Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Второ действие

Преди него — преди завесата да се вдигне — пет минути тежка неприятна музика. Завесата се вдига и зрителите виждат трета стая — с решетки на прозорците и арка към съседната втора стая. С цел избягване на междустайна дифузия, обмяна на информация и така нататък арката е запушена с походно креватче на което лежи Витя; коремът му е огромен и той, кой знае защо, непрекъснато го гали и се усмихва ужасяващо и свенливо. През стаята, точно по диагонала, извил шия отдолу-отляво нагоре-надясно, търчи осененият Стасик. Ту декламира нещо, ту замръзва в неочаквана поза — например с ръка, вдигната за пионерски поздрав — и тогава спира декламацията си. Неизвестно за колко дълго. Серьожа Клайнмихел, съвсем младо момче, седи почти неподвижно на леглото си, понякога се свлича от него и постоянно се държи за сърцето. Целият е изподраскан, в струпеи, устата му е странно разкривена. На леглото до него Коля и кроткото старче Вова се държат за ръце и засега мълчат. Коля се лигави, Вова всеки път го бърше. Комсомолският секретар на стаята Пашка Ерьомин лежи завит презглава с чаршафа, чака „военния съд“ и мълчи. На дясното легло е склопил очи Хохуля — сексуалният мистик и сатанист. Но най-важното, естествено, е в центъра: неуморният отговорник на трета стая, пъпчивият самодържец Прохоров и оръженосецът му Альоха по прякор Дисидента водят (по-точно вече са провели) съдебен процес по делото на „контраадмирал“ Михалич.

ПРОХОРОВ

Да беше обикновена змия, Михалич — добре; змия като змия. Обаче ти си черна мамба, има такава змия в Южна Африка — черна мамба! — човек умира от ухапването й трийсет секунди преди да го е ухапала. На колене, мръснико!…

Дебелият оръженосец връзва с пешкир ръцете на контраадмирала отзад. Повален на колене, Михалич вече не чака пощада.

Как успя да стигнеш до такъв нечуван чин бе, педераст мръсен — контраадмирал от ГПУ? Да не си все пак боцман в ГПУ, а не контраадмирал?

АЛЬОХА

Мичман е, мичман, по зурлата му личи, че е мичман!…

ПРОХОРОВ

Значи така, мичман, ние тук с Льоха разгледахме всичките ти деяния. И едно дори стига… На първи девети миналата година си бил на волана на известния южнокорейски самолет, нали?… И резултатът е налице — Херсонес и Ковънтри в развалини… Учудваща е перверзността на акцията ти: от всичките напалми страдат само жените, децата и старците! А пък останалите… останалите — все едно не си минал над тях!… Значи така; боцимане, срещу теб въпият белите власи на всички старци, сълзите на всички сираци и какви ли не карантии — срещу теб въпият. Альоха!

АЛЬОХА

Опа съм.

ПРОХОРОВ

Кажи ми сега ти на мен и на целия руски народ — кога го сгащихме тоя душегубец да продава Курилските ни острови на Преображенския пазар?

АЛЬОХА

Завчера.

МИХАЛИЧ (мучи)

Не е вярно, завчера бях тук, никъде не съм излизал от стаята, всички сте свидетели, и сестра Люси

ме храни с просена каша със сос…

ПРОХОРОВ

Нищо не значи това. Нали предния ден успя, без да излизаш, да учредиш електронен шпионаж върху басейна на Ледовития океан, л… смачкано?! Материалите от предварителното следствие не може да лъжат. Я помисли бе, животно, въобрази си, че не си адмирал, а страница от материалите на предварителното следствие — щеше ли да можеш да излъжеш?

МИХАЛИЧ

Ни… никога.

ПРОХОРОВ

Така, сега сме в клуба на знаещите: какво? къде? кога? защо? Колко вървят днеска Курилските острови? Итуруп срещу шише андроповка4 на изплащане? Кунашир — почти без пари…

Михалич напразно се мъчи да измучи нещо за оправдание.

