Скрити тайни

ПЪРВА ГЛАВА

Не бе от хората, които поемат рискове. Винаги се уверяваше, че е направила една стъпка, преди да поеме следващата. Това бе в характера й или поне бе станало част от характера й през последните десет години. Беше си наложила да се превърне в практичен и предпазлив човек. Меган О’Райли бе жена, която вечер проверяваше по два пъти дали е заключила вратите.

Преди да се качи на полета от Оклахома за Мейн, тя внимателно прибра необходимото в ръчния багаж, както своя, така и на сина си, а преди това бе уредила да прекарат останалите им вещи. Бе глупаво, мислеше си Меган, да губи време, като чака проверката на багажа.

Преместването на изток не бе импулсивно решение. Беше си го повтаряла десетки пъти през последните шест месеца. Тази стъпка щеше да бъде от полза не само за нея, но и за Кевин. Едва ли щеше да им бъде трудно да се приспособят, мислеше Меган, докато гледаше към място то до прозореца, където синът й се унасяше бавно. Част от роднините им живееха в Бар Харбър и Кевин не бе на себе си от нетърпение още откакто му каза, че мисли да се преместят близо до вуйчо му. А също и братовчедите, напомни си тя. От първия път, когато двамата с Кевин ходиха в Мейн за сватбата на брат й с Аманда Калхун, се бяха родили четири бебета.

Не откъсваше поглед от заспалото малко момченце. Вече не толкова малко, поправи се тя. Беше почти на девет. Щеше да му се отрази добре да се почувства част от голямо семейство. Рода Калхун раздаваха с щедра готовност обичта си.

Никога нямаше да забрави как я посрещна Сузана Калхун Дюмонт, сега вече Брадфорд, миналата година. Макар и да знаеше, че Меган бе била любовница на съпруга й точно преди сватбата им и че бе родила на Бакстър Дюмонт дете. Сузана я бе приела с топлота и готовност.

Но пък Меган бе много нетипичен пример за класическата „друга жена“. Докато траеше връзката й с Бакстър, тя дори не бе подозирала за съществуването на Сузана. По онова време бе само на седемнадесет, наивна, готова да повярва на обещанията и клетвите за вечна любов. Не, тогава не бе имала никаква представа, че Бакс е бил сгоден за Сузана Калхун.

Когато се роди детето на Бакстър, той бе заминал на меден месец. Така и не пожела да види сина, който Меган О’Райли му бе родила, нито пък го бе признал за свой.

Години по-късно, когато съдбата събра брата на Меган, Слоун, със сестрата на Сузана, Аманда, историята излезе наяве.

И ето че сега капризната съдба изпращаше Меган и сина й да живеят в къщата, в която бяха израснали Сузана и сестрите й. Кевин щеше да има близки роднини — неговите полубрат и полусестра, множество братовчеди и цяла къща, пълна с лели и чичовци. А къщата бе невероятна.

Кулите, каза си младата жена. Великолепната старинна каменна сграда, която Кевин все още наричаше замък. Зачуди се какъв ли щеше да бъде животът им там. Вече бяха успели да приключат с ремонта на Кулите и голяма част от къщата бе превърната в хотел. Един от веригата „Сейнт Джеймс“, напомни си замислено тя, създадена от Трентън Сейнт Джеймс III, женен за най-младата от сестрите Калхун, Катрин.

Хотелите „Сейнт Джеймс“ бяха известни по цял свят с високото качество, което предлагаха, и неповторимата класа. Предложението, което получи, да постъпи на работа в компанията като счетоводителка, бе толкова добро, че не можа да му устои, въпреки че дълго премисля и преценява.

Освен това гореше от желание да се види с брат си, Слоун, да побъбри с останалата част от семейството и отново да се порадва на Кулите.

Глупаво бе да се чувства нервна, каза си Меган. Преместването наистина бе практично решение, напълно логично. Новопридобитите й умения на експерт счетоводител бяха успели да поизместят натрупалите се разочарования и въпреки че парите никога не бяха представлявали проблем, новата заплата повдигаше самочувствието и.

Най-важното бе, че щеше да има повече време за Кевин.

