Свръхоръжието

VII.

На изходния терминал в аеропорт Денвър бе доста оживено. На Земята, както винаги от доста години насам, бе доста горещо. Хред държеше в една ръка еднопосочния билет до Калания, а в другата малкия багаж, придобит по време на престоя му на Земята.

— Все още не мога да разбера, Джак, как го направи или поне как се сети?

— Античастици, Хред, само едни античастици. Те използваха тяхната мисловна енергия, за да разрушат мозъчната кора на хората. Аз просто насочих моя концентриран мисловен заряд в главите на гърчещите се рианци, използвах мозъчната им кора за усилвател и по този начин разруших съзнанието на нашите агресори.

— Да, наистина много хитро, Джак! — Е, — казах аз — не остава нищо друго, освен да се сбогуваме. Не мога да изкажа с думи колко ми помогна, Хред. Винаги ще съм ти признателен. Повярвай ми.

— Нали знаеш, Джак, за какво са приятелите. Терминалът оповести тръгването на звездния кораб за Калания.

— Сбогом, друже. Ще се виждаме пак — казах аз и ние се ръкувахме сърдечно.

— Да, разбира се, Джак. Сбогом — отвърна той и се запъти към изходния док. Раздялата винаги е болезнена. Особено когато е между много добри приятели.