Не стига това, ами същият боцман е имал намерението да продаде на ЦРУ картата на алкохолните точки на Съветския съюз. И покрай нея — да разфасова синеоката ни сестра Белорусия и да я пласира на диктатора на Камерун Миша Соколов…

СТАСИК (пак курсира покрай тях)

Да, няма да го галим с перце за тия работи. Предлагам да му смъкнем гащите и да гръмнем с мортирата…

ПРОХОРОВ

Стоп. Не съм свършил. Това мичманско псе е било замислило и друго: при положение, че вече не е имал какво да продава — за една седмица е пропил и ума, и честта, и съвестта си — бил е намислил да продаде отвъд океана единствените ни два оцелели национални бисера: балета ни и родното ни метро. Сделката вече е била уговорена, обаче този двуличник прави малка грешка с клиентите си от Манхатън. Слиза с единия от тях в метрото, за да вдигне цената — а простакът бизнесмен решава, че го водят в балета. А когато го водят в балета…

Всеобщо възмущение

Пашка! Комсомол! Махай тоя чаршаф, не бой се де, днеска не съдим тебе. Изкажи се, другарю!…

ПАШКА

Много ясно: отде наде държавата ни ще трябва дори да го лекува безплатно? Според мен да го дадем на Витенка да го излапа!…

Одобрителни, възгласи. Всички се обръщат към Витя. Но той, без да спира да се усмихва и да се гали по тумбака, кима отрицателно с розовата си глава.

ПРОХОРОВ

Моли се, Михалич! Последен път се молиш, адмирале!

МИХАЛИЧ (навежда глава колкото може и бързо-бързо дърдори)

За Москва и за мира не е страшно да умра, Москва е наша столица, на столици, соколица, в Кремъл да идеш — ум да видиш, с ленинската наука — към разум и сполука, пръв в света е СССР — на комунизма инженер, Москва стои от векове — страшилище за врагове…

ПРОХОРОВ

Тъй-тъй-тъй-тъй…

МИХАЛИЧ (продължава разтреперан)

Прочута е навред в света Москва със свойта красота нито в празник, нито в делник не забравяй, че си челник, подвиг да извършиш днес е въпрос на дълг и чест, идейно твърдите бойци са в боя първи храбреци…

ПРОХОРОВ

Достатъчно, мичман! Блестящ молитвослов. Според мен трябва да го разтворим в някой химически реактив, та до довечера да стане само на протоплазма…Обаче защо ни е още протоплазма в стаята, и без това сме затънали в нея до гуша. По-добре военен съд. Коля, обършете си лигите. Как мислите, Коля, много ли протоплазма имаме в стаята?

КОЛЯ

Страшно много. Не издържам вече…

ПРОХОРОВ

Ясно. Военен съд. Естествено, че е жалък сега този антипартиен ръководител, този антидържавен деец. Този антинароден герой, този ветеран на три контрареволюции — той е безпомощен посерко, ние разбираме, не е лесно да се издържаш със скромните подаяния на ФБР… Но и дърдоренето, и молитвите му са познатите гримаси на извечннте ни врагове. Извечните гримаси на познатите ни врагове. Вражеската извечност на гримасьорите ни. (Крачи вдъхновено.) Значи така, антикремълските мечтатели разчитат на снизхождението ни. Но ние живеем в сурови времена и по-добре по-рядко да употребяваме думи от типа „снизхождение“. Със смъртта можем да си бием майтап само по време на война, в мирно време майтап със смъртта не бива. Военен съд. В името на народа боцман Михалич, този ядрен манияк с будьоновка и злобно пентагонско псе се осъжда на доживотно обесване. И условно на заточение във всички руски затвори целокупно!

Почти масови аплодисмента.

А засега — поради липса на инвентар — го вържете по-стегнато за кревата. Да си обмисля последната дума.

Альоха и Пашка повалят Михалич на леглото и го връзват с чаршафи, и кърпи така, че изобщо ди не може да помръдне.

ЛЮСИ (нахълтва в стаята, привлечена от пъшкането на палачите и оглушителното ръмжене на жертвата)

Какво става тук, момчета? Я го оставете на мира. Всеки ден само ще ми се съдите. Къде беше свободното легло? (Отваря шкафа, вади чисти чаршафи и бодро ги хвърля върху един незастлан дюшек.) Почва визитацията.

АЛЬОХА (хваща полекичка миниатюрната Люси за раменете, пъчи тумбак, пули гноясали очи, танцува сладострастно до нея, а после пее коронната си песен, като първо се думка по шкембето и тръска глава.)