Когато обявиха, че самолетът се подготвя за кацане, тя се пресегна и погали косата на сина си. Черните му сънени очи веднага се отвориха.

— Пристигнахме ли вече?

— Почти. Изправи седалката. Погледни, вижда се заливът.

— Нали ще излизаме с лодка? — Ако не беше сънен, щеше да се сети, че бе прекалено голям, за да подскача така възбудено на седалката. Ала той тръпнеше, притиснал развълнуваното си лице към стъклото. — Виж китовете. Ще взимаме лодката на новия татко на Алекс.

От самата мисъл да излезе на плаване стомахът й се обърна, но Меган се усмихна смело.

— На всяка цена.

— Наистина ли ще живеем в замъка? — Обърна се към нея, нейното красиво момченце със златна кожа и разбъркани черни коси.

— Ти ще си в старата стая на Алекс.

— Да знаеш, че има призраци — усмихна се Кевин и в устата му зейнаха дупките, където бяха млечните зъби.

— Така казват всички. Ала те са добри.

— Може не всички да се добри. — Поне той се надяваше да е така. — Алекс разправя, че са много и понякога стенат и пищят. Миналата година някакъв човек паднал през прозореца на кулата и си счупил всичките кости на скалите.

Тя потръпна, защото знаеше, че част от казаното бе истина. Изумрудите на семейство Калхун, открити миналата година, бяха привлекли интереса не само на романтици и любители на легендите. Бяха привлекли и крадец, и убиец.

— Това е минало. Кевин. Сега Кулите са много сигурно място.

— Да-а-а. — Само че той бе момче и се надяваше да има поне малко опасности.

Още едно момченце замисляше приключения и лудории. Имаше чувството, че чака брат си вече цяла вечност на този терминал. Алекс стискаше с едната си ръка дланта на мама, а с другата — Джени, защото, както мама му бе казала, той бе най-големият и трябваше да пази сестричката си.

Майка му държеше бебето, новото му братче. Алекс нямаше търпение да се похвали с него.

— Защо ги няма още?

— Защото трябва време, докато хората слязат от самолета и стигнат до изхода.

— Защо му се казва „изход“? — полюбопитства Джени. — По нищо не прилича на изход.

— Защото навремето е имало врати и името просто се е запазило. — Това бе най-доброто обяснение, което Сузана успя да измисли, след изтощителния половин час, прекаран на летището с трите деца.

В този момент бебето започна да гука и тя се усмихна.

— Виж, мамо! Ето ги.

Преди още Сузана да успее да отговори, Алекс се втурна напред към Кевин, а Джени го последва на мига. Тя се сви от притеснение, докато двамата се промушваха сред пътниците, а след това вдигна ръка, за да помаха на Меган.

— Здрасти! — Алекс, инструктиран от майка си как се постъпва, когато посрещаш някого на летището, услужливо пое ръчния багаж на Кевин. — Аз трябва да го взема, защото ние ви посрещаме. — Малко се притесни, защото макар и майка му все да повтаряше, че расте бързо като бурен, Кевин бе по-висок.

— Все още ли имате форта?

— Да, онзи, в голямата къща — довери Алекс. — А имаме и нов, във вилата. Сега живеем във вилата.

— С татко ни — пригласяше Джени. — Имаме си нови имена, нали се сещаш. Той може да прави всичко и сега си имам нова спалня.

— И розови пердета — подигра й се Алекс.

Усетила, че всеки момент между дребосъците ще се разрази свада, Сузана пристъпи между двете си деца.

— Как беше полетът? — Наведе се, целуна Кевин, а след това се изправи, за да целуне и Меган.

— Нормално, благодаря. — Меган нямаше представа как да реагира на естествената проява на обич на Сузана. Все още, имаше моменти, когато й се искаше да изкрещи:

Та аз съм спала с мъжа ти. Нима не разбираш? Тогава може и да не ти е бил още съпруг, а аз да не съм имала понятие, че ще ти стане, но фактите са си факти. — Малко закъсняхме — отвърна тя. — Надявам се, че не ни чакате отдавна.

