Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

14

Малко преди пладне се появи лейтенант Траг. Любезен и усмихнат, той отвори вратата на кабинета на Мейсън само секунда след телефонното предупреждение на Гърти.

— Здрасти Пери, здрасти Дела… Хубава сутрин, нали? Как сте, приятели?

— Много добре — отвърна Мейсън. — Имаш ли причина да ненавиждаш предварителното уговаряне на среща, лейтенант? Защо винаги нахлуваш в кабинета ми като у дома си?

— Защото данъкоплатците едва ли ще одобрят един полицейски служител да си клечи чинно в чакалнята, докато господин адвокатът си подрежда мислите или пък избутва клиента си през задната врата…

Усмивката на Траг беше топла и приятелска.

— Както виждаш, нямам клиент за избутване — разпери ръце Мейсън.

— Нямаш, защото ние ще те лишим от него, Пери. Страхувам се, че госпожица Елън Адеър ще бъде арестувана по обвинение в убийство… Предполагам, че ще настоява за адвокат, затова първо се отбих при теб. Така ще спестим време и нерви, нали?

— Откъде възнамеряваш да я прибереш?

— От универсалния магазин, в който работи. Не ми се иска да я унижаваме пред хората, но законът си е закон…

— Предполагам, че разполагаш с нужните улики — подхвърли Мейсън.

— Улики ли? — усмихна се полицаят. — Разбира се, че разполагам с улики. Как бих могъл да я арестувам без причина? Особено пък уважавана жена като нея, с отговорна работа…

— Дела, ти командваш тук, докато ме няма — извърна се към младата жена Мейсън. — А аз ще отида да свърша тази малка услуга на лейтенанта…

— Много мило от твоя страна, Пери — усмихна се Траг. — Никак не обичам да чакам някой изключително зает адвокат, който ми съобщава, че ще присъства на ареста след час и половина или два и по този начин дава възможност на клиента си да измисли цял сценарий…

— Този път ще бъда съвсем откровен с теб, лейтенант — рече Мейсън.

— Много ти благодаря.

— Ще посъветвам Елън Адеър да не казва абсолютно нищо. А това означава, че ще чуеш историята й чак в съда, ако изобщо се стигне до обвинение.

— Тц, тц, тц… — поклати глава полицаят. — Това не е много умно от твоя страна, Пери.

— Може и да не е, но според мен е най-подходящото поведение за случая…

— Ти си знаеш. Но ние ще й зададем няколко въпроса, на които ще е по-добре да има отговори…

— Може да ги има, но няма да ви ги даде — отсече Мейсън. — И аз поемам цялата отговорност за това.

— Е, погребението си е твое — ухили се Траг. — Не е ли така?

— Не знам. Предпочитам да вярвам, че няма да погребваме никого… А сега да тръгваме.

— Долу ме чака патрулна кола — рече лейтенантът. — Възнамеряваме да закараме клиентката ти право в управлението. Ще дойдеш ли с нас, или предпочиташ собствен транспорт?

— Ще дойда с вас.

Адвокатът се обърна и хвърли един многозначителен поглед към Дела Стрийт.

— О, не се притеснявайте — светна лицето на Траг. — Дела, спокойно можеш да позвъниш във „Френч, Колман и Суейзи“ и да предупредиш, че им отиваме на гости. В крайна сметка известен адвокат като Пери Мейсън трябва да предлага някакви услуги на клиентите си, нали? Да вървим, Пери…

Двамата мъже напуснаха сградата. Все така усмихнат и в очевидно добро настроение Траг зае мястото до шофьора, а Мейсън седна отзад.

— Ще я сложим при теб, Пери — обърна се полицаят. — Няма да й задаваме никакви въпроси по време на пътуването. — После се извърна към шофьора и нареди: — Централата на „Френч, Колман и Суейзи“…

Полицейската кола си запробива път сред оживеното движение и не след дълго спря пред един пожарен кран, стърчащ от тротоара пред големия универсален магазин.

— Чакай тук — рече на шофьора Траг. — Идваш ли, Пери?

