Светът е пълен с женени мъже

4

Дейвид излезе от турската баня в осем сутринта, чувствайки се освежен и ободрен. Помисли да се обади по телефона на Клаудия, но после реши да изчака един ден и да види дали тя ще му се обади.

Паркира колата си, купи си сутрешните вестници и след това се отправи по „Парк Лейн“ към „Гросвънър Хауз Хотел“, където възнамеряваше да закуси преди да се прибере у дома.

Поръча си бекон, яйца, препечени филии хляб и кафе и седна да прегледа вестниците. Погледът му веднага се прикова върху снимка, която заемаше половината от първата страница на „Дейли Мирър“. Беше озаглавена ОЩЕ ПОЧТИ-БУНТОВЕ НА ТРАФАЛГАРСКИЯ ПЛОЩАД и на нея имаше разгневена тълпа хора, обградили двама полицаи, които тъкмо изнасяха някаква жена вън от пътя. Полата на жената се беше заметнала над коленете й толкова високо, че можеше да се видят бикините й. Косата й беше паднала върху лицето, а едната обувка се канеше да падне от ритащия й крак. Снимката наистина беше ефектна.

Сервитьорката дойде с поръчаната от него закуска. Беше закръглена коренячка лондончанка. Надникна над рамото му във вестника.

— Я па тая, на каква се мисли, че прилича — изломоти тя със столичния си акцент. — Добре, че сичките тия боклуци ги спряха. Сбирщина палячовци, това са те. Трябва да ги натикат и заключат където им е мястото! — Отдалечи се с блуждаеща походка, продължавайки да кудкудяка безсмислени реплики. Дейвид втренчи поглед и остана като ужилен. Жената без съмнение беше Линда. Неговата Линда! Тръсна ръка, отказвайки да повярва на очите си. Какво правеше тя? Какви ги мислеше?

Отпи голяма глътка кафе и опари езика си, изруга, почувства, че няма да може да яде нищо и извика за сметката.

Сервитьорката се върна с бавни леки стъпки.

— Какво има, скъпи? Всичко ли е наред?

Той й мушна пари.

— Всичко е наред — каза той и излезе шумно и гневно навън.

Пазачът на паркинга се въртеше край колата му. Дейвид се втурна към него.

— Боя се, че ще трябва да почакаме, докато свърша с написването на тази квитанция, сър — каза пазачът. — Предполагам, че сте добре запознат, че тук е забранена зона за паркиране.

— Хайде, свършвай по-бързо — каза Дейвид безцеремонно.

Пазачът му хвърли гневен поглед и продължи невъзмутимо да си върши работата.

Най-накрая Дейвид можа да потегли. Лицето му беше мрачно. Представяше си какво ще каже на Линда. Всичко беше толкова нелепо. Неговата жена — на протестен митинг! Беше толкова абсурдно. Та тя не разбираше нищо от политика и бомби. Кухнята, децата и социалните мероприятия, като чай с приятелки и вечеря навън два пъти седмично, бяха нейната сфера на действие. Забранете бомбата, значи! За каква по дяволите, се мислеше?

В този момент Клаудия беше забравена. Натисна силно педала на газта и полетя към дома си.

Посрещна го Ана.

— Мисис Купър спи късно — обяви тя. — Вие искате чай?

— Не — изръмжа той, намиращ се вече на половината път по стълбите към спалнята.

Линда спеше свита и заровена под завивките. Той дръпна пердетата и стаята се изпълни със светлина. Тя не помръдна. Започна да ходи с равни крачки из стаята, да кашля, и когато тя пак не прояви никакви признаци на събуждане, той отиде до нея и я разтърси грубо за рамото. Когато тя накрая отвори сънливо очи, той пъхна в лицето й броя на „Дейли Мирър“.

— Какво означава всичко това? — попита той настойчиво и гневно.

Ох, Господи, помисли си тя, нима беше разбрал за нея и Пол! Как? Толкова бързо! Седна бързо в леглото.

Дейвид стоеше, намръщен заплашително, и продължаваше да говори:

— Какво е това? Някаква тайна амбиция да се направиш на пълна глупачка ли? — Отново размаха вестника пред нея. Тя го взе.

Облекчение се разля по нея, когато разбра защо той е толкова разярен.

— Каква ужасна снимка! — възкликна тя. — Не знаех, че снимат.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? — След това я имитира — Не знаех, че снимат! — Грабна вестника със замах и извика ядосано — Какво правеше там? За какво се мислеше?