Ах, дълго-дълго ще сънувам

таз болница за алтави

и дваж по-дълго ще сънувам

задника ти палав.

ПРОХОРОВ

Альоха! Припева!

АЛЬОХА

Альоха, я хвани китарата!

Ей богу — ще си взема рижава жена!

Альоха-ха, хвани китарата,

ей богу, ще си взема рижава жена!

Пум! Пум! Пум! (Дъни се по корема.)

Ей богу, честно,

честно, честно,

ще си взема рижава жена!

Пум! Пум! Пум!

Разкопча се тя до голо

и запретна се отдолу,

и насмалко да ми секне

дъх-дъх-дъх-дъх-дъх-дъхът.

Мичманът повръща в трюма,

боцманът не казва дума!

Хо-хо-хо-хо!

ПРОХОРОВ

Припева, Альоха!

АЛЬОХА

Ал-льох-ха-ха, хвани китарата,

обаче хич те няма тоя път!

Пум-пум-пум-пум!

Да си я хваща, неговата вяра —

а аз… (хили се) А аз…

Аз честно, честно,

ама много честно…

Люси пръхти, не й е за пръв път, тръгва към вратата. И едва не се сблъсква с влизащия Гуревич. Той е с жълт халат като всички_, _косата му е мокра. По лицето му не личи, че е бит, но по всичко останло личи идеално и всички разбират: Боренка и санитарят от банята…

ЛЮСИ

Ах, ето ви и вас… Леглото ви е първото отляво, застелете го, ще ви помогна, ако има нещо…

ГУРЕВИЧ (вбесен)

Сам! Сам! Изчезвай, маце!…

Люси изчезва. Песента временно спира. Гуревич мачка чаршафите на топка, запокитва ги в ъгъла на кревата, после гледа надясно: розовият Витя го наблюдава с апетит, гали се по корема все по-умилно и се облизва, от време на време се обръща към възглавницата си, за да потисне някакъв разбираем само за него смях. Гуревич го гледа близо половин минута, после не издържа. Обръща се към съседа си отляво: стегнатият като вързоп Михалич още шепне нещо, лицето му е отпаднало, окаяно. Стасик се е навел над него.

СТАСИК

В този миг всички гробари на социализма по целия свят се изповядват и причестяват… Ти защо се опъваш, дядка?…

ПРОХОРОВ (на Стасик)

Шт, чеденце! Остави ни да си поприказваме с човека…

СТАСИК

Не-не, трябва му минутка самовглъбяване… Не познавате Изтока… Гмуркаш се… значи… или те гмуркат, но разбираш: завинаги отмират времената, когато те е нямало-къпят те, следователно съществуваш… Когато наложницата на китайския император се къпе в басейна на сплетените орхидеи — точно така се казва — Басейн на сплетените орхидеи, — пускат вътре дванадесет есенции и седемнадесет аромата…

КОЛЯ (застава зад него)

…но който подир туй се облича в жълто одеяло, без да е познал истината и самоограничението — той е недостоен за жълтото одеяло. Можеш ли да ми разясниш тази дхарма?!…

ПРОХОРОВ

Що не си я натикаш в… тая дхарма!… Човекът тъкмо излиза пречукан от банята. Разкарай се с тия дхарми! Давай нататък, Стас…

СТАСИК

И ето — излизам от банята с орхидеите, подминавам всичките дхармени зали (хвърля поглед към идиота Коля), влизам от басейна в Залата на благовонията, а от Залата на благовонията в Залата на

песнопенията. И тези, които срещам по пътя си, ми казват: „Недей ходи в манговата горичка, о, Благословени.“ А аз отивам и виждам и говоря с три девойки, едната луннолунна, а другата иай-пасторална, с венче от жълтурчета естествено. Пък третата изобщо не я гледам и тръгвам от Залата на песнопенията към манговата горичка.

ПРОХОРОВ

Хайде, хайде, Стас, изчезвай в твойта шибана мангова горичка, дай да си побъбрим с евреина. (На Гуревич.) Защо са те прибрали, как те викат?

ГУРЕВИЧ

Гуревич.

ПРОХОРОВ

Бе то си личи, че си Гуревич… Май си по тая част, а?… (Прави изразителен жест, че пие.)

