В черно като полунощ - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Тери Пратчет (ч. notes)

1

Това се прави с вързани очи. — Б.пр.

2

Бидейки вещица, Тифани ги познаваше много добре. — Б.пр.

3

След време Тифани осъзна, че едва ли има вещица, която да не е видяла Великана, особено ако лети от планините към големия град. Нямаше как да не го забележат. Той един вид изпъкваше. Що се отнася до Леля Ог обаче, тя сигурно се обръщаше да го изгледа пак. — Б.пр.

4

Очевидно, разсъждаваше Тифани, щом някоя двойка ще прескача огъня, все някой трябва да се погрижи за защитно облекло. И кофа с вода, просто за всеки случай. Вещиците може да са всякакви, но преди всичко са практични. — Б.пр.

5

Романтичните въжделения на Петулия вероятно се подклаждаха от мистериозния начин, по който прасетата на младежа вечно се разболяваха и се налагаше да ги лекува от дизентерия, запъхтяване, схванат врат, болни венци, въртоочие, костиоза, бодежи, крантизъм, врътливост и отмала. Това беше ужасно нещастие, понеже повечето от тези болести изобщо не се срещат по прасетата, а една от тях поразява само сладководни риби. Хората в околията обаче бяха впечатлени от усилията, които Петулия полагаше, за да облекчи прасешките мъки. Метлата ѝ пристигаше и отлиташе по всяко време на деня и нощта. Да си вещица все пак означава всеотдайност. — Б.пр.

6

Първозрението означава да видиш действителността, а второмислието — да се замислиш над мислите си. В случая с Тифани понякога имаше и третомислие, че даже и четвъртомислие, макар че те са доста трудно управляеми и понякога я караха да си чука главата. — Б.пр.

7

Забравките са симпатични червено-бели цветенца, които девойките обикновено дават на съответните младежи като знак да не им се мяркат пред очите никога повече или поне докато не се научат да се мият както трябва и започнат работа. — Б.пр.

8

Ако все още не знаете кои са Нак Мак Фигъл: 1) благодарете се на безметежния си живот; и 2) имайте готовност да биете отбой, ако чуете някой на ръст до глезена ви да кряска „Кривунци!“. Строго погледнато, Нак Мак Фигъл са приказни създания, но вероятно не е добра идея да им го казвате, ако се стремите към бъдеще, в което не сте преждевременно беззъби. — Б.пр.

9

Независимо от какъв пол са зайците, за истинския провинциалист всички зайци са мъжки. — Б.пр.

10

Старите фабриканти на платове използваха урина като фиксатор за боята на вълнените дрехи, за да не пускат цветовете. В резултат от тази технология дрехите понамирисваха с години. Дори госпожица Загадини не можа да измисли по-добро обяснение и запази спокойствие, макар че тя по-скоро би използвала термина „излишни телесни течности“. — Б.пр.

11

Пръстта и солта бяха древен обичай за прокуждане на призраци. Тифани досега не беше виждала призрак, значи може би вършеха работа. Е, със сигурност вършеха работа, що се отнася до живите хора, които се чувстваха по-спокойни, като знаеха, че има пръст и сол да ги пазят. Разбереш ли това, разбираш доста за магията. — Б.пр.

12

Жабокът нямаше друго име, освен Жабок, и преди няколко години се беше присъединил към Фигълския клан, откривайки, че животът в могилата е къде-къде по за предпочитане от досегашния му живот като адвокат или по-конкретно като адвокат, който се е правил на много умен пред фея-кръстница. Келдата неведнъж му беше предлагала да му върне предишния вид, но той винаги отказваше. Беше признат сред фигълите като мозъка на бандата, понеже знаеше думи, които бяха по-дълги от самия него. — Б.пр.

13

Тоест от гледна точка на Тифани, което означаваше няколко години по-малка от Тифани. — Б.пр.

14

Вж. Речника в края на книгата. — Б.ред.

15

Тя запази за себе си всякакви разсъждения относно факта, че онова, което най-много ги бива да издирват, представлява чужда собственост. Въпреки всичко си е истина, че фигълите са способни да преследват като хрътки, както и да пият като риби. — Б.пр.

16

Тифани беше спечелила признанието на другите вещици с умението си да накара фигълите да вършат работа. За жалост фигълите и иначе не бягаха от работа, стига да е шумна, буйна и лудешка. И по възможност да включва писъци. — Б.пр.

17

Бележка от автора: Не всички котли са метални. Ако знаете какво правите, може да сварите вода и в кожен котел, или т.нар. мях. Дори може да си направите чай в хартиена торбичка, ако внимавате и знаете как. Но моля ви, не го правете или пък ако ще го правите, не казвайте на никого, че сте го научили от мен. — Б.пр.

18

Джийни, съвременна келда, насърчаваше грамотността сред своите синове и братя. Следвайки примера на Сите О’Бери, те бяха открили, че цялата тая работа наистина си струва, понеже вече можеха да прочетат етикетите на бутилките, преди да ги изпият. Не че имаше особено голяма разлика, понеже те тъй или иначе ги изпиваха, освен ако на етикета нямаше череп с кръстосани кости, а дори и в този случай трябваше да е много плашещ череп с кръстосани кости. — Б.пр.