— Разбира се, нали затова бих тоя път — отвърна с въздишка Мейсън.

— Вярно — кимна лейтенантът.

Влязоха в административната сграда. Траг отвори вратата на търговския отдел, мина покрай някаква стресната секретарка и влезе в кабинета на Елън Адеър.

— Предполагам, че знаете защо съм тук, госпожице — рече той.

— Елън, ще бъдете арестувана по обвинение в убийство — обади се Мейсън. — В качеството си на ваш адвокат ви съветвам да не отговаряте на никакви въпроси.

— Момент, момент — вдигна ръка лейтенантът. — Има си процедури, които трябва да бъдат спазени. Нямате представа колко досадни са понякога те, но… — Изпъна гръб и застана пред бюрото на Елън. — Госпожице Адеър, арестувам ви по подозрение в убийството на Агнес Бърлингтън. Предупреждавам ви, че не сте длъжна да отговаряте на никакви въпроси и да правите изявления, тъй като те могат да бъдат използвани срещу вас. Имате право на юридическа помощ по всяко време. Присъстващият тук господин Мейсън предварително беше уведомен за намерението ни да ви арестуваме и е готов да присъства на всички разпити. Сега ви моля да ни придружите до полицейското управление. Уведомявам ви, че от този момент нататък вие сте официално арестувана.

— Вече ви казах, че…

— Недейте, Елън — вдигна ръка Мейсън. — Няма да правим никакви изявления.

— Но аз му казах, че…

— Той отлично помни какво сте му казали — предупредително я изгледа адвокатът. — А сега ще се опита да изтръгне от вас и други неща.

— Какво пречи да кажа, че съм невинна? — пламна Елън.

— Всичко — увери я Мейсън. — Той ще започне с дребни и незначителни неща и така ще ви приспи, че неусетно ще започнете да говорите и за важните…

— Кои по-точно, господин адвокат? — лукаво се усмихна Траг.

— Онези, които се стремите да разкриете, господин полицай — не му остана длъжен Мейсън.

— Аз, разбира се, не зная какво имате предвид под „важни неща“ — продължаваше да се усмихва полицаят. — Но ние можем да докажем, че колата на Елън Адеър е била в алеята пред къщата… Следите са толкова ясни, че дори аз останах изненадан.

— Моите поздравления — рече той.

— Благодаря ти, Пери. Твоята клиентка е вкарала колата в алеята, видяла е колко е разкаляна и е решила да се върне обратно. Очевидно е много добра шофьорка, тъй като колелата й изобщо не са боксували в калта…

Мейсън кимна.

— Госпожица Адеър е изкарала колата си на улицата без никакво отклонение на волана и това ни позволи да вземем перфектни отпечатъци както от предните колела на колата й, така и от задните…

— Почвата беше подходяща — отбеляза адвокатът.

— Но всичко това стана по-късно — продължи лейтенант Траг. — Първото ни впечатление беше, че госпожица Адеър е вкарала и изкарала колата си в тази алея точно в предполагаемия час на убийството…

— И кой е този час? — небрежно подхвърли Мейсън.

— Въпросът ти е коварен — усмихна се Траг. — Предполагам, че здравата ще изпотиш съдебните лекари, които извършиха аутопсията. Тялото е открито след повече от двадесет и четири часа след смъртта, предсмъртните гърчове са минали… Ако знаехме кога е поела последната храна, положително щяхме да имаме по-добър резултат, но за съжаление жената е приготвила нещо у дома, изяла го е, а след това е измила съдовете. По тази причина можем да кажем само, че е била убита около два часа след храненето, но не знаем точно кога е станало това…

— А естеството на храната? — попита адвокатът.

— Чакай, чакай — усмихна се Траг. — Май обръщаме нещата с краката нагоре. Вместо аз да задавам въпроси на заподозряната, тя ме разпитва чрез личния си адвокат… Сега остава да ме предупредиш, че всичко казано от мен може да бъде използвано в съда…

— Би трябвало да имаш желание да обсъдим уликите заедно — изгледа го Мейсън. — Особено ако искаш да откриеш истинския убиец…

— Точно така — кимна лейтенантът. — А вие, ако искате да открием истинския убиец, също би трябвало да имате желание да отговаряте на моите въпроси… Например на въпрос, свързан с един плик на името на Елън Адеър, оставен в пощата до поискване… Защо се стреснахте, госпожице? Май не очаквахте толкова прецизна работа от полицията, а?