ГУРЕВИЧ

Ами… в известен смисъл…

ПРОХОРОВ

Знам си аз. А бе някои евреи много обичат да поркат, да ви кажа, особено за сметка на арабските народи. Обаче номерът не е там. Щом се весне евреин — и вече няма мира, братче, почват пагубните сюжети. Дядо ми, бог да го прости, ми разправяше — а бе тъпкана била с елени гората, с кошути ли беше, с кво ли — не можеш да се разминеш. И цялото езеро гъмжи от бели лебеди, а на брега цъфти ро-до-ден-дрон. И тогава значи на село пристига някакъв доктор Густав… Не съм съвсем сигурен, че е бил Густав, ама че е бил чифутин, гарантирам. И какво става? — не го казвам аз, дядо ми го казва. Преди да дойде тоя Густав, имало толкова зайци, че сами ти се навирали в краката, буквално се пързаляш по тях и падаш… И нб — отначало изчезват всички зайци, после кошутите — не че ги е стрелял, самички си изчезнали. (На Альоха.) Я викни Вова дъртака.

Идва Вова. Гледа първо Витя, после Михалич, притреперва, чака гаден номер.

Вова, ти нали си селянин. Можеш ли да си представиш, че… че растеш на брега на езерото… и ти викат Рододендрон. А на отсрещния бряг клечи чифутин и те гледа…

ВОВА

Не, не мога да си го представя… как така ще раста…

ПРОХОРОВ

Бе майната му на рододендрона. Представи си сега, Вова, че си бяла лебедица и клечиш на брега на езерото, а срещу тебе клечи чифутин и те гледа страшно внимателно…

ВОВА

Не. Не мога бяла лебедица, трудно ми е да си го представя. Мога, мога да си представя, че съм ято бели лебеди…

ПРОХОРОВ

Браво, Вова, ти си ято бели лебеди на брега на езерото, а срещу тебе…

ВОВА

И аз се разхвърчавам, ясно де… на всички страни… страх ме е.

ПРОХОРОВ

Альоха, отведи Вовочка… Видя ли сега, Гуревич?

ГУРЕВИЧ (усмихва се пряко сила)

Добре де. (Поглежда с тревога към Витя, после наблюдава как на леглото до него Михалич прави неуспешни опити да се измъкне.) Ами този защо?

ПРОХОРОВ

Делириум тременс. Измяна на Родината и в мисли, и в чувства. С две думи, не пие и не пуши. Нищо работа, обаче един път сме в клозета и стана дума за спирта, за страхотната му калоричност — и това влечуго изтърси горе-долу следното: от всички поглъщани от нас продукти спиртът, въпреки високата си калоричност, имал много примитивен химичен строеж и бил много беден откъм структурна информация. Още на място си плати за просташката си ерудиция: отворих прозорчето, проврях го и го увесих надолу за крака — на четвъртия етаж сме все пак, нали — и го държах, докато не се отрече от еретичните си доктрини… И днес по волята на Бога и народа е осъден на смърт… Не ми се вярва много, че в началото е било словото, но трябва да го има накрая, колкото и да е скапано, така че нека да лежи тоя педераст и да мисли…

ГУРЕВИЧ

Ами я ми кажи, Прохоров, ти упълномощаван ли си… Ъъъ… Само за тази стая или…?

ПРОХОРОВ

Не, не, разбира се, че да. И за всичко, което е оттатък Витя.

Поглежда натам. Гуревич се извръща.

Всичко там са мои подвластни територии, но ти имаш късмет: утрешното дело ще е вътрешно, при това углавно. Паша! Махай чаршафа! Това е Паша Еръомин, комсомолският ни организатор, иначе готин, нормална отрепка, но делото му е сериозно-телесни повреди в семейство Клайнмихел!

СЕРЬОЖА (чува фамилното си име, надига се и пълзи към Прохоров)

Запишете: само един крак й беше останал на мама… всички други й бяха отвинтени, и ръцете и те, всичките бяха на бюфета…

ГУРЕВИЧ

Тя не е ли викала?… Не може да не е!…

СЕРЬОЖА

Как да вика, като кръстницата беше за гевреци…

ГУРЕВИЧ

Мда… всъщност да… щом кръстницата е за гевреци, няма смисъл да се вика.

