Доктор Брюър заметна брадвата на рамо и се доближи до Маргарет и Кейси. Изпъшка от усилието да вдигне тежкото сечиво, лицето му почервеня, очите му се разшириха, гледаха възбудено.
— Татко, моля те! — извика Маргарет, стискайки Кейси за рамото и отстъпвайки назад към джунглата от растения в средата на помещението.
— Какво правиш! — повтори тя.
— Той не е истинският ни баща! — извика Кейси. — Казах ти да не го развързваме!
— Той е истинският ни баща! — настоя Маргарет. — Сигурна съм, че е той! — тя извърна очи към баща си, търсейки отговор.
Но той ги гледаше втренчено, а на лицето му беше изписано объркване и заплаха. Брадвата в ръцете му лъщеше под ярката светлина на лампите на тавана.
— Татко, отговори ни! — настоя Маргарет. — Отговори ни!
Преди доктор Брюър да успее да отговори, те чуха шумни бързи стъпки по стълбите на мазето.
И тримата се обърнаха към вратата и видяха в помещението с растенията да влиза един силно разтревожен доктор Брюър. Той хвана козирката на бейзболната си шапка, докато вървеше с големи крачки към двете деца.
— Какво правите тук? — извика той. — Нали ми обещахте. Ето я майка ви. Не искате ли…?
Госпожа Брюър се появи до него. Тъкмо да ги поздрави, спря и замръзна от ужас, като видя обърканата ситуация.
— Не! — изпищя тя, забелязвайки другия доктор Брюър — доктор Брюър без шапка и с брадва в ръце. — Не! — на лицето й се изписа ужас. Тя се обърна към доктор Брюър, който я бе довел вкъщи.
Той гледаше осъдително Маргарет и Кейси.
— Какво сте направили! Пуснали сте го да избяга!
— Той е баща ни! — каза Маргарет с тънко гласче, което едва позна.
— Аз съм баща ви! — извика доктор Брюър, който стоеше на прага. — Не той! Той не е вашият баща! Той дори не е човек! Той е растение!
Маргарет и Кейси ахнаха и ужасени отстъпиха назад.
— Ти си растение! — обвини го гологлавият доктор Брюър и вдигна брадвата.
— Той е опасен! — възкликна другият доктор Брюър. — Как можахте да го пуснете!
Оказали се между двамата, Маргарет и Кейси гледаха втренчено ту единия, ту другия.
Кой беше истинският им баща?