Тайнственият мистър Стийн

I

Човекът, който влезе в кабинета на Хомър Джексън, носеше лявата си обувка на десния крак и дясната си обувка на левия.

Той направо стресна Хомър. Беше висок човек с дълги крайници и тромави движения, но елегантно облечен… като се изключеха обувките му. Но и обувките му бяха елегантни, само дето ги носеше по особен начин.

— С мистър Хомър Джексън ли имам честта да говоря? — попита той с официалност, с каквато Хомър никак не беше свикнал.

— Да — отговори Хомър.

Той се размърда малко неловко на стола си. Дано това да не е някаква шега на Габи Уилсън.

Габи държеше кабинет в същия коридор и обичаше много да се задява с Хомър. Когато Габи скроеше някаква шега, влагаше цялата си душа в нея; не пропускаше нито една подробност. А някои от шегите на Габи бяха много жестоки.

Ала човекът изглеждаше напълно сериозен и може би малко неспокоен.

— Мистър Хомър Джексън, посредникът за продажба на недвижими имоти в предградията? — продължаваше той.

— Именно — потвърди Хомър.

— Специално за имоти около езерото и селата?

— Точно такъв съм — Хомър започна да се чувствува неловко. Този човек много го осукваше и Хомър съзираше тук пръста на Габи.

— Искам да поговоря с вас. За една малка работа.

— Говорете — рече Хомър, махайки с ръка към един стол.

Човекът седна внимателно, прав като свещ на стола.

— Името ми е Оскар Стийн — каза той. — Ние строим на така нареченото Сандърсово място. Наричаме го Щастливия кът.

Хомър кимна.

— Познавам това място. То е последният свестен парцел край езерото. Имали сте късмет, че сте го купили.

— Благодаря, мистър Джексън. Смятаме, че е хубаво.

— Как върви работата?

— Току-що я привършихме. Но сега идва най-важното. Трябва да настаним хора в комплекса.

— Знаете ли — каза Хомър, — сега е малко трудничко. Мъчно се отпускат лични заеми, пък и лихвите са високи, а Вашингтон не помага и освен туй…

— Мислехме си дали вие няма да ни помогнете.

Хомър се задави леко, но бързо се оправи.

— Хм, не знам. Тези къщи може да се продадат трудно. Сигурно сте направили големи разходи и цената им ще е висока. Оная каменна стена около мястото, ония разкошни порти и всичко друго… предполагам, че жилищата ви са първокласни. Създали сте един луксозен жилищен комплекс. Само определена класа купувачи би се заинтересувала.

— Мистър Джексън — каза Стийн, — ние имаме нов подход. Не е нужно да ги продаваме. Ние само ги даваме под наем.

— Е, в края на краищата това е едно и също. Сигурно ще искате висок наем.

— Пет хиляди.

— Пет хиляди са много пари. Поне тук. Пет хиляди за една година значи повече от четиристотин на месец и…

— Не за една година — поправи го Стийн. — За деветдесет и девет.

— За колко?

— За деветдесет и девет години. Наемът ни е пет хиляди долара за цели деветдесет и девет години.

— Но, човече, това е невъзможно! Та то е направо лудост! Данъците ще глътнат…

— За нас не е толкова важно да печелим пари от къщите, колкото да създадем клиентела за нашия търговски център.

— Значи, там имате и търговски център?

Стийн си позволи да се усмихне.

— Мистър Джексън, ние купихме парцела и после построихме стена, за да създадем известно уединение и да не надничат разни любопитни.

— Да, разбирам — рече Хомър. — Умно постъпвате. Това е добра реклама. Възбуждате интереса на публиката. Ще устроите тържествено откриване. Но тази четириметрова стена…

— Петметрова, мистър Джексън.

— Е, добре, нека да е петметрова. И построена от масивен камък. Зная аз… виждал съм ги. Но никой вече не строи такива стени. Служат си просто с каменна облицовка. Малко назадничав е вашият строителен метод. …

— Мистър Джексън, ние знаем какво вършим. В този търговски център продаваме всичко — от фъстъци до кадилаци. Но имаме нужда от клиенти. Затова строим къщи за клиентите си. Искаме да създадем добро, стабилно население от сравнително заможни семейства.

Загубил търпение, Хомър скочи на крака и закрачи напред-назад из кабинета си.

— Но, мистър Стийн, вие не ще можете да осигурите достатъчно клиентела за вашия търговски център, ако разчитате само на хората във вашия нов жилищен комплекс. Колко къщи имате например?

— Петдесет.

— Петдесет семейства са капка в морето за един търговски център. Дори ако всяко от тези петдесет семейства пазарува от вас, за да задоволява всичките си потребности — а не можете да бъдете сигурни, че ще бъде така, — все пак оборотът ви ще бъде малък. А не можете да привлечете външна клиентела… особено зад тази стена.

Той престана да крачи напред-назад и се върна на стола си.

— Впрочем защо ли се безпокоя за това? То не ме засяга. Добре, съгласен съм да намеря наематели за жилищата ви, но няма да се задоволя с обичайните пет процента.

— А, забравих да ви кажа — рече Стийн. — Вие ще задържате за себе си всичките пет хиляди.

Хомър зяпна като риба, измъкната внезапно от водата.

— При едно-единствено условие — добави Стийн. — Знаете ли, ние имаме своя банка. Тя обслужва търговския център.

— Банка — повтори Хомър тихо.

— Създадена според щатските закони.

— А какво общо ще има тази банка с мен?

— Ще вземате десет процента — отвърна Стийн. — Остатъкът ще се вписва на ваша сметка в банката на Щастливия кът. Всеки път, когато дадете под наем едно жилище, ще получавате петстотин в брой; четири хиляди и петстотин ще отиват в банковата ви сметка.

— Не разбирам…

— Има предимства.

— Да, зная — рече Хомър. — Бизнесът ви ще върви. Вие сте решили на всяка цена да осигурите клиентела за този търговски център.

— Това е едното съображение. Другото съображение е, че не искаме да забогатеете открито така, че всичките ви приятели и съседи да узнаят. Ще започнат много клюки, а ние не желаем такава гласност. Пък и има данъчни предимства.

— Данъчни предимства ли?

— Мистър Джексън, ако намерите наематели за всичките петдесет къщи, ще спечелите четвърт милион долара. Замисляли ли сте се някога какъв би бил подоходният данък върху четвърт милион долара?

— Бая много.

— Просто ще ви ограбят — каза Стийн. — А банката може да ви помогне.

— Не проумявам как.

— Оставете това на нас. Оставете всичко на нас. Вие само намерете наематели за къщите.

— Мистър Стийн, аз от години работя честно в една професия, в която има възможности…

— Да, честност, мистър Джексън. Разбира се, ние знаем, че сте честен. Затова и дойдохме при вас. Тук ли е колата ви?

— Паркирана е отвън.

— Отлично. А моята е в сервиза. Хайде да отидем да огледате къщите.