Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

7

Мейсън паркира на пресечката срещу блока и слезе от колата. Двамата му пасажери сториха същото. Дела носеше куфарче с бележници и химикалки.

Стивън Гарланд се огледа и рече:

— Ей там чака Дейтън. Да го повикам ли?

— Да — кимна Мейсън.

Гарланд махна с ръка и от близката кола излезе частното ченге с яко телосложение.

— Качваме се горе, Дейтън — пристъпи към него адвокатът. — Идвате ли с нас?

Онзи се поколеба за момент, хвърли поглед към Гарланд и сви рамене:

— Защо не?

— Мейсън ще ни е от помощ — поясни Гарланд. — Мисля, че нещата се променят и оттук нататък всеки от нас ще действа както намери за добре…

— Това ме устройва — промърмори ченгето.

Четиримата влязоха във входа и се изкачиха на етажа, където се намираше служебният апартамент на Дрейк.

Мейсън почука на вратата.

Отвори агентката, веригата остана на мястото си. Щом го зърна, тя въздъхна с облекчение и свали веригата.

— Влезте, моля.

Адвокатът пристъпи прага и изрече на висок глас:

— Аз съм Пери Мейсън, а тези господа са Стивън Локли Гарланд и Джармин Дейтън. — Младата дама е моята секретарка Дела Стрийт.

Слаб мъж на около петдесет години с остър нос, близко разположени очи и набръчкано лице се насочи към него с протегната ръка:

— За мен е чест, господин Мейсън. Аз съм Дънкан Ловит от адвокатската кантора „Ловит, Прайс и Максуел“, официален представител на Брус и Норман Джаспър, които са доведени братя на Хармън Хаслет. Може би знаете, че неотдавна господин Хаслет изчезна в морето при трагични обстоятелства…

Аз разследвам една измама, господин Мейсън. Познавам както вашата репутация, така и качествата ви на юрист и по тази причина съм убеден, че не бихте искали да се замесвате в подобни неща. Радвам се, че тази жена се обърна точно към вас…

Познавам господата, които ви придружават, приятно ми е да се запозная и с вас, госпожице Стрийт. Разрешете ми да представя госпожица Максин Едфийлд от Кловървил, която от известно време е моя клиентка. Нека седнем и да чуем какво ще ни разкаже тя. Убеден съм, че след това нещата ще са ясни за всички и ще можем да говорим делово. А може би дори ще станем приятели…

— Добър ден на всички — обади се с остър глас Максин Едфийлд — слаба и висока жена около четиридесетте, с умни сиви очи и прекалено голяма уста с тънки устни.

— Разкажи им историята си, Максин — подкани я Ловит.

— Цялата ли? — вдигна вежди тя.

— Да.

— Аз съм жена, която работи — възрази тя.

— Аз също — окуражително й се усмихна Дела Стрийт, а Мейсън само вдигна вежди.

— Никога не съм имала достатъчно пари, за да получа добро образование, дори секретарски курсове не успях да завърша — започна Едфийлд. — Отначало бях сервитьорка в кафе „Кловървил“, с течение на времето стигнах до касиерка. За мен това е добра работа…

— А как се озовахте тук? — попита Мейсън.

— Благодарение на господин Ловит, който ми купи билет за самолета — отвърна жената. — Господин Ловит е адвокат на собствениците на кафе „Кловървил“ и той уреди това пътуване.

— Премини върху същността, Максин — рече Ловит.

— Кога за пръв път видя жената, която се представя тук под името Елън Смит?

— О, отдавна… Може би преди двадесет години. Още когато и през ум не й е минавало да участва в конкурси за красота…

— Добре ли я познаваше?

— Доста добре.

— Имате предвид жената, която стои до мен и която докосвам по рамото? — попита Мейсън.

— Точно така.

— Как се казва тази жена? — попита Ловит.

— Елън Калвърт.

— Колко добре я познавате?

— Много добре. Понякога си споделяхме тайните. Хранеше се в моето кафене и станахме приятелки. Започнах да й препълвам чинията, кафето в чашата й винаги беше горещо, а когато нямах работа, сядах при нея да си побъбрим…

— Само от кафенето ли я познавате?

