Свидетел в смъртта

Десета глава

Щом се налага да сториш нещо, направи го, без да се колебаеш. Не си спомням кой го е казал, пък и не е важно. Който и да е бил, вече е мъртъв. Както е мъртъв и Лайнъс Куим.

Трябваше да го направя, нямах друг изход. Бедният Куим умря заради алчността си.

Излишно е да се тревожа, защото няма връщане назад.

Дано „самоубийството“ да е било инсценирано така, че да заблуди лейтенант Далас.

Тя е зрителка и изключително строга критичка.

Признавам, че докато тя е в театъра, докато дебне и слухти, изпитвам страх. Трябва да играя ролята си така, че никой да не се усъмни, най-вече лейтенант Далас. Да обмислям всеки мой жест, всяка реплика, за да не се издам.

Докато вървеше по алеята към дома си, Ив си мислеше, че прекалено много хора са имали мотив и възможност да убият Ричард Дрейко. Ала по време на погребалната церемония, която щеше да се състои на следващия ден, същите хора щяха да се преструват на потънали в скръб, да ронят сълзи и да произнасят прочувствени надгробни речи.

За тях погребението бе само последното представление.

Дрейко беше приучил Арина Мансфийлд да взема наркотици, което бе навредило на кариерата й.

Дрейко е пречел на дубльора си Майкъл Проктър да изиграе ролята, за която е мечтал през целия си живот.

Дрейко е унизил Карли Ландсдаун и се е подиграл с нея пред колегите й.

Дрейко е бил трън в очите на Кенет Стайлс.

Дрейко е смятал Елайза Ротчайлд за прекалено възрастна и непривлекателна, за да я ухажва.

Кой знае още колко души имат причини да желаят злото на Ричард Дрейко.

Но онзи, който е планирал убийството му, навярно притежава стоманени нерви и остър ум, за да накара алчния Куим сам да надене примката на шията си.

Престъпникът не е действал импулсивно в пристъп на гняв, а изключително хладнокръвно. Много по-трудно бе да се залови такъв убиец.

„Изобщо не напредвам“ — отчаяно си помисли Ив. Всяка стъпка я отвеждаше все по-навътре в дебрите на един нереален свят, в който тя се чувстваше като риба на сухо. Запита се що за хора са актьорите, които през целия си живот носят театрални костюми и се превъплъщават в герои от различни пиеси.

„Като деца са“ — каза си, посегна да завърти валчестата дръжка на вратата, но ръката й застина във въздуха. Точно така! Престъпникът, когото търси, е като много умно и разгневено дете. Изсмя се горчиво — познанията й за децата бяха, меко казано, скромни.

Отвори входната врата и пристъпи във фоайето. Възнамеряваше да вземе много горещ душ и отново да се хване на работа.

Оглушителната музика щеше да спука тъпанчетата й. Зъбите й изтракаха, очите й подскочиха в кухините си. Пронизителният женски глас бе съпроводен от духови и ударни инструменти, които според Ив вдигаха излишен шум.

Певицата беше Мейвис, а неповторимото й изпълнение накара Ив да забрави лошото си настроение. Влезе в помещението, което Рурк наричаше „салон“, и широко се усмихна.

Мейвис танцуваше по средата на разкошно обзаведената дневна, където всеки предмет беше подбран заради изяществото си. Всъщност „танцуваше“ не бе най-подходящата дума — певицата подскачаше и се кълчеше в такт с музиката. Носеше обувки на розови и зелени шарки с осемнайсетсантиметрови токчета, косата й, боядисана също в розово и зелено, бе сплетена на множество дълги плитки, които обрамчваха поруменялото й лице.

Зеленият й чорапогащник беше осеян с миниатюрни розови пеперуди, образуващи спираловидни линии, които изчезваха под сивата й поличка, едва прикриваща чатала й. От кръста нагоре беше гола, но кожата й беше покрита с рисунки, едната й гърда бе обагрела в зелено, другата в розово. Ив с облекчение забеляза, че приятелката й си е сложила зелени сенки — Мейвис обичаше невъзможни цветови комбинации.

Рурк се беше настанил на едно от старинните кресла и държеше чаша с бяло вино. Или се беше вживял в „представлението“, или бе изпаднал в кома, което щеше да го предпази от полудяване.