— От часове — отвърна Алекс.

— Половин час — поправи го през смях майка му. — Ами останалата част от багажа ви?

— Изпратих го. Засега е само това. — Меган потупа сака за костюми. Не можа да се сдържи и надникна към ококореното бебе в ръцете на Сузана. Той бе розов, с нежна гладка кожа, тъмносините очи на новородено и гъста лъскава черна коса. Усети как по лицето й се разлива глупавата усмивка, характерна за всички възрастни, когато видят бебе, а малкият размаха юмруче под носа й. — Боже, колко е красив. И мъничък.

— Вече е на три седмици — заяви надуто Алекс. — И се казва Крисчън.

— Това е било името на прадядо ни — обясни Джени. Имаме си и нови братовчеди. Бианка и Кордилия — ама всички й казват Дилия — и Итън.

Алекс вдигна очи нагоре.

— Само бебета.

— Много е сладък — реши Кевин, след като го огледа добре. — Нали е и мой брат?

— Разбира се — отвърна спонтанно Сузана, преди Меган да измисли какво да каже. — Май вече имаш огромно семейство.

Кевин я погледна срамежливо и докосна предпазливо размаханото бебешко юмруче.

— Аз нямам нищо против.

Сузана се усмихна на Меган.

— Искаш ли да го подържиш?

В първия момент Меган се поколеба, ала не устоя.

— С удоволствие. — Гушна бебето, а Сузана пое сака с дрехите. — Мили Боже. — Не се сдържа и притисна лице към неговото. — Толкова бързо се забравя какви са мънички. А ти… — Докато вървяха към истинския изход, тя огледа Сузана. — Как е възможно да изглеждаш толкова добре, след като си родила само преди три седмици?

— Чул те Господ. Чувствам се като истинска дропла. Алекс, да не съм те видяла да тичаш.

— Същото важи и за теб, Кевин. А Слоун как приема бащинството? — полюбопитства Меган. — Много съжалявам, че не дойдох, когато Манди роди, но докато продам къщата и уредя всичко за преместването, просто нямаше как.

— Разбира се. А Слоун е страхотен баща. Щеше да държи Дилия вързана на гърба си по двадесет и четири часа в денонощието, ако Аманда му позволяваше. Да знаеш само каква детска е направил за малките… Столчета край прозорците, скривалища, вграден гардероб за играчки. Дилия и Бианка спят заедно, когато Кейкей и Трент са в града — което се случва доста често, откакто заработи хотелът — а и Итън остава при тях.

— Чудесно е, че ще растат заедно. — Тя погледна Кевин, Алекс и Джени и си каза, че все още ги възприема като бебета.

Сузана отлично я разбираше.

— Именно. Много се радвам, че дойде, Меган. Все едно, че ще си имам още една сестра. — Забеляза как Меган спусна клепки. Все още не е готова, предположи Сузана и веднага промени темата. — Да знаеш само с какво удоволствие ще ти прехвърля счетоводството. Не само на хотела, но и на бизнеса с яхтите.

— Нямам търпение.

Сузана спря до един пикап и отключи вратите.

— Хайде, всички дребосъци да се накачулват — нареди тя на децата пое бебето от ръцете на Меган. — Дано все така да мислиш и след като погледнеш главната счетоводна книга. — С умели движения тя закопча предпазните колани на бебето. — Боя се, че Холт хич го няма като счетоводител. А пък Натаниъл…

— А, да. Холт си има партньор. Какво ми беше казал Слоун? Негов стар приятел.

— Холт и Натаниъл са израснали заедно на острова. Натаниъл се премести тук преди няколко месеца. Бил е в търговския флот. Готово, миличко. — Тя целуна бебето и огледа с нищо непропускащ орлов поглед останалите деца, за да е сигурна, че всички предпазни колани са закопчани. Затвори плъзгащите се врати, заобиколи отпред, а Меган се настани до нея. — Голяма работа е — продължи мило Сузана. — Веднага ще ти хареса.

Вече споменатата „голяма работа“ тъкмо приключваше огромния си обяд от пържено пиле, салата от картофи и лимонов кейк С доволна въздишка той се оттласна от масата и огледа замечтано домакинята.

