Сладкодумен гост на държавната трапеза ((Очерк))

IV

Балът беше в разгара си. Широката зала, прекрасно осветена от множество ламби и от един кристален полилей, гърмеше от звуковете на оркестъра; един ред дами в леки бални тоалети, някои от тях в grand и petit деколте, грациозно се въртяха със своите кавалери в черни фракове и със свит клак в лявата ръка; а когато те заставаха пак до стената, друг ред от танцуващи двойки се завъртяваше и захлъзгваше по гладкия лъскав паркет, който издаваше глух приятен шум от лекото прикосновение на крачетата, обути в атлазени ботинки. После танцът приемаше безбройни още фигури и еволюции по гьрмогласната команда на елегантния дирижор.

Играеха кадрил-monstre.

Аврамов, сгушен между зрителите, не сваляше очи от това възхитително зрелище; той пръв път в живота си присъствуваше на такъв празник. Всичко: звуковете на музиката, бляскавата светлина, скъпите цветни тоалети, голите гърди и рамене, миризмите, изтънчените маниери и грациозните движения на дами и кавалери, всичкият този столичен блясък зашеметяваше до немай-къде неговата провинциална душа. Всичко това беше така ново и лъскаво за него, така не българско, така поразително… Но дойдоха му на ума снощните думи на Жоржа и горчив песимизъм отрови впечатленията му. Той се намръщи и обърна към Балтова.

— Е, харесва ли ти се? — попита го усмихнато приятелят му.

— Аз ти много благодаря, дето ме доведе да видя бал в столицата… Чудесни работи… Но твоят Жоржу имаше право. Тая „цивилизация“ не е за България…

Балтов го погледна насмешливо.

— Заразиха ли те неговите проповеди?

Аврамов го погледна сериозно, па отговори убеждено:

— Да, заразиха ме, защото виждам, че всичко истина говори, че е право… Трябва всеки патриот да има Жоржовите идеи и да се обяви против тия разорителни моди… Трябва страшна война да обявим на тая зараза.

— Много се разочарова ти, Аврамов: Жоржу е парадоксален, не слушай го… После, ние не можем да се повърнем към старото.

— Все едно ми е: не харесвам новото.

— Питай Жоржа тая вечер. Жално, че го няма…

Тоя разговор стана през кратката почивка, която делеше кадрил-монстра от лансието. Изведнаж оркестърът гръмна пак и в залата се образуваха десетина карета от танцуващи двойки… При всичкото му лошо настроение Аврамов се захласна в тая нова игра с изящните й дамски реверанси. Когато тя се свърши, разговорът се поднови между нашите приятели.

— Маймунства, български маймунства, нищо повече… Право казваше Жоржу — каза Аврамов.

— Срещнахте ли се и днес? — попита Балтов.

— Не; но снощи, подир тебе, дълго продължавахме разговора за софийските чиновници и балове… Това, което ми той описа, аз го виждам сега с очите си. Да, да, видях го днес, подир обяд, Жоржа, забравих — той вървеше с едно погребение.

— Да, Рачев е умрял… Те бяха най-големи приятели, от детински години приятели.

В тоя миг дирижорът на танцовете даде знак на музиката. Тя засвири пак.

Една вихрушка от черни фракове и полувъздушни свилени рокли се завъртя по гладкия под.

— Това е валс, най-изкусните играчи тука излазят — пошушна менторски Балтов на Аврамова.

— Има ли още много игри?

Балтов извади из външния джоб на редингота си една зелена хартийка.

— Подир валса следва котильонът, а с него се изчерпва програмата.

— Какво нещо е котильонът? — полюбопитствува Аврамов. Балтов му обясни.

— Ордените и подарките са донесени от Вена нарочно — завърши той.

— А ти защо не игра досега?

— На котильона ще играя… Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал.

Но Аврамов внезапно го бутна силно и извика, като гледаше към вратата:

— Виж, виж!

— Какво има?

В тоя миг влазяше една богато накичена дама подръка с един кавалер, който имаше на гърдите трицветен знак от кордели.

Тозчас подир тях идеше един висок, елегантен кавалер във фрак, с бяла връзка и ръкавици. Той беше Жоржу.

Преди Аврамов да се съвземе от изстъплението си, като виждаше Жоржа тука и в такъв вид, Жоржу го видя и се спусна към тях…

— Ах, и вие ли тука?… Много хубаво!… Добро, добро… Представете си, днеска закъснях — и то по причина… Както и да е, успяхме пак с жената… А? Балът, кажи му здраве… А кое, Балтов, котильонът още не е игран?

— Сега подир валса ще се играе…

— Слава богу — каза радостно и бързо Жоржу; — а то насмалко щях да изляза на лъжа: още на съботашната вечеринка ангажирах госпожа Н. за котильона днес… Ето я, чакай да ида да й се поклоня, да види, че съм точен.

И Жоржу се завтече леко, спря се с нисък поклон пред една дама в деколте.