Светът е пълен с женени мъже

16

На другата сутрин Линда не се обади да отмени срещата си с Джей. Той дойде и ги взе всички на обяд. Децата бяха пленени от него. Той им разказа безброй истории, игра на различни игри и после всички заедно отидоха на кино.

Вечерта той остана в къщата. Вечеряха яйца с бекон. Линда разбра, че няма сили да прекъсне отношенията си с него. Премести мис Сюзън Стендиш на по-заден план в съзнанието си и продължи да излиза с Джей. Харесваше го, и децата го харесваха, особено Джейни. Той се държеше чудесно и с двете деца.

Стана обичайно да прекарват всяка неделя заедно. Джей все измислеше да правят нови неща и те го чакаха с нетърпение да дойде техният ден и да излязат. Беше приятно, защото от последното посещение на Дейвид не бяха чували нищо за него. Линда се разгневи. Действително, всичко това беше удоволствие, що се отнасяше до нея, но тя считаше, че е егоистично и подло от страна на Дейвид напълно да игнорира децата. Те постоянно питаха: „Кога си идва татко? Къде е той?“. Ако не беше Джей да идва през уикендите, тя беше сигурна, че децата щяха истински да се разстроят.

— Татко не ни ли обича вече? — попита един ден Джейни.

— Разбира се, обича ни, мила — отвърна Линда, прегръщайки топло и силно своето малко момиченце до себе си. — Той просто е много зает.

— Обичам чичо Джей — рече Джейни сериозно и важно. — Той не е толкова зает.

И така, отношенията им процъфтяваха и след няколко седмици Линда откри, че е силно влюбена в него. Ходеха на театър, на малки интимни ресторанти, на големи весели партита, на кино. Всъщност, прекарваха почти всяка нощ заедно и редовно всеки уикенд. Ходеха на зоологическа градина, на парк, в музеи; разхождаха се с колата извън града.

Той беше забавен, грижовен, заинтересуван от всичко, което тя правеше, но никога не опита да направи нещо повече от една кратка — почти братска — целувка за лека нощ.

Това започна да вълнува ума й. Тялото й викаше за такава ласка. Когато танцуваха, тя притискаше силно буза до неговата, за да се удържи да не притисне тялото си интимно към неговото. Когато се целуваха, тя бе в напрегнато очакване той да продължи по-нататък. Но той оставаше перфектния джентълмен. Никога не я докосваше.

Стигна се до положение, когато тя взе решение, че така повече не може да продължи и си каза, че ще повдигне въпроса, когато настъпи първия удобен момент.

Възможността се появи по-скоро, отколкото тя бе очаквала. В студиото имаше парти по случай привършването на филм и Линда си бъбреше с Джей и Боб Джефрийз, асистент-режисьора, когато с бодра, енергична крачка се появи мис Стендиш. Беше облечена със същия бял костюм с панталон, с който Линда я беше виждала преди. Той й отиваше, допълваше кожата й с приятен слънчев тен и разрошената й руса коса.

— Джей, скъпи — прошепна Сюзън. — Мога ли да поговоря с теб? — Имаше лукав поглед и тайнствена усмивка.

— Какво има, Сюзън? — Тонът му беше мил.

— Насаме.

Джей сви рамене към Линда и Боб и се отдалечи със Сюзън. Линда каза:

— Тя участва ли във филма?

Боб се засмя:

— В момента да, но имам чувството, че май ще се приземи на пода на студиото за изрязване на ненужното от лентата и редактиране на филма.

— Ох. — Линда бързо смени темата. Не искаше Боб да остане с впечатлението, че е ревнива.

Джей се върна доста скоро и не спомена нищо за разговора си, но Линда разбра, че веднага щом останеха сами, щеше да постави въпроса.

След партито, придружени от Боб Джефрийз и неговата съпруга, те отидоха в „Анабел“. Но тук, както и в колата по пътя с вечния шофьор, беше невъзможно да се разговаря.

— Тази вечер си много дръпната — забеляза Джей с лек тон.

Тя кимна утвърдително.

— Какво има? — тонът му стана загрижен.

— Сега не искам да разговарям — каза тя, кимайки към шофьора. — Остани да пиеш едно кафе, ако искаш.