Музиката се извиси в кресчендо, съпроводено от плачевния вой на певицата, сетне настъпи благословена тишина.

— Какво ще кажеш? — Мейвис тръсна глава и разноцветните й плитки подскочиха. — Изпълнението е включено в новия ми видео филм. Нали не е банално?

— Банално ли? — Рурк замълча за миг и отпи от виното си. Преди малко се беше обезпокоил, че кристалните полилеи ще се пръснат от високите децибели. — В никакъв случай. По-скоро е точно обратното.

— Супер си, Рурк! — Тя се хвърли в прегръдките му и възторжено го целуна. — Искаше ми се да го демонстрирам първо пред теб, защото ти си продуцентът, който отпуска парите.

— Пари може да спечели всеки, но талант като твоя е Божи дар.

Ако Ив не го обичаше, би се влюбила в него, като забеляза как думите му въодушевиха Мейвис, която възкликна:

— Живея като в приказка! Тоалетите, които Леонардо изработва специално за мен, са фантастични, работата ми доставя удовлетворение… Каква ти работа, по-скоро е удоволствие. Ако не бяхте двамата с Далас, още щях да пея по долнопробни заведения като „Синята катерица“.

Тя се завъртя като балерина, видя Ив и цялата засия:

— Здрасти! Имам нова песен.

— Чух я и мисля, че е супер.

— Рурк каза, че ще закъснееш и че… майчице, това кръв ли е?

— Какво? Къде? — Ив се огледа, без да се досети, че дрехите й са окървавени.

— Цялата си в кръв! — Мейвис разтревожено опипа раменете й. — Трябва да повикаме лекар… линейка! Рурк, накарай я да легне.

— Това е главната цел в живота ми.

— Ха-ха, колко духовито! Кръвта не е от мен, Мейвис.

— Пфу! — Певицата с отвращение отдръпна ръка.

— Няма да се изцапаш, засъхнала е. Бях решила да взема душ и да се преоблека, преди да се прибера у дома, но се отказах, като си представих ледената вода, течаща в банята на полицейското управление. Ще ми налееш ли чаша вино? — обърна се тя към Рурк.

— Веднага. Обърни глава.

Тя с нежелание се подчини. Знаеше, че гледката не е толкова ужасяваща, тъй като благодарение на препарата раните се бяха затворили.

— Божичко! — извика Мейвис. — Добре са те подредили. Тази жена е имала нокти като на тигрица.

— Но не беше точна, иначе щеше да издере очите ми. — Взе чашата с вино от Рурк и му кимна: — Благодаря за помощта. На този адрес наистина има казино.

— Винаги съм на твое разположение. А сега вдигни глава.

— Защо? Нали вече ти показах нараняванията.

Той повдигна брадичката й, впи устни в нейните, сетне промълви:

— Както виждаш, аз винаги улучвам целта.

— Майчице, какви сте сладурчета! — Мейвис скръсти ръце и широко се усмихна.

— Като кученца сме — промърмори Ив и седна на канапето. — Новото ти изпълнение е страхотно, Мейвис. Типично в твоя стил.

— Наистина ли? Демонстрирах го пред Леонардо и сега пред вас двамата, друг не го е виждал.

— Забележително е.

— И аз съм на същото мнение. Рурк, разрешаваш ли да й кажа?

— Какво криете от мен?

Певицата прехапа устни и колебливо погледна към Рурк, но когато той утвърдително кимна, думите й избликнаха като фонтан:

— Рурк е научил, че последният ми хит „Накъдри косата си“ е на трето място във видео класацията! Представи си, Далас, аз съм на трето място след Батбъстърс и Индиго.

Ив нямаше представа кои са Батбъстърс и Индиго, но знаеше, че видео класацията е библията на приятелката й.

— Много се радвам за теб! — Стана, прегърна я и добави: — Ще ги побъркаш.

— Благодаря. — Мейвис подсмръкна и бръсна сълзите от миглите си, украсени със сребристо. — Ти си първата, която научава. Исках да се обадя на Леонардо, после реших да му го съобщя лично. Зная, че няма да се разсърди задето първо съм споделила с теб.

— Сигурно ще полудее от радост.

— Сто на сто. Предстоят ни много публични изяви… Хей, радвам се, че не закъсня, иначе щеше да пропуснеш най-важното?

