търпение.

20

Третото съсловие — селячеството и гражданите, съставящи буржоазията, противопоставени на привилегированите съсловия на дворянството и духовенството.

21

Волтеровци — от Волтер, истинското му име е Франсоа Мари Аруе (1694–1778), писател и философ, деист; с критиката си на феодалния абсолютизъм и църквата изиграл огромна роля на подготовката на Френската буржоазна революция.

22

Жанжаковци — маркизът има предвид Ж–Ж. Русо (вж. там).

23

Сенешал — управител на замък.

24

Калон (1734–1802) — министър на финансите в 1783 г., изпаднал в немилост.

25

Бриен, Ломение дьо (1727–1794) — кардинал, министър на финансите при Луи XVI.

26

Ливра — стара френска сребърна монета.

27

Злато, Антоан (1684–1721) — френски живописец, рисувал жанрови, театрални и „галантни“ сцени и портрети. Предшественик на рококо, един от най-изтъкнатите френски реалисти от XVIII в.

28

Рицар на печалния образ — Дон Кихот.

29

Бюфон, Жорж Луи Льоклер (1707–1788) — естественик, академик; основен труд „Естествена история“ (36 тома). Поддържал единството на растителния и животинския свят; противно на Линей, защищавал изменението на видовете под влиянието на условията и средата.

30

Pardi! (Фр.) — Бога ми!

31

Nоm de Dieu (фр.) — Бога ми!

32

Кардинал дьо Рец (1614–1679) — протосингел (помощник) на парижкия епископ, изиграл важна роля във Фрондата (движението против абсолютизма).

33

Banvin (фр.) — правото на сюзерена да продава своето вино преди васалите си.

34

Сens (фр.) — годишен данък в натура, плащан на феодала.

35

Lods-et-ventes (фр.) — правото на господаря да взема процент върху наследствен имот, продаден в неговите владения.

36

Sextelage (фр.) — данък върху всяка мяра (0,466 литра), продадена на житния пазар.

37

Etalonnage (фр.) — маркиране на мерките след сверяване с еталона и таксата за това.

38

Gare (фр.) — Пази се!

39

Vin gris (фр.) — кисело, недоферментирало вино.

40

Vive le roi! (фр.) — Да живее кралят!

41

Луидор или луи — стара златна монета, равна на 24 ливри.

42

Леандър — в „Комедия дел арте“ образ на безнадеждно влюбения.

43

Климен — в „Комедия дел арте“ образ на хубава влюбена девойка.

44

Аякс (гръцка митология) — герой от Троянската война.

45

Юпитер (римска митология) — върховното божество, отговарящо на Зевс у древните гърци.

46

Скарамуш — в „Комедия дел арте“ образ на страхлив самохвалко, влюбчив и предприемчив.

47

Коломбина — в „Комедия дел арте“ образ на ловка, весела и млада прислужница, която активно участвува в развитието на интригата.

48

Арлекин — в „Комедия дел арте“ образ на влюбен слуга, често изпадащ в трудни положения.

49

Панталон! — в „Комедия дел арте“ образ на търговец-венецианец, стиснат и глупав старец.

50

Родомонт образ на самохвалко в „Бесният Роланд“ от Ариосто.

51

Теспис (Vim. пр.н.е.) — гръцки поет, смятан за: създател на трагедията, обикалял селищата с актьорите си с кола, която му служела, и за сцена.

52

Комедия дел арте — комедия на маските, италиански театър, възникнал в средата на XVI в.; представленията почивали върху импровизацията на актьорите. Оказал влияние върху западноевропейския театър от XVII–XVIII век.

53

Спавенто, на фр. Епуванк — В „Комедия дел арте“ образ на гръмогласен, самохвален капитан.

54

Мондор, Филип Жерар, парижки шарлатанин от Пон Ньоф, брат на Табарен (вж. там).

55

Скапино — в „Комедия дел арте“ образ на хитър предприемчив и свадлив слуга.

56

Ковиело — в „Комедия дел арте“ образ на изобретателен и безскрупулен слуга.

57

Пиеро — във френския народен театър от XVII–XVIII в. образ на слуга-простак, по-късно добил черти на нещастно влюбен.

58

Полишинел — във френския народен театър образ на гърбав, весел и закачлив присмехулник, отговарящ на Пулчинело от „Комедия, дел арте“.

