Спейс — частният детектив

VI

И въпреки това мацето изглеждаше великолепно. На лицето й не бяха сторили нищо и по тялото нямаше следи от насилие. Лежеше по гръб. Обърнах я и открих дълбока рана, която започваше от врата и стигаше до началото на задните й части. Изглежда тук се бе потрудил трилъчов 48 ПА, специално приспособен за ръкопашен бой на близко растояние.

Който и да е свършил тази работа, бе бързал и затова изпуснатия от мен 38-и се въргаляше на пода. Вдигнах го и проверих пълнителя. О’кей! Сега притежавах два пистолета и горко на тези които срещна в предстоящото ми пътуване.

Убийството на Никол бе явна инсценировка. Този който преследваше Умани бе се възползвал от девойката да ме примами, а после, за всеки случай, я бе премахнал, почти като мен, та да има още един свидетел по-малко. Разликата в отношенията не беше малка, но реших да не размишлявам сега за това. Очарователната девица би могла да сподели с някой и друг Джо и те са поискали да имат пълни гаранции, че устата й ще бъде завинаги затворена.

С нищо не можех да помогна на Никол, но квартирката си заслужаваше да бъде претърсена. Миналият път се занимавах не с тази която трябваше. Сметнах, че сега ще ми провърви и ще намеря нещо полезно за работата си.

Така и стана.

Убийците бяха взели със себе си парцалчетата на Никол, но в припряната бързина изглежда са пропуснали да погледнат в пътната й чанта. Тя се кипреше вляво от вратата, къдета я захвърли веднага щом влязохме в апартамента й. Вътре в нея, между две гигасексуални блузки, открих писъмце до Никол С. Табс, изпратено от Купол-кошерът.

Извадих писмото и зачетох.

Прочетох писмото и въздъхнах тъжно, няма какво, този Ф. й бе платил добре, лазерен удар в гърба. Притежавах някои улики, е не се надявах много на тях, но когато си се хванал на такава игра, си принуден да хвърляш картите, които са ти в ръката.

Щях да рискувам и да обява за коз Ф.

Направих справка за „Рейгън“ по видеото и разбрах, че е пристигнал на местопредназначението си в рамките на графика. Това ме удиви. После набрах номера на Исма и се свързах с лабораторията на доктора на Марс и направо бях поразен когато чух неговият отговор.

— Йеас, бос. Кой иска види стар черньо?

— Докторе, аз съм, Спейс. Мислех, че вече са ви видели сметката.

— Не, аз съм напълно здрав, независимо от твоята глупост — изръмжа доктора. — Замразеното пристигна навреме (за което няма да ти изкажа никаква благодарност) и Исма сега се занимава с пригодяването на един як шотландец. Щом тя свърши, веднага влизам в него.

— Виж ти!

— Какво да видя?

— Това обяснява защо не са се опитали да унищожат пратката. Убеден съм, че този шотландец от планините представлява заложен капан. Хващам се на американски бас. Сигурно всяко тяло притежава механизъм за самоунищожение. И щом мозъка ти се окаже в някое от тях, то ти си като патица пред дулото на ловна пушка.

— Боя се, че си прав, мистър Спейс.

— Така че, засега остани в джаз певеца, докато не ти изпратят нови чисти тела. Аз ще бдя над тази пратка, но преди това трябва да прескоча до Сатурн. Може би Вие ще трябва да прекарате известно време заключени преди да се появя при вас.

— Е, това мога да си представя… — докторът изръмжа. — Но аз бих желал да се прехвърля по-бързо в тялото на човек, който обича да пие… — после гласът му се смекчи. — Добре де, наистина ми харесва да дрънкам на банджо, а сегашното ми тяло е единственото което може да го прави.

— Забележително. Дръж се здраво за негъра и дрънкай на китара. Освен това, погрижи се Исма да е близо до теб. Надявам се, че нашите врагове сега няма да предприемат нещо ново. Те очакват да скочиш в подготвения мъртвец и така, без да искат, ми предлагат известно време за действие.

— Имаш ли някаква представа, кои са те — поинтересува се доктора.

Успях само да преглътна.

— Вие, какво, не знаете ли кой Ви преследва?

— Преди три седмици получих пощенска картичка с искане да прекратя опитите си или ако ги продължа, ще ме убият. Без подпис, само инициали.

— И този инициал е „Ф“, нали?

— Вярно! Откъде знаеш?

— Подробностите после, сега нямам време. Всяка загубена минута изяжда преимуществото ни. Мисмя, че „Ф.“ е човека, който ни трябва. Той е заповядал да ликвидират земното момиче и да ме пратят в друга вселена. Затова изпуснах пратката. И докато ме е нямало, те са се погрижили за телата.

— Добре, надяй се, твой игра верен ход — докторът отново премина на любимия му диалект.

— Непрекъснато ще бъда във връзка с вас — обещах аз.

— Йеас! — заяви той. — Стар черен крие някъд тук, докато не потрябва теб.

Xлопнах слушалката и изтичах да си купя билет за Сатурн.

Пътуването бе бързо и леко.

Като истински земен човек се гордея с постиженията на нашите учени, но трябва да призная, че марсианците и венерианците разчепкаха изкривяванията при хиперпространствените скокове. И го бяха направили много много отдавна. По дяволите, още бях главоного в Старото Чикаго, когато те достигаха всяка точка на Слънчевата система за един земен ден, а оттогава изтече доста вода. Първата ми разходка из космоса бе до Меркурий, когато бях на тринадесет години (при едно нежно девойче от Ганимед, което прекрасно знаеше как да ползва прелестите си), а на двадесет изследвах Плутон.

Вселената е голяма, но ограничена. Натисках копчетата на кораби край Титан, управлявах бавноходен пеленгатор непосредствено до повърхността на Сатурн. Там Купол-сити е огромен град с три или четири милиона жители и ми предстоеше трудна работа. Къде се намира този проклет „Ф.“? Представях си го като шестнадесет футов уранец с криви пипала или газодишащ от вътрешните астероиди с прозрачно делтатяло. Какъвто и да бе, той бе гнусен субект и напълно безнадежден. Представляваше опасност за всеки обитател на Вселената.

Веднъж се занимавах със случая на един свиневъд от Проксима Центавър, който бе избягал със мултисамка от Капела. Предишния й любовник поиска да я проследя. Когато ги спипах, гадния свиневъд притисна към мен пулсиращите си лапи и после цял месец не успях да стъпя на краката си. Оставаше ми надеждата, че Ф. няма нещо подобно.

В Купол-сити нямах добри познати, които биха ми помогнали — вървях сляпо, но се надявах на късмета си. Всеки град си има тъмното коремче, пригодено за различни космически скитници и майстори на различни гадни номера за всякакъв вид голтаци и негодяи.

Водачът на аеротаксито ме предупреди:

— Не ви съветвам да отивате там, мистър. Дори Светлия Купол не е напълно безопасен, какво да кажем за Тъмния Купол. Там могат да те подгонят волните пчелички.

— С тях сам ще се оправя. И позволи ми, да се погрижа сам да не попадам в лапите им.

— Както ти харесва, момко. Пипалата ми няма да се откъснат, ако не се върнеш.

Той наду колата и тръгнахме.

Външно бях сериозен, а вътрешно се смеех. Дори този туземец от Сатурн с трите си пипала, приказваше на развален камболинго от Олд-Ню-Йорк. Такива са шофьорите на таксита в цялата система — наприказват ти купчина безполезни съвети и не питат искаш ли или не.

— Спри тук — казах по едно време аз.

— Дадено — съгласи се той. — Десет полукредитки.

Платих и изкочих от купето. Той пое към центъра на града. Моята цел бе висока неподдържана пирамида от пластмасови кирпичи, разположена в тесния ред на тенекиените бараки. Избрах си кръчмата над която се вееше гордо надпис „При Игор“, където пиенето е смъртоносно, жените пискливи, а цената на човешката душа — направо стотинки.

Бях стигнал на няколко крачки от вратата, когато една писклива жена, дебелоуста и трътлеста, се повдигна на пръсти и обви пипалата си около крака ми.

— Миличък, какво ще кажеш ако се поразходим наоколо — предложи тя.

— Не сега, миличка — казах й. — къш бе!

Тя ме нарече с лошо име и неохотно отстъпи.

Поръчах си яко пиене и започнах да разпитвам за негодника с инициал „Ф.“ Трябваше да обиколя петнадесет души и да загубя половин ден, преди да получа желания отговор.

Запитах един чистофайник и той направо стана ярко червен. А беше туземец и естествения му цвят е кафяво-червен. Щом си сатурнианец и станеш червен, значи нещо ти е подействувало. Но аз си знаех, че влизам в калта срещу порядъчно заплащане.

— По добре не питай за Ф. — прошепна той.

— Защо? — влязох в тона му.

— Ако искаш да живееш, то се дръж далеч от него. Това е всичко което мога да ти кажа.

— Не, грешиш, не е всичко! — протегнах се през масата и го стиснах за тънката шия, като му осигурих нервностимулиращо налягане. — Казвай, каквото знаеш — казах аз, — или ще изтискам сока ти до последна капка.

— Пусни ме! — запърха той.

— Не-е, няма да те пусна преди да ми кажеш нещичко — и засилих налягането.

— Ах-ъ-кх… кей, кей!

Повдигнах палеца си.

— Кръглата кула. Блок АБЗ — захърка той. — Чух, че там е отишъл.

Станах и го пуснах да се освежи. После поставих няколко допълнителни въпроси.

— С какво се занимаха този Ф.?

— Не мога да ти кажа. Ние, народът на Купола, го познаваме само по инициала. Понякога има бизнес с някой от нашите. Сам се досещаш с какъв род бизнес…

— А-ха — казах аз. — Платени убийства, изнасилвания, съмнителни сделки. Аз настроен ли съм на твоята вълна?

— Настроен си — съгласи се приказливеца.

— Какво прави „Ф“ в Кръглата кула?

— Казват, че това е една от браншовите му офиси. Слухът не е проверен, естествено и никой не ще го направи, както сам се досещаш.

— Какво пък, някой трябва да опита — казах аз и плъзнах десет кредитки по масата. — Дръж езика си зад зъбите, нали?

— Ще го държа — каза той и кимна. Пипалата му продължаваха да бъдат червени, което показваши, че е изваден от равновесие.

— И двамата трябва да бъдем внимателни — каза той и погали шията си. — Както съм чувал, Ф. не понася хрътки около себе си.

— Не се грижи за това — подхвърлих му. — Само си трай, че съм бил тук.

Когато си тръгвах той ме съпроводи с това, което минава за усмивка на сатурнианин.