Никога досега, когато я беше изпращал в къщи, не беше го канила на кафе. Навярно трябваше да го прави.

След като влязоха, тя го остави във всекидневната и отиде в кухнята. Сега, когато го беше затворила при себе си, не й идваше наум какво да каже. Беше толкова трудно. Нямаше думи, които да могат истински да изразят как се чувстваше. А и не искаше да се държи наставнически.

Разсеяно постави шоколадови бисквити на поднос и приготви кафе.

Когато се върна от кухнята, той четеше вечерната преса. В момента, когато му поднесе кафето, почувства, че напълно е изгубила всичките си слова.

Той разреши проблема като заговори пръв:

— След две седмици трябва да се върна в Лос Анджелис.

— Ох. — Почувства, че надеждите й се разбиват.

Той се поколеба и после каза:

— Какво ще кажеш да дойдеш с мен?

— С теб? — За няколко радостни секунди тя мислено се съгласи, но здравият разум бързо надделя. — Невъзможно е, Джей. Не мога да оставя децата.

— Вземи ги. Страшно ще им хареса.

Тя поклати глава отрицателно:

— Не мога да ги откъсна от училище; не…

Той започна направо:

— Линда, знай, че не съм много добър в такива неща. Преди съм ги казвал само на идиотки. — Стана припряно. — Линда, искам да се омъжиш за мен. — Продължи нервно, бързо. — Мисля, че те обичам. Ти си най-прекрасната, най-топлата, най-всеотдайната жена, която някога съм познавал. Знам, че веднъж си се опарила, и знам как се чувстваш сега, но повярвай ми, ще се опитам да те направя щастлива. Не съм съвършен. Бях се забъркал с безброй тъпи жени… имах голяма слабост към високи блондинки, което не мога да отрека, но ако се омъжиш за мен, мисля, че всичко ще си дойде на мястото и мисля, че заедно ще имаме чудесен живот. — Спря за малко. — Е?

— Джей. — Тя шептеше. — Да, Джей. Да. Това искам и аз.

Той я целуна.

— Да го направим по-скоро, да речем утре. Не мога да чакам за теб толкова дълго

Тя почувства, че сълзи парят очите й.

— Обичам те — каза тя.

Той погали косата й и каза:

— Сега иди си легни. Първото нещо, което ще направя утре, е да ти се обадя. Ще уредя всичко. Колкото по-скоро, толкова по-добре, а?

Тя кимна в знак на съгласие.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — прошепна тя.

Клаудия прекара дните след сватбата на Шърли и Конрад в пиянски унес. Пиеше по бутилка скоч на ден. От време на време тъпчеше устата си с хапчета за сън или за успокояване, докато достигна състояние на замаяно забвение. Не ядеше, не се миеше или обличаше, просто залиташе из апартамента в жалко голо великолепие.

Телефонът звънеше, но тя никога не вдигаше слушалката.

Един ден звънецът на вратата започна да звъни така настойчиво, че тя се видя принудена да отвори. Беше Джайлз.

— Господи! — Остана като втрещен от външния й вид. Омота я в пеньоар и я накара да изпие едно кафе, докато погледът й се избистри и можа да проговори.

— Накъде си тръгнала ти? — попита той.

Тя поклати глава:

— Чувствам се ужасно.

— Изглеждаш ужасно.

— Кой сме днес?

— Божичко, наистина си била другаде. Понеделник е.

— Понеделник. Мисля, че малко се пропих.

Той огледа стаята, видя празните бутилки скоч, счупените грамофонни плочи, преобърнатите мебели.

— Така и предполагах. С кого беше?

Тя сви рамене.

— С никого. Просто исках да се натряскам сама. Все пак какво правиш тук? Мислех, че си в Испания.

— Дойдох с добри новини. Гърдите ти вече са световноизвестни..

Той извади брой на „Мен ат плей“, едно от най-продаваните мъжки списания в Щатите.

Отвори го и й показа двойната страница в средата. Ето я там, на солидна снимка с майсторски цветове, застанала на терасата, на фона на силуета на Лондон, облечена с розова риза, която Джайлз беше намокрил. Съвършените й заоблени гърди изпъкваха едри и стегнати, а зърната им бяха твърди и издадени.

Обърна страницата. Сега беше легнала на леглото, с черен пеньоар, разтворен на гърдите, с полуотворена уста и притворени клепачи.