19

Повечето хора, които готвят в казан, го използват за нещо като тенджера с двойно дъно, като редят по края му съдинки с вода — те поемат температурата на големия казан, в който може да задушите свински бут, а евентуално и кнедли в торбичка. По този начин доста икономично може да се сготви добро количество храна наведнъж, включително и пудинг. Това, разбира се, значи, че трябва да се храните предимно със задушена храна — все пак изяжте я, полезно е за вас. — Б.пр.

20

Нак Мак Фигъл всъщност вярват, че този свят е толкова прекрасен, че за да са в него, сигурно са били много добрички в някой друг живот и са дошли, тъй да се каже, направо в рая. Разбира се, дори тук се случва някой Фигъл да умре, но на тях им се нрави да го приемат като подготовка за прераждане. Много теолози считат това за глупава идея, но със сигурност е по-приятна от доста други вярвания. — Б.пр.

21

Вещицата прави плетеница от всичко, каквото се случи да има по джобовете си. Държи ли обаче на имиджа, трябва да внимава какво ще попадне „случайно“ в джобовете ѝ. То няма никакво значение за самото приложение на плетеницата, но в случай че наоколо има други хора, то една мистериозна ядка или любопитно парченце дърво, малко връвчица и сребърна игла говорят за „вещица“ доста по-ласкаво, отколкото, да речем, скъсана връзка за обувки, късче от хартиена торба, половин шепа разни и неописуеми фъндъци и носна кърпичка, използвана толкова пъти, че за твой ужас ти трябват и двете ръце да я сгънеш. Тифани по принцип си пазеше един джоб специално за съставки за плетеници, но ако госпожица Смит беше направила своята по същия начин, джобовете ѝ трябва да бяха по-големи от гардероб — плетеницата почти опираше в тавана. — Б.пр.

22

Конският череп винаги изглежда страховито, дори ако някой му е сложил червило. — Б.пр.

23

За конните статуи има доста фолклор, особено за онези с ездачи на тях. Известно е, че има норми за броя и разположението на конските копита: ако едно от копитата е във въздуха, ездачът е бил ранен в битка; две копита във въздуха означават, че ездачът е бил убит в битка; три копита във въздуха значат, че ездачът се е загубил по пътя за битката, а четири копита във въздуха означават, че скулпторът е бил много, много умен. Пет копита във въздуха значат, че вероятно има поне още един кон зад онзи, който гледате, а ездач на земята с кон върху него, вдигнал и четирите си копита във въздуха, означава, че ездачът е или много калпав, или има страшно злонравен кон. — Б.пр.

24

Вж. Речника в края на книгата. — Б.ред.

25

Визира се процедурата „Habeas corpus“, приложима в случаите на задържане без залегнало в заповед за арест правно основание. — Б.пр.

26

Всъщност ризниците от метални брънки винаги са на дупки, но не и по десетина сантиметра. — Б.пр.

27

При обсадата на р. Йордан галаадците питали всеки, който искал да премине, дали е ефремец. Ако кажел, че не е, го карали да каже „шиболет“. Онези, които били ефремци, казвали „сиболет“ според ефремското наречие и така се издавали. — Б.пр.

28

Вещиците се грижеха ръцете им винаги да са безупречно чисти. Останалите части трябваше да почакат, докато се отвори дупка в натоварения график. Или докато се изсипе гръмотевична буря. — Б.пр.

29

Звукоподражание. — Б.пр.

30

В Кредище по принцип не вирееха светии, но тъй като бе разположено между градовете и планините, не можеше да се оплаче, че му липсва — поне при хубаво време — стабилен поток преминаващи свещенослужители от най-различни сортове, които за поносимо ядене или постеля за през нощта разпространяваха по някое и друго свято слово и като цяло предоставяха на хорските души прилично изчистване. И тъй като свещениците очевидно се числят към порядъчните люде, хората не се вълнуваха излишно на кой бог служат, стига той — или понякога тя, а в някои случаи то — да поддържа въртенето на Слънцето и Луната в приличен порядък и да не иска нещо абсурдно или ново. Също така беше от полза, ако проповедникът разбира донякъде от овце. — Б.пр.

31

Макар и не от собствен опит. — Б.пр.

32

Когато Тифани я подари на старата вещица, Ейти беше тъжно бяло котенце. Сега беше кралица, доста по-достолепна от дукесата. Сигурно бе разпознала Тифани, защото снизходително благоволи да мигне срещу нея, след което отвърна глава, сякаш отегчена. В дома на Баба напоследък изобщо не припарваха мишки. Ейти просто стоеше втренчена в тях, докато те не осъзнаеха цялата нищожност на своето съществуване и не се запилееха надалеч съвсем съкрушени. — Б.пр.

33

Фраза на втората вещица от „Макбет“ в превод на Валери Петров. — Б.пр.

34

Господин и госпожа Боксьор бяха малко по-образовани, отколкото бе полезно за тях, и бяха решили, че „тривиален“ е подходящо име за третото им дете. — Б.пр.

35

Татко ми каза, че на това му се викало „пиянски нос“, но сигурно е сбъркал, защото, доколкото знам, това е вид старческо акне (наречено ринофима, но май прекалявам с информацията). — Б.пр.