— Какво? — подозрително попита Ив и сърцето й се сви от лошо предчувствие.

— Устроили сме си събиране по женски. Трина вече е при басейна и се подготвя. Казах си, че ще ни подейства добре да поплуваме и да се ободрим в устройството за отмора, после ще се подложим на козметичните процедури.

„Божичко, само това не!“ — ужасено си помисли Ив и с умолителен тон се обърна към приятелката си:

— Слушай, скъпа, невъзможно е. Както видя, току-що се прибрах, имам още много работа. Разследвам доста объркан случай и…

— Винаги разследваш някакъв случай — невъзмутимо я прекъсна Мейвис, наля си чаша вино и допълни чашите им. Рурк запали цигара и се усмихна. — Необходимо е да отделиш време за себе си, иначе ще се сбръчкаш като бабичка. Някъде прочетох, че това се случва с всички жени, които не се поддържат. Освен това Трина е изнамерила страхотни бои за тяло.

— Не! Категорично отказвам да ме цапотят с разни бои!

Мейвис забели очи:

— Не бъди толкова консервативна, Далас. Мисля, че трябва да опиташ. Обзалагам се, че Рурк ще хареса златистата боя — от нея гърдите блестят…

— Притрябвали са ми блестящи цици!

— Освен това боята е ароматизирана и има вкус на тропически плод.

— Не думай! — намеси се Рурк. — Много си падам по тропическите плодове!

— Ето, видя ли? Не те насилвам, ще си помислиш по въпроса, докато чакаш да изсъхне кашата, с която Трина ще намаже косата ти. За никъде не бързаме, Съмърсет дори е приготвил сандвичи.

— Браво на него. Но наистина не… Почакай, някой звъни. Ще отида да отворя.

Ив използва повода да напусне дневната. Идваше й да се втурне към външната врата, да събори посетителя и да продължи да тича, докато се озове в безопасност в полицейското управление. Изпревари с една гърда Съмърсет и му подвикна:

— Аз ще отворя.

— Посрещането на посетителите е част от служебните ми задължения — надуто заяви икономът. — Госпожица Фарст ви търси. — Той я избута встрани и отвори вратата.

— Знам, че трябваше да се обадя — заговори Надин, на която бе известно нежеланието на Ив да посреща репортери в дома си. — Не съм дошла по работа — побърза да добави. — Посещението е лично.

— Добре. Влизай. — Репортерката се слиса, когато Ив се вкопчи в ръката й и я поведе към всекидневната.

— Взех си няколко дни отпуска — промълви.

— Забелязах. Заместникът ти не го бива.

— Голям боклук е, но това няма значение. Дойдох, за да ти кажа, че… — Надин млъкна, като забеляза певицата, която беше последвала Ив. — Здравей, Мейвис.

— Здравей, скъпа. Хубаво е, че си тук. Ще си устроим празненство! — Мейвис само изглеждаше глуповата и повърхностна. Имаше златно сърце, а умът й беше като бръснач. Изражението на репортерката й подсказа, че нещо не е наред, затова побърза да добави: — Ще отида да проверя дали Трина е подготвила всичко. Връщам се след малко. — Изтича навън, разноцветните й плитки подскачаха, късата поличка се развяваше около стройните й бедра.

— Седни, Надин. — Рурк, който бе станал да посрещне гостенката, я поведе към креслото. — Да ти налея ли чаша вино?

— Да, благодаря. Ще те помоля и за една цигара.

— Мислех, че си ги отказала — промърмори Ив.

— Отказвам ги непрекъснато — отговори репортерката и кимна на Рурк, който се наведе да запали цигарата й. — Извинете, че дойдох, без да ви предупредя.

— Приятелите ни са винаги добре дошли в този дом. — Той наля виното и й подаде чашата. — Навярно искаш да поговориш с Ив. Ще ви оставя насаме.

— Недей, от теб нямам тайни. — Надин с наслада дръпна от цигарата и прошепна: — Божичко, бях забравила, че винаги имаш цигари с истински тютюн. Много по-хубави са от билковите… Не си отивай — добави. — И без това съпругата ти споделя всичко с теб.

Той иронично повдигна вежди:

— Нима?

