Вале пика: Специални поръчения - 1

Платонична любов

Най-напред трябваше да провери дали не е шарлатанин. Само това оставаше, да се натъкне на колега, който също е пристигнал като гастрольор да пооскубе тлъстите московски гъсоци. Индийският раджа, смарагдът „Шах Султан“ — всички тези локуми приличаха малко на посредствена оперета.

Провери. Негово бенгалско височество изобщо не приличаше на долнопробен мошеник. Първо, личеше, че във вените му тече истинска синя кръв: от осанката, от маниерите, от ленивата благосклонност в погледа. Второ, Ахмад хан поведе със „сър Марвъл“, прочутия индолог, толкова своевременно озовал се в Москва, тъй ерудиран интелектуален разговор за вътрешната политика и религията в Индийската империя, че Момус се уплаши да не се издаде. В отговор на любезния въпрос на принца какво мисли уважаемият професор за обичая Suttee14 и дали той отговаря на истинския дух на индуизма, се наложи да измести темата към здравето на кралица Виктория, да се направи, че изведнъж го е връхлетяла кихавица и хрема, а след това да се разкара.

И най-важното — изумрудът сияеше тъй убедително и апетитно, че от съмненията не остана и следа. Да можеше да свали това чудесно зелено павенце от чалмата на благородния Ахмад хан, да го разреже на осем тежки камъчета и да пласира всяко от тях за по двайсет и пет хилядарки. Щеше да е екстра!

Междувременно Мими обработи секретаря. Каза, че макар да е евнух, Тарик бей току хвърля по едно око към деколтето й и изобщо явно не е безразличен към женския пол. В тия работи на Мими можеше да й се вярва; тя имаше усет за тях. Кой знае как стоят нещата при евнусите. Може природните желания да не изчезват, нищо че възможностите липсват?

Планът за предстоящата кампания, която Момус бе нарекъл наум „Битка за смарагда“, се формира от само себе си.

Чалмата непрекъснато е на главата на раджата. Но нощем сигурно я сваля? Къде спи? В резиденцията на Воробьовие гори. Значи Момус трябва да е там. Вилата на генерал-губернатора е предназначена за почетни гости. Оттам се разкрива чудесна гледка към Москва и наоколо не се навъртат много зяпачи. Че къщата е усамотена е добре. Но вилата се охранява от жандармерийски пост и това е лошо. Да прескача нощем оградите и после да бяга, сподирян от остри полицейски свирки, е лош тон, не е в стила на Момус.

Ех, ако секретарят не беше евнух, всичко щеше да се нареди от лесно по-лесно. Влюбената грузинска княгиня, тази луда глава, щеше да посети през нощта тайно Тарик бей, а озовеше ли се в къщата, оттам нататък щеше да намери начин да се промъкне в спалнята на раджата и да провери дали на смарагда не му е омръзнало да се кипри върху чалмата. Останалото е изключително въпрос на техника, а в тези техники Мими е спец.

Но макар че само мислено си го представи, сърцето му се сви като одраскано от черна котка. Момус за миг си представи Мими в прегръдките на мустакат широкоплещест юначага, не евнух, а точно обратно, и картинката никак не му хареса. Глупости, разбира се, лигавщини, ама хайде де — изведнъж разбра, че не би избрал такъв лесен и естествен начин, дори възможностите на секретаря да съвпадаха с неговите желания.

Момент! Момус скочи от бюрото, на което бе седял до момента и си бе клатил краката (така мислите му вървяха по-гладко), и отиде до прозореца. Момент, момент, момент…

По „Тверской“ на поток се движеха файтони, шейни, и карети с вериги на зимните колела. Скоро щеше да дойде пролетта, кишата, Велики пости, но днес яркото слънце светеше, без още да грее, и главната московска улица изглеждаше жизнерадостна и гиздава. От четири дни Момус и Мими бяха напуснали „Метропол“ и бяха отседнали в „Дрезден“. Стаята им беше по-малка, но затова пък с електрическо осветление и телефон. Повече в никакъв случай не можеха да остават в „Метропол“. Там се отбиваше Слюнков, което бе опасно. Беше твърде неблагонадеждно човече. Уж на отговорна, секретна длъжност, пък пристрастен към картите и няма мярка. Ами ако хитроумният господин Фандорин или някой друг от началниците го хване за реверите и го раздруса едно хубаво? А, не, покритото мляко котки не го лочат. Е, „Дрезден“ е добър хотел и е точно срещу двореца на губернатора, който след историята с англичанина бе за Момус като бащин дом. Погледне го и сърцето му се стопли.

Вчера срещна Слюнков на улицата. Нарочно се приближи до него, дори го закачи с рамо — не, в дългокосото конте със засукани мустаци деловодителят не позна марсилския търговец Антоан Бонифатиевич Дарю. Измърмори едно „пардон“ и заситни напред, свит под сипещия сняг. Момент, момент, момент, повтори си Момус. Дали не може и тук както обикновено да хване двата заека — ето каква идея му хрумна. Тоест по-точно чуждия заек да хване, а неговият жив да си остане. С други думи, хем да хапне рибка, хем от водата сух да изприпка. Не, най-точно щеше да е: хем да остане ни лук ял, хем да се сдобие с капитал.