— Не. Станахме приятелки и започнахме да си ходим на гости. Тя ме канеше в своята стая, аз — в моята. Беше много красиво момиче, може би малко по-високо от необходимото. Аз я учех как да се държи. Казвах й: „Вирни брадичка, скъпа. Опитай се да изглеждаш още по-висока…“ Повечето момичета като нея носят обувки с ниски токове и ходят прегърбени — правят всичко възможно да изглеждат по-ниски… Но момиче, което се гордее с височината си и ходи изправено, веднага придобива царствена осанка и привлича погледите. Много хора харесват високите момичета…

Тя сподели с мен, че се срамува от ръста си, че се притеснява, когато танцува с мъж, който е по-нисък от нея. Аз я посъветвах да забрави тези притеснения и да се държи изправена.

— Премини върху емоционалната част — обади се Ловит.

— Един-два пъти излизахме заедно — продължи Максин. — Елън беше много забавна, особено когато бяхме в компанията на момчета…

— Това можеш да го прескочиш — нетърпеливо я прекъсна Ловит. — Разкажи ни за връзката й…

— За коя по-точно?

— Знаеш за коя.

— С Хаслет ли?

— Точно така.

— Елън си намери работа в „Компанията за пружини и ресори“, където бързо привлече вниманието на младия Хаслет. Искам да кажа, че по онова време той беше млад. Най-много на двадесет и две, а самата Елън беше на осемнадесет.

Разбира се, Хармън Хаслет беше най-желаният млад мъж в града. Съвсем наскоро беше завършил колеж и започна работа в компанията на баща си… Елън се срещаше с него. Бяха много предпазливи, тъй като старият Езекия — бащата на Хармън, щеше да вдигне ужасен скандал, ако разбереше, че синът му излиза с момиче от администрацията… Старият Езекия беше от онези сурови типове, които никога не се усмихват. Сигурна съм, че се е докоснал до жена едва след сватбата си…

— Продължавай — рече Ловит.

— Ами… Нещата доста се задълбочиха. По някое време младият Хаслет явно си е дал сметка накъде са тръгнали и започна да бие отбой… Точно тогава Елън ми поиска съвет. Призна, че може би е била прекалено достъпна, че е отишла твърде далеч и това е накарало любимият й да се откаже от идеята за брак… И вероятно беше така. Докато беше с нея, Хармън наистина се държеше като влюбен, но в момента, в който останеше сам, поведението му коренно се променяше. Мисля, че разбирате какво имам предвид…

— Продължавай — отново се обади Ловит.

— Елън сподели с мен, че ще се опита да го върже, като му каже, че е бременна. Предупредих я, че това може би ще сложи край на връзката им. Но тя ми отговори, че нещата не вървят и трябва да опита нещо кардинално…

— Всичко това са мръсни лъжи! — ядосано възкликна агентката на Дрейк.

— Тихо, Елън! — изгледа я предупредително Мейсън. — Нека чуем историята, която ни предлага тази жена.

— Продължавай, Максин — рече Ловит. — Не се стеснявай, че можеш да навлезеш в интимни подробности. Ние все пак сме адвокати и трябва да знаем цялата истина…

— Добре — кимна жената. — Накратко казано, тя съобщи на Хармън, че е бременна…

— А беше ли?

— Не, за бога!

— Сигурна ли си?

— Абсолютно!

— Какво стана после?

— Тя поиска да се омъжи за него. Прибягна до вечния номер със съсипания живот на невинното младо момиче, за което някой трябва да поеме вината…

— И?

— Хармън Хаслет направо се побърка. Страхуваше се да поеме такава отговорност, страхуваше се да не научи баща му. И в крайна сметка потърси помощта на човека, който оправяше всички бакии на компанията. Мисля, че това сте вие, господин Гарланд…

Той мълчеше, а лицето му беше безизразно.

— И тъй, младият Хаслет помолил специалиста по проблемите да намери лекар на Елън, но онзи категорично отказал, посочвайки му всички възможни последици от подобен акт, включително и вероятността да се превърне в обект на изнудване… После казал, че ще уреди нещата по свой начин.