— Нямах какво друго да правя. Просто се озовах там. Съжалявам, че си толкова ядосан за това.

— Не съм ядосан — изкрещя той. — Умирам от удоволствие да гледам снимки на жена си по целите страници на вестниците, с вдигната пола до кръста, в компанията на куп безделници.

Тя стана от леглото.

— Няма да стоя тук, а ти да ми крещиш. Може би ако беше прекарал един уикенд у дома за разнообразие, това нямаше да се случи.

Точно в този момент телефонът иззвъня. Линда внезапно почувства как я залива топлина и се изчервява. Ами ако беше Пол? Да вдига ли слушалката или по-добре да остави Дейвид да говори?

Дейвид не я остави да се двоуми. Грабна слушалката и излая:

— Да?

Линда затаи дъх. Но скоро се успокои, защото се оказа, че се обажда някой от неговия офис. Възползва се от това, че Дейвид е зает с разговора, и се облече.

Когато той свърши, изглеждаше малко по-спокоен.

— Искаш ли закуска? — попита тя.

— Не. Имам няколко делови обаждания по телефона. Довечера има парти за пускането на сапуна „Красивата Девойка“. Ще дойдеш при мен в офиса в седем часа и ще тръгнем оттам. Моля се на Бога никой да не е видял твоята снимка във вестника.

Тя изстена тихо при мисълта за още едно парти и след това планира мислено деня си, като предвиди да бъде у дома, за да посрещне децата и да посети фризьора.

Междувременно Дейвид мислеше за свои неща. Клаудия най-вероятно щеше да е на партито — беше й платено да бъде там. Запита се дали няма да е възможно да постигне едно тихо помирение с нея без никой да забележи. Трябваше да се увери, че Линда не е станала подозрителна; тя изглежда се безпокоеше малко повече от необходимото от неговите дълги отсъствия. Навярно започваше да го подозира, въпреки че той беше успял да мине незабелязано през годините с различни любовни връзки и тя въобще не беше открила това. Поне той щеше да види Клаудия. Започна деловите си обаждания.

Децата нахлуха шумно в къщата точно в четири часа — бащата на Линда винаги беше точен. Тя току-що се беше върнала от фризьора и Стивън връхлетя с малкото си жилаво тяло върху нея и щеше почти да я събори и развали прическата й.

— Прекарахме страхотно, мами — възкликна той. — Умирам от глад. Какво ще има с чая? Баба прави чудесни сладкиши!

Джейн, неговата сестра, целуна леко Линда. Беше шестгодишна и доста срамежлива.

— Радвам се, че сме у дома, мамо. Косата ти изглежда много хубава. Ще излизате ли с тати?

Линда поздрави баща си и двамата седнаха да си побъбрят, докато Ана поднесе чая, а децата се втурнаха наоколо да откриват наново различните си играчки. Докато баща й с монотонен глас разказваше какво са правили Стивън и Джейн по време на уикенда, тя слушаше, но наполовина.

Мислеше си за Пол. Какво ли мисли за нея? Защо не се обади по телефона? Какво щеше да каже тя, ако той се обадеше и Дейвид беше тук?

Накрая баща й си тръгна и когато децата бяха предадени на грижите на Ана и седнаха да вечерят, тя започна да се подготвя.

Тъкмо когато щеше да излезе от къщата, телефонът звънна. Толкова очакваше да е Пол, че почувства как изведнъж я избива пот и ръката й започва да трепери, докато вдига слушалката:

— Ало.

— Здравей, мила, Моника е. Ама че си го свършила след партито! Да не си някакъв загадъчен характер! Не го очаквахме от теб. Представи си, да ни напуснеш вчера и да не кажеш нито дума за там, където отиваш. Какво мисли Дейвид за всичко това?

— Ох — отвърна Линда, — не е много зарадван.

Моника се засмя.

— Не се притеснявай. Джак и аз го считаме за страхотно. Както и да е, миличка, довечера след вечеря няколко души ще ни идват на гости и ще бъдем много радостни, ако ти и Дейвид дойдете.

— Не мисля, че ще можем, Моника. Налага се да отидем на едно парти, организирано за пресата, за пускането на нов сапун на пазара. Не мога да кажа по кое време ще можем да се измъкнем.

— Няма значение. Просто елате, когато свършите. Знаете ни, винаги стоим до късно. — Не даде никаква възможност на Линда да протестира. — Е, до скоро, чао.

