Стаено зло

27. Карън

На времето бях толкова разстроена, че се усъмних в собствените си преценки. Бях грешила за всичко. Деси беше невероятно мил с мен. Даде ми своята непоколебима подкрепа и ме увери, че всичко ще бъде наред. Мама и татко бяха потресени. Лорънс беше заблудил и тях, особено татко. Мама мисли, че Лорънс сигурно е искал да убие и мен, но никога няма да разберем как.

Като си помисля за нощите, които споделях с него, ми иде да скубя кичури от косата си. Понякога го правя. Полицаите ни предупредиха да стоим далеч от „Авалон“, след като Лорънс излезе от болницата. Аз не исках да се доближавам, но татко искаше да го пребие от бой. Още съм много ядосана, че остана на свобода. Лорънс е убил сестра ми, а така и не разбрах как или защо, и макар да е с увреден мозък, не смятам, че това е достатъчно наказание, защото не му се налага да живее със себе си, както на мен.

Тъй като тогава бях донякъде известна, Ивон не можеше да ме защити от медиите. Къщата на мама и татко беше под обсада от журналисти, по някакъв начин откриха и моя апартамент. Не можеха да пишат за Лорънс, но можеха да пишат за мен и Ани, и да публикуват наново мои снимки със сензационни заглавия. Деси ми предложи подслон и аз се прибрах у дома с него. Първите няколко седмици се напивах до забрава. Бях съсипана. Полицейските разпити изглеждаха безкрайни. Детектив Муни беше сгрешил, смятайки, че убиецът е мъртъв, макар да не можеха да отхвърлят възможността бащата на Лорънс да му е помогнал, въпреки че Лидия твърдо настояваше, че никога не би направил подобно нещо. Горката Лидия. Този път полицаите приеха всичко сериозно, тъй като беше замесен човек от средната класа от Кабинтийли.

Три дни след като се обадих на полицията от телефонната кабина, осъзнах значението на градинския паметник, който Лорънс беше издигнал. Подозренията ми се оказаха основателни. Запечатаха дома и претърсиха всичко. Намериха някакви есета с почерка на Лорънс, в които описваше как се е срещал с Ани и е правил секс с нея. Още ми се повръща при мисълта за това.

Нямах намерение пак да се събирам с Деси, но той беше толкова стабилен и така готов да прости. Реших, че ако се съберем, ще мога да оправя нещата и да върна часовника до онова време, когато бяхме щастливи. Ивон смяташе, че шумотевицата ще заглъхне след време и ще мога да възобновя кариерата си, тъй като в Европа бях още търсена, но сега тази професия ми се виждаше глупава и тривиална. Деси каза, че парите ще ни дойдат добре, но ме остави да реша сама. Накрая си намерих работа на щанда за обувки в „Арнотс“. Деси се държеше покровителствено както винаги, но тогава имах нужда от това. В началото се опита да не коментира пиенето ми.

Сега имаме къща в Лукан и две деца — Деби и Стави. Би трябвало да съм щастлива, би трябвало да забравя за миналото. И не биваше да се връщам при Деси. След като известно време се държа като мой защитник, той отново премина към заплахи и тормоз. Не ми е посягал пак, но не е нужно, защото знае, че се боя да го напусна. Дъщеря ни го побърква. Дива е, каквато беше Ани като тийнейджърка, и той обвинява мен. Пия повече вино и блокирам всичко. Стави е добро момче. Кара камион и ще се жени тази години. Не сме много близки. Деси и Стави са близки. Деби и Стави са близки. Никой не е близък с мен. Когато през 90-те години избухна скандалът с домовете за неомъжени родилки, реших да потърся Марни, но Деси побесня, когато го споменах.

— За бога, Карън! Помниш ли как свърши предишното ти издирване? Ти тъпачка ли си?

Тъпачка съм. Глупачка.

Единствената, с която се виждам от време на време, е Хелън. Не съм сигурна защо още се виждаме, но е така. На шест месеца или година отиваме на кръчма и си припомняме цялата история, сякаш сме ветерани, които отново преживяват заедно дните си на фронта. Сега Хелън е търговски представител на фармацевтичните продукти на втория си съпруг — лабораторен техник. Няма деца. Още не се харесваме много, но някак сме свързани от преживяванията си с Лорънс Фицсаймънс.

Тя още ходи в „Авалон“. Не разбирам защо си дава труда, но тя каза, че в началото Лидия ѝ плащала да чисти, пазарува и да помага в грижите за Лорънс. Хелън казва, че е трудно да си представи Лорънс като убиец, докато го къпе или му дава вечерята с лъжичка. Аз не го виждам като нищо друго. През последните няколко години Лорънс и майка му живеели само в три стаи долу. Парите на Лидия свършили, всичко ценно било продадено и вече не можела да плаща на Хелън.

— Защо тогава още ѝ помагаш? — попитах я наскоро.

— Заради къщата — отвърна тя триумфално.

Призна, че вече имала документи. Преди около десет години се разбрала с Лидия да ѝ остави къщата в завещанието си, ако я посещавала веднъж седмично с необходимите провизии. Уговорката е Лидия да остане там, докато умре. Лидия и Лорънс изобщо не излизали от къщата. Хелън казва, че сега „Авалон“ струва милиони, макар да е в лошо състояние и аз не се съмнявам в това.

През повечето време се самосъжалявам и скоро трябва да престана да пия, но най-много съжалявам Лидия. Какво ли е да си майка и болногледачка на убиец? Тя сигурно е доста над осемдесетте. Хелън казва, че сега била с деменция. Мисля, че това е благословия.

28. Лидия

Не помня дали днес нахраних Лорънс. Той много плаче и ни е много студено. Кога дойдоха онези момчета и счупиха прозорците ни с камъни? Отидох да се обадя на онзи мъж, който ме обожава, но мисля, че телефонът не работи. Татко много ще се ядоса, когато се прибере и завари стъкла навсякъде.

Лежа на канапето, завита с килим, но счупената пружина боцка ребрата ми.

Онова момиче… Хелън… Така се казва, помня. Вече не е момиче, но е тази, която винаги идва. Понякога носи въглища, когато ни носи продукти с колата. Но днес ми е много студено, а не мога да намеря кибрита. Даяна ми го взе. Каза, че не бива да си играем с кибрит.

Андрю винаги казва, че не бива да позволявам на Лорънс да плаче. Може би му растат зъби. Изведох го в градината и го вързах за улука, за да не се отдалечава.

Мама ме вика на вечеря. Обичам мириса на парфюма ѝ. Следвам мириса му из къщата.

Навън е тъмно. Още го чувам да плаче.