Отишъл при Езекия и му предложил да изпратят Хармън на продължителна обиколка из Европа за придобиване на опит и опознаване на пазарите. Не зная точно какво му е казал, но бащата одобрил идеята и Хармън заминал.

Някъде по същото време присъстващата тук Елън получила по пощата един плик без обратен адрес. Вътре имало хиляда долара и нищо повече. Десет банкноти по сто…

— Тя ли ти каза, че го е получила? Ти видя ли парите?

— Видях ги. А тя ми каза, че не е успяла да пипне джакпота и ще трябва да се задоволи с утешителната награда. Имаше намерение да замине някъде, където не я познават, и да започне нов живот…

— Каза ти това, така ли?

— Да.

— Тази жена тук?

— Да.

Ловит се усмихна и огледа лицата на присъстващите.

— За ваше сведение, господа, аз разполагам с показанията на Максин Едфийлд в писмена форма, дадени под клетва. Според мен никой от вас няма да прояви желание да се забърква във фалшиви искове, с изключение може би на Елън Калвърт. Надявам се, че сега вече ще се откажете, драга…

Агентката на Дрейк погледна към Мейсън.

— Не казвай нищо — посъветва я адвокатът.

— Не мога ли поне да отхвърля тези…

— Още не — отсече той. — Адвокатът ти те съветва да запазиш мълчание.

— Което е напълно разбираемо — усмихна се Дънкан Ловит. — Всеки адвокат на мястото на господин Мейсън би постъпил така. Позволявам си да отбележа, че след като се запознахте с показанията на госпожица Едфийлд, вие вероятно ще сметнете случая за приключен…

— Искам да задам няколко въпроса на госпожица Едфийлд — вдигна глава Мейсън.

— Моля, направете го — кимна с усмивка колегата му.

— Ако позволите на този адвокат да си задава въпросите, скоро ще останете без свидетел — предупреди го Джармин Дейтън.

— Глупости — възрази Ловит. — Свидетелката разказа каквото знае и е готова да го повтори пред съда. Там също ще трябва да отговаря на въпроси, нали? Нищо не ни пречи да приключим още сега, тъй като тя ще говори истината и само истината… Нали така, Максин?

— Точно така, господин Ловит.

— Хайде, задавайте въпросите си — рече с усмивка Ловит.

Стивън Гарланд измъкна пакет цигари и огледа присъстващите.

— Някой да има нещо против пушенето?

Никой не възрази.

Гарланд запали, издуха дима и попита:

— Колко въпроса възнамерявате да зададете, господин Мейсън?

— Само няколко.

— Аз съм неутрален — рече кльощавият. — Седя си в ъгъла и слушам…

— Не се заблуждавайте, Гарланд — обади се Джармин Дейтън. — Ако си седим и слушаме, бързо ще се превърнем в дивеч, попаднал на мушката на ловеца…

— Длъжни сме да поемем този риск — усмихна се той.

— Просто защото няма къде да се скрием…

— Какви са въпросите ви, господин Мейсън? — попита Максин Едфийлд. — Готова съм да отговарям на всякакви въпроси, по всяко време. Аз съм работила цял живот, имала съм доста премеждия, но винаги съм била почтена. Никога досега не съм печелила пари по нечестен начин…

— Много похвално — рече Мейсън. — Но аз не се интересувам от миналото ви, госпожице Едфийлд. Бих се радвал да получа отговор на един-два въпроса, които все още не са ми ясни…

— Какви са те?

— Казахте, че с хилядата долара Елън Калвърт се е преместила на място, където не я познават, нали така?

— Да.

— Тогава откъде вие знаете това?

— От самата нея.

— Не мога да разбера защо би направила подобно нещо.

— А защо да не го направи? Била е млада, вярвала е, че с хиляда долара в чорапа светът ще падне в краката й. Трябва да ви кажа, че ако на тази възраст ми бяха предложили хиляда долара, за да замина, щях да се кача на първия влак, който тръгва от Кловървил…

— Страхувам се, че не разбирате какво искам да изясня — рече Мейсън. — Елън Калвърт току-що е спечелила конкурс за красота, предлагат й пробни снимки в Холивуд…

— Разбирам ви много добре — прекъсна го Максин. — Наистина е била убедена, че светът е в краката й, а вие недоумявате защо в такъв момент би пожелала да изчезне, нали?