— Не му казвам всичко — заяви Ив и седна на страничната облегалка на едно кресло. — Но споделих с него за твоя проблем, тъй като до известна степен Рурк е свързан с Дрейко. Трябваше да научи за отношението му към теб.

— Няма значение. — Репортерката кисело се усмихна. — Унижението спомага за изграждането на силен характер.

— Не бива да се срамуваш от връзката ти с Дрейко. Животът ще бъде много скучен, ако не се каем поне заради една любовна история в миналото.

Надин отново се усмихна, този път много по-искрено:

— Съпругът ти е истинско съкровище, Далас! Умирам за мъж, който умее да каже най-подходящите думи в най-подходящия момент. Наистина се кая, задето съм била влюбена в Дрейко. — Тя извърна поглед към приятелката си: — Ако не ми отговориш, няма да ти се разсърдя, но непременно трябва да ти задам въпроса, който не ми дава покой: има ли опасност да ме обвинят в убийството?

— Какво каза адвокатът ти?

— Да не се безпокоя и да разговарям с теб само в негово присъствие. — Тя мрачно се усмихна. — Както виждаш, не последвах съвета му.

— Невъзможно е да те изключа от списъка на заподозрените, Надин. — Репортерката затвори очи и кимна, а Ив побърза да добави: — Но си на последно място, затова ти препоръчвам наистина да не се безпокоиш.

Репортерката тежко въздъхна и отпи от виното си:

— За пръв път съм доволна, че съм била пренебрегната.

— Шефовете се съобразяват с мнението на доктор Майра, а според нея ти не си способна да замислиш такъв пъклен план. Аз съм на същото мнение — казвам го като твоя приятелка и като служебно лице, което се занимава с разследването, имайки предвид доказателствата.

— Благодаря ти! Много ти благодаря! — Надин притисна длан до челото си. — Непрекъснато си повтарям, че кошмарът ще свърши, че ще заловиш престъпника. Но напрежението ми причинява силно главоболие, все едно нажежено желязо се забива в мозъка ми.

— Съжалявам, но ще ти кажа нещо, което ще ти причини още по-силно главоболие. Знаеш ли, че Дрейко притежава видео диск с твое участие?

— Не те разбирам. — Надин отпусна ръка и свъси вежди. — Нима е заснел някой от моите репортажи? Нима се е интересувал от работата ми?

— За някои сексът е работа.

Репортерката недоумяващо я изгледа, сетне изражението й се промени, а Ив видя точно каквото се надяваше — изненада, гняв, срам.

— Искаш да кажеш, че… че е заснел… че е монтирал камера, която да ни заснеме в леглото… — Тя остави чашата на масата и скочи на крака. — Ах, този мръсник! Този извратен тип!

— Мисля, че не е бил извратен — обади се Рурк, а репортерката се нахвърли върху него:

— Какъв е според теб човекът, който заснема в леглото любовницата си без нейно съгласие? Какво извратено удоволствие му доставя да я изнасилва по този начин? Защото това е истинско изнасилване. — Тя заби пръст в гърдите му — вече виждаше в него само представител на омразния мъжки пол. — Би ли сторил същото с Далас? Едва ли, защото ще ти удари хубав бой и ще те прогони на друга планета. Жалко, че не мога да направя същото с Дрейко. Не, заслужил е много по-жестоко отмъщение. Ако не го бяха пречукали, щях да му изскубна малката пишка!

— При тези обстоятелства предпочитам да не играя ролята на негов дубльор — промърмори Рурк.

Тя се опомни и вдигна ръце, сякаш се предаваше:

— Извинявай. Нахвърлих се върху теб, без да си виновен. — Закрачи напред-назад, като се стараеше да се овладее, после се обърна към Ив: — Сигурно след този изблик на гняв ще заема челно място в списъка на заподозрените.

— Напротив. Ако си знаела за диска, отдавна щеше да си кастрирала Дрейко. Нямаше да възложиш другиму убийството. Току-що потвърди психологическия си профил.

— Браво на мен. Ура! — Надин се тръсна на стола. — Дискът е веществено доказателство, нали?

— Да. Никой няма да го гледа за удоволствие. Може би ще те поутеша, ако ти кажа, че камерата е била нагласена под такъв ъгъл, та да заснема предимно Дрейко. Той е бил „звездата“, тъй да се каже.