Линда остави слушалката. В действителност не харесваше много Моника и Джак и определено не изпитваше желание да се види с тях по-късно. Обаче трябваше да каже на Дейвид и той навярно щеше да поиска да отидат.

Излезе от къщата с лошо настроение, с главоболие, полуядосана и полуоблекчена, че Пол не се обади. Искаше той да го стори, иначе какво щеше да представлява цялата им връзка? Едно бързо чукане за една нощ? Среща на двама души, които нямат нищо общо, освен няколко часа в леглото? А ако се беше обадил? Щеше да му каже, че най-вероятно няма да може да се види пак с него, и че всичко е било една голяма грешка.

Въздъхна. Поне можеше да си възвърне малко самоуважение, като си откаже нещо, което истински желаеше…

Ох, Господи, всичко беше станало толкова неочаквано. Наистина никога не беше мислила да има извънбрачни връзки. И Пол беше толкова по-млад от нея и толкова по-различен от хората, които познаваше, и с които контактуваше. Как беше позволила да се случи?

Разрови паметта си и накрая достигна до заключението, че вината е нейна. Това, което трябваше да направи, беше да се опита да изхвърли епизода от съзнанието си и да работи усърдно, за да подобри отношенията си с Дейвид.

Взела това решение, тя се почувства по-добре.

Минаваше девет часа вечерта, когато Клаудия се появи на партито за „Красивата Девойка“. Дейвид се оглеждаше за нея цяла вечер и най-накрая тя изведнъж се озова до него, неописуемо красива.

— Добър вечер, мистър Купър — прошепна тя.

Поздравът го завари неподготвен. Разговаряше с група хора, включваща няколко представители от пресата и Линда. Остана смаян.

Клаудия забеляза това и се усмихна леко. Групата хора погледнаха в очакване към него да бъдат запознати с нея. Накрая той каза:

— О, това е Клаудия Паркър, нашата Красива Девойка.

Клаудия се усмихна на всички. Беше зачервена и очите й блестяха. Дейвид веднага разбра, че е пияна. Беше облечена с оранжева рокля с опасно дълбоко деколте и жените наоколо веднага се изправиха по-високо и изпъчиха още повече гърди, като че ли да отговорят на внезапното предизвикателство. Мъжете всички бяха очевидно впечатлени.

— Мис Паркър? — Нед Райе, дребен на ръст репортер с мънистени сини очи се притисна към нея. — Какво мислите всъщност за сапуна „Красивата Девойка“? — Погледът му се стрелна към гърдите й. Клаудия започна да се докарва и глези пред него. Започна да пърха с дългите си мигли и му хвърли един от своите дълбоки, сексуални погледи:

— Ами — каза накрая тя, — в действителност съм актриса и следователно не чувствам, че мога да дам някакво сериозно мнение за някакъв сапун. Всъщност, току-що се върнах от среща с Конрад Лий, който иска да се снимам в новия му филм. — Простреля Дейвид с триумфиращ поглед.

Нед Райе се заинтересува извънредно много.

— Това звучи прекрасно. Навярно ще можем да спретнем едно материалче за вас на филмовата ни страница.

— Да, бих се зарадвала — усмихна се тя. — Ще ви дам телефонния си номер.

Дейвид не можеше да търпи повече. Сграбчи я за ръката, усмихна се със стегнати устни и каза:

— Надявам се ще ни извините, но мис Паркър е тук с определена цел. Тя ще демонстрира нашия продукт и аз мисля, че се налага да започне доста скоро, така че ще е по-добре да я отведа при Филип Абътсън.

— Е, добре, мис Паркър — каза Нед Райе, — ще се видя с вас по-късно и ще се разберем за това.

— Чудесно. — Огледа групата за последно със сияйна усмивка и тръгна след Дейвид.

Веднага щом се отдалечиха, така че да не могат да бъдат чути, той избухна:

— Ти си пияна — нахвърли се той. — Къде беше досега? Трябваше да си тук преди осем часа.

Тя го изгледа дълго и хладно.

— Дейвид, мили, ти си нищо в моя живот и защо просто не ме оставиш на мира?

— Ах ти, шибана кучко — каза той с нисък глас. Стисна още по-силно ръката й.

— Ще направя сцена, ако не се махнеш от мен — каза тя тихо. — Писна ми да ми казваш какво трябва да правя. Не съм съпруга на някого, която трябва да отговаря на въпроси и да дава обяснения за всяка секунда от живота си.