— Какво трябва да направя, за да те накарам да се омъжиш за мен, скъпа?

Тя се изкиска и махна с ръка.

— Нейт, как може да си такъв шегаджия.

— Кой каза, че се шегувам? — Изправи се, грабна ръката й и я нацелува. Тя винаги миришеше на жена — мека, невероятно, изумителна. Намигна й и продължи да изучава китката й с устни. — Знаеш, че съм луд но теб, Коко.

Кордилия Калхун Макпайк отново се изкиска от удоволствие и го погали по бузата.

— Луд си по готварските ми умения.

— И по тях също. — Той се усмихна широко, когато тя измъкна ръка, за да му налее кафе. Невероятна жена, помисли си Нейт. Висока, внушителна, неповторима. Не можеше да си обясни защо някой умен мъж досега не бе заел свободното място до вдовицата Макпайк. — И кого трябва да сразя тази седмица?

— След като отвориха хотела, вече не ми остава време за любовни авантюри. — Би въздъхнала при теза думи, ако не бе толкова доволна от живота си. Милите й момичета бяха женени и щастливи до една, имаха си и бебета. Тя вече се радваше на правнучета и правнучки, на мъжете на племенничките си, които глезеше, и най-важното, бе във възторг от новата си длъжност на главна готвачка в хотела „Кулите Сейнт Джеймс“. Предложи още кафе на Натаниъл, а когато забеляза, че гледа лакомо сладкиша, му отряза ново парче.

— Умееш да ми четеш мислите.

Този път Коко въздъхна. За нея нямаше нищо по-приятно от това, да наблюдава как един мъж поглъща с неприкрито удоволствие храната. А той бе страхотен мъж. Когато Натаниъл Фюри се върна в града, хората веднага го забелязаха Та кои би пропуснал такъв висок, мургав красавец? Не и Коко Макпайк. Особено пък след като имаше опушени сиви очи, трапчинка на брадата, прелестна златиста кожа и високи скули — да не говорим за удивителния му чар.

Черната тениска и джинсите подчертаваха атлетичното му здраво тяло с широки рамене, мускулестите ръце и източените бедра.

Освен това около него витаеше някаква тайнственост, имаше нещо екзотично. То не бе свързано само с вида му, въпреки че тъмните му очи и чупливата махагонова грива си бяха истинска екзотика. Сигурно бе излъчването му, предположи тя, придобито покрай пътешествията из чужди непознати пристанища.

Ех, да беше двадесет години по-млада… Е, каза си Коко и приглади кестенявата са коса, може и десет.

Само че не беше млада и затова бе дала на Нейт мястото в сърцето си отделено за сина, който никога не бе имала. Бе твърдо решила да му намери подходяща съпруга и да се порадва, когато се задоми щастливо. Също като прекрасните й момичета.

Чувстваше, че бе лично отговорна за приключенията и последвалите бракове на четирите си племенници, и знаеше, че ще успее да стори същото и за Натаниъл.

— Снощи ти направих хороскоп — вметна небрежно тя и погледна яхнията, която бълбукаше, за да бъде готова за менюто тази вечер.

— Наистина ли? — Той хапна още кейк. Господи, тази жена готвеше невероятно.

— Навлизаш в нов етап от живота са, Нейт.

Беше видял прекалено много през живота си и не пренебрегваше нито хороскопите, нито пък другите неща. Затова й се усмихна.

— Тук си напълно права, Коко. Започвах нов бизнес, имам къща на брега, зарязах си моряшката торба.

— Не, този етап е доста по-личен. — Тя изви тънките си вежди. — Тук ясно личи намесата на Венера.

Нейт веднага се ухили.

— Значи ще се ожениш за мен?

Коко размаха пръст.

— Тези думи ще ги кажеш на някоя, при това напълно сериозно, още преди края на лятото. В интерес на истината, видях, че се влюбваш два пъти. Само че не знам какво означава това. — Челото и се смръщи умислено — Стори ми се, че нямаш особено голям избор, въпреки че се появи някаква външна намеса. Може би дори опасности.