— Типично за него. Господи, ами ако медиите научат за диска…

— Няма да разберат — прекъсна я Ив. — Послушай съвета ми, върни се на работа и ме остави да свърша моята. Знаеш, че ме бива.

— Слава богу, че ти се занимаваш със случая, иначе нямаше да имам нито миг покой и щях да се тъпча с транквиланти.

Ненадейно на Ив й хрумна нещо:

— Какво ще кажеш за един козметичен сеанс?

— Моля?

— Трина е тук. Донесла е целия си арсенал от магически препарати, бои, лосиони и какво ли още не. За съжаление нямам време, затова предлагам ти да се възползваш от услугите й.

— Мисля, че релаксиращата терапия ще ми подейства добре — заяви Надин.

— Така те искам! — Ив я хвана за ръката и я накара да стане. — След няколко часа ще се чувстваш като нова. Непременно опитай новите бои за цяло — продължи да говори, докато извеждаше приятелката си от дневната. — Тъкмо ще бъдеш в крак с модата.

След няколко минути тя се върна и доволно потри ръце.

— Браво, лейтенант — усмихна се Рурк.

— Измъкнах се елегантно, нали? Оставих ги тричките да си гукат като… как се казваха онези птици, дето гукат?

— Гургулици.

— Да, оставих ги да си гукат като гургулици, а аз отново се хващам на работа. Гледа ли ти се видео?

— Предлагаш да гледаме диска с Надин ли? Да донеса ли пуканки?

— Започвам да мисля, че мъжете по принцип са извратени. Няма да имаш удоволствието да огледаш приятелката ми, скъпи, но с удоволствие ще хапна пуканки.

Ив възнамеряваше да се върне в управлението и да изгледа записа в кабинета си. В края на краищата обаче позволи на Рурк да я придума. След няколко минути вече седеше на мекото канапе в залата на втория етаж, а на коленете си беше поставила голяма купа с пуканки. Съпругът й успя да сломи съпротивата й, като я убеди, че ако гледа записа на „Свидетел на обвинението“ на голям екран, не ще пропусне дори най-малката подробност.

Макар да не се издаваше, Ив се радваше, че го е послушала. Имаше усещането, че се намира на сцената.

Елайза напълно се беше вживяла в ролята на досадната медицинска сестра, която трябва да бди над сър Уилфред. Носеше костюм от онази епоха, който я загрозяваше. Косата й беше прибрана на стегнат кок, изглеждаше строга и все се мръщеше. Говореше заповеднически, както някои родители говорят на непослушните си деца.

Кенет великолепно изпълняваше ролята на надут и ексцентричен адвокат. Правеше резки движения, очите му лукаво стрелкаха съдията и съдебните заседатели. Извисяваше глас така, че таванът се тресеше, после зашепваше, сякаш споделяше съкровена тайна.

Но Дрейко владееше сцената през първото действие. Беше неотразимо красив и чаровен и като че гледаше с насмешка на живота. Нищо чудно, че жените са се влюбвали до полуда в него, както са падали в краката и на неговия герой Воул.

— Стоп кадър! — нареди Ив, подаде на Рурк купата с пуканките, стана и се приближи до огромния екран. — Стигнах до заключението, че всички освен Ричард изпълняват ролите си блестящо и с удоволствие. Дрейко обаче не играе роля — той е самият Воул — нагъл егоист и изпечен подлец.

— Аз бях на същото мнение, затова го поканих да участва в пиесата. Какво ти подсказва това?

— Че онзи, който е замислил убийството, е стигнал до същото заключение. Каква ирония — и Воул, и Дрейк умират през последното действие. Какво съчетание между драматизъм и правосъдие! Ричард Дрейко е екзекутиран пред очите на хиляди свидетели. — Тя отново седна на канапето. — Всъщност не научавам нищо ново, но заключенията ми се потвърждават.

Нареди прожекцията да продължи и се втренчи в екрана. Първото появяване на Арина на сцената беше прекрасно синхронизирано. Заслугата беше и на авторката, и на режисьора, но най-вече на стила на актрисата.

Пред зрителите заставаше красива, елегантна, загадъчна и сексапилна жена. Ала това не е истинската Кристин Воул. Истинската Кристин е обсебена от любовта си към един мъж, макар да знае, че той е убиец. Готова е да лъжесвидетелства, да жертва достойнството и репутацията си, за да го спаси от смъртна присъда, а после сама го екзекутира, задето е по-тъпкал любовта й.

— Все едно играе две роли — замислено промълви Ив. — Също като Дрейко. И двамата разкриват истинската същност на героите си едва в последната сцена.

— И Ричард, и Арина са много опитни актьори.

— Всички актьори в трупата са много добри — свикнали са чрез думи и жестове да пресъздават определен образ. Моята задача е да проникна зад образа, който всеки от тях изгражда, да разбера истинските им чувства. Сър Уилфред е убеден, че защитава невинен човек и едва накрая разбира, че е бил изигран. Всеки нормален човек би се вбесил, нали? Ако направим връзка между живота и художествената измислица… това е достатъчен мотив за убийство.

Същата мисъл бе хрумнала и на Рурк, затова кимна и каза:

— Продължавай.

— Даяна вярва на всичко, което й е наговорил Воул — че жена му е безсърдечна мръсница и че възнамерява да се разведе с нея, че самият той е невинен.

— Съперницата — намеси се Рурк. — По-млада, до известна степен наивна, но много амбициозна.

— Може би накрая осъзнава, че е била използвана и захвърлена и се чувства унизена. Същото чувство изпитват Кристин Воул в пиесата и Карли Ландсдаун в действителността. А Майкъл Проктър наблюдава иззад кулисите и жадува да стъпи на сцената и да изпълнява главната мъжка роля. — Тя се взираше в лицата на актьорите, вслушваше се в гласовете им, наблюдаваше израженията им. — Сигурна съм, че престъпникът е един от тях, не човек от техническия персонал, който има зъб на някого от актьорите или мечтае да се прослави. Престъпникът е свикнал да бъде под светлината на прожекторите и умее да се превъплъщава в различни образи.

Тя отново замълча и продължи да се взира в екрана с надеждата, че в някакъв момент убиецът ще се издаде с мимика или с жест. Ала всички актьори бяха на висота.

— Ето го и фалшивият нож. Това е първата сцена в съдебната зала. Стоп кадър. Увеличи с двайсет и пет процента сектор П–Р.

Компютърът покорно изпълни нарежданията й. От този ъгъл ножът върху масата за веществените доказателства се виждаше съвсем ясно. Сега Ив съзря едва забележимите различия между този нож и оръжието, с което беше извършено убийството.

— Острието е почти със същата дължина и форма, но дръжката е по-широка и макар да съвпада по цвят с дръжката на другия нож, е изработена от различен материал. — Въздъхна тежко и продължи: — Разликите се забелязват само ако се загледаш. Но кой ще се заглежда в някакъв си нож от реквизита? Възможно е Дрейко дори да го е взел и да не е разбрал, че оръжието е подменено.

От напрежението усети леко главоболие. Дори не усети, когато Рурк застана зад нея и започна да масажира раменете й. Наблюдаваше сцена след сцена, спускането на завесата, безшумната смяна на декорите. Няколко души от персонала излязоха пред завесата, почти незабележими в черните си гащеризони.

Появи се и Куим, който очевидно беше в стихията си. Жестикулираше оживено, предавайки послания на някакъв „театрален език“, който Ив не разбираше. Поговори няколко секунди с човека, отговарящ за реквизитите, кимна и погледна вляво.

— Ето! — Тя отново скочи на крака. — Куим забелязва нещо нередно. Поколебава се за миг, сетне тръгва в същата посока. Какво е видял? Какво е видял? — Обърна се към Рурк и добави: — Ножът вече е подменен. Намира се на масата в „съдебната зала“ и скоро ще бъде използван.

Нареди на диска да се превърти обратно, засече времето и отново изгледа сцената:

— Ето, в този момент вниманието му е привлечено от нещо.

Рурк безшумно стана, приближи се до автоготвача и поръча кафе. Подаде чашата на Ив, а тя машинално отпи от ароматичната течност.

На екрана статистите заеха местата си. Барманът застана зад плота, сценичните работници напуснаха сцената. Арина, облечена в евтин и безвкусен костюм, типичен за жена, която виси по баровете, седна на високото столче в края на плота така, че да е с гръб към публиката. Някой наду свирка. Завесата се вдигна.