В този момент при тях дойде забързан Филип Абътсън.

— Какво става? — попита той. — Клаудия, трябваше да си тук преди час. Чакаме да открием представлението. Преоблечи се, за Бога. Да не мислиш, че ще стоиш тук цяла нощ? — Погледна остро Дейвид и отново се отдалечи с бърза крачка, последван от Клаудия.

Нед Райе се промъкна предпазливо до Дейвид. Неговата закръглена жена с бледа кожа разговаряше с Линда в другата страна на помещението.

— Страшно парче е вашата мис Паркър — каза Нед с похотлив поглед. — Обзалагам се, че е жестоко палава бройка, истинска тигрица.

Дейвид положи усилия да остане спокоен:

— Не мога да знам.

— В такъв случай очаквам, че е о’ кей за мен да опитам. — Побутна Дейвид с лакът. — Тия изгряващи звездички са все едни и същи, както знаеш. Само трябва да им кажеш, че можеш да публикуваш името им, и си отварят краката без дори да си поискал.

Дейвид беше спасен да отговори от приближаването на мисис Райе и Линда.

Нед потупа любящо своята съпруга по пълничкото рамо.

— Забавляваш ли се, любов моя? — попита той. После поклати обвинително пръст към Линда. — А какво си беше намислила да направиш ти — да излезеш на първа страница в тазсутрешните вестници?

Дейвид започваше да изпитва все по-голяма неприязън към Нед Райе.

Точно в този момент светлините изгаснаха постепенно и лъчът на един прожектор беше фокусиран върху импровизирана сцена, подготвена в предния край на помещението. Филип Абътсън зае поза до микрофона. Веднага щом бърборенето в залата притихна той произнесе дълга реч за сапуна „Красивата Девойка“. Беше добър в рекламното представяне и правеше едно просто парче сапун да звучи като кюлче злато. В края на речта му се чуха откъслечни вежливи аплодисменти, след които той се отпусна на един крак и обяви:

— А сега, искам да ви представя самата Красива Девойка!

Завесите бяха дръпнати и се показа Клаудия, седнала в мраморна вана, потънала в пяна — всъщност, точно копие на декора, който беше използван в телевизионната реклама. Беше облечена с бански костюм с цвят на човешка кожа, но, естествено, никой не можеше да го забележи, така че общото възприятие беше, че няма нищо върху себе си.

Дейвид почувства силен прилив на възбуда.

Клаудия се усмихна на публиката и започна да рецитира своите думи на Красивата Девойка.

Нед Райе прошепна нещо неприлично на ухото на Дейвид.

Мисис Райе каза на Линда:

— Не е ли една малка хубавица?

Линда гледаше втренчено и безучастно в пространството, мислите й блуждаеха из предната нощ.

Когато Клаудия свърши с думите си, мъжете нададоха възторжени възгласи и аплодисменти, а от жените се чуха няколко ревниви хихикания. Завесите бяха спуснати отново и Филип се появи пак пред микрофона с още слова.

Дейвид се извини и тръгна по посока зад сцената. Мраморната баня сега беше празна. Той се огледа и забеляза малка врата в задната част на подиума. Поколеба се, но после я отвори и влезе.

Клаудия стоеше и попиваше водата по себе си с хавлиена кърпа. Намираха се в малка канцелария, където дрехите й бяха разхвърляни навсякъде в обичайния й немарлив стил. Беше облечена със същия бански, който й прилепваше като втора кожа. Погледна го уморено:

— А сега какво?

Той се приближи до нея и постави ръце на раменете й.

— Извинявай — рече той. — Повече няма да има въпроси.

Тя го погледна със своя див поглед с широко отворени очи.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Тогава тя се усмихна и плъзна ръце около врата му.

— Добре, простено ти е.

Той се наведе и целуна топлите й, нежни устни. Тялото й все още беше мокро, когато той постави ръце върху презрамките на горнището на банския й и бавно го съблече.

— Не тук, идиот такъв — прошепна тя. — Някой може да влезе. Във всеки случай ще те забележи.

Той се отдръпна от нея, отиде до вратата и завъртя ключа в ключалката. Тя се изкикоти тихо:

— Ох, Дейвид, ти наистина обичаш да рискуваш.

Той подхвана гърдите й в ръцете си и се приведе да ги целуне. Тя изстена:

— Давай сега, кучи сине. Прави каквото искаш, пет пари не давам!