Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

8

Мейсън и Дела Стрийт излязоха от асансьора и се насочиха към кантората.

— Ще се отбием ли при Пол Дрейк? — попита младата жена.

— Не — поклати глава той. — Вече е получил доклада на Джеси Алва и знае, че за него случаят е приключен.

— А за нас?

— Още не знам — усмихна се Мейсън. — Но финалът беше драматичен, нали?

— И още как — засмя се секретарката му. — Никога няма да забравя физиономията на онзи адвокат, който изрази разочарование от способностите ви да водите кръстосан разпит, а след това изведнъж разбра, че сте подхлъзнали свидетелката и случаят му отива на кино!

— Но фактът, че Максин Едфийлд не разпозна Елън Калвърт изобщо не се отразява върху достоверността на показанията й — отбеляза замислено той.

— Как така не се отразява? — учуди се младата жена. — Ами признанията, които я принудихте да направи?

Мейсън пъхна ключ в бравата на вратата си и леко го завъртя.

— Това е едната страна на въпроса — рече. — Признанието, че е получила пари срещу показанията си, действително има голямо значение…

Бутна вратата, пусна Дела пред себе си, затвори и продължи:

— Но вероятността Максин Едфийлд да казва истината остава доста голяма. Изгаряла е от желание да свърши работа на Дънкан Ловит и когато той я води в секретната квартира, на вратата на която ги посреща висока жена с царствена осанка, тя съвсем естествено заявява, че тази жена е именно Елън Калвърт… В крайна сметка тя има предварителните уверения на Дънкан Ловит, Стивън Гарланд и Джармин Дейтън, че търсят именно тази жена, нали?

— Гърти все още е тук — каза Дела Стрийт и се насочи към междинната врата. — Трябва да й кажа, че сме се върнали. — Вдигна телефона за вътрешна връзка и рече: — Гърти, вече сме тук… Има ли нещо, което… Какво? Какво?! Господи! Почакай малко! — Извърна се към Мейсън и забързано добави: — Истинската Елън Калвърт е в чакалнята и настоява да ви види!

— Пресвети боже! — възкликна Мейсън. — Сега вече денят ни ще е пълен!

— Как мислите, дали Гарланд и Дейтън продължават да наблюдават кантората? — изгледа го разтревожено Дела Стрийт.

— Едва ли — поклати глава той. — Не биха допуснали, че ще проявя глупостта да повикам клиентката си именно сега… Нито пък, че тя ще прояви глупостта да реши да се появи. Но тя вече е тук, Дела. Кажи на Гърти да я покани…

След секунди на прага се появи Елън Адеър, която каза:

— Моля да ме извините, господин Мейсън. Промених решението си и просто трябваше да се срещна с вас.

— Избрали сте доста неподходящо време да променяте решението си — отбеляза Мейсън. — Но както и да е… Седнете.

— Защо да е неподходящо времето? — попита тя.

— Вероятно вече знаете, че Хармън Хаслет е изчезнал безследно в морето след катастрофа с яхтата си. По този случай тук се появиха две лица, които умират да ви открият. Става въпрос за Стивън Гарланд, който се занимава с деликатните въпроси в компанията на Хаслет. Придружава го частен детектив на име Джармин Дейтън. Те знаят, че сте посещавали кантората ми, и очакваха да го сторите отново…

Аз отгатнах ходовете им и от детективската агенция насреща наех една дама, която е на вашите години и има вашето телосложение. Дадох й съответните инструкции и я пратих в един служебен апартамент.

