Сребърните кънки

ГЛАВА XLIКРЪСТНИЦАТА-ФЕЯ

Слънцето отдавна беше залязло далече зад хоризонта, когато нашият герой с радостна душа и с нещо като усмивка върху лицето смъкна дървените „кънки“ и обзет от надежда, тръгна към малката прилична на колиба къща, известна отдавна под името „дома на идиота“.

И по-слаби очи от неговите щяха да различат двете дребни фигури, които се движеха близо до входа.

Сивото старателно закърпено палтенце и избелялата синя пола, върху която имаше престилка с още по-избелял син цвят, износената нахлупената шапци ца и пъргавите малки нозе в огромните прилични на лодки обувки — принадлежаха, разбира се, на Гретел. Щеше да ги познае, където и да е.

Гиздавото яркочервено палтенце, красивата пола с черно по края, кокетната шапчица, изпод която се подаваха златните обеци, изящната престилка и прилепналите към краката кожени обувки, които сякаш бяха расли заедно с тях, без съмнени, дори ако ги беше получил като бърза пратка от самия римски папа, Ханс щеше да се закълне, че те принадлежат на Ани.

Двете момичета бавно крачеха напред-назад пред къщата. Разбира се, бяха се хванали за ръка и така усилено кимаха и клатеха глави, сякаш обсъждаха въпросите на кралството.

Като нададе радостен вик, Ханс забърза към тях.

— Привет, момичета! Намерих работа!

Това накара майка му да излезе на вратата.

Тя също имаше приятни известия. Бащата продължаваше да се оправя. Беше прекарал седнал почти целия ден и сега спеше — както заяви госпожа Бринкър — „кротко като агънце“.

— Сега е мой ред, Ханс — каза Ани, като го дръпна настрани, след като той каза на майка си добрата новина от мънер ван Холп. — Продадох кънките и ти нося парите.

— Седем гулдена! — извика Ханс с учудване, когато преброи монетите. — Та това е три пъти повече, отколкото платих за тях!

— Какво да се прави — каза Ани. — Не сме виновни, ако купувачът разбира повече от нас.

Ханс я стрелна с очи.

— О, Ани!

— О, Ханс! — имитира го тя, като нацупи устни и се опита да си придаде страхотно зъл и мошенически вид.

— Виж какво, Ани, зная, че си го направила, без да искаш. Трябва да върнеш част от парите.

— Няма да го направя — упорствуваше Ани. — Кънките са продадени и точка.

Но като видя, че Ханс е наистина наскърбен, тя добави с по-тих глас:

— Защо не ми вярваш, Ханс, щом ти казвам, че е така? Човекът, който купи кънките, настоя да плати за тях седем гулдена.

— Вярвам ти — отговори той и светлината на ясносините му очи сякаш се появи и започна да проблясва под Анините клепки.

При вида на толкова много сребро госпожа Бринкър се зарадва, но когато научи, че Ханс се е разделил със съкровището си, за да го получи, въздъхна и възкликна:

— Господ да те благослови, дете! Ще ти бъде много тъжно за кънките.

— Вземи, мамо — каза момчето, като бръкна дълбоко в джоба си. — Ето още пари. Ако продължава така, ще забогатеем.

— Да, наистина — отговори тя, като нетърпеливо протегна ръка. После сниши глас и добави: — Да не беше Йан Кампхъйзън, щяхме да бъдем богати.

Той е бил при върбата преди години, Ханс, бъди сигурен!

— Да, изглежда вероятно — въздъхна Ханс. — Е, мамо, трябва храбро да се откажем от мисълта за парите. Ясно е, че са изчезнали — татко каза всичко, което знае. Да не мислим повече за тях.

— Лесно е да се каже, Ханс. Ще се опитам, колкото и да ми е трудно, защото клетият ми мъж има нужда от толкова много удобства. Я виж ти! Къде отлетяха момичетата? Току-що бяха тука. Къде ли са хукнали?

— Отидоха зад къщата — каза Ханс. — Изглежда искат да се скрият от нас. Ей сега ще ти ги доведа. И двете се движат по-бързо и безшумно От онзи заек, но аз най-напред ще ги изплаша хубавичко.

— А, това наистина е заек. Почакай, Ханс, клетникът трябва да е бил много гладен, за да напусне дупката си в това студено време. Ще му изнеса някоя коричка хляб.

И като каза това, добрата жена се засуети и влезе вътре. Скоро отново излезе, но Ханс беше забравил да я чака, а заекът, след като огледа спокойно обстановката, бе избягал в неизвестна посока. Госпожа Бринкър зави зад ъгъла на къщата и намери децата. Ханс и Гретел стояха пред Ани, небрежно седнала на един пън.

— Хубави сте като картина! — извика госпожа Бринкър, загледала ги с възхищение. — Много рисунки съм виждала в господарската къща в Хайделберг, но тази надминава всичките. Моите са недодялани, но ти, Ани, си същинска фея.

— Така ли? — засмя се Ани и цялата светна от радост. — Тогава, Гретел и Ханс, представете си, че съм кръстницата ви, която е дошла да ви посети. И на всеки от вас ще изпълня по едно желание. Какво е твоето желание, млади господине?

Когато Ани погледна Ханс, на лицето й се появи сериозно изражение — може би защото от все сърце желаеше поне веднъж да притежава вълшебна сила.

Нещо сякаш прошепна на Ханс, че в този миг тя е повече от простосмъртна.

— Искам — каза тържествено той — да намеря онова, което търсех снощи.

Гретел весело се засмя. Госпожа Бринкър простена „Засрами се, Ханс!“ и унило влезе в къщи.

Кръстницата-фея скочи на крака и тропна три пъти по земята.

— Желанието ти ще бъде изпълнено — каза тя, — каквото и да говорят другите.

После с игрива тържественост бръкна в джоба на престилката и извади едно голямо стъклено мънисто.

— Зарови го — каза тя, давайки го на Ханс — там, където тропнах с крак, и преди да изгрее луната, желанието ти ще бъде изпълнено.

Гретел се смееше по-весело от всякога. „Кръстницата“ се престори на много недоволна.

— Лошо дете — каза тя с ужасно сърдит глас. — Като наказание за това, че се присмиваш на една фея, твоето желание няма да бъде изпълнено!

— Ха! — извика Гретел ликуващо. — Поне почакай, докато те помолят, кръстнице! Не съм казала, че имам някакво желание.

Ани играеше ролята си добре. Докато те се смееха радостно, тя, без да се усмихва, гордо потегли — олицетворение на оскърбеното достойнство.

— Лека нощ, фейо! — безспирно викаха те.

— Лека нощ, простосмъртни! — извика най-после тя, прескочи една замръзнала канавка и затича бързо към къщи.

— О, тя така прилича на цветята — толкова мила и прекрасна е! — извика Гретел, която гледаше подире й с огромно възхищение. — А само като си помисля колко много дни прекарва в онази тъмна стая с баба си … Какво има, братко Ханс? Какво се каниш да правиш?

— Сега ще видиш! — отговори Ханс, втурна се в къщата и след миг изскочи отново, като държеше з ръце лопатата и лоста за лед. — Ще заровя вълшебното мънисто!

Раф Бринкър все още спеше дълбок сън. Жена му взе малко торф от почти изчерпаните запаси и го сложи върху жаравата. После отвори вратата н каза ласкаво:

— Идвайте, деца!

— Мамо, мамо! Ела да видиш! — изкрещя Ханс.

— Пресвети Бавън! — възкликна майката и се втурна навън. — Какво ти става, момче?

— Бързо ела, мамо! — извика той в силно възбуждение, като копаеше е всичка сила и забиваше лоста на всяка дума: — Не виждаш ли? Това е мястото — точно тук, от южната страна на пъна. Как не сме се сетили снощи! Пънът е на старата върба — онази, която отсече миналата пролет, защото правеше сянка на картофите. Младото дръвче не беше пораснало, когато татко … Ура!

Госпожа Бринкър не можеше да говори. Отпусна се на колене до Ханс точно когато той измъкваше … старото глинено гърне!

Ханс пъхна вътре ръката си и извади … парче тухла … после още едно … и още едно … после — чорапа и кесията, почернели и плесенясали, но пълни с отдавна изгубеното съкровище!

Как се радваха! Как се смяха! Как плакаха! Как броиха парите, когато влязоха в къщи! Беше чудо, че Раф не се събуди. Сигурно сънуваше приятни сънища, защото се усмихваше.

Вечерята на госпожа Бринкър и децата й не беше бедна, уверявам ви в това. Вече нямаше нужда да пазят лакомствата.

— Утре ще купим на баща ви прясна храна — каза майката, като донесе студено месо, вино, хляб и сладко и ги сложи на чистата чамова маса. — Сядайте деца, сядайте.

Когато заспиваше тази нощ, Ани се чудеше дали Ханс е загубил ножчето си и си мислеше колко весело ще бъде, ако след всичко това го намери.

Ханс едва затвори очи и се озова в някакъв гъсталак: наоколо се търкаляха гърнета със злато, а от всеки клон висяха часовници, кънки и лъскави мъниста.

Колкото и странно да звучи, щом наближеше някой клон, той се превръщаше в пън, а на пъна седеше най-прекрасната фея, която можете да си представите, облечена с аленочервено палтенце и синя пола.