Защо не, напълно е възможно! И се очертава доста успешно. Мими каза, че Тарик бей поназнайвал френски. Малко френски — това е добре. От този момент операцията промени наименованието си и бе наречена „Платонична любов“.

От вестниците се знаеше, че следобед негово индийско височество, обичал да се разхожда при Новодевическия манастир, където е разположен зимният увеселителен парк. Има и ледена, и дървена пързалка, и разни стрелбища — какво ли не за гледане.

Денят, както вече споменахме, беше наистина като за Заговезни — ярък, светъл, студен. Затова, след като се разхождаха около заледеното езерце близо час, Момус и Мими доста замръзнаха. Хайде, Мими как да е. Защото играеше ролята на княгиня и беше с кожухче от катеричи кожи, с качулка от златки и с маншон — само бузките й се бяха зачервили, докато Момус бе премръзнал до кости. В името на идеята той се бе костюмирал като възрастна източна бавачка: залепи си гъсти сключени вежди, горната устна нарочно не я дообръсна и я поначерни, на носа си тури гърбица и той заприлича на същинска предница на фрегата.

Забрадката, от която се подаваха фалшивите му прошарени плитки, и заешкото елече върху дългото боброво палто не топлеха кой знае колко, краката му в плъстените ботушки бяха ледени, а дяволският раджа все го нямаше. За да позабавлява Мими и самият той да не се отегчава, от време на време Момус нареждаше с напевен контраалт: „Софико, птичке моя ненагледна, старата ти бавачка саавсем се вледени“, или нещо от този род. Мими прихваше и потропваше с измръзналите си крачета с алени ботушки.

Най-сетне негово височество благоволи да пристигне. Още отдалеч Момус забеляза покритата шейна, тапицирана със синьо кадифе отвътре. На капрата до кочияша седеше жандарм с шинел и парадна каска с пера.

Загърнатият в самурена наметка принц бавно се разхождаше край пързалката, високата му чалма белееше и той с любопитство наблюдаваше как се веселят северняците. След височеството ситнеше ниска набита фигура с дълъг овчи кожух, рунтава шапка и фередже — вероятно преданата дойка Зухра. Секретарят Тарик бей с палто от дреб, под което се подаваха белите му шалвари, непрекъснато изоставаше: ту се загледа по някой циганин и мечката му, ту спре пред сергия с топла медовина. Отзад в ролята на почетен караул шестваше важен жандарм със сиви мустаци. Добре дошло: нека свикне с бъдещите среднощни посетителки.

Публиката проявяваше към колоритната процесия доста голям интерес. По-простите със зяпнали уста се пулеха срещу чужденците и сочеха с пръст чалмата, смарагда и закритото лице на източната старица. Изисканата публика се държеше по-тактично, но също ужасно любопитстваше.

Момус изчака московчани да се назяпат на индийците и да се върнат към предишните си забавления и леко побутна Мими — хайде.

Тръгнаха насреща им. Мими стори на негово височество лек реверанс и той благосклонно кимна. Тя с радост се усмихна на секретаря и изтърва маншона си. Както се очакваше, евнухът се втурна да го вдигне, Мими също клекна и двамата симпатично си чукнаха челата. След този малък, съвсем невинен инцидент процесията по естествен начин се удължи: напред в царствена самота както и преди вървеше принцът, след него секретарят и княгинята, после двете възрастни източни дами и най-накрая подсмърчащият с червения си нос жандармерист.

Княгинята оживено чуруликаше на френски и все се подхлъзваше, за да може по-често да се хваща за ръката на секретаря. Момус се опита да се сприятели с почтената Зухра и взе да й изказва с жестове и междуметия всяческа симпатия — в края на краищата имат много общо: и двете са възрастни жени, животът им е минал, отгледали са чуждите деца. Зухра обаче се оказа истински темерут. Не желаеше никакво сближаване, само жлъчно крякаше изпод фереджето си и освен това тая мръсница размахваше късите пръсти на ръката си в смисъл: махай се, не ща да те знам. С една дума — дивачка. Затова пък при Мими и евнуха нещата вървяха от добре по-добре. След като изчака размекналият се азиатец най-сетне да предложи на госпожицата постоянна опора във вид на свита на кравай ръка, Момус реши, че на първо време това е достатъчно. Настигна своята подопечна и напевно заповяда:

— Софикоо, гълъбице моя, време е да се прибираме да пием чай и да ядем чурек15.