Следващите страници бяха все за нея. Заглавието гласеше: „КРАСИВИЯТ ЛОНДОНСКИ МОДЕЛ И АКТРИСА КЛАУДИЯ ПАРКЪР НИ ПОКАЗВА НЯКОИ ОТ ПО-ДОБРИТЕ ГЛЕДКИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ.“

— Станала си голям хит — каза ентусиазирано Джайлз. — Искат ни цяла нова поредица снимки. Ще платят голяма сума. Искат да отлетим за Ню Йорк. Да се срещнем с Едгар Дж. Пуул — собственика на списанието. Това е твоят голям шанс, малката. Това е успех.

Тя разгледа списанието. Защо, о, защо си беше отрязала косата?

— Кога заминаваме? — попита тя със сияещо лице.

— Веднага щом оправим външния ти вид. Изглеждаш ужасно кльощава и тази коса… ще трябва да ти сложим перука. Ето, подпиши тук.

Пъхна в ръцете й лист, който тя подписа без много-много да поглежда.

— Ще те запиша в здравен център за една седмица. Наистина имаш нужда от това. Смятам, че ще можем да заминем след десет дни. Ще ти се обадя. Наистина са луди по теб — искат да станеш Мис на Годината. Миличка, ти и аз ще станем богати!

Дали това беше петата или шестата нощ, която Дейвид прекара с мис Фийлд? Той не можеше да си спомни. Помнеше само, че му беше станало навик да напуска офиса, да вечеря, да пийне нещо и после да почука на вратата й.

Тя изпитваше някакво болезнено очарование от него. Какво беше това нещо, което правеше секса с нея толкова завладяващ и вълнуващ? Положително той беше най-еротичното преживяване, което някога бе имал. Тя винаги се дотътряше до вратата, омотала около себе си вълнения пеньоар. Трябваше да й заповядва да се съблече. Тогава тя неохотно събличаше дрехите си, разкривайки слабо, бяло, недохранено тяло. Беше плоскогърда, с меки зърна, които дори не се втвърдяваха при докосване. Обаче, когато той беше в нея, блъскайки напред-назад, тя го държеше в стоманена хватка, изстисквайки живота от нето. Не му позволяваше да си отдъхне, стиснала го като в менгеме.

Той я мразеше, но продължаваше да се връща при нея всяка нощ.

През деня в офиса и двамата не споменаваха за това. Тя се тътреше наоколо и безшумно се занимаваше с работата си, както винаги тиха като мишка.

Той искаше да се откаже от този навик.

По това време някакво едрогърдесто момиче с предизвикателна външност, на име Джини, правеше реклама за компанията му. Той инсценира запознанство и я намери за много привлекателна. Приличаше му на някаква много по-сексапилна, по-очевидна версия на Клаудия.

Покани я да отидат на вечеря. Тя се появи в разголена, изумителна червена рокля. Имаше розово-бяла английска кожа и сочни, нацупени устни.

Ще бъде о’ кей, помисли си той.

По време на вечерята тя пи ледени дайкирита43 и се кикоти много.

Танцуваха. Тялото й бе топло и гъвкаво. Всички мъже в ресторанта я гледаха и това накара Дейвид да се почувства добре. По едно време, когато танцуваха буен танц, едната й едра розовобяла гръд съвсем изскочи от роклята и всеки можа да види прелестно бледокафяво зърно, игриво и щуро. Намести си я в роклята с глуповато кикотене.

Дейвид почувства, че е дошло време да я заведе в хотела си. Тя се възпротиви леко, но веднъж отишла там не беше трудна работа да смъкне червената й рокля.

Отдолу носеше розови бикини с много къдри, а тялото й беше като зрял плод. Гърдите й бяха толкова невероятно големи и еластични, че у него се зароди тайно подозрение, че не са съвсем истински, а са пълни със силикон.

Въпреки всичко това, не можа да направи нищо. Липсваше възбудата.

Тя продължаваше да се кикоти. Той й даде пари за такси и я изпрати да си върви.

Легна си, но не можа да заспи, докато накрая се принуди да стане и отиде на гости при мис Фийлд. Докато пристигна там, възбудата му стана толкова силна, че той едва не се изпразни върху нея, още преди да го е вкарал.

