— Е, какво мислиш, Пух?
— Да си мисля за какво?
— За Таото на Пух!
— За Какво на Пух?
— Трябва ли да минем през всичкото това отново?
— Да минем през какво, отново?
— Таото на Пух!
— Какво е Таото на Пух?
— Знаеш — Неиздълбания Пън, Принципа На Котлешън Пая, Пътят на Пух, Този вид мече и още!
— О!
— Това е Таото на Пух!
— Охххххх!
— И как ще го обясниш?
— Ами… само да дойде при мен и ще ти го изпея!
— Точно така!
— Ами… (ъхъм)…
Знаеш пътя
Тръгни по пътя
Направи пътя
Пътят, който сме
Нещата, които сме
Всичко е пред теб
Но ако се престараваш да видиш
Само ще се объркаш повече.
Аз съм си аз!
Ти си си ти!
Това е ясно!
Но когато правиш
Нещата, които не можеш
Ти ще намериш пътя
И пътят ще те следва
Навсякъде!
— Ето какво мисля аз! — каза Пух.
— Перфектно. Но ти знаеш, нали?
— Да знам какво?
— Ми то е същото!
— О! — каза Пух. — Така е!