СТАСИК (докато пак минава край тях)

Всичките ни кръстници отидоха за гевреци: викаш, не викаш — никой не те чува…

СЕРЬОЖА

Не бе, не бе… Гевреците нямат нищо общо, не го ли разбирате? Нали той първо й откъсна главата, а после…

ПРОХОРОВ

Утре, утре за тия неща. Пълзи си на воля до утре, Серьожа. Значи слушай сега, Гуревич: виждаш, че при нас от време на време има дребни битови неуредици. Иначе може да се живее. Две-три седмици те дупчат, после хапове, после шут в дирника и чао. И цветен телевизор даже си имаме, и две канарчета. Днеска си траят, понеже утре е Първи май. Иначе пеят. Дори Витя реши да не ги закача и да не ги опитва на вкус, а то ще рече висша атестация, за вокалистите, нали съм прав, Гуревич? Обаче от шашките и доминото не остана нищо — всичките ги излапа наред. Шест и шест оцеля по чудо, Хохуля го скри под възглавницата и си играеше самичък на шест и шест и все печелеше. И на третия ден — шаш!: шест и шест му го няма под възглавницата. Хохуля не си намира място от рев, Витя се подхилва. После всичко свършва — Хохуля изпада в неизвестна прострация, оглушава и се превръща в сексуален мистик … а Витя междувременно отпочва шаха…

Гуревич вижда шкафчето в средата на стаята, върху него има празен шах и една бяла царица.

СТАСИК (спира рязко до тях)

Всичките ги изкльопа! Само за бялата царица още му е жал — и защо, да го пита човек? Голям пакостник — всичко изяде: и тайм-аута и дамския гамбит, и сицилианската защита…

ПРОХОРОВ

Виж сега какво, Витя. (Сяда на леглото му.) Нали изяде всички игри. Кажи ми-нали ги изяде от нравствени подбуди, а? Прекалено хазартни ти изглеждаха, нали? Ето, виж, той е доктор от Центъра. (Сочи Гуревич.) О! Голям специалист! (Вдига палец.) Интересува се защо кльопаш толкова много? Не ти ли стига тукашният фураж?

ВИТЯ (не издържа погледа на отговорника, спира да се гали по корема, закрива очи с ръка)

Сладко ми е…

ПРОХОРОВ

А защо ти дожаля за бялата царица, а?

ВИТЯ

Мъчно ми е… Толкова е самотна…

ПРОХОРОВ

Ясно… Я ми кажи сега, Витенка, като спиш, само кльопачка ли сънуваш?

ВИТЯ

Не… не… и принцесата…

ПРОХОРОВ

Принцесата ли? Мъртва?

ВИТЯ

Не бе, жива си е принцесата… Първа хубавица, със синя панделка. Като Пепеляшка… И Принцът само я обикаля… И само я бие по главата със стъклената пантофка.

ПРОХОРОВ

Ти пантофката ще я изкльопаш ли? Кльоп-кльоп?

СТАСИК

Не е Витя той, не е. Лапачко трябва да му викаме. Лапачко Кльопадзе…

ВИТЯ

Ще я изкльопам… За да не я бие.

ГУРЕВИЧ

Ами ако принцесата е умряла? В смисъл — ако я е пребил вече? Съвсем. Мъртвата принцеса ще я кльопнеш ли?

ВИТЯ (засмян)

Да…

ГУРЕВИЧ

Ами седмината богатири ако са с нея, а?

ВИТЯ

И тях.

ГУРЕВИЧ

Ами трийсет и тримата от другата приказка?

ВИТЯ

Аха… Ама да не ми пречат сестрите… Ще ги хапна…

ГУРЕВИЧ

Ами… ами я слушай… Четирийсетте разбойника с Али баба барабар.

ВИТЯ (със същата безгрижна страшна усмивка)

Да… (Потъва в мечти.)

ГУРЕВИЧ (упорито)

Ами четиридесетте хиляди братя, за които пише Уилям?! И тях ли дори?!…

ПРОХОРОВ (пресича ракговора)

Стига вече. Утре съдим и тебе, и Пашка комсомолеца. Какво ти пука? Нали се отказа от Адмирала — разбирам те. Адмиралите са само хрущяли… Серьожа! Клайнмихел! Веднага тук… Кажи… Виждал ли си по лицето на този престъпник дори иай-леки следи от разкаяние?

