Точно пред очите ти

Пролог

Кръвта се изсипа от ръцете му сякаш на парцали, примесени със сажди от овъглено месо. Усещаше вкуса й всеки път, когато оближеше устни, и си спомняше топлината от горещите кървави пръски по лицето си, които го обляха, докато прокарваше ножа по гърлото й.

Лопатата изскърца в земята. По челото му избиха капчици пот, смесиха се с кръвта и потекоха по лицето му, оставяйки розови вадички по лицето му.

Тялото й лежеше в краката му, на лунната светлина кожата й изглеждаше порцелановобяла. В очите й се беше запечатал последният момент на страх, който бе изпитала, докато острието се забиваше във врата.

Той спря да си поеме дъх и погледна надолу към нея. Беше красива дори и в смъртта…

Адреналинът му започна да спада. Ръцете и раменете му тръпнеха от млечната киселина; ставите му скърцаха при всеки натиск върху лопатата. Избърса потта от челото си в очакване чувството на вина да го повали всеки момент. Но не последва нищо подобно.

Захвърли лопатата на земята. Хвана момичето за глезените и усети колко са студени. Кожата и мускулите й започваха да се втвърдяват. Повлече я към гроба с присвити заради потта очи. Хвърли я вътре и тялото й се приземи с тъп звук. Някаква кост се удари в камък и може би вратът или черепът й се разцепи на две. Той хвърли ножа върху нея и окъпаният с кръв метал проблесна под лунните лъчи.

Изведнъж поляната се изпълни със светлина. Той засенчи очите си с ръка. Потта намокри веждите му и продължи своя път надолу по бузите му.

Майка му стоеше до прозореца, сянката й се разтягаше по тревата. Той усещаше как го поглъща с поглед — кожата и опръсканите с кал и кръв дрехи, залепналите за челото му мокри кичури.

Тя знаеше какво прави той сега. Знаеше на какво е способен. Вероятно винаги е знаела, че ще го направи, и бе чакала точно този момент, спяла е леко, готова да отвори очи, да види как детето й заравя друг човек.

Трябваше да свърши всичко, преди да се развидели. Росата вече се събираше по тревата и източният край на небето светлееше от събудилото се слънце. После трябваше да измие колата, да я мине с белина, да изгори дрехите си.

Той загреба с лопатата и изсипа пръстта върху тялото й. Заслуша се в тракането на камъчетата по костите й, видя как се удрят и отскачат в очите, в брадичката, в ребрата. Видя как лицето й изчезва, а очните ябълки и устата й се пълнят с пръст. Той вдигна поглед чак когато беше сигурен, че земята е погълнала тялото напълно. Зад гърба му слънцето вече се бе показало и бе нашарило небето с червени и оранжеви ивици.

Майка му пусна завесите и се отдалечи от прозореца.

Той влезе да измие кървавите следи от себе си.