Идеята да напиша тази книга ме осени, докато от учтивост към двамата египетски студенти по режисура разглеждахме в клас „Хората от пещерата“ на Тауфик ал Хаким.
Затова считам за правилно да я посветя на всички мои възпитаници от Националната академия по драматично изкуство „Силвио д’Амико“, където преподавам режисура повече от двайсет и три години39.
Досадно е да се повтаря във всяка книга, която се отпечатва, че фактите, персонажите и ситуациите са измислени, но, изглежда, е необходимо да го правя. Тогава, така или иначе съм на тази тема, искам да добавя също, че имената на моите герои се раждат без никакъв скрит умисъл, а само като забавни съзвучия.