59

Мом (гръцка митология) — зъл дух на сатирата, и подигравките от свитата на Бакх, прогонен от Олимп.

60

Паскариел — във френския народен театър образ на, лаком слуга, пияница и кавгаджия.

61

Дуеня — гувернантка, компаньонка на млада девойка.

62

Комеди Франсез — (френска комедия) — най-реномираният парижки театър още от онези дни.

63

Бомарше, Пиер Огюстен Карон (1732–1799) — френски комедиограф, заклеймил в памфлетите си „Мемоари“ реакционните порядки и разложението сред монархистките кръгове на Франция; спечелил световна слава с реалистичните си комедии „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“.

64

Мерсие, Луи Себастиен (1740–1814) — френски писател. Трудове по теория на драматургията, реалистични очерци за предреволюционния Париж.

65

Шение, Мари-Жозеф (1764–1811) — поет и драматург, участник в революцията, написал трагедии, насочени срещу тиранията и религиозния фанатизъм.

66

Молиер, Жан Батист, истинското име Поклен (1622–1673) — един от най-бележитите комедиографи. За разлика от представителите на класицизма използувал народната реч и осмивал съсловните предразсъдъци на дворянството и, ограничеността на буржоазията („Тартюф“, „Мнимият болен“, „Скъперникът“, „Мизантроп“).

67

Расин, Жан (1639–1699) — драматург, представител на класицизма („Андромаха“, „Федра“ и др.).

68

Корней, Пиер (1606–1684) — драматург, представител на класицизма („Сид“, „Хораций“, „Последните дни на Помпей“, „Цина“, „Никомед“ и др.).

69

Гоци, Карло (1720–1806) — итал. драматург, противник на реалистичната драма на Голдони, използувал и традициите на импровизацията.

70

Голдони, Карло (1707–1793) — итал. комедиограф. Преобразувал „Комедия дел арте“ в реалистична битова комедия. Осмивал буржоазните нрави, упадъка на дворянството, поставял пиеси за живота на простите хора.

71

Гуарини (1537–1612) — италиански поет.

72

Бибиена (1470–1520) — итал. кардинал, писател и драматург.

73

Макиавели, Николо (1469–1527) — итал. политическа деятел, историк и писател.

74

Тасо, Торквато (1544–1595) — итал. поет. Главното му произведение „Освободеният Ерусалим“ съдържа хуманистични идеи на Възраждането и религиозни мотиви.

75

Ариосто, Лодовико (1474–1533) — итал. поет, известен с поемата „Бесният Роланд“.

76

Еврипид (около 480–406 пр.н.е.) — гръцки драматург. В центъра на трагедиите му („Иполит“, „Медея“, „Електра“, „Ифигения в Тавернада“ и др.) е човешката личност и падението на стария морал. Той доближил езика на трагедията до разговорния и внасял реалистични черти в митологични сюжети.

77

Аристофан (около 446–385 пр.н.е.) — гръцки комедиограф, защитник на селячеството и политическата традиция на атинската демокрация („Оси“, „Лизистрата“, „Облаци“ и др.).

78

Теренций, Публий (около 185–159 пр.н.е.) римски комедиограф, по прякор Африканеца („Свекърва“, „Самоизтезател“, „Братя“ и др.).

79

Плавт, Тит Макций (около 254–184 пр. н. е) — римски комедиограф, написал около 20 комедии („Самохвалният воин“, „Магарета“, „Близнаци“ и др.)

80

Съкровищата на Перу — алюзия за огромните съкровища заграбени от канквистадорите в Перу.

81

Фльори (Абрахам Жозеф Бенар, 1750–1822) — известен актьор в Комеди Франсез.

82

Радамант (гръцка митология) — един от съдиите на умрелите; строг, справедлив съдия.

83

Бокачо, Джовани (1313–1357) — итал. писател-хуманист; в своя „Декамерон“ изобличава лицемерието на църковниците, осмива средновековния аскетизъм и обрисува човека на новата градска култура.

84

Сакети, Франко (1330–1400) — итал. писател; „Триста новели“ има антифеодално и антиклерикално съдържание.

85

Сбригандини — хитър слуга-интригант в комедията на Молиер „Мосьо дьо Пурсоняк“.

86

Граф Алмавива — герой от комедията на Бомарше „Севилският бръснар“.