Тя му въздействаше със странна сила.

Той опита пак с няколко други жени, но всеки път резултатът бе същия. Животът му се завъртя около Хариет Фийлд.

Научи още неща за нея. Беше трийсетгодишна и работеше във фирмата му от дванайсет години, извървявайки пътя от обикновена машинописка до негова лична секретарка. За нея не се говореха никакви клюки. Беше затворена в собствения си живот и не споделяше нищо с никого.

Когато отиваше вечер у тях, никога не разговаряха. Просто й казваше какво да прави и тя го правеше, каквото и да беше.

Понякога, след секса, тя го питаше дали би направил чай или кафе. Той винаги отказваше, а щом успееше да събере сили се вдигаше и си отиваше.

Чудеше се какво ли си мисли тя за всичко това? Защо никога не казваше нищо? Цялата работа беше неестествена.

Следващият път, разбира се, беше тази вечер. Той пристигна по-рано от обикновеното и тя все още не си беше легнала. Стискаше здраво тясна жилетка около несъществуващите си гърди. Започна автоматично да се съблича.

За пръв път я виждаше да се съблече нормално. Обикновено носеше само нощница и пеньоар. Сега, след като започна да съблича дрехите си, изглежда се беше навлякла с безброй от тях. Пола, жилетка, пуловер, фланелка (една от най-непривлекателните дрехи, които бе виждал), комбинезон, розово-оранжев сутиен, дълги вълнени долни гащи и плътни чорапи.

Леко трепереща, тя застана гола пред него.

Определено беше похотлива кучка, мислеше си той, винаги се подготвяше за срещата им и стоеше в очакване да премине към действие.

Май трябваше тази вечер да я накара да чака. Тя вече лежеше на пода, отворила бледите си мудни крака.

Той не можеше да я кара да чака. Изгарящото желание, което чувстваше, нямаше да му го позволи. Смъкна бързо дрехите си и се намести върху нея.

Тя изпусна дълга въздишка и скоро двамата свършиха.

След това тя си облече пеньоара и започна да прибира дрехите му, като ги сгъваше прилежно на куп, за да са готови той да ги облече.

Той лежеше и я гледаше. Наистина беше обикновена — не защото показваше най-лошото от себе си, а защото не можеше да се направи нищо, за да се подобри.

Тя забеляза, че той я гледа, и се изчерви.

— Чай или кафе, мистър Купър?

— И двете — каза той грубо.

Тя се обърна да тръгне към кухнята. Той имаше чувството, че ако не я спре, ще му донесе наистина и двете.

— Седни — каза той.

Тя седна нерешително, кръстосвайки крака в глезените, и сложи ръце в скута си.

— Искам да говоря с теб — каза той.

Щом го изрече разбра, че съвсем не иска да говори с нея, а просто иска да си върви.

— Няма значение — каза той рязко.

— Нещо не е наред ли, мистър Купър?

— За Бога, не ме наричай мистър Купър!

Тя сведе поглед:

— Да, мили Дейвид.

Господи, тя се държеше като целомъдрена весталка44. Имаше наистина нещо съвсем странно в нея.

Той стана, а умът му премисляше различни варианти какво да прави с нея. В понеделник щеше да я уволни и сега определено му беше за последен път с нея.

Май трябва да й го начука още веднъж, щом като това е последното му идване.

— Легни на масата — каза той с отпаднал глас. Отново го завладя страст, която не можеше да овладее.

Линда и Джей се ожениха след една седмица в бюрото за сключване на брак в Хамстед. Тихо, без излишен шум.

Родителите на Линда присъстваха. Бяха изненадани, но щастливи. Децата, облечени в най-хубавите си дрехи, се чувстваха странно покорени и бяха кротки. На церемонията присъстваха и неколцина приятели на Джей и на Линда.

След това всички отидоха в апартамента на Джей в хотела, където хапнаха от сватбената торта и пиха шампанско. Всичко беше в тесен кръг и съвсем неофициално.

Скоро родителите на Линда казаха, че трябва да се връщат. Взеха с тях децата, които щяха да погостуват у дома им, и казаха довиждане.

Линда прегърна топло Джейни и Стивън.

— Мама няма да отсъства много дълго. Като се върне, всички ще живеем заедно в една красива бяла къща с плувен басейн в Америка.