— Всеки мъж, който си падне по две жени, сам си търси белята. — Поне за момента Натаниъл беше доволен, че в живота му нямаше жени. Те винаги таяха очаквания, който нямаха нищо общо с неговите. — А при положение, че сърцето ми ти принадлежи… — Той се приближи до печката и я целуна по бузата.

Торнадото влетя без предупреждение. Вратата на кухнята се отвори с трясък и нахлуха три виещи вихрушки.

— Лельо Коко! Дойдоха!

— Мили Боже. — Тя притисна с ръка препускащото си сърце. — Алекс, скъси ми живота с цяла една година. — Независимо от казаното. Коко се усмихна на черноокото момче до него. — Нима е възможно ти да си Кевин? Колко много си пораснал! Няма ли да целунеш леля Коко?

— Да, госпожо. — Той издаде послушно устни, макар и все още изпълнен с колебание.

Веднага бе притиснат до топлите й гърди и вдъхна приятния домашен аромат. Това успокой донякъде напрегнатостта му.

— Толкова се радвам, че дойдохте. — Очите на Коко се напълниха със сълзи. — Сега вече цялото семейство е заедно. Кевин, това е господин Фюри. Нейт, праплеменникът ми.

Натаниъл знаеше историята за онзи боклук Бакстър Дюмонт, който излъгал невинно момиче и тя забременяла малко преди той да се ожени за Сузана. Момченцето го гледаше, силно притеснено и сдържано. Натаниъл разбра, че малкият също знае историята, поне част от нея.

— Добре дошъл в Бар Харбър. — Той подаде ръка, а Кевин възпитано я пое.

— Нейт и баща ми държат яхтите и всичко там. — На Алекс му бе необходимо още време, за да свикне да казва „баща ми“. — Кевин много иска да види китовете — обясни той на Натаниъл. — Идва от Оклахома и там нямат такива неща. Те изобщо нямат и вода.

— Има малко. — Кевин машинално защити родния си щат. — Имаме и каубои — добави той, за да затапи Алекс. — А пък вие си нямате.

— Ъ-хъ. — Това беше Джени. — Аз пък си имам каубойски костюм.

— Само че той е момичешки — поправи я Алекс. — И не е същото, защото си момиче.

— Не е момичешки.

— Момичешки е.

Очите й се присвиха в опасно предизвикателство.

— Не е.

— Радвам се да видя, че всичко тук е нормално. — Сузана влезе и погледна предупредително и двете си деца. — Здравей, Нейт. Не очаквах да те заваря тук.

— Излезе ми късмета. — Той прегърна Коко през раменете. — Прекарах цял час с моята дама.

— Пак ли флиртуваш с леля Коко? — Сузана веднага забеляза, че погледът му бе насочен другаде. Спомни си това изражение от първия път, когато се запозна с него. Очите му преценяваха и преосмисляха. Тя веднага хвана Меган за ръката. — Меган О’Райли, Натаниъл Фюри, партньорът на Холт и последното завоевание на леля Коко.

— Приятно ми е. — Меган усети, че е уморена. Сигурно, щом този поглед успя да я притесни. Веднага извърна очи, може би прекалено бързо и нелюбезно, и се усмихна на Коко. — Изглеждаш прекрасно.

— Боже, дори не съм си махнала престилката. И не съм си освежила грима. — Коко я прегърна силно и топло. — Какво да ви направя? Сигурно сте изморени след полета.

— Малко.

— Занесохме горе багажа, а Крисчън го оставих в детската. — Докато Сузана настаняваше децата на масата, Натаниъл огледа Меган О’Райли по-подробно.

Хладна като бриза над Атлантика, прецени той. Малко притеснена и смутена в момента, продължаваше мъжът, ала твърдо решена да не го показва. Кожата с цвят на праскова и русата коса на вълни веднага привличаха погледа.

По принцип Натаниъл предпочиташе мургави знойни жени, но имаше какво да се каже и за тази златна красота. Очите й бяха сини, точно като цвета на морето в някоя тиха утрин. Устата издаваше инатливост, забеляза той, въпреки че цялото й изражение се смекчаваше, щом се усмихнеше на сина си.