87

Талма, Франсоа Жозеф (1763–1826) — френски артист-трагик, най-голям представител на класицизма от периода на революцията.

88

Дюгазон (1753–1821) — прочута френска актриса.

89

Талия (гръцка митология) — муза на комедията.

90

„Les Fourberies de Scaramouche“ (фр.) — „Хитрините на Скарамуш“.

91

Мека — свещеният град на мохамеданите, тука — предмет на стремежи и мечти.

92

Сретение господне — донасянето на младенеца Исус, според Мойсеевия закон, в храма; празнува се на 2 февруари.

93

Карнавале — историческа сграда в Париж, сега градски музей.

94

Тривлен (Баладин) — герой от стария итал. театър, шут; тук противопоставен на герой от френския народен театър.

95

Табарен (около 1584–1626 или 1633) — френски фарсов актьор, играл в народен площаден театър. Традициите на неговото изкуство оказали влияние върху Молиер.

96

Мелпомена (гръцка митология) — муза на трагедията.

97

Гласни или избиратели — при двойна изборна система: гласоподавателите избират „гласни“ или „избиратели“, които на свой ред избират народните представители.

98

Корделиери — клон от католическия монашески орден на св. Франсоа, в чийто манастир в Париж бе сетне основан от Дантон и Марат (1790) Клубът на корделиерите — център на най-левите якобинци.

99

Пикет — игра от края на XIV в. с 32 карти за 2–4 играчи.

100

Le plus noble de cette canaille, ou bien le plus canaille de ces noble (фр. игрословица) — най-благородният от тези подлеци или най-подлият от тези благородници.

101

Епиктет (около 50 до около 138 г. н.е.) — гръцко-римски философ, представител на късния стоицизъм. Бил роб, сетне пуснат на свобода; учил на търпение и въздържаност.

102

Немезида (гръцка митология) — богиня на възмездието.

103

Caisse d’Escompte (фр) — Спестовна каса, банка от онази епоха.

104

Термини във фехтовката (фр.)

— Coulez — хлъзгайте (оръжието)

— mais coulez done — хлъзгайте де!

— фланконада — мушкане в профил

— en carte — четвърта

— tierce — терца (трета)

— coupe — пренос

— quinte — пета

— par dessus les armes — над оръжието

— allongez — опънете (ръката)

— mais allongez — опънете де!

— allez au fond — хайде в напад

105

tirer au mur — мушкане на мишена в стената.

106

Gedat toga armis (лат.) — нека тогата (правосъдието) отстъпи пред оръжието.

107

Quos Deus vilt perdere (лат.) — тези, които бог иска да погуби.

108

Сейес, абат, Емануел Жозеф (1748–1836) — деятел на революцията. В 1789 г. в брошурата „Какво е Третото съсловие?“ формулирал претенциите на буржоазията за власт. В 1790 г. организирал антидемократичното „Дружество 1789“, застъпващо интересите на едрата буржоазия. Играл видна роля при Директорията. Съдействувал на преврата в 1799 г. заемал големи постове при Наполеон.

109

Бастилия — крепост и затвор в Париж в XIV–XVIII в.; от края на XVI в. главно затвор за политически престъпници. Разрушен на 14 юли 1789 г. в народното въстание, сложило началото на буржоазната революция.

110

Гилотин — правилно Гийотен (1738–1814) — лекар, член на Учредителното събрание, изобретил машина за обезглавяване — гилотина.

111

Марат (правилно Марà), Жан Пол (1743–1793) — лекар, деятел на революцията, един от вождовете на якобинците, пламенен трибун, учен и публицист. Във в. „Приятел на народа“ разобличавал контрареволюционерите. Убит от Ш. Корде, привърженичка на жирондистите.

112

Демулен, Камий (1760–1794) — революционен деятел, журналист, член на Конвента. Заедно с Дантон се изказал против задълбочаването на революцията. Осъден на смърт от Революционния съд.

113

Тюйлери — дворец в Париж; на времето — резиденция на кралете.

114

Academie du Roi (фр.) — Кралската академия.

115

Academie de Bertrand des Amis, Maitre en fait d’Armes des Academies du Roi (фр.) — Академия на Бертран дез-Ами, оръжеен майстор при Кралската академия.

116

Отел дьо вил (фр.) — Парижкото кметство.