СЕРЬОЖА

Не, не съм… И покойната ми майчица ми намигна тогава: дръж под око Пашка, — дали ще го хване поне мъничко срам, че се погаври така с мене? Обаче не, не го беше срам, цялата вечер се налива с водка и най-хулигански нарушава дисциплината… И не ми даваше да отварям прозорчето, та да не мирише толкова на мама…

СТАСИК (пак минава, покрай тях)

Чудесно е все пак да живееш в разлагаща се епоха. Едно му е лошото само. Не трябваше да отнемаме лимфните жлези на хората. Добре де, взехме им гевреците и киселите, краставички-бива. И пъпешите им взехме — голяма работа, и без пъпеши се живее. И плебисцити не ни трябват. Оставете ни обаче поне лимфните жлези…

Докато Стасик държи речи, двете крила на вратата на трета стая се разтварят и на прага стъпват брат Боренка и сестра Тамарочка. Не гледат болните — оглеждат ги кръвнишки. И двамата знаят, че дори само появата им всява във всички стаи мигновено вцепеняване и униние, което си съществува и без тях.

ПРОХОРОВ

Стани! Стани всички! Визитация!

Всички освен Хохуля, старият. Вова и Гуревич бавно стават.

БОРЕНКА (под бялата му престилка се вижда официален, шоколадов костюм, ризата му е тясна, дебелият му врат е стегнат с вратовръзка. Рядко го виждат така облечен: днес просто е дежурен санитар през първомайската нощ. Приближава се доволно към Стасик, който козирува вцепенен).

Значи ти липсват разни жлези в лудницата, а, мърша?

ТАМАРОЧКА

Не бой се, рожбо, сега ще ти ги наместим всичките.

Боренка, уж на шега, светкавично удря Стасик в диафрагмата, Стасик се гърчи, и се свлича на пода. Тамара сочи Вова.

Ами този плужек защо не става, като чуе заповед?

БОРЕНКА

Сега ще го питаме лично… Имаш ли оплаквания, Вовочка?

ВОВА

Не… Здрав съм като камък… Само че искам вкъщи … Там сега е нацъфтяла медуницата. Нали е краят на април. Вкъщи, като излезеш на прага — цяла поляна медуница, нашир и иадлъж, и пчеличките бръмкат…

БОРЕНКА (оправя си вратовръзката)

Аз съм си градско чедо,… съм я твойта медуница. Каква е на цвят бе, Вовочка?

ВОВА

Ами каква… Синичка си е, небесносиня… Като априлско небе по залез…

Тамарочка се смее, Боренка впива нокти в носа на Вовочка и го върти, носът посинява като априлска медуница. Вова плаче.

БОРЕНКА (продължава визитацията)

Как е, Хохуля, как е? След пет минутки идва Игор Лвович с инструмента си, голяма веселба ще падне, ще поподскачаш малко… ами ти, Коленка?

КОЛЯ

Имам оплакване. Втора година съм в тази стая. Щото нали ми казаха че съм бил естонец и че ме боляла главата… Само че аз отдавна не съм естонец, и главата не ме боли вече, пък все не ме пускат…

Междувременно Тамарочка е привлечена от зрелището отдясно. Серьожа се е обърнал към прозореца и кротко се моли.

ТАМАРОЧКА

А! Пак ли почна с твоите номера бе, кретен шибан! (Дуе морави бузи, тръгва към него.) Докога ще те уча аз! Първо дясното рамо, после лявото. Гледай де! (Хваща го за яката, плюе в лицето му, удря го първо с юмрук в челото, после се засилва — и по дясното рамо, после по лявото, накрая под лъжичката.) Още ли искаш? (Повтаря всичко още веднъж, но по-силно, весела и доволна.) Ей, лайно смачкано, ако те видя пак да се кръстиш, ще те удавя в клозета!…

БОРЕНКА

Не си цапай ръцете, Томочка, стига му. Я по-добре ела насам. (Блъска Коля и тръгва към Михалич, Витя и Гуревич.)

Следва го свитата: Прохоров, Алъоха и Тамарочка.

ПРОХОРОВ

Другарят контраадмирал не може да застане мирно пред вас, сам виждате. Наказан е за буйство и за покварена агентурност. Искам да кажа — за агентурна поквареност и буйство.

БОРЕНКА

Ясно, ясно… (Хвърля бегъл поглед към Гуревич, който умислено гризе нокти, и отива до Витя.)