Доста кльощава, продължаваше огледа Нейт, докато допиваше кафето. Имаше нужда от готварските умения на Коко, за да се поналее. Може пък да изглеждаше толкова слаба заради строгата кройка на сакото и панталона.

Усетила, че я оглеждат. Меган се насили да продължи разговора с Коко и останалите. От години бе свикнала да я заглеждат, още от времето, когато бе млада, неомъжена и бременна от съпруга на друга жена.

Много добре съзнаваше как мъжете приемат положението й на самотна майка, как предполагат, че е лесна плячка. Ала освен това знаеше отлично как да се отърве от тях. Срещна погледа на Натаниъл с ледено обезкуражаващо спокойствие. Той не извърна очи, както биха сторили повечето мъже, напротив, продължи да я оглежда, без да трепне, докато тя стисна разочаровано зъби.

Добър ход, каза си Нейт. Може и да е кльощава, но има хъс. Ухили се, вдигна чашата с кафето в мълчалив тост, а след това се обърна към Коко.

— Трябва да тръгвам, имам обиколка. Благодаря ти за обяда, Коко.

— Да не забравиш вечерята. Цялото семейство ще се събере. В осем.

Той върна погледа си към Меган.

— Не бих пропуснал за нищо на света.

— Гледай да не пропуснеш. — Коко погледна часовника си и затвори очи. — Къде е този човек? Отново закъснява.

— Холандеца ли?

— Че кой друг? Изпатих го в месарницата преди цели два часа.

Натаниъл сви рамене. Бившият му корабен другар, новият помощник главен готвач на Кулите, си имаше свой начин за разпределяне на времето.

— Ако го мерна някъде на дока, ще ти го изпратя.

— Целуни ме за довиждане — настоя Джени и остана възхитена, когато той я вдигна на ръце.

— Ти си най-прекрасният каубой на острова — прошепна Нейт в ухото й. Джени погледна победоносно брат си, когато отново бе на земята. — Кажи ми, когато си готов за плаване — обърна се към Кевин той. — Беше ми приятно, госпожо О’Райли.

— Нейт е моряк — обяви важно Джени, когато Натаниъл излезе небрежно. — Бил е навсякъде и е правил почти всичко.

Меган не се усъмни нито за момент.

В Кулите имаше безкрайно много промени, въпреки че семейните стаи на първите два етажа, както и източното крило, си бяха същите. Трент Сейнт Джеймс с брата на Меган, Слоун, архитект, бяха съсредоточили по-голямата част от времето и енергията си, за да преобразят десетте апартамента в западното крило, както и трапезарията за гости и западната кула. Тази част сега бе хотелът.

По време на кратката обиколка Меган забеляза, че нито времето, пито усилията, положени за промените, са били пропилени.

Слоун бе запазил оригиналната идея и сградата приличаше на истински замък, високите тавани и витите стълби бяха останали, нямате камина, която да не работи, а вертикалните колони, разделящи крилата на прозорците, както и високите остъклени врати към терасите, бяха обновени.

Фоайето пред рецепцията бе просторно, украсено и подредено с антики, а в множеството кътчета с дивани гостите можеха да се насладят на гледката в дъждовни и ветровити дни. И заливът, и скалите, и невероятната градина на изключителните градинари на Сузана бяха прелестни и привличаха гостите да се разходят по терасите и балконите.

Когато Аманда, като управител на хотела, пое задачата да разведе Меган, тя обясни че всеки апартамент е различен. В Кулите бяха трупани стари мебели, снимки и произведения на изкуството години наред. Преди Трент да започне да инвестира парите на Сейнт Джеймс, те не бяха продадени и сега красяха апартаментите на гостите.

Някои бяха на две нива, стълбите в стил ар деко, някои стени с дървена ламперия и копринени тапети. Имаше френски килими, старини стенни гоблени. Във всеки апартамент бе оставено по нещо, което да буди интерес към легендата за изумрудите на семейство Калхун, и към жената, която ги бе притежавала.