117

Дом на инвалидите — приют за военни инвалиди, основан за армията от Луи XIV към края на XVII в.

118

Байи — френски учен, председател на Учредителното събрание в 1789 г., след това кмет на Париж; умрял на ешафода в 1793 г.

119

Лафайет, Марк Жозеф, маркиз (1757–1834) — полит. деятел, поддръжник, на конституционната монархия, един от вождовете на умерената либерална буржоазия; в 1789–1791 г. командувал Националната гвардия. Избягал от Франция и участвувал във войната за независимост в Сев. Америка.

120

Те Deum (лат.) — стар християнски църковен химн, започващ с думите „Те Deum laudamus“ („Тебе славим, господи“).

121

Якобинци — членове на Якобинския клуб, представители на револ.-демокр. буржоазия, бореща се заедно с народа срещу контрареволюцията. Водачи Робеспиер и Марат.

122

Декларация за правата на човека и гражданина — политически манифест, приет от Учредителното събрание на 26 август 1789 г. Провъзгласявайки формалното равенство на правата, правото на свобода и съпротива на гнета. Декларацията същевременно потвърждава, че „собствеността е нерушимо и свещено право“. С това буржоазията фактически лишава трудещите се от правото на равенство.

123

Мирабо, Габриел Оноре Рикети (1749–1791) — граф деятел на революцията, бележит оратор. Отначало смело, изобличавал абсолютизма, но като ръководител на едрата буржоазия и либералната аристокрация се боял от задълбочаване на революцията. От 1790 г. бил в тайни връзки с кралския двор.

124

Конде, Конти, Полинях — аристократически родове (първите два от кралска кръв), поддръжници, на абсолютизма, емигрирали в началото на революцията и водели борба против нея отвън.

125

Прелат — Висш духовен сановник в католическата църква.

126

Монтен, Мишел дьо (1533–1592) — френски философ-хуманист, развил в своите „Опити“ система на скептицизъм, насочена срещу богословието, догматизма и схоластиката, поради което книгата била забранена от Луи XIV и от папата.

127

Сатир (гръцка митология) — горско полубожество с конска или козя опашка, рога и кози крака — разгулен и похотлив придружник на Бакх.

128

Дантон, Жорж Жак (1759–1794) — деятел на революцията, адвокат, един от главните организатори на отбраната срещу интервентите; постепенно превърнал се с последователите си в контрареволюционер. Умрял на ешафода.

129

Dieu me damne! (фр) — Проклет да съм!

130

Noblesse oblige (фр.) — благородството задължава.

131

Secundum artem (лат.) — според майсторството, според правилото.

132

Курций, Метус (362 г. пр.н.е.) — легендарен млад римлянин. Земетресение отворило пропаст пред Форума, а прорицателите казали, че ще се затвори само ако в нея се хвърли най-ценното съкровище на Рим; Курций сметнал, че това е оръжието и доблестта, хвърлил се с оръжието и коня си в пропастта и тя се затворила.

133

Пантеон (гръцки) — храм, посветен на всички богове.

134

Cote Droit (фр.) — „десницата“, представителите на Първото и Второто съсловие в Учредителното събрание.

135

Silence! En place! (фр.) — Тишина! По местата!

136

Булонският лес — на времето гора в околностите на Париж, сега парк в самия град.

137

Паладин — доблестен рицар, човек беззаветно предан на някаква идея.

138

Aracommoder lex vieux soufflets (фр.) — поправям стари мехове.

139

Пистол — стара златна монета с различна стойност, според епохата.

140

Alles, messieurs! (фр.) — Започвайте, господа!

141

Комитет на дванадесетте — или Комитет на общественото спасение, учреден от Конвента, за да надзирава дейността на министрите, постепенно превърнал се в диктаторски правителствен орган, действуващ от името на Събранието.

142

„Марсилеза“ — френска революционна песен, държавен химн на Френската република. Автор на текста и музиката е Роже дьо Лил. „Марсилезата“ е създадена през периода на Френската буржоазна революция (в 1792 година). Първоначално се наричала „Бойна песен на Рейнската армия“. Пренесли я в Париж доброволците от Марсилия (оттук названието).

143

Са ira! (фр.) — Ще потръгне!

144

Санкюлот — „без къси гащи“, нарицателно име на революционерите републиканци, които носели дълги панталони за разлика от аристократите, които ходели с къси…

Загрузка...