— Точно така.

— Това е едната страна на въпроса, трябва да разгледате и другата. Нашата Елън е съвсем близко до това, за което мечтае всяко момиче в Кловървил и околностите му — да пипне най-добрата партия в града. И когато отношенията им започват да охладняват, тя се решава на отчаян ход и прибягва до номера с бременността. Но номерът не минава.

В крайна сметка Елън разбира, че е изгубила завинаги мъжа на своите мечти. Лично аз съм убедена, че тя е била влюбена в него. Дълбоко и искрено. Но всяко момиче трябва да се грижи за себе си и тя прекрасно го знае…

Вече е била в Холивуд, направили са й пробните снимки. Известно време се е надявала, но после е разбрала, че става въпрос за класическата ситуация „не си правете труда да звъните, ние ще ви потърсим“…

Всъщност какво е станало на практика? Както при всеки конкурс за красота хората от киното поемат ангажимента да й направят пробни снимки. Тоест — да я изправят пред камерата и да я накарат да изиграе някаква сценка. И толкоз.

Самият процес е интересен и вълнуващ за нея, надеждите й са големи. Дълбоко вярва, че е изиграла ролята си чудесно — демонстрирала е по убедителен начин всичко, което се изисква от истинските актриси: любов и омраза, ужас и смайване. Но от гледна точка на холивудските специалисти нещата съвсем не стоят така. Те просто са се забавлявали да гледат как едно обикновено момиче прави физиономии с убеждението, че става за актриса… Били са наясно с възможностите й, но са проявили деликатност и не са искали да я разочароват. „Върни се в Кловървил, а ние ще преценим пробните снимки — вероятно са й казали хората от киното. — Не си прави труда да ни звъниш, ние сами ще те потърсим…“

От този момент нататък Елън започва да осъзнава, че мечтите й няма да се осъществят. Това съвпада и с охладняването на отношенията с приятеля й. Той все още твърди, че я обича, но вече започва да мисли за последиците. Особено за момента, в който старият Езекия Хаслет открие, че синът му има връзка с една от служителките в компанията и тази връзка е далеч по-дълбока от позволеното, а момичето се надява на брак…

— Мислите ли, че Елън си е давала сметка за всичко това? — попита Мейсън.

— Елън седи до вас, можете да я попитате — засмя се Максин. — Разбира се, че си е давала сметка. Това ви е проблемът на вас, учените адвокати — знаете законите наизуст, но от човешката природа нищо не разбирате… Освен това винаги подценявате жените.

Когато мъжът общува с жена, той показва намеренията си по хиляди дребни начини — с погледа, с гласа, с начина, по който излага мислите си… Елън прекрасно е усещала какво вълнува партньора й.

— А вие откъде знаете?

— От самата нея. Разказвала ми е за дългите мълчания на Хармън, за мрачното му настроение. Започнал да я търси все по-рядко и по-рядко, опитвал се да я подготви за раздялата. Не успял, разбира се. Очевидно той също е имал чувства към нея, тъй като след тези периоди на отчуждение следвали периоди на пламенна любов, на клетви за вярност и всичко останало… Но за Елън нещата били ясни.

Моментът, в който разбрала, че е изгубила Хармън завинаги, съвпаднал с разочарованието й от пробните снимки в Холивуд. Разочарованието й било огромно. И точно тогава получава плик с хиляда долара, без никакви допълнителни условия. Аз също бих постъпила като нея — вземам парите и изчезвам. Всяко младо момиче би постъпило така…

— Познавахте Елън добре, така ли?

— Разбира се, че я познавах добре. Никое момиче няма да сподели любовните си тайни с непозната, още по-малко пък плановете си да върже любимия с фалшива бременност…

— Не съм казал, че сте били непозната за нея — поясни Мейсън. — Исках да разбера доколко сте я познавали…

— Познавах я добре — повтори Максин.

— Става въпрос за жената, която стои до мен, така ли? — пожела да се осведоми той.

— Точно за нея става въпрос — убедено кимна Максин. — Много е променена, но това без съмнение е Елън Калвърт!