Самите изумруди, открити след трудно и опасно издирване — някои твърдяха, че било станало с помощта на духа на Бианка Калхун и Крисчън Брадфорд, художникът който бил влюбен и нея — бяха поставени в стъклено сандъче на партера. Над сандъчето бе закачен портрет на Бианка, рисуван от Крисчън преди повече от осемдесет години.

— Прекрасни са — прошепна Меган. — Невероятни. — Редиците тревистозелени изумруди и бели диаманти сякаш пулсираха като живи.

— Някой ден ще спра край тях, ще ги погледна — призна Аманда — и ще си припомня какво преживяхме, за да ги открием. Бианка се е опитвала да ги използва, за да избяга с децата си при Крисчън. Това ме натъжава, ала ми се струва правилно, че ги поставихме тук, под нейния портрет.

— Разбира се, че е правилно… — Меган усещаше притегателната им сила дори и през стъклото. — Само че не е ли опасно да ги държите тук?

— Холт се погрижи за безопасността им. Сега, след като в семейството имаме бивше ченге, да знаеш, че нищо не е оставено на случайността. Стъклото е бронирано. — Аманда почука с пръст. — И е вързано към някакъв изключително чувствителен датчик. — Аманда погледна часовника си и прецени, че й остават още петнадесет минути, преди да се върне към задълженията си на управител. — Надявам се апартамента да ти е харесал. Промените на семейните покои бяха само повърхностни.

— Всичко е чудесно. — Истината бе, че Меган се чувстваше по-спокойно, като забелязваше пукнатини по мазилката и чворове по первазите. Така бе по-естествено. — Кевин вече си мисли, че е в рая. Излязоха навън с Алекс и Джени, за да поиграят с кутрето.

— Нашият Фред и Сади на Холт са щастливите родители. — Аманда отметна назад богатата си грива. — Осем кученца.

— Както Алекс каза, всички имат бебета. А вашата Дилия е прелестна.

— Нали? — Майчина гордост проблесна в очите на Аманда. — Не мога да повярвам колко бързо расте. Трябваше да дойдеш преди около шест месеца. И четирите бяхме като балони. — Тя се разсмя и протегна напред ръце, за да покаже. — Клатехме се като патици А мъжете се надуваха. Знаеш ли, че се хващаха на бас коя от двете ни с Лайла ще роди първа. Тя ме би с два дни. И след като бе заложила двадесетачка на себе си, още съжалява, че не е дала повече. За пръв път, откакто я познавам, се беше разбързала. Нейната Бианка е също много красива. Докато бях в детската се беше събудила и вдигаше гюрултия, за да й обърне някой внимание. Бавачката няма време дъх да си поеме.

— Госпожа Белоуз умее с всичко да се справя.

— Всъщност не си мислех за бебетата, а за Макс. — Усмихна се, сетила се как веднъж таткото на Бианка се втурнал вътре, зарязал новия си роман и пишещата машина, за да вземе дъщеря си от креватчето.

— Толкова е добричък.

— Кой е добричкият? — Слоун влезе в стаята и веднага сграбчи сестра си.

— Не ставаше въпрос за теб, О’Райли — измърмори Аманда, забелязала как целият се размекна, докато прегръщаше Меган.

— Пристигна, значи. — Завъртя я във въздуха. — Толкова се радвам, че си тук, Мег.

— И аз. — Усети как очите й се наливат със сълзи и ги стисна. — Татенце.

Той се разсмя, пусна я на пода и със свободната си ръка прегърна жена си.

— Успя ли да я видиш?

Меган се престори на неразбрала.

— Кого?

— Моето момиченце. Моята Дилия.

— А, нея ли? — Меган сви рамене, разкиска се, а след това целуна Слоун по нацупените устни. — Не само че я видях, ами я подържах, подуших я и реших, че ще я глезя винаги, когато имам случай. Прелестна е, Слоун. Толкова прилича на Аманда.

— Много, нали. — Той целуна жена си. — Освен че има моята брадичка.

— Това е брадичката на семейство Калхун — заяви Аманда.

— Не, цялата е О’Райли. И като говорим за О’Райли — продължи той, преди Аманда да бе възроптала, — къде е Кевин?