— За какъв плик става въпрос? — попита адвокатът.

— Доста голям плик, Пери — отвърна Траг. — Достатъчно голям, за да побере един дневник например…

Разбира се, ние все още не сме го отворили. Заповедите за обиск са едно, а правото на лична кореспонденция — съвсем друго. Трябва да изпълним куп формалности, за да се справим със Закона за пощите на САЩ, който е изключително строг. Властите открай време са много чувствителни по отношение на пощите, знаеш… Все пак успяхме да огледаме въпросния плик отвън… Надписан е на името на Елън Адеър и е оставен на поискване. Почеркът без съмнение принадлежи на госпожица Адеър… След час-два ще имаме разрешение за отварянето му и това може би ще промени всичко. Особено ако се окаже, че съдържанието му е било притежание на Агнес Бърлингтън…

Близки на мъртвата твърдят, че тя е имала дневник и го е държала в най-горното чекмедже на скрина си. При обиска такъв дневник не беше открит. Предполагам, че имаш представа в каква ситуация ще се окаже твоята клиентка, ако в плика, надписан лично от нея, открием именно тази вещ…

Госпожице Адеър, желаете ли да направите изявление относно съдържанието на плика, който се намира в пощата?

— Не, не желае! — твърдо отсече Мейсън.

— Би могла да каже поне дали е адресирала нещо до самата себе си — подхвърли Траг. — Почеркът е нейният, а когато човек постъпва по този начин, той не може да не предизвика нашето любопитство. Пак ви напомням, че най-много след час ще бъдем запознати със съдържанието на плика…

Елън Адеър отправи към Мейсън изпълнен с отчаяние поглед.

— Госпожица Адеър няма да направи изявление! — остана непреклонен адвокатът.

— Това не звучи особено добре по отношение на общественото мнение — отбеляза полицаят.

— Случаят няма отношение към общественото мнение. Става въпрос за дело, което ще бъде решено в съда, а не от вестниците!

— Нещата май започват да се протакат — изрече Траг.

— Да свалим картите си на масата, лейтенант — изгледа го Мейсън. — Госпожица Адеър има основателни причини да се въздържа от изявления. Някои неща от миналото й трябва да останат в тайна. Започне ли да отговаря на въпроси, тя без съмнение ще се докосне до тези неща, а те са дълбоко лични. Следователно тя няма да отговаря на никакви въпроси и няма да каже нито дума!

— Разбирам тактиката ти, Пери — въздъхна лейтенантът. — Искаш цялата тежест за доказването на обвиненията да легне върху нас. Все пак се питам дали „дълбоко личните неща“, за които спомена, нямат нещо общо с едно наследство в градче, наречено Кловървил…

— Дори и да имат, какво от това?

— Нашата информация е на разположение на пресата — въздъхна Траг. — Не бих искал да се обсъжда личният живот на клиентката ти, но уликите са си улики… Освен това има една свидетелка на име Максин Едфийлд, за която вероятно вече си чувал. От нейните показания получихме ценна информация за евентуалните мотиви на госпожица Адеър да твърди, че има син от Хармън Хаслет, който съвсем наскоро е оставил наследство от два милиона долара. Опасявам се, че след като всичко това стане обществено достояние, госпожица Адеър ще трябва да направи съответните изявления…

— Госпожица Адеър няма да прави никакви изявления — заяви Мейсън.

— Може би ти ще ги направиш в качеството си на неин адвокат?

— Нямам подобни намерения.

— Значи сме изправени пред стена от мълчание — въздъхна Траг. — Но вие и двамата несъмнено разбирате, че се стремим към правосъдие и нищо повече. Не искаме да създаваме неприятности на когото и да било. Ако госпожица Адеър прояви любезността да отговори на нашите въпроси, ние от своя страна ще направим всичко възможно да изясним нещата коректно и по най-безпристрастния възможен начин…

— И двамата знаем, че за да стигнеш до решението за арест, ти си сигурен в обвиненията и ще ги поддържаш в съда — рече Мейсън. — А сладките ти приказки са за птичките. Искаш да накараш заподозряната да проговори, за да получиш потвърждение на своите обвинения. Кратко и ясно…

— Нищо не пречи да опитам, Мейсън — ухили се лейтенантът, после се извърна към Елън и добави: — Госпожице Адеър, страхувам се, че се налага да ме последвате… Не зная как оценявате съветите на адвоката си, но не е твърде умно да адресирате до себе си плик с уличаващи доказателства… Разбира се, аз не искам да обвинявам никого. Според нашите процедури сега ще трябва да отидем заедно в пощата и да проверим дали там действително има писмо, адресирано до вас. След което правим официално искане до съда, който нарежда на пощенските власти да отворят въпросното писмо във ваше присъствие…

Искрено се надявам, че когато спазим тези процедури, в плика няма да се окаже дневникът на Агнес Бърлингтън, но се страхувам, че ще се получи именно така…

А сега, госпожице Адеър, моля да ме последвате. Ще се опитам да направя процедурите по арестуването максимално безболезнени за вас, но все пак трябва да ви кажа, че ако проговорите, много ще ни помогнете…

— Няма да стане — прекъсна го Мейсън. — Имаме право да запазим мълчание и държим на това. Лейтенант, искам да остана за пет минути насаме с клиентката си… Би ли почакал отвън? След това можеш да я откараш в управлението…

— След официален арест можеш да контактуваш с клиента си само в определените за целта помещения — възрази Траг.

— Вярно, но само след официален арест. Мисля, че този момент все още не е настъпил. Разбира се, ако желаеш да ми попречиш, аз ще отстъпя, но след това ще направя писмена жалба пред съответните органи.

— Не, не! — вдигна ръце полицаят. — Стига с тези капани! Пет минути ли каза?

— Да.

— Добре, имаш ги — рече Траг, направи един ироничен поклон и напусна стаята.

— В този плик е дневникът на Агнес Бърлингтън, нали? — извърна се към клиентката си Мейсън.

— Да — кимна тя.

— Къде го намерихте?

— В едно от чекмеджетата на скрина.

— Ясно. Значи влизате в къщата, откривате трупа, след което правите малък обиск и откривате дневника…

— Точно така.

— Някъде да забелязахте пистолет?

— Не.

— А вие самата притежавате ли такъв?

— Да.

— Модел, калибър?

— Колт, тридесет и осми калибър.

— Къде е в момента?

— Не зная точно. Някъде из апартамента ми… Не, всъщност сега си спомням… Дадох го на Уайт, който прояви желание да се упражнява в стрелба… Щеше да ходи на пикник с някакво момиче и искаше да се покаже. Той е много добър стрелец…

— Какво стана с пистолета? Върна ли ви го?

— Не, все още е у него. Освен ако… О, Господи!

— Какво има? — изгледа я Мейсън.

— Сега си спомням… Уайт каза, че след като свърши, ще го сложи в жабката на колата ми…

— А сложил ли го е?

— Не съм проверила, но предполагам, че го е сложил…

— Това означава, че при огледа на колата ви полицаите ще открият и един солиден револвер, тридесет и осми калибър…

— Вероятно — кимна с отчаяние жената.

— Ако въпросният револвер се окаже оръжието на престъплението, нищо не може да ви спаси! — мрачно промърмори Мейсън. — Всеки съдебен състав ще ви осъди за предумишлено убийство!

— Предполагам… Вие ме мислите за голяма глупачка, нали, господин Мейсън?

— При създалата се ситуация оценката ви е доста точна — кимна адвокатът. — Правехте се на прекалено хитра и май сама влязохте в капана…

Стана и отвори вратата към съседната канцелария.

— Три минути и половина — закачливо го информира Траг.

— Много добре, можеш да задържиш рестото — мрачно отвърна Мейсън.