На другия ден „Софико“ вече учеше Тарик бей да кара кънки (при което секретарят прояви смайващи способности). Евнухът изобщо си беше податлив: когато Мими го примами зад елите и уж случайно повдигна пухкавите си устни точно до кафявия му нос, не се дръпна, ами покорно я целуна. После тя разказваше: „Знаеш ли, Момчик, много ми е жал за него. Прегърнах го през врата, а той цял се разтрепери, горкичкият. Все пак голямо зверство е така да осакатяват хората.“ „На бодлива крава Бог рога не дава“ — лекомислено отвърна порочният Момус. Операцията бе насрочена за утре вечер.

През деня всичко мина като по вода: безумно влюбената княгиня, напълно замаяна от страст, обеща на своя платонически обожател, че през нощта ще го посети. При това наблегна на възвишените чувства и на съюза на любящите сърца в най-висш смисъл, без пороци и мръснишки работи.

Не се знае каква част от казаното схващаше азиатецът, но явно се зарадва на посещението и на развален френски обясни, че точно в полунощ ще отвори вратата на градината. „Само че ще дойда с бавачката си — предупреди го Мими. — Знам ви вас, мъжете.“

На което Тарик бей клюмна глава и въздъхна дълбоко. Мими едва не се просълзи от жал.

Нощта в събота срещу неделя бе лунна и звездна, съвсем като за платонически флирт. Момус освободи файтона пред портите на извънградската вила на губернатора и се озърна наоколо. Напред, зад къщата, беше стръмният склон към Москва река, отзад — елите на Воробьовския парк, вдясно и вляво — тъмните силуети на скъпи вили.

После щеше да се наложи да си идат пеш: през Аклиматичната градина към Живодьорна махала. Там в хана на Калужкото шосе по всяко време на денонощието можеха да наемат впряг с три коня. Ех, колко е хубаво човек да се вози по Болшая Калужкая, а звънчетата да звънят! Нищо че хвана студ, смарагдът щеше да сгрее пазвата му.

Потропаха на портичката по уговорения начин и тя веднага се отвори. Нетърпеливият секретар явно вече ги чакаше. Той им се поклони дълбоко и с жест ги подкани да го последват. Минаха през заснежената градина и стигнаха до входа. Във вестибюла пазеха трима стражари, които пиеха чай с гевречета. Те погледнаха секретаря и неговите нощни посетители с любопитство, жандармът със сивите мустаци изпъшка и поклати глава, но не каза нищо. Какво го засяга?

В тъмния коридор Тарик бей долепи пръст до устните си и посочи някъде нагоре, после събра длани, допря ги до бузата си и затвори очи. Аха, значи, височеството вече отмаря, много добре.

В гостната гореше свещ и миришеше на някакви източни благовония. Секретарят настани бавачката на стола, примъкна фруктиерата с плодове и сладкиши, няколко пъти се поклони и изломоти нещо нечленоразделно, но общо взето, човек можеше да се досети за смисъла на молбата му.

— Ах деца, деца — благодушно измърка Момус и им се закани с пръст. — Само без глупости.

Хванати за ръце, влюбените изчезнаха през вратата на секретарската стая, за да се отдадат на възвишената си платоническа страст.

„Това индийско муле ще я налигави цялата“ — намръщи се Момус. Изчака евнухът хубавичко да се заплесне, хапна сочна круша, опита от халвата… Е, май е време.

Покоите на господаря сигурно са ей там, зад бялата резбована врата. Момус излезе в коридора, замижа и постоя така, за да свикнат очите му с тъмното. Но после тръгна бързо и беззвучно.

Открехна една врата — музикален салон. Друга — трапезария. Трета — пак не улучи.

Сети се, че Тарик бей посочи нагоре. Значи трябваше да се качи на втория етаж. Промъкна се във вестибюла, безшумно изтича по застланата с пътека стълба — жандармеристите не го усетиха. Отново дълъг коридор, отново врати.

Спалнята бе третата отляво. През прозореца светеше луната и Момус лесно различи леглото, неподвижния силует под одеялото и — ура! — бялото възвишение върху нощното шкафче.

Лунната светлина докосна чалмата и камъкът изпрати към очите му тънък сияен лъч.

Момус на пръсти се приближи до леглото. Ахмад хан спеше по гръб, скрил лице под одеялото, виждаше се само щръкналата му подстригана коса.

— Нани-нани-на — нежно прошепна Момус и сложи точно върху корема на негово височество едно вале пика. Внимателно посегна към камъка. Когато пръстите му докоснаха гладката хлъзгава повърхност на смарагда, изпод одеялото изведнъж се стрелна странно позната ръка с къси пръсти и го сграбчи за китката.

От изненада той изпищя и се дръпна назад, но къде ти — ръката го държеше здраво. Над крайчеца на свлеченото одеяло срещу Момус се пулеше дебелобузата физиономия на Фандориновия камериер с дръпнати очи.

— Отдавна м-мечтаех да ви срещна, мосю Момус — чу се отзад тих ехиден глас. — Ераст Петрович Фандорин, на вашите услуги.

Момус се обърна панически и видя, че в тъмния ъгъл, в креслото с висока облегалка е седнал някой, преметнал крак върху крак.