— Брей, плувен басейн! — възкликна радостно Стивън.

Джейни се бореше да сдържи сълзите си. Невинното й детинско лице изразяваше загриженост и тревога:

— Надявам се самолетът да не се блъсне, мамо.

Линда се засмя и я прегърна още по-силно.

— Не се дръж като глупаво бебе.

Джей вдигна Джейни и я целуна:

— Бъди добро детенце и мама ще се върне преди да разбереш.

Джейни го погледна с големите си кафяви очи:

— Ти ли си новият татко?

Той кимна важно. Джейни го целуна и изтича при дядо си и баба си. Скоро останалите гости си заминаха и те останаха сами. Линда свали шапката си и въздъхна:

— Много ми е криво, че оставяме децата.

Джей се засмя:

— Но това ще е само за две седмици. Нали нямаш нищо против да съм малко насаме със своята съпруга?

— Не, нямам. — Усмихна му се. — Обичам те.

Бяха получили няколко телеграми — една от тях беше от Конрад и Шърли Лий, които прекарваха медения си месец в Мексико. Тя гласеше:

Друга — саркастична — от петнайсетгодишната дъщеря на Джей:

— Дръзко хлапе — каза той мрачно.

— Защо го казваш? — попита Линда.

— Не знам. — Сви рамене. — Мисля, че грешката е моя, наистина. Тя е една нахакана малка хубавица, която върви по петите на майка си. Никога не съм живял с нея, а Джени не се омъжи повторно, и предполагам, че й е криво, че няма баща край себе си.

— Бих искала да се запозная с нея — каза Линда тихо. — Може би, когато се установим, ще може да дойде и да остане известно време при нас.

— Забрави това. — Той се засмя грубо. — Майка й никога няма да позволи. Както и да е, тя вече не е дете. Твърде късно е за мен да нарушавам начина им на живот и да се превръщам на истински баща.

— Но тя е само тийнейджър и мисля, че си струва да опитаме.

Той я целуна:

— Много си мила.

Тя се усмихна и промени темата:

— Надявам се, че съм си приготвила най-подходящите дрехи за Ямайка. Беше такова тичане по магазините.

— Да не съжаляваш?

— Да съжалявам ли? Що за нелеп въпрос? Разбира се, че не.

— Хайде да обядваме тук, в апартамента. Колата ще ни вземе в шест сутринта. По-добре ще е да си легнем рано.

— Идеята ти е чудесна. — Прозя се. — Ще ида да си взема вана.

— Остави всичко по вечерята на мен. Ще ти поръчам нещо специално.

Тя отиде в банята. Двата й куфара и куфарчето с грим бяха приготвени за път и чакаха на поставката за багаж.

Тя се надяваше, че няма да се превърне в голямо разочарование за Джей. Той беше свикнал с такива красиви жени. Спомни си елегантната, хладна Лори.

Бързо се изкъпа във ваната, след това разопакова единия куфар и извади новата си дълга синя копринена нощница и подхождаща й роба. Облече нощницата, която я погали ласкаво, плъзгайки се между големите й гърди и спускайки се бързо до пода, прилепвайки по тялото й. Среса с четка гъстата си кестенява коса. Тя беше пораснала и стигнала до раменете й. Тялото й и лицето й не бяха съвършени, но тя изглеждаше привлекателна, чувствена жена.

Джей беше поръчал още шампанско, серия от рибни деликатеси и фини резени бяло пилешко месо в оризово гнездо, със сос от гъби и сметана. Следваха ягоди „Романоф“ и големи конячени чаши с „Курвоазие“.

След вечерята Линда се почувства славно щастлива. Джей вършеше нещата перфектно.

В спалнята той я съблече бавно. Любовта му бе красива. Нищо безумно, нищо бясно. Галеше тялото й, като че ли нямаше нищо по-важно на света. Доведе я до ръба на екстаза, отслаби темпото, и после пак, поддържайки я така. Много добре съзнаваше всяко свое движение.

Тя се носеше на някакъв висящ във въздуха самолет и се чувстваше изцяло пленница на неговите ръце и тяло. Той имаше удивителен контрол върху себе си и спираше точно в момента, когато трябваше.