— Две минути и дванайсет секунди. Достатъчно време да се скрие ножа сред розите или на място, където няма да бъде веднага забелязан. И все пак се изисква голяма смелост.

— Секс и амбиция — промълви Рурк.

— Какво?

— И Ленард Воул, и Ричард Дрейко загиват заради секс и амбиции. Животът подражава на изкуството.

Пийбоди, която удивено се взираше в една жива картина, едва ли би се съгласила с мнението на Рурк. Напразно се опитваше да проумее смисъла й. Отпиваше шампанско от чашата, която Чарлс й беше връчил, и се стараеше да изглежда светска дама като другите посетителки на изложбата.

С облекчение си помисли, че ако не друго, то тоалетът й е подходящ за случая. Ив й беше подарила за Коледа куп прекрасни рокли, на Леонардо, любовника на Мейвис. Но под блестящата синя коприна Пийбоди си оставаше провинциално момиче от Средния Запад, което не разбираше значението на непрестанно променящите се форми и цветове.

— Картината е… ами… забележителна. — Не й хрумна какво друго да каже, затова отпи от шампанското.

Чарлс се усмихна и нежно докосна рамото й:

— Много мило, че се съобразяваш с интересите ми, Дилия. Сигурно се отегчена до смърт.

— Не съм. — Тя извърна поглед към красивото му лице и също се усмихна. — Обаче не разбирам от изкуство. Навярно ме мислиш за глупачка.

— Никога не съм те смятал за глупава. — Чарлс се наведе и я целуна по страната.

Пийбоди блажено въздъхна. Още не й се вярваше, че се намира сред толкова изискано общество, носи толкова елегантна рокля и държи под ръка толкова привлекателен мъж. Измъчваше я мисълта, че не плува в свои води, че повече й подхожда да се тъпче с китайска храна в жалкия апартамент на Макнаб.

Беше твърдо решена да посещава художествени изложби, оперни и балетни представления, докато започне да разбира от изкуство, макар да се чувстваше така, сякаш участва в пиеса и не е научила репликите си.

— Готова ли си да отидем в ресторанта?

— Винаги съм готова да отида в ресторант — заяви тя и осъзна, че тази реплика идва от дън душата й… или по-точно от стомаха й.

Чарлс беше запазил частен салон в луксозно заведение. На масата бяха поставени бели свещи и вази с прекрасни рози. „Всеки път ме изненадва с нещо“ — помисли си Пийбоди, докато той учтиво дръпна стола й и я настани да седне. Предостави на него избора на ястията, защото Чарлс знаеше кое е най-доброто.

Изглежда, Чарлс винаги знаеше как да постъпи, познаваше много високопоставени личности. Тя се питаше дали понякога Ив се чувства недодялана и извън свои води, когато се намира в изискана компания заедно с Рурк.

Не, лейтенант Далас никога не би се чувствала недодялана.

Освен това Рурк я обича… не, обожава я. Навярно усещането е различно, ако вечеряш в романтична обстановка с човек, който те смята за най-красивата жена на света. За когото си единствената и най-чаровната…

— Хей, върни се при мен — промълви Чарлс.

Пийбоди с усилие се овладя:

— Извинявай, бях се замислила за работата. — За да прикрие смущението си, опита рибното предястие. Беше толкова вкусно, че тя едва не забели очи от удоволствие.

— Преуморяваш се. — Чарлс се пресегна през масата и леко стисна дланта й. — Радвам се, че тази вечер успя да се откъснеш от работата и да приемеш поканата ми.

— Освободиха ме по-рано, отколкото очаквах.

— Разследвате убийството на Дрейко, нали? Искаш ли да споделиш нещо с мен?

Ето още нещо, което й харесваше у Чарлс — беше готов да я изслуша винаги, когато й се искаше да сподели радост или мъка, но не й досаждаше с въпросите си.

— Не, не… Дори да го желаех, нямам право да наруша служебната тайна. Но ще ти кажа, че Далас е отчаяна. Работата не върви бързо, трябва внимателно да се проучат всички възможности, което при толкова много заподозрени е доста трудно.

— Сигурно е така. Но когато разговаря с мен, лейтенант Далас беше както винаги… самоуверената полицейска служителка.