— Това е някогашното младо момиче, което е споделило с вас намеренията си да сложи капан на Хармън Хаслет с фалшива бременност, така ли?

— Да. Няма смисъл да ми внушавате каквото и да било. Това е Елън Калвърт.

— Момент, момент — обади се Дънкан Ловит. — В сегашната ситуация не се интересуваме от самоличността на тази жена. Още повече, че тя не се отрича от нея…

— В сегашната ситуация трябва да сме абсолютно сигурни в достоверните показания на свидетелката — меко възрази Мейсън.

— Разбирам — кимна другият адвокат, после на лицето му се появи широка усмивка: — Аз просто очаквах по-умел разпит от ваша страна. Това не означава, че ви критикувам, господин адвокат. Просто репутацията ви на майстор на кръстосания разпит, как да кажа… вероятно е малко преувеличена… Защото въпросите ви са някак незначителни…

— Незначителните въпроси не вършат работа — кимна Мейсън. — Но основната цел на кръстосания разпит е да установи дали свидетелят казва истината.

— Така пише в учебниците по право — иронично се ухили Ловит. — Но ние с вас прекрасно знаем, че от кръстосания разпит придобиваме лични впечатления за свидетеля, които на следващия етап използваме за личните си цели. И ако този свидетел наистина казва истината и тази истина не ни изнася, ние правим опит да го объркаме, нали?

— Убеден ли сте, че в случая постъпвам именно така? — изгледа го продължително Мейсън.

— Не знам — сви рамене той. — Но вашата репутация безспорно ми е повлияла, защото очаквах едва ли не някакво чудо…

— Съжалявам, ако съм ви разочаровал — рече Мейсън.

— Няма значение — тръсна глава Ловит. — Сега по-добре преминете върху същността на кръстосания си разпит, или както там го наричате…

— В момента ме интересува паметта на свидетелката. От описаните събития все пак са минали почти двадесет години…

— Глупости! — отсече Ловит. — Тя позна Елън Калвърт в момента, в който я зърна на вратата. Дори я поздрави. Не беше ли така, Елън?

— Предпочитам да не отговаряш — обади се предупредително Мейсън и хвърли кос поглед на агентката на Дрейк.

— Мисля, че напразно си губите времето — рече Ловит. — Идентифицирането на Елън Калвърт не подлежи на никакво съмнение.

— Ще ви задам един въпрос, госпожице Едфийлд — рече Мейсън. — Съвсем обикновен въпрос. Сигурна ли сте в самоличността на Елън Калвърт, както сте сигурна в точността на останалите си показания?

— Абсолютно.

— Означава ли това, че ако бъркате тази самоличност, показанията ви също подлежат на съмнение?

— Я почакайте! — скочи Ловит. — Какво се опитвате да направите?

— Възразявате ли, ако госпожица Едфийлд отговори на този въпрос? — изгледа го Мейсън.

— Не ми харесва начинът, по който го поставяте — троснато отвърна Ловит, после се извърна към свидетелката: — Максин, това ли е наистина Елън Калвърт?

— Разбира се, че е тя.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Този човек не може да ме обърка. Познавам я добре, досещам се какво иска да постигне той с въпроса за достоверността на показанията ми. Част от фокусите му, за които ме предупредихте още в Кловървил…

Ловит спря очи върху агентката на Дрейк, помълча малко, после бавно седна на мястото си.

— Нека бъдем наясно — отново пое инициативата Мейсън. — Ако бъркате относно самоличността на Елън Калвърт, аз ще поставя под съмнение и всичките ви останали показания.

— Глупости! — отсече Максин. — Това е Елън Калвърт, а историята, която ви разказах, е вярна отначало докрай!

Мейсън се обърна към агентката на Дрейк и отчетливо каза:

— Моля, нека истинската Елън Калвърт стане на крака.

В стаята се възцари напрегната тишина.

— Наистина ли го искате? — попита агентката.

— Да — кимна той.

— Добре. Истинското ми име е Джеси Алва. Имам редовен лиценз за частен детектив и работя в детективска агенция „Дрейк“. Преди известно време получих задачата да се появя в кантората на господин Мейсън, да остана за известно време там, а след това да дойда в този апартамент, който е нает от детективска агенция „Дрейк“. Това достатъчно ли е, господин Мейсън?

