Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

4. За хермафродитите и за еволюцията в начините за размножаване

При осъществяването на половия процес е необходимо да участват два индивида, но отникъде не следва, че те трябва да са с РАЗЛИЧЕН пол. Хермафродите се размножават по полов път, но полът им е един! Всеки индивид-хермафродит разполага с пълен комплект полови органи, т.е. той еднакво успешно може да е и „самец“ и „самка“, като често това става едновременно. Някои видове охлюви, например, се съвокупляват на големи групи, образувайки дълги ленти и пръстени.

Хермафродитизмът съвсем не е за пренебрегване. Като начин за размножаване той е по-надежден и по-лесен за осъществяване от разделнополовостта. Така например, ако ние с вас бяхме хермафродити, то брачният ни живот значително би се упростил, при което едва ли би станал по-малко интересен. Преценете сами: освен двойно по-големите шансове да си намерим спътник в живота, самите процедури на запознанство и ухажване биха били силно упрастени. Защо тогава еднополовите не преобладават? Именно от тук започва най-интересното за нас…

Животът на Земята се заражда преди около 3 — 3,5 млрд години и първоначално се размножава вегетативно. Не е известено кога точно е „изобретен“ половия процес, но първите многоклетъчни организми са се появили преди около 800 млн. години и вече са го използвали, макар и рядко. И голяма част от тези, достигнали до наши дни организми (охлюви, червеи и др.) са хермафродити, т.е. явно е, че еднополовите са се появили по-рано. Тяхното превъзходство приключва през силурийския период (преди около 400 млн. години), а с това и преобладаването на еднополовото размножаване. И от тогава насам превес взима разделнополовият начин за размножаване. Той явно има някакви съществени за видовете предимства. Какви са те?

Едно от тези предимства е очевидно. Някои хермафродити могат да се съвокупляват сами със себе си и за разлика от онанистите — да имат потомство. Естествено е, че подобен краен инцест противоречи на логиката на половия процес и би следвало да бъда ограничен по някакъв начин. Подобно „полово размножение“ твърде малко се отличава от вегетативното. Всъщност, истинските хермафродити се самосъвокупляват рядко и обикновено по много съществена причина — друг индивид на близко разстояние просто липсва. В противен случай се задействат някакви механизми за предотвратяване на самооплодотворяването. Първоначално специализацията на половете е един от тези механизми. Само това, обаче, явно е недостатъчно за ограничаването на хермафродите…