Тръстика

Така значи

След закуска мама и баба застлаха масата с чиста покривка, сложиха на средата разрязана круша за пчелите и влязоха вкъщи да прегледат гардероба с моминския чеиз. Мама обещала на някого в града модели с шевици. Татко реши да се пораздвижи. Запъти се към овощната градина, за да се учуди за пореден път защо дядо упорито отказва да посади най-новия сорт ябълки. Двамата с дядо пак отидохме при копата, сега от почти следобедна светлина.

Пак със сламки от слънчеви лъчи между зъбите продължихме от мястото, където ни прекъсна закуската.

— Сухо, сухо — казах, дъвчейки лъча.

— Сухо, но това не е най-лошото — въздъхна дядо; нещо изскърца в гърдите му.

Мълчах и търпеливо чаках. Знаех, че скоро разговорът бавно ще се разгърне.

— Нивото на явето опасно нарасна… погледни към бора — започна дядо.

С крайчеца на окото си измерих дървото, което според преданието било посадено някога от вятъра, когато оттук минал на кон голям юнак. Високо над главите ни забелязах червено вълнено конче — нишан, с който дядо отбелязваше нивото на явето.

— Значи ли това, че сме доста под нивото на съня? — разтревожено попитах аз.

— Никога не сме били по-ниско — изохка дядо. — Толкова ниско, че още от твоето идване през миналата година аз дишам с куха тръстика, дълга четири сажена.

— Тръстика ли? Каква тръстика? Къде ти е тръстиката? — обсадих дядо с въпроси.

— Нали ти казах: куха тръстика, един пръст дебела, четири сажена дълга, кажи-речи невидима!

— А аз? — изкарах си ума от страх. — А аз да се задуша наяве без тръстика, така ли?

— В трапа ли си държиш юначеството? Срамота! Ако нямаш намерение да залинее, вади го оттам! Бъди храбър, явето няма да излезе толкова лесно на глава с теб както с нас, старите! — доброжелателно се опитваше да изтърси страха от раменете ми дядо.

— А баба? И тя ли има тръстика? — все пак не можех да се освободя напълно от страха.

— Баба ти ли? — насочи дядо пръст към своите думи в желанието си, изглежда, да подчертае тяхното значение. — Наяве тя се справя като калугерица във водата. За нея сънят е опасен. Затова не спи по цяла нощ. Обикаля като призрак до сутринта. Уж страда от безсъние, но аз зная за какво става дума. В тази къща от толкова яве се задушавам само аз. Ако не дишах с тръстика, толкова дълга, че стига до съня, тозчас щях да загазя!

— Така значи — казах аз и пак вдигнах поглед към бора. Нишанът за нивото на явето, направен от червен вълнен конец, пъхнат в кората на старото дърво, приличаше на примка, която застрашително се клати и неспирно, дъх след дъх съкращава, стиска нашия живот за гушата.