Струна в кръвта

Епилог

Убийството е като магия, мислеше си той. Ловкостта му винаги мамеше очите, и така щеше да бъде и занапред. Мислеха си, че са го пленили, че са го пъхнали в чувал и оковали с веригите на вината. Мислеха си, че ще го удавят в доказателство. Но той беше ловък като илюзионист. Щеше да се освободи и да изскочи на свобода, когато най-малко го очакват.

Джако Ванс лежеше на тесния нар в килията, поставил здравата си ръка зад главата. Взираше се в тавана и си припомняше как се бе чувствал в болницата — единственото друго място, от което нямаше как да се измъкне. Беше пропадал в бездните на отчаянието и ставал жертва на гневни пристъпи. Знаеше, че това ще му се случва и сега, преди да успее да се измъкне от това място и от другите след това. Но когато лежеше в болницата, бе си повтарял, че един ден ще излезе оттам и бе съсредоточил цялата сила на интелекта си върху този момент.

Наистина, навремето бе разчитал на помощта на Мики. Зачуди се дали все още може да разчита на нея. Каза си, че докато е в състояние да поддържа някакво съмнение във вината си, тя няма да го зареже. Но разбереше ли се, че шансовете му намаляват, ще си плюе на петите. Но тъй като той нямаше намерение да допусне провал, тя вероятно щеше да остане с него.

Доказателствата бяха нестабилни. Все пак, не можеше да отрече, че Тони Хил умее да борави с тях. Трудно щеше да бъде някой да го обори в съдебната зала, дори Ванс да успееше да пусне предварително в печата клюката, че психологът е безнадеждно влюбен в Мики. При това такава версия съдържаше и риск. Тони се бе добрал по някакъв начин до истината за хомосексуалността на Мики. Ако това бъдеше огласено в отговор на обвиненията на Ванс, щеше да навреди много на репутацията на Мики, а и на собствения му образ на влюбен мъж, който не се нуждае от друга жена, освен любящата си съпруга.

Не, ако се стигнеше до битка в съда, дори да предположим, че всички съдебни заседатели са луди на тема телевизия, Ванс щеше да се изложи на голям риск. Трябваше да се постарае делото да не стигне по-далеч от предварително изслушване на страните. Трябваше да унищожи доказателствата, да докаже, че няма реално обвинение, срещу което да се защитава.

Най-голямата заплаха беше професор Стюарт със сведенията й за следите, които беше разчела. Ако успееше да омаловажи това доказателство, оставаха само косвени улики. Взети заедно, те натежаваха сериозно, но поотделно имаше начин да бъдат подкопани. Единствено менгемето не можеше да бъде пренебрегнато като веществено доказателство.

Първата стъпка щеше да бъде изразът на съмнение, че ръката, взета от университетската клиника, действително принадлежи на Барбара Фенуик. Университетската клиника по патология надали имаше охрана като помещенията, в които полицията съхраняваше доказателствен материал. Всеки е можел да вземе ръката през всички тези години. Възможно е също така ръката да е била подменена с друга, умишлено счупена с менгеме от служител на полицията, за да я представят като фалшива улика. Може просто да са я подменили студенти, решили да си направят глупава шега. Да, с малко старание биха могли да разклатят сигурността на това доказателство.

Втората стъпка щеше да бъде доказателството, че менгемето не е било негово притежание, когато Барбара Фенуик е умряла. Лежеше на твърдия нар и търсеше някакъв изход.

— Филис — прошепна той накрая и по устните му плъзна усмивка. — Филис Гейтс.

Когато се запозна с Филис Гейтс, тя умираше от рак. Болестта бе тръгнала от лявата й гърда, бе обхванала цялата й лимфна система и сега й причиняваше адски болки в гръбначния стълб. Той бе прекарал няколко нощи до леглото й — понякога разговаряха, понякога просто седеше до нея и държеше ръката й. Наслаждаваше се на усещането за сила, което му създаваше общуването с умиращи. Съзнанието, че тях скоро няма да ги има, а той ще бъде тук — великолепен и тържествуващ. Филис Гейтс я нямаше отдавна, но нейният брат близнак Тери беше жив и здрав. Сигурно все още държеше онова магазинче на пазара.

Тери продаваше дърводелски инструменти. Нови и на втора ръка. Тери беше благодарен на Ванс за едничката радост, която бе изпитвала сестра му през последните дни от живота си. Тери щеше да заяви под клетва в съда, че е продал менгемето на Ванс преди две години, и това би било само малка отплата срещу големия му дълг.

Ванс се изправи на нара и протегна напред ръце като герой, който приема овациите на възторжената тълпа. Беше измислил начин. Все едно, че вече беше на свобода. Убийството наистина приличаше на магия. Един ден, и то доста скоро, Тони Хил щеше да разбере това. Нямаше да бъде лесно за Ванс да дочака този момент.