Витя се усмихва розозо, проснат на походното си легло като гранпасианс.

ТАМАРОЧКА

Как си, Витенка, как си, рожбичко! (Засилва се и го пляска с яката, си длан по корема.)

Усмивката на Витя изчезва.

Как си с храносмилането, Витенце?

ВИТЯ

Боли…

БОРЕНКА (кикоти се заедно с Тамарочка )

Другите ни скъпи пациенти не ги ли боли? Я ги виж: кой знае защо, всички искат вкъщи — защо бе, Витюша? Много просто: заради тебе ги боли, лишил си ги от интелектуална отмора. Я им виж страдалческите мутри. Виж какво: дай да се разберем още сега…

ТАМАРОЧКА

…още сега отиваш да акаш и после всички игри да са си по местата. Иначе почваме аутопсията. Нали знаеш, миличък, че не режем живи хора, а само трупове…

Междувременно Прохоров наблюдава разтревожено Альоха Дисидента. Впрочем за това след малко.

БОРЕНКА (разкрачил шоколадови крачоли, скръстил ръце спира над седналия Гуревич)

Стани!

ТАМАРОЧКА

Защо не му е оправено още леглото на това чифутче?…

БОРЕНКА (все така кротко)

Стани.

(Гуревич седи вглъбен. Общо мълчание. Вдига с един пръст брадичката на Гуревич.)

Стани!!!

Гуревич бавно става и изненадващо за всичка изкрясква и удря Боренка в зъбите. Няколко секунди тишина — без обаче да броим писъка на Тамарочка. Боренка, изобщо без да реагира хладнокръвно сграбчва Гуревич, вдига го във въздуха и с всичка сила го запокитва на пода. И то така, че Гуревич да удари ребра в железния ръб на кревата. Следват два-три ритника в черния дроб — просто за ефект.

(На Тамарочка.) Сулфазин за пациента! Лично ще му го сложа.

ПРОХОРОВ

Какво да го правим, Борис… Нов е още… 3аблуден правдотърсач, неправилно разбрано чувство за чест и други атавизми…

БОРЕНКА

Млък бе. Гнида такава…

Двамата с белите престики излизат.

ПРОХОРОВ

Альоха!

АЛЬОХА

Тук.

ПРОХОРОВ

Първа помощ на пострадалите от десанта!… Стасик, ставай, няма страшно, разкараха се. Нищо страшно. Всичко изключително ни чака тепърва. Първо при Гуревич…

Прохоров и Альоха, подпомогнати от немощния Коля, слагат на кревата почти бездиханния Гуревич, завиват го с одеяла, грижат се за него.

Готини хора са това евреите. Едно им е лошото — изобщо не знаят как да живеят. Ще го довършат сега, няма начин. (Шепне.) Гу-ре-вич…

ГУРЕВИЧ (лекичко стене, говори с усилие)

Няма нищо… няма да ме довършат… И аз… съм им приготвил… изненада…

ПРОХОРОВ (невероятно зарадван, че Гуревич е жив и реагира)

Първомайска изненада, браво. Обаче те ще те изненадат по-рано, след пет минутки… Дали да не те развеселя, докато чакаш бъдното си мъчение, Гуревич? Първият ми приятел Альоха ще се жертвува за тебе. Знаеш ли как е станал дисидент? Сега ще ти кажа. Нали всеки руски населен пункт си има луд… Какъв руски населен пункт без луд, а? Ще го вземат за Британия, да речем, а там и до днес изобщо си нямат конституция. Та Альоха бил местният льольо в Павловски Посад. Премети перона на гарата, помогне на хамалите… но си имал изгаряща страст-още я има… Титан ни е той, физиогномонически титан-щом погледне нечия мутра и вече знае къде и като какъв служи сьответният педераст. И знаеш ли кои са били безпогрешните му стимули? Ръбът и вратовръзката. Какво е правел, нали? Нищо не е правел, приближавал се полекичка към жертвата си, затискал си едната ноздра с пръст — от дистанция — и каквото трябва се лепвало на вратовръзката. Целият град го водел дисидент, сащисали се от безнаказаността и новия подход в борбата срещу настоящия ред на нещата и субординациите… И преди два месеца го докараха…

ГУРЕВИЧ

Разкошно… Много съм наблюдавал нацията… какво иска всъщност… Точно такива хора й трябват днес … Другите… и без тях ще мине.