— Някъде навън. Май трябва да го прибера. Още не сме си оправили багажа.

— Ще дойдем с теб — каза Слоун.

— Вие вървете. Аз имам работа. — Едва изрекла тези думи и телефонът на махагоновата масичка звънна. — Почивката свърши. Ще се видим на вечеря, Меган. — Наведе се и отново целуна Слоун. — И с тебе ще се видим, О’Райли.

— М-м-м… — Слоун въздъхна доволно, докато наблюдаваше как жена му се отдалечава. — Умирам да гледам как тази жена буквално изяжда крачките.

— Гледаш я така, както беше и преди година, на сватбата. — Меган го хвана под ръка, докато минаваха покрай рецепцията, за да излязат на терасата със стълбите. — Много добре.

— Тя е… — Той се опита да намери дума, ала след това реши да каже истината направо. — Всичко. Иска ми се и ти да си толкова щастлива, Меган.

— Щастлива съм. — Бризът заигра в косата й. Довя детски смях. — Само като те слушам, съм щастлива. Радвам се, че съм тук. — Слязоха по стълбите и завиха на запад. — Трябва обаче да си призная, че съм малко нервна. Това е голяма крачка за мен. — Забеляза сина си, покатерил се на върха на форта в двора, вдигнал победоносно ръце. — За него ще бъде чудесно тук.

— А за теб?

— И за мен. — Тя се подпря на брат си — Мама и татко ще ми липсват, но те все повтаряха, че след като ще сме тук и двамата, ще имат двойно повече причини, за да идват — Издуха косата от лицето си, а Кевин продължаваше да се прави на защитник на форта, решен да не допуска горе врага в лицето на Алекс и Джени. — Той трябва да опознае останалата част от семейството. А аз… Аз имам нужда от промяна. Що се отнася до това… — Меган отново се обърна към Слоун — Помолих Аманда да ме разведе и да ми обясни за работата.

— А тя ти каза, че поне една седмица няма да се занимава с теб.

— Нещо такова.

— На последното семейно събиране решихме да те оставим за около седмица, за да свикнеш и да се настаниш, преда отново да превиеш гръб.

— Нямам нужда от цяла седмица. Само…

— Знам, знам. Ще тръгнеш да се състезаваш с Аманда за короната на най-ефективната. Само че имаш заповед да почиваш една седмица.

Тя повдигна едната си вежда.

— И кой раздава заповедите тук?

— Всички — ухили се Слоун. — Затова е толкова интересно.

Замислена, Меган зарея поглед към морето. Небето бе безупречно чисто, усещаше се лекият летен бриз. От мястото на стената се виждаха малките островчета, пръснати като диаманти сред искрящите води.

Един напълно различен свят, каза си тя, нямаше нищо общо с равнините и прериите у дома. Различен живот и за нея, и за сина й.

Цяла седмица. Ще могат да си починат, да разгледат спокойно, ще отидат с Кевин на екскурзия. Голямо изкушение, наистина. Ала това не бе никак отговорно.

— Искам да си заема мястото.

— И това ще стане, повярвай ми. — Той погледна към морето, откъдето се понесе сирената на някаква лодка. — Тази е на Холт и Нейт — каза й Слоун и посочи дълга яхта, проблясваща там, долу. — „Мореплавател“. Води туристите да наблюдават китовете. — Всички деца бяха успели да се накачулят на форта и махаха към лодката. Когато сирената зазвуча отново, те я приветстваха в един глас. — На вечеря ще се запознаеш с Нейт — започна Слоун.

— Вече се запознах с нето.

— Сигурно е флиртувал с Коко, за да си изпроси обяда.

— Май беше точно така.

Слоун поклати глава.

— Този човек няма спиране, като започне да яде, от мен да знаеш. Ти какво ще кажеш?

— Нищо не мога да кажа — измърмори Меган. — Стори ми се доста грубоват.

— Ще свикнеш с него. Сега е част от семейството.

Тя издаде някакъв неопределен звук. Може и така да беше, но определено нямаше да е част от нейното семейство.