Току-що се връщаме от апартамента, където имахме доста драматични разговори. Адвокат на име Дънкан Ловит доведе една свидетелка, която установи самоличността на моята агентка като Елън Калвърт. Казва се Максин Едфийлд и твърди, че е била ваша приятелка по време на връзката ви с Хармън Хаслет. Вие сте споделяли интимните си тайни с нея и най-вече тревогата си за бъдещето на вашата връзка. След като сте се посъветвали с тази жена, вие сте решили да принудите Хаслет да се ожени за вас, като сте му казали, че сте бременна…

Хаслет очевидно се е уплашил от хода на събитията и набързо е заминал за Европа. Така го е посъветвал Гарланд. Според свидетелката Гарланд ви е изпратил хиляда долара в банкноти по сто, след което вие сте решили да заминете и да започнете нов живот. Тя твърди, че изобщо не сте били бременна, а цялата работа е била да вържете Хаслет…

— Ах, тази малка, лъжлива…

— Спокойно — вдигна ръка Мейсън. — Сега най-важното е да ви запозная с цялата информация по случая. После можем да обсъждаме подробностите…

Максин Едфийлд идентифицира агентката ми като вас. Както вече казах, тя е на вашата възраст и има вашата фигура, а аз си направих труда да й дам известни инструкции по отношение на поведението и походката…

В резултат се получи нещо доста странно. Максин Едфийлд настоява, че е казала истината. Докрай твърдеше, че въпросната жена е Елън Калвърт някогашната й приятелка. Разбира се, нейните показания отидоха по дяволите в момента, в който агентката разкри истинската си самоличност.

А сега вие сте тук. Ако Гарланд и Дейтън продължават да наблюдават кантората ми с надеждата, че все пак ще се появите, значи са улучили джакпота…

— Това вече няма значение — тръсна глава жената. — Възнамерявам да изляза на светло и да се боря!

— За какво ще се борите?

— За два милиона долара, които трябва да наследи синът ми.

— Чакайте малко! — подсвирна изненадано Мейсън. — При първото си посещение тук изобщо не споменахте тези неща!

— Всеки има право да промени решението си — заяви Елън Адеър.

— А по каква причина го сторихте вие?

Жената отвори чантичката си и извади вестникарска изрезка.

— От „Кловървил Газет“ — поясни и остави изрезката върху бюрото.

Адвокатът сведе очи към изписаното с тлъсти букви заглавие:

После попита:

— Сега ли научихте това?

— Не — отвърна посетителката. — Знаех, че Хармън Хаслет е единствен акционер и лично ръководи бизнеса си. Но нямах представа, че за двадесет години този бизнес толкова се е разраснал. Явно става въпрос за един огромен концерн…

— Давате ли си сметка какво означава всичко това? — погледна я настоятелно Мейсън. — Предявите ли претенции към наследството, ще бъдете обвинена в измама, а синът ви с години ще се влачи по съдилищата… Между впрочем той знае ли коя е истинската му майка?

— Вече знае. Говорих с него и всичко му обясних. Беше доста по-лесно от очакванията ми, защото жената, която го е отгледала, вече беше събудила подозренията му.

Адвокатът помълча известно време, после замислено промълви:

— Възможен е и друг сценарий… Вие сте една изключително умна жена, която се договаря с младеж на подходяща възраст, съчинява достоверна история и се опитва да отмъкне два милиона долара!

— Вярвате ли, че наистина съм такава? — попита директно Елън Адеър.

— Не знам какво да мисля — откровено отвърна той. — Нещата се развиват прекалено драматично и вие изведнъж се появявате тук с коренно различни намерения… Бих казал, че изпитвам известно недоверие…

— Не мога да ви обвинявам в нищо, господин Мейсън — рече тя. — Наистина постъпих доста глупаво. Трябваше да обмисля нещата по-внимателно…

— Добре — въздъхна той. — Сега искам да чуя истината. Веднага подчертавам, че настоявам за това в качеството си на ваш адвокат. Просто ми разкажете как стоят нещата, а после ще видим дали мога и дали трябва точно аз да защитавам интересите ви… И така, колко истина се съдържа в това, което ми разказахте предишния път?

— Всичко е истина — отвърна Елън Адеър. — Позволих си да ви спестя само малка част от нея…

— Че действително имате син, така ли?

— Пристигнах тук преди малко повече от двадесет години — започна жената. — Бях бременна, бях отчаяна. Но пътувах и живеех икономично, все още разполагах с по-голямата част от онези пари. Не можех да си търся работа като секретарка, тъй като щяха да ми искат препоръки от компанията на Хаслет. По тази причина се задоволих с почистване по къщите и гледане на деца.

Пуснах обява във вестника. Обади се една жена на име Беърд и поиска среща. Семейството не беше особено заможно, но господин Беърд имаше добра работа. Съпругата му Мелинда не беше добре със здравето. Нямаха деца, изглеждаха съвсем обикновено семейство…

Започнах работа при тях. Не след дълго госпожа Беърд забеляза състоянието ми. Аз си признах всичко, а после й обещах да работя до последния момент. Бях решила да родя детето и да го дам за осиновяване…

Жената беше много откровена с мен, държеше се изключително добре. Попита ме дали съм мислила за аборт и аз честно си признах, че съм отхвърлила тази възможност.

С това приключи първият ни разговор, но два дни по-късно тя каза, че говорила с мъжа си. Много им се искало да осиновят детето ми, но юридическите пречки били твърде големи.

След което госпожа Беърд ми направи и конкретното си предложение: ще пусне слух между приятелите на семейството, че е бременна. Господин Беърд ще остане в Лос Анжелес, за да не изгуби добрата си работа, а ние двете ще заминем за Сан Франциско. Там аз ще родя детето си, но под името Мелинда Беърд. По документи то ще бъде регистрирано като законно дете на Мелинда и Огъст Лирой Беърд…

Това беше целият план. След известно време щяхме да се завърнем в Лос Анжелес. Аз щях да остана на постоянна работа при тях, а те щяха да отгледат детето ми. Единственото им условие беше да не казвам на никого за нашата малка комбинация, най-вече на детето…

Мейсън замислено я гледаше.

— А защо променихте решението си? И защо дойдохте при мен?

— Защото видях какво пише във вестниците — отвърна Елън. — Състоянието на Хармън Хаслет възлиза на повече от два милиона долара и негов единствен наследник е синът ми.

— А вие не искате ли част от него за себе си?

— Не. Нямам юридическо основание.

— При предишния ни разговор заявихте, че искате синът ви сам да си пробива път в живота, да не знае нищо за истинския си баща… Но сега намеренията ви са други.

— Много мислих върху тези неща — рече с въздишка Елън. — Допреди няколко дни бях убедена, че бащата на детето ми е жив и става въпрос за евентуална месечна издръжка в размер на двеста-триста долара… Но сега се оказва, че е мъртъв, а състоянието му възлиза на два милиона!

— Продължавам да съм настроен скептично от това, което чувам — откровено си призна Мейсън.

— Аз обаче случайно разполагам с доказателство за верността на своята история — заяви жената.

— Интересно — промърмори Мейсън и се приведе напред. — Какво може да бъде това доказателство? Може би показанията на хората, които са отгледали детето ви?

— За съжаление не. И двамата са мъртви. Загинаха при автомобилна катастрофа.

— Как тогава ще докажете твърденията си?

— Чрез показанията на една сестра от болницата в Сан Франциско.

— Искате да кажете, че тази сестра помни обстоятелствата по раждането на сина ви отпреди двадесет години въпреки хилядите раждания след това?

— Говорите така, сякаш това е напълно невероятно — погледна го жената.

— И наистина мисля така — кимна адвокатът.

— Когато чуете подробностите, ще си промени мнението и ще разберете, че това е най-простото нещо на света…

— Дайте ги тези подробности.

— Постъпих в родилното на първия работен ден на въпросната сестра. Ако си спомняте, влязох в болницата под името Мелинда Беърд и трябваше да се регистрирам на нейните години. Тя беше на двадесет и девет. Всъщност тя беше на тридесет и една, но ние решихме, че можем да скрием една-две — както го правят повечето жени…

Но сестрата помислила, че е станала грешка, и дойде да говори с мен.

— Как се казва тази сестра?

— Агнес Бърлингтън.

— Дойде да говори с вас преди раждането, така ли?

— Да.

— И ви попита дали не сте сбъркали годините си?

— Да.

— Какво й отговорихте?

— Казах, че грешка няма. Че действително съм родена на датата, посочена в документите, но просто изглеждам по-млада…

— Как реагира тя?

— Каза, че това са врели-некипели и очевидно я вземам за глупачка. На което аз отвърнах да ме остави на мира… Аз бях първата й пациентка и затова ме е запомнила.

— Не виждам как можете да бъдете сигурна в това — отбеляза Мейсън.

— Сигурна съм, защото вече разговарях с нея.

— Какво?!

— Точно така, вече разговарях с нея.

— Къде е тя?

— Тук, в Лос Анжелес. Продължава да работи като медицинска сестра.

— Кога разговаряхте с нея?

— Съвсем наскоро. Тази Агнес Бърлингтън се оказа дяволски умна жена. Още тогава усетила, че става нещо нередно, и си направила копия от всички болнични документи. Поради факта, че постъпих под името на Мелинда Беърд, аз дадох и точния й адрес. Това беше задължително, тъй като трябваше да бъде вписано в акта за раждане…

И така, Агнес Бърлингтън се спотайва и изчаква подходящия момент. Той настъпи преди около две години. Появи се при мен и каза, че знае тайната ми. Беше си отбелязала всичко: как влизам в болницата под името на Мелинда Беърд, как бебето получава името Уайт Беърд, но всъщност е мой незаконен син.

— Какво искаше? — попита Мейсън.

— Пари, какво друго? — отвърна жената. — Действаше умно, като професионална изнудвачка. Медицинските сестри имат големи възможности в това отношение, стига да решат да ги използват. Тази мадама очевидно искаше…

— И в момента живее в Лос Анжелес, така ли?

— Да.

— С какво се занимава?

— Ами живее си в една хубава къща, работи когато пожелае, кара нова кола… С положителност си има няколко жертви като мен и затова не изпитва финансови затруднения.

— Каква сума измъкна от вас? — попита Мейсън.

— Не особено голяма. Тя е скромна в исканията си. Появява се един път в годината, обяснява ми, че й трябват двеста долара да покрие някаква ипотека, после изчезва. Идва чак на следващата, за да поиска триста… Прави го много възпитано, без да прибягва до заплахи…

— И твърди, че ви помни, така ли?

— О, да. Мисля, че наистина ме помни много добре. Направила ми е доста снимки в родилното, използвала един от онези фотоапарати с тридесет и пет милиметрови филмчета. Нямам представа как го е сторила без да забележа…

— А показа ли ви ги?

— Не.

— Не мислите ли, че блъфира?

— Не. Според мен наистина разполага със снимки.

— Значи сте плащали на тази изнудвачка, за да запазите миналото си в тайна — замислено промълви Мейсън. — Но сега ситуацията се променя и вие искате то да стане обществено достояние…

— Защо не? — сви рамене Елън Калвърт. — Семейство Беърд загинаха при автомобилна катастрофа, Хармън Хаслет изчезна в морето. Уайт е единствен наследник на състояние от два милиона долара и процъфтяващ бизнес…

Доста мислих как да постъпя с Уайт, господин Мейсън. След смъртта на осиновителите му той стана… как да кажа, доста неуправляем… Беърд му оставиха малко пари и той… показва всички признаци на разхайтен младеж… Мисля, че след като научи за наследството, бързо ще влезе в пътя и ще стане по-отговорен.

— По-скоро се надявате да го стори — отбеляза Мейсън. — Но може да стане и точно обратното…

— Не, няма да стане! — отсече жената. — В момента Уайт е нестабилен, тъй като не може да си намери място в живота. Докато семейство Беърд бяха живи, нещата се развиваха по съвсем друг начин. Но те умряха, той наследи малко пари и… Не, господин Мейсън. Премислила съм всичко. Отначало дойдох при вас с коренно различни намерения, но признавам, че решението ми беше погрешно. Сега искам да го променя…

— Ясно — кимна Мейсън. — А какво конкретно искате от мен?

— На първо време да снемете показанията на Агнес. Нали съществува процедура, чрез която да го направите? В смисъл, че всичко може да се случи на човек, който знае важни неща за другите… Да умре, да изчезне…

— Да, подобна процедура наистина съществува. Особено когато свидетелят знае важни факти, засягащи голямо наследство…

— Значи, точно това искам от вас.

— Синът ви носи фамилията Беърд, така ли?

— Да. Уайт Беърд. Изнудвачката издебнала момента, когато Мелинда и Огъст били извън града, и се свързала с него. Държала се много мило. Обяснила, че като медицинска сестра е присъствала на раждането му в болницата в Сан Франциско. Изявила желание да се срещне с майка му. Очевидно е възнамерявала да изнудва и семейство Беърд…

— За същата сестра ли говорим?

— Да. Представила се като Агнес Бърлингтън.

— Какво станало после?

— Попитала Уайт, дали майка му е висока жена с царствена осанка, на което той се засмял и отвърнал: „Не, по-скоро е ниска и пълничка“… Поговорили си още малко, после сестрата си тръгнала.

— Не ми казвате всичко — отбеляза адвокатът. — Хайде да говорим откровено.

— Добре — въздъхна Елън. — Сестрата започнала да изнудва семейство Беърд. Появила се при Огъст и му обяснила за какво става въпрос: как присъствала на раждането на сина му, как добре си спомня, че майката била висока жена с царствена осанка, която тя помнела много добре. После поискала „на заем“ двеста и петдесет долара и той й ги дал…

— После?

— След известно време се появила отново и пак поискала двеста и петдесет долара…

— Колко общо е измъкнала от тях?

— Хиляда двеста и петдесет…

— Откъде са дошли тези пари? Доброволно ли са й ги плащали?

— Да. С нежелание, но доброволно…

— През това време и вие плащахте, така ли?

— Да. Постоянно й отпусках „заеми“.

— А сега изведнъж решавате, че тази жена трябва да проговори — саркастично отбеляза Мейсън.

— Точно така. Плащах й, за да мълчи. Сега искам обратното. Тя трябва да проговори!

— Всичко това би могло да бъде една добре замислена измама — изрече адвокатът.

— Какво искате да кажете?

— Научавате за огромното наследство, а след това се залавяте за работа. Намирате въпросната изнудвачка, уговаряте нещата с Уайт… Вижте, Елън… Ще поговоря с тази сестра, но ви предупреждавам, че съм настроен крайно скептично към историята ви… Ще ми трябват много доказателства…

— Тя ще ви ги предостави — отвърна Елън Адеър.

— Добре, ето какво ще направим — кимна Мейсън. — Ще поговоря с тази Агнес Бърлингтън и ако преценя, че казва истината, ще взема показания от нея…

— Няма ли начин да го сторите веднага? — нетърпеливо попита Елън Адеър. — Искам да кажа, че всичко може да й се случи…

— Двадесет години нищо не й се е случило. Да се надяваме, че нещата ще продължават така… Снемането на официални показания си има своите тънкости.

— Ще ги вземете, нали?

— При последната ни среща вие се отказахте от адвокатските ми услуги — подхвърли Мейсън.

— Но нещата се промениха. Сега искам да бъдете мой адвокат.

— Това го разбирам — отвърна той, после рязко смени тон: — Ами Максин Едфийлд?

— Какво Максин Едфийлд?

— Добре ли я познавахте?

— Да, познавах я наистина добре.

— И искахте съвети от нея?

— Да. Беше с няколко години по-възрастна от мен и имах нужда от съветите й…

— Срещахте ли се с нея насаме?

— Да.

— Споделяхте ли подробности за връзката си с Хармън Хаслет?

— Да.

— Казахте ли й, че сте бременна?

— Да.

— Тя научи ли за онези хиляда долара?

— Да. Тя беше единственият човек, на когото казах за тях.

— А да сте й казвали, че всъщност не сте бременна?

— Не, разбира се. Защото бях бременна. Сутрин ми прилошаваше и Максин бързо разбра за какво става въпрос. Стана подозрителна и започна да ме разпитва. В крайна сметка й разказах всичко…

— Но тя заявява под клетва, че не сте били бременна — отбеляза Мейсън. — Твърди, че всичко е било лъжа, за да вържете Хаслет.

— Знам — кимна Елън. — Животът й не беше лесен. Някой й е предложил тлъста сума и тя е приела да твърди каквото се иска от нея. Когато става въпрос за два милиона долара, всичко е възможно, господин Мейсън…

— И още как — съгласи се той.

— Значи Максин ще заяви под клетва, че всичко е било измама? — погледна го клиентката му.

— Не всичко. Само онази част от плана ви, която е била свързана с евентуален брак… Тя вече е подписала показания в този смисъл. Но работата е там, че ви сбърка с друга жена… Това поставя показанията й под съмнение, но не означава кой знае какво. След двадесет години всеки може да сбърка…

— Вие ли я принудихте да направи погрешната идентификация?

— Поставих й мъничък капан и тя падна в него — призна с лека усмивка Мейсън.

— А ще говорите ли с Агнес Бърлингтън?

— Да — загрижено въздъхна той. — Искам да чуя какво ще каже… Но ви предупреждавам, че ще поема случая само след като се уверя, че има за какво да се заловя!

— Защо?

— Защото всеки, когото обвиняват в някакво престъпление, има право на защита. Независимо дали е виновен или не. А уважаващите себе си адвокати избягват да се забъркват в случаи като вашия… Лесно може да се окаже, че в качеството си на моя клиентка вие се опитвате да извършите престъпление.

— Разбирам, господин Мейсън. Бъдете сигурен, че нямаше да се обърна към вас, ако нещо в този случай намирисва на измама… И едва ли щях да потърся услугите на адвокат… Ако си спомняте, отначало не исках да завеждам дело за наследство. Нямам никакви лични претенции към богатството на Хаслет. Сега обаче става въпрос за сина ми…

— Помня това, което казахте. И не мога да не отбележа, че думите ви се разминават с действията… Що се отнася до мен, аз спокойно мога да имам едно наум и да не го забравям. В смисъл, че вие може би сте умна и пресметлива жена, която преди двадесет години е излъгала, че е бременна, за да върже Хармън Хаслет. Опитът се е провалил, вие прибирате хиляда долара и се местите тук, но не се отказвате от идеята да приберете част от имуществото на семейство Хаслет…

Попадате на Беърд, чието дете е приблизително на възрастта на вашето, ако наистина сте били бременна. След това просто се въоръжавате с търпение и чакате…

— Не бих могла да направя това, господин Мейсън!

— Защо?

— Защото не отговаря на характера ми! Нима не разбирате? Работих упорито и всеотдайно, изградих си добра кариера. В момента съм главен търговски агент на „Френч, Колмън и Суейзи“ в един от най-големите универсални магазини в околността. А и не трябва да забравяме показанията на онази сестра…

— Те ще са решаващите — заяви Мейсън. — Естествено, ако са достоверни…

— Вие положително ще разберете дали казва истината — отвърна Елън. — Няма да й е приятно да признае за изнудването, но Уайт може да даде показания за посещението й в дома му. По онова време е бил дванадесет-тринадесетгодишен и положително помни въпросите й…

— Вие говорихте ли с него за това?

— Не, но съм убедена, че ще си спомни. Вече го беше разказвал пред Беърд и пред мен…

— Тя и пред двамата ли е говорила за пари?

— Не, само пред Огъст Беърд.

— Направо си е искала, така ли?

— Под формата на заеми.

— И той й е давал?

— Ами да…

— От личната си сметка?

— Да.

— С чек?

— Не, само в брой.

— А Огъст Беърд е мъртъв…

— Да, също и жена му. Нали ви казах, че загинаха при автомобилна катастрофа?

— Значи не разполагаме с абсолютно нищо, освен с вашите показания, които всеки съд ще приеме за пристрастни, и евентуалните показания на медицинската сестра. Срещу тях имаме клетвените показания на Максин Едфийлд…

— Максин е лъжкиня! — просъска тя. — Продала се е за шепа сребърници!

— Ще се срещна с Агнес Бърлингтън, но ви предупреждавам, че ще я подложа на разпит! — рече Мейсън. — И положително ще разбера дали тази история е измислена, за да се докопате до парите на Хаслет!

— Как ще постъпите в такъв случай?

— Няма да поема случая. В момента правя само предварителни проучвания, но вие все още не сте моя клиентка. Ще разпитам Агнес Бърлингтън и толкова…

— Кога можете да го сторите?

— А кога е удобно?

— През деня тя е на работа — сви рамене Елън. — Мисля, че е най-добре да я хванем вечер…

— Довечера?

— Нямам нищо против.

— Искате ли да й се обадите?

— Според мен не бива. По-добре да се появим направо в дома й. Там ще ви представя като свой адвокат, а вие ще поискате информация за „заемите“, които е вземала от мен и Огъст Беърд… Тя вероятно ще отрече да е взимала пари от него, но ние ще я притиснем с посещението й при Уайт…

— Не одобрявам този план — поклати глава Мейсън. — Предпочитам да събера впечатления от обикновен разговор с нея.

— В осем устройва ли ви?

— Устройва ме — отвърна адвокатът, после добави: — Има вероятност да бъдете проследена веднага след като напуснете кантората… Направихте грешка с идването си тук… С кола ли сте?

— Не, дойдох с автобуса.

— Много добре — рече Мейсън. — Значи ще си тръгнете с автобус. Качвате се в някой и се оглеждате за такси. Можете да се возите цял час, но трябва да откриете стоянка само с една кола…

— Ясно — кимна Елън.

— После вземате това такси и внимавате да не ви последва друга кола. Ще се приберете у дома по заобиколен път…

Довечера ще дойда да ви взема. Двамата с Дела ще потеглим към Холивуд, по улица „Ла Бреа“. Точно в осем ще бъдем на ъгъла с „Бевърли“. Вие ще ни чакате там и ще се качите в колата в момента, в който спра пред вас. След това ще направим няколко обходни маневри и ще отидем при тази сестра…

— Ами ако някой ни следи?

— Аз ще имам грижата за това — отвърна той.

Елън Адеър се изправи и царствено протегна ръка:

— Много ви благодаря, господин Мейсън, за доверието и за това, което правите за мен…

Дела Стрийт я изчака да излезе и попита:

— Е?

— Все още е рано да правим заключения — поклати глава адвокатът. — Тази жена може да е инсценирала всичко до последния детайл. В края на краищата имаме само нейната дума, срещу която стоят показанията на Максин Едфийлд. Що се отнася до медицинската сестра, шансовете да изтръгнем признания от нея, са малки. Тя е изнудвала тези хора години наред и прекрасно го знае…

— Да не забравяме, че сега става въпрос за наследство от два милиона долара — напомни му Дела.

— Как можем да го забравим — въздъхна Мейсън. — За тези два милиона се борят двама наследници, които си имат цял щаб умни и опитни хора — адвокат, частен детектив и специалист по деликатните въпроси… Преди да се изправя срещу този силен екип, ще ми трябва далеч по-голяма сигурност в клиентката…

— Къде ще се срещнем? — попита Дела Стрийт.

— Няма да се срещаме. Ще излезем заедно и ще отидем да хапнем нещо, а после се отправяме към ъгъла на „Ла Бреа“ и „Бевърли“, за да приберем царствената си клиентка…