Когато накрая достигнаха върха, то стана единствено защото той поиска. Двамата свършиха в пълна хармония. Тя никога не беше преживявала такова нещо преди. Вкопчи се в него. От устата й започнаха да излизат безредни думи на любов.

След това двамата се отпуснаха по гръб и започнаха да разговарят.

— Ти си прекрасна — каза той. — Толкова умна жена си, без да го искаш ме караше да чакам, докато се оженим.

— Какво? — сгуши се до него.

— Исках те толкова много, но знаех, че ако направя грешна крачка, ще се превърна за теб в най-обикновен мъж, който си е поискал. Легнах с Лори още веднага, щом се видяхме за пръв път. Беше дошла за интервю, заключихме вратата и го правихме къде ли не из стаята. Можеш ли да си представиш да се ожениш за жена, която си изчукал в мига, когато си се запознал с нея? Такъв смотаняк бях докато те срещнах и разбрах какво означава истинско отношение.

Тя го целуна:

— Но не се ли притесняваше, че… в леглото можеше да се окаже, че… ами,… сме като всички други. Искам да кажа защо не опита по-рано?

— Защото нямах намерение да получа отговор не.

— Но аз бих могла да не кажа не.

Той се съгласи:

— Да, можеше да не кажеш, но ти не си такъв тип жена, която да си пада по любовните връзки. Щеше да се разкайваш и в твоето съзнание щях да стана лош.

— Ох. — Остана удивена колко добре я познаваше той. Вероятно беше прав. — А какво ще кажеш за Сюзън Стендиш? — попита тя с обвинителен тон.

— Аз съм мъж, Линда — каза той просто. — Не очаквай извинения. Тя беше хубаво момиче, а аз тогава не можех да те имам.

Тя затвори очи.

— Обичам те, съпруже — прошепна тя и скоро заспа.

Здравният център не беше съвсем лош. Беше място, където да се отпуснеш, да помислиш и си направиш равносметка. Клаудия остави тялото си на грижите на специалисти и след няколко дни физическата й външност отново се нормализира.

Прекарваше дните си между масажи и терапия, излежаваше се под слънцето до разкошен плувен басейн. Английското слънце беше слабо, но спокойно. По цял ден бленуваше, представяйки себе си като звезда, постигнала голям успех. Точно това в действителност искаше тя от живота. Джайлз дойде да я посети.

— Изглеждаш страхотно — възкликна той въодушевено. — Точно като момичето, което познавах.

Беше донесъл писмо от списанието, откъдето казваха, че с нетърпение очакват пристигането й.

— Наистина си направила голямо впечатление на някого там — каза той весело. — Не могат да чакат. Планират промоции за теб навсякъде. Искат да те рекламират здравата, хлапачке.

Тя остана много зарадвана. Навярно това беше шансът, който бе очаквала.

Скоро беше готова и напусна здравния център. Джайлз я отведе в своя апартамент-студио в Челси.

— Пренесох всичките ти неща от пентхауза — каза й той. — Той не е много добър за теб. Ще останеш с мен, докато заминем.

Тя остана доволна. Джайлз я поемаше под свой контрол и тя харесваше да бъде така.

Вечерта спаха в голямо, широко легло като брат и сестра, а през следващия ден Джайлз я изведе да купят нови дрехи. Тя си взе прекрасна лъскава пепеляво-руса перука, с която да покрие късо подстриганата си коса, докато порасне.

Той плати всичко.

— Правя инвестиция — каза й той весело. Накрая той определи, че са готови да тръгнат и прати телеграма до списанието.

Получи дълъг отговор, който казваше, че билетите за самолета ги чакат и:

Клаудия остана извънредно зарадвана. Ню Йорк я очакваше.

Не се получи добре. Дейвид не можа да наруши обичая си, наречен Хариет Фийлд. Откри, че е абсолютно невъзможно да получи ерекция с която и да е друга жена. Положи максимални усилия, дори стигна дотам, че хвана едно момиче и го заведе на порнографски филм с надеждата, че това ще го възбуди достатъчно. Но резултатът от това беше, че момичето се възбуди извънредно много и когато той не можа да я задоволи, тя го нарече с всички възможни мръсни думи, които можа да се сети.

Той разбра, че ако само започне да го прави с някоя друга, освен Хариет Фийлд, магията ще се развали. Този подвиг остана невъзможен, а сексът с Хариет стана все повече и повече вълнуващ.