— Мисля, че да — кимна адвокатът.

— Това е капан! — скочи на крака Ловит.

— Нали очаквахте нещо подобно? — изгледа го Мейсън. — Бяхте разочарован от баналния начин, по който проведох разпита на свидетелката ви, за което наистина съжалявам…

— Лъже! — извика Максин Едфийлд. — Всички лъжат! Не им позволявайте да ви заблудят, защото тази жена е Елън Калвърт!

— Носите ли някакъв документ за самоличност, госпожице Алва? — попита Мейсън.

Агентката кимна и извади портмоне, претъпкано с кредитни карти, шофьорска книжка и служебна карта на частен детектив.

Дънкан Ловит ги пое от ръцете й и започна да ги преглежда. Вършеше го бавно, взираше се в снимките, а след това в лицето на агентката. Накрая затвори портмонето и с нежелание го върна на собственичката му.

— Предупредих ви! — изръмжа Джармин Дейтън. — Пуснете ли го да си разиграва коня, не очаквайте нищо добро!

— Това не променя нещата по отношение на нашата жалба в съда — рече Ловит. — Наследник все още няма…

— Това е капан! — възмущаваше се Максин Едфийлд. — Мейсън е снабдил тази жена с фалшиви документи за самоличност! Откъде сте сигурни, че Елън Калвърт не живее тук под друго име и не е започнала работа като частен детектив? Фактът, че притежава шофьорска книжка на името на някоя си Джеси Алва, все още не означава, че пред нас не стои Елън Калвърт!

— Всичко зависи от твоите спомени, Максин — замислено промълви Дънкан Ловит.

— Познах я и държа на показанията си! — отсече Едфийлд. — Не се е променила много. Все още държи брадичката си вирната, в поведението й се долавя някогашната царственост. Разбира се, днес е доста по-стара, но някои неща у хората си остават непроменени. Не позволявайте на този Пери Мейсън да ви заблуди!

Ловит запази мълчание.

— Какво ще кажеш, Гарланд? — обади се Джармин Дейтън.

— Седя и гледам сеир — ухили се кльощавият. — Но трябва да призная, че имам известна вина, тъй като подцених противника… На практика не разполагах с кой знае какво: една снимка отпреди двадесет години и словесно описание на висока жена с царствена осанка. Като се замисля за всичко, което се случи през последните дни, стигам до заключението, че то стана прекалено лесно — появата на тази жена в кантората му, проследяването й до този апартамент…

— Значи мислиш, че тя не е Елън Калвърт? — изгледа го Дейтън.

— Ако тя е Елън Калвърт, аз съм Наполеон Бонапарт! — изсмя се Гарланд.

— Няма да ви позволя да ме лишите от обещаната награда! — пронизително изкрещя Максин Едфийлд. — Тази жена е Елън Калвърт!

Мейсън хвърли многозначителен поглед към Дела Стрийт, която си водеше записки.

— Какво означава „обещаната награда“, Максин? — попита той.

— Тоя тип Ловит обеща да ми плати…

— Млък! — изрева Ловит. — Затваряй си проклетата уста!

Максин Едфийлд го послуша.

— Записа ли това, Дела? — попита в настъпилата тишина Мейсън.

— До последната дума — отвърна секретарката.

— Е, тогава да си вървим у дома — усмихна се той.

— Почакайте, почакайте! — извика Ловит. — Не искам тези изявления да бъдат интерпретирани погрешно. Обещах на Максин Едфийлд да поема разноските по пътуването и по сто долара за всеки ден от престоя ни тук. Не съм й обещавал пари срещу показания…

Мейсън любезно се усмихна и поклати глава:

— Това не променя нещата. Мисля, че последната ми забележка остава в сила… — Обърна се към агентката и добави: — Госпожице Алва, можете да предадете на Пол Дрейк, че сте изпълнили задачата, за която бяхте наета, и си отивате у дома. Благодаря за сътрудничеството.

След тези думи адвокатът стана, пристъпи към вратата и широко я отвори:

— От тук, моля…