Пийбоди тъкмо посягаше към чашата си, но ръката й застина във въздуха.

— Разговаряла е с теб ли? Нима те е разпитвала?

Той изненадано я изгледа и остави вилицата си:

— Не ти ли е казала?

— Не. Ти познаваше ли Дрейко?

Чарлс мислено се прокле заради непредпазливостта си. Запита се дали да премълчи част от истината, но се отказа. Винаги е бил откровен с Пийбоди, нямаше желание да я лъже.

— Не го познавах. Случайно бях в дома на Арина Мансфийлд, когато Далас, придружавана от Рурк, се отби да поговори с нея. Бях там по… по работа, нали разбираш?

— Така ли? — Тя не се смущаваше от професията му, смяташе я за начин за изкарване на прехраната. Може би щеше да има друго отношение към работата му, ако бяха любовници, но връзката им не беше интимна.

Да му се не види!

— Така ли? — повтори, защото знаеше колко се дразни началничката й от професията на Чарлс. — Мамка му!

— Имаш право. Положението беше доста неловко, но с Далас постигнахме споразумение.

— Какво споразумение?

— Най-важното е, че за пръв път разговаряхме, Дилия. Постарах се да не приказвам много, за да не те злепоставя, за да не се разкъсваш между мен и лейтенант Далас. Никога не съм искал да изпаднеш в неудобно положение…

— Нямаш вина — прекъсна го тя. — Причината е в Далас.

— Не я обвинявам, че се стреми да те защити. Личи си, че те обича.

— Личният ми живот…

— Личният ти живот я засяга, защото е твоя приятелка.

Пийбоди се намръщи, като долови укора му, сетне примирено въздъхна:

— Знам. И все пак не ми е приятно да ме надзирава, като че съм непослушно момиченце.

— Според мен сега ще промени отношението си. След като си казахме това-онова, атмосферата се поразведри. А когато й обясних, че връзката ни е платонична, тя…

— Какво? — извика Пийбоди и скочи на крака. Блъсна масата и изящните кристални чаши едва не паднаха. — Казал си й че не правим секс, така ли? Божичко, как можа! Какво унижение! Все едно да ме съблечеш гола и да ме вкараш в общото помещение в полицията.

— Исках да й обясня, че сме приятели и че не си една от моите клиентки. Извинявай. — Той прекалено късно осъзна грешката си. Стана, разпери ръце и промълви: — Нямах намерение да те злепоставя.

— Обяснил си на началничката ми, че излизам с… професионалист близо три месеца, но още не сме си легнали заедно. Ако това не е злепоставяне, здраве му кажи.

— Предполагах, че държиш на платоничните отношения помежду ни — забързано заговори той. — Ако беше намекнала, че се интересуваш от секс…

— О, да! — прекъсна го Пийбоди. — Сигурно си очаквал да ти стана клиентка!

Лицето му се изопна, той процеди през зъби:

— Така ли мислиш?

— Вече не знам какво да мисля. — Тя се отпусна на стола и за миг притисна с длани слепоочията си. — Все пак защо й го каза?

— За да се защитя — с нежелание призна Чарлс. — Тогава не мислех за друго. Моля те да ми простиш. — Премести стола си до нейния и хвана ръката й. — Дилия, не исках да разваляме приятелството ни… спомняш ли си, че когато се запознахме, бях влюбен в жена, която отказа да бъде с мен заради професията ми. Ти ми помогна да преодолея скръбта. Знаеш, че много те обичам. Ако желаеш да бъдем повече от приятели… — Наведе се, обърна ръката й и я целуна по китката.

Сърцето й подскочи. „Съвсем нормално е“ — помисли си тя. Нормално бе и кръвта й да закипи, когато усети устните му върху своите.

Ала в душата й се бореха противоречиви чувства. Най-неприятното бе, че повече се съмняваше в себе си отколкото в Чарлс.

— Извинявай — промърмори и се отдръпна, питайки се дали си е загубила разсъдъка. Харесваше този мъж, който бе готов да й разкрие тайните на секса, защо тогава го отблъсква?

— Ти извинявай. Разбрах колко съм те засегнал.

— Не си. Е… може би имаш известна вина. — Насили се да се усмихне и добави: — За пръв път ми се случва да загубя апетита си. И то напълно.