Започна да остава в апартамента и през цялата нощ, тъй като сега откри, че я иска и сутрин.

Тя стана още по-бледа и безлична на вид. Продължаваше бавно да изсмуква силите му.

Той се събуждаше в тесния й апартамент с лошо настроение, чувствайки се неудобно. Беше очевидно, че ако продължеше отношенията си, щеше да се наложи да се погрижи за подобряване на жилищното й състояние. Не искаше да я осигури с по-голям апартамент, но това изглежда беше единственият отговор.

Тя никога не му говореше нищо, когато не правеха секс. Просто въобще не му се пречкаше.

Обикновено той я караше сутрин с колата си до офиса и я оставяше една пресечка преди това. Тя се сгушваше на седалката си тиха и кротка като мишле.

Той я презираше, но не можеше да я остави.

Никога ли нямаше да свърши това лудо животинско желание, което изпитваше той към това злочесто създание?

Не беше виждал децата си отдавна. От много дълго време. Някак се чувстваше засрамен да ги погледне в лицето.

Животът му се превърна в дълго, усилено състезание в службата, където се отдаваше изцяло на работата. И секс с Хариет. Започна да слабее и залинява.

Скоро щеше да дойде краят, мислеше си той. Ще продължа още малко, само докато й се наситя, и всичко ще свърши.

Спря да обръща внимание на всичко друго и се зае единствено да изхвърли Хариет от своя живот. Насищането включваше чукане с нея при всяка възможност, дори в офиса, където понякога заключваше вратата и бързо я обладаваше на пода или върху бюрото. Но и това не помогна. То само правеше секса да изглежда още по-вълнуващ.

Продължи да се блъска непосилно и упорито, решен да приключи с любовната си връзка.

На летище „Лондон“ Клаудия беше обсадена от фотографи.

— Погледнете насам. Натам, ако обичате, Клаудия. Дръпнете си полата нагоре, скъпа. Да видим малко крака.

Клаудия се подчиняваше. Беше облечена с много къса пола в комплект с палто и прилепнал копринен пуловер.

До нея стоеше и наблюдаваше Джайлз. Той знаеше, че беше направил умен ход, като я беше накарал да подпише персоналния мениджмънтски контракт. Сега той притежаваше петдесет процента от нея и имаше предчувствие, че тези петдесет процента щяха да означават дяволски много мангизи.

Американците щяха а открият нов секссимвол. Тя щеше да ги шашне. В Англия тя беше просто една обикновена малка изгряваща звезда. В Америка имаше реалната възможност да стане голяма звезда. Джайлз беше сигурен в това. С необходимото експониране пред публиката тя щеше да реализира възможността.

Разбира се, трябваше да я наблюдава отблизо, да я следи да не пие много, да не ляга с хора, с които не трябва.

Тя продължаваше да се усмихва сексапилно на фотографите с вдигната глава, разтворени устни и сияещи котешки очи. Като център на вниманието изглеждаше още по-процъфтяваща. Гърдите й напираха да изскочат някак през тънкия пуловер, който ги пристягаше. Краката й изглеждаха много дълги и добре сложени.

— Хайде, мила, ще изпуснем самолета — каза накрая Джайлз.

Тя застана за последно пред фотографите в провокираща поза, след което го хвана за ръка и я стисна силно.

— Ще бъде щур удар! — възкликна тя. — Страшно ми харесва, мили. Страшно!

В една друга част на летището Линда и Джей седяха във ВИП45-салона и пиеха кафе. Джей се беше омотал вече с доста уиски. Не понасяше много добре летенето със самолет и единственият начин да се качи и пътува нормално беше да бъде леко пиян.

Линда се възхищаваше на брачния си пръстен, който беше отрупан с изящна комбинация от диаманти. Едва можеше да повярва колко много обича този човек. След Дейвид мисълта да събере разбития си на части живот и да започне отново й изглеждаше невъзможна. Сега, десетте години с Дейвид изглеждаха почти несъществуващи.

Джей я хвана за ръката:

— Днес изглеждаш много красива.

Тя се усмихна:

— Благодаря ти.

— Дали ти казах, че те обичам?