ПРОХОРОВ

Ами точността, а! Точността, Гуревич! Великият Леонардо, както се чува, много отбирал от балистика. Ама на Альоха на малкия пръст не може да стъпи! Ал-льо-ха!

АЛЬОХА

Нали съм тук де.

ПРОХОРОВ

Бравос. Обаче, Альоха, не ти ли се струва, че методиката ти на борба срещу световното зло е малко… неапетитна ли да я наречем… Не че не разбираме — тия неща не се правят с бели ръкавици… Обаче от де накъде си решил, че ако не в кръв, ръкавиците ти непременно трябва да са в лайна, сополи и храчки? Много четеш левите май… разните му италианци…

АЛЬОХА

Пази боже, само маршал Василевски чета… пък все ми казват, че той бил сбъркал, не трябвало да настъпва от изток на запад, ами от запад на изток…

ПРОХОРОВ (пак опитва да разведри Гуревич преди изтезанието)

Днешната дисидентура в лицето на Альоха не отчита, че първо трябва да се изтръгва от корен първо — а после ще се изтръгне с корена си и всичко друго, — че трябва да преименуваме всичките си улици и площади: ами ха де — онези имат Мост на любовните въздишки, улица „Света Женевиев“, булевард „Неясен блян“ и така нататък… А тук? Я ми избройте улиците във вашия квартал — да ти умре конят. Хайде да почнем отначало: в центъра Столична, естествено. До нея Юбилейна, цялата в бюстове и тополи. Московската ги пресича и ги удря в земята всичките. Подплашени от качествата и, на всички страни се юркат Перцовка, Охотничая, Лимонова, Руска и Староруска Пшенична и Сибирска. Е, има и улички, които ги свързват, разбира се: Десертни, Сухи, Полусухи, Остатъчнозахарни. И всичките ги съединяват мостове: Бял вермут, Портвайн, Портер — все тая! А до тях са хотелите: „Бенедиктин“ и „Шартрьоз“, извисяват се над водите, а долу по ларгото кавалери и дами, кавалерите гледат дамите и облаците, дамите — облаците и кавалерите. И всичките хвърлят прах в очите на европейските народи. А пък европейските народи се отупват от прахта…

Вратата на стаята пак се отваря. Влиза главният лекар. След него — Боренка със спринцовка в ръце. Спринцовката не стъписва никого — всички гледат странното куфарче в ръцете на доктора.

БОРЕНКА

Ето го. (Сочи с ръка Хохуля.)

Докторът е непроницаем. Хохуля също. Докторът нагласява куфарчето с кабелите, разглежда отвратен пациента. Пациентът Хохуля изобщо не го гледа — има си достатъчно свои грижи.

БОРЕНКА (отива до леглото на Гуревич)

Я да видим… Прохоров, обърнете болния, свалете му гащите.

ГУРЕВИЧ

Аз… сам. (Преобръща се със стон по корем.)Альоха и Прохоров му помагат. Брат Боренка без злорадство, но не и като демонстрира всесилна власт, стои с вдигната вертикално спринцовка и лекичко пръска с нея. После се навежда, слага инжекцията.

БОРЕНКА

Завийте го.

ПРОХОРОВ

Трябва още едно одеяло, нощес ще вдигне над четирийсет градуса, нали знам…

БОРЕНКА

Никакви одеяла. Не му се полагат. Ако му е много горещо-да се разхожда и да диша… Стига да може да си мръдне някой крайник… Гуревич! Ако не се гътнеш до довечера от сулфазина — моля, заповядай на вечеря. Първомайска. Наталия Алексеевна, гаджето ти де ще ни сервира лично… Идваш ли?

ГУРЕВИЧ (с усилие)

Ще… дойда…

БОРЕНКА (кикоти се, но не забелязва, че дисидентът Альоха се приближава към него с един пръст върху ноздрата)

Много сме гостоприемни днес. Аз по-специално. Ще те посрещнем като скъп гостенин, ще те инкрустираме със скъпоценни камъни…

ГУРЕВИЧ

Нали… нали казах…че ще дойда…Ще дойда…

Альоха наистина майсторски изстрелва през дясната си ