Спейс — частният детектив

VIII

Относно металната шапка се оказах прав. Тя наистина представляваше портативен транспортьор по различните измерения, достатъчно облекчен за управление, не по-сложен от детска играчка. Набрах необходимите цифри на въртящия се диск, закрепих апарата на главата си, като присъединих някой и други проводници към мрежата. След това натиснах червения бутон, който се намираше отстрани.

Дрън-н! Бях си в къщи, разбира се без шапката, защото тя автоматически се върна обратно в родната си Вселена. Добре поне, че Никол не беше пречукана. Дори и не беше избягала. Въобще докато се материализирах в квартирата й, тя стояше пред мен като вцепенена. Чашата с изстудения бурбон, която тя държеше в ръката си, се изтресе на пода и разлетя на доста парченца.

— Пиленце, не очакваше да ме видиш, нали? — процедих аз и направо изгарях от гняв.

— Моля те, Сам, кълна ти се…

Скочих от пода и я зашлевих по устните преди да договори онова, което бе започнала. После сграбчих блузата и започнах здравата да я налагам. Двете разкошни гърди се мятаха като виброкълба, но в тези минути съвсем не ми беше до секс.

— Или ще кажеш всичко от игла до конец, или те очакват още по-силно неприятности — предупредих я аз. Гласът ми беше като леден блок. И нямах намерение да развличам развратни мацета, които ме примамват в клопката и после ме захвърлят бог знае къде. — Говори!

— Работа е на бившия ме секс-партньор — прохърка тя и се просна на кушетката. — Същия, който ме заплашваше, че ще ме убие. Той ме е чакал вътре и когато ти си влязъл…

Тя получи поредната плесница.

— Опитай се само още веднъж път да ме преметеш — просъсках аз, — и ще опиташ още доста удари. Започни песничката си с Ф.

Тя прехапа усните си и прибледня, а в очите и прочетох ужас.

— Как разбра за Ф.?

— Намерих писмото ти в пътната чанта. Не мисли как съм го открил, а разказвай истината и то по-бързо.

— Преди всичко ще ми дадеш ли да пийна още нещо — попита тя. — Както виждаш, чашата се счупи заради теб…

Кимнах. Тя стана и тръгна в мини-кухнята. Държах я непрекъснато в полезрението си.

— Гладен ли си?

— Аха, когато ме попита, веднага го усетих. Достатъчно ми е сандвич — сирена върху пшеница, зърната цели, с масло и майонеза, леко солени, но без лук.

— Ставай тогава.

Вдигнах се от кушетката, без да отмествам очи от нея. Костите ме боляха. Това хаотично мятане от вселена на вселена, не можеше да мине без последици. И боят със самия мен едва ли ми е помогнал. Никол се върна с храна и напитки. През това време бях направил видеопроверка на „Рейгън“. Замразените бяхха пристигнали благополучно в Мехур сити, но когато докторът разбрал, че мен ме няма с тях, отказал да ги приеме. Това означаваше, че старият гъсок в тази вселена съобразяваше по-добре, отколкото двойниците от другите. Прекалено е хитър за учен.

Изпратих видеопоздрав: връщам се със следващия рейс свежи тела. Сиренето беше великолепно и аз три пъти поисках допълнително, изплакнах гърлото си с уиски, преди да заразмахвам крилца по средата на глътката. Усещах се най-големият глупак на Земята.

— Колко е интересно, хе? — измърморих аз.

— Мислиш, че съм могла да те отровя? — попита тя. — Сърдиш се на себе си, че не ме застави първа да опитам яденето?

— Така е — признах си кисело.

— Когато си гладен, нямаш време за подозрения.

Тя се разхили. Аз се ядосах и пъхнах сандвича със сиренето право в прелестната уста и казах:

— Яж! Ако е смъртоносно и двамата ще опнем петала.

Тя си хапна, подъвка, преглътна и ми върна остатъка.

— Добре, гладнико, аз не съм чак такава гадина, че два пъти да правя една и съща подлост. Няма защо да се безпокоиш, Сам.

Подсвирнах — продължих да се чувствам глупак — но сандвича се изядох. Какво друго ми оставаше, освен да и повярвам: стори ми се, че изпитва срам за лъжливата крачка и е готова да каже всичко. Обърнах и внимание какво очаквам.

— Кой е този Ф.? Опиши ми го?

— Не мога, никога не съм го виждала, никога не съм разговаряла с него — тя почервеня и глътна солидна доза бурбон. — Той знае някои неща за мен, за едни мръсни нелегални срещи, и използва това, като ме заставя да работя за него. Безжалостен е. Върти както си иска сержант О’Майли и ако се откажа да сътруднича…

Тя не довърши, а аз се постарах да запомня добре това място.

— Какво цели Ф.? — продължих да я разпитвам.

— Това наистина не зная. Аз съм малка пешка и не играя в космически игри — тя приглади дългите си коси и после ме загледа с немигащи очи. — Това е всичко което знам, Сам.

— Не напълно — казах аз. — Какво знае Ф. за тебе и те държи зависима?

— Това няма никакво отношение към тази работа! — отсече рязко тя. — Съвсем е лично и нямам никакво намерение да посвещавам обществеността в подробностите — косите й се раздвижиха като вълни на бурно море. — Ако си решил да ме биеш, започвай. Но ти казах всичко, което трябва, момчето ми.

Разбрах, че не блъфира. И да си призная, харесваше ми, когато това пиленце се възбуждаше. Моля, гордостта й оставям за мен.

— О’кей, тогава да забравим за това — казах и изсмуках до капка остатъка от уискито. — Остава ни още едно нещо, което ще поискам от теб.

— И какво е то?

— Нима не се досещаш? — сега аз се опитах да хитрувам. Сирене с пшеница и скоч в добавка отново насочиха настроението ми в определена посока.

Никол бе специалистка на такива игри, захвърли глобалната секс блузка и се присъедини към мен в съвместно използване на кушетката.

Всичко друго остана на заден план.

Преди да си тръгна, Никол си припомни нещо и ми го разказа: Ф. притежавал офис на Юпитер, в Уискънтаун. Тя бе запомнила адреса от една негова картичка. Тази информация ме накара да си променя плановете. Реших вместо да замина направо за Марс, че по полезно би било да погледна какво става на най-голямата планета в системата.

Изпратих видеопривет на Умани и му заповядах да пази крепостта, докато не изпратя някаква вест. Предупредих го, в никакъв смучай да не напуска блока и после се договорих с Исма, че ще следи да бъде о’кей, докато проверя тази нова нишка.

— Сам, бъди внимателен — предупреди ме Никол с прегракнал постпостелен глас и ме погъделичка по носа с една от разголените си цицки. — Ф. е свикнал да играе не само с пеленачета.

— Сигурен съм, че ще подхвана всичко, което хвърли по мен — похвалих се. — Смелост е средното ми име.

— Нещо не ти вярвам — каза тя.

— Твоя си работа, но погледни това листче — и показах лицензията си. Тя се разхили. Аз я целунах и си тръгнах.

Не и казах какво в същност означава средното „С“. Мамичка, когато бе търсила подходящо име, сигурно се е упражнявала в прилагането на безкрайното си чувство за хумор. Самуел С. Спейс. И това „С“ означаваше смирение.