Точно в този момент към тях се приближи стюардеса и им каза, че е време да се качват на самолета. Тръгнаха, но някакъв самотен фотограф ги спря в коридора и попита:

— Може ли да снимам, мистър Гросман?

— Разбира се — усмихна се дружески Джей и прегърна Линда.

Тя остана изненадана.

— Защо искат да те снимат? — прошепна тя.

— Студиото обикновено прави така. Правят поредна реклама на филма.

— А — тя кимна с разбиране.

Седнаха в комфортния самолет. Джей отпи скришом няколко стабилни глътки от плоското си сребристо шише. Огромните мотори забоботиха и самолетът тръгна бавно и плавно по пистата.

Една сутрин Дейвид се събуди с особено отвратително настроение. Главата го болеше, а стаята цялата вонеше на секс — Хариет изглежда никога не отваряше никакъв прозорец. Протегна се веднага към нея, защото познатото физическо чувство надделя над всичко друго.

Но след като се задоволи, се почувства още по-зле.

Тя стана, направи му кафе и му поднесе сутрешния вестник. Той си запали цигара и хвърли поглед към вестника. На първа страница имаше снимка на Клаудия. Беше излязла до кръста, с напращели гърди, дълга и буйна коса и весела, отракана усмивка. Красивите й крака бяха увенчани с къса поличка. Изглеждаше блестящо. Текстът гласеше:

КРАСИВИЯТ МОДЕЛ И АКТРИСА КЛАУДИЯ ПАРКЪР (21) ОТПЪТУВА ДНЕС ЗА НЮ ЙОРК. МИС ПАРКЪР ПЛАНИРА ДА ОБСЪДИ ТАМ ФИЛМОВИ ОФЕРТИ. ТЯ ПЪТУВА С ДЖАЙЛЗ ТЕЙЛЪР, ДОБРЕ ИЗВЕСТЕН МОДЕН И СВЕТСКИ ФОТОГРАФ. ДВАМАТА ОТРИЧАТ ДА ИМАТ ЛЮБОВНА ВРЪЗКА.

Дейвид почувства гняв — защо изглеждаше тя толкова добре и толкова щастлива? След като я бе напуснал, си беше представял, че тя ще се разпадне на парчета и ще изчезне съвсем от живота му. Но ето я сега, на първа страница, запътила се към Америка, без очевидно да й пука за нищо на света.

Кучка! Беше сринала брака му.

Отгърна страницата разярен. Защо не можа тя просто да изпадне в забвение?

А тук, на следващата страница, имаше малка снимка на Линда с мъж. Изглеждаше спокойна и усмихната, а мъжът я беше прегърнал покровителствено.

Мисис Джей Гросман — просто невероятно! Как можа да дръзне тя! Вгледа се по-внимателно в снимката да открие някой признак, че нещо я измъчва, но такъв нямаше — изглеждаше спокойна, ведра, самоуверена и привлекателна.

Как можа тя да се омъжи без дори да му каже?

След това се сети. Последната седмица беше получил три бележки в офиса си от нейни обаждания, че го търси. Не се беше потрудил да й отговори.

— По дяволите! — Изпсува ядосан. Винаги си беше представял, че Линда щеше да се отнесе с готовност към него, когато той реши да се върне при нея. Щеше да го приеме при нея. Но Хариет Фийлд беше забавила мислите му за връщане при нея. Той неусетно се беше въвлякъл и оплел в подла любовна връзка и се беше отнесъл с пренебрежение към всичко останало. Дори не се беше сетил да отиде да види децата си.

Усети, че е попаднал в капан. Какво можеше да направи? Сега нямаше никаква Линда, която да го спаси. Времето вече изтичаше.

В отчаяние си спомни думите в една детска песничка — „Бягай Зайко“: „бягай, зайко, бягай, бягай, бягай…“ и те отекнаха повторно в съзнанието му с настойчива монотонност.

От банята долитаха звуци, от които започна да му се гади. Скоро оттам излезе Хариет и влезе в стаята. Необичайно за нея — още не се беше облякла, но стискаше вълнения пеньоар около себе си.

Застана пред него, бледа и жалка.

— Ще си имаме дете — каза тя с безличен тон.

Той ококори очи, изпълнен с паника. И бавно разбра, че е твърде късно да бяга — капанът беше хлопнал.