Двете седмици, след като получи полароидното „Слънце“ на Кевин Деливън, бяха най-разстройващите, най-вбесяващите, най-унизителните две седмици от живота на Пап Мерил. В Касъл Рок имаше няколко души, които биха казали, че си го заслужава. Не че всеки в Касъл Рок наистина знаеше… и това горе-долу беше цялото утешение, което Пап можеше да получи. Не бе голямо успокоение. Почти никакво, благодаря.
Но кой би могъл да повярва, че Лудите шапкари6 щяха, можеха така силно да го разочароват?
Това беше достатъчно, за да се зачуди човек дали Пап не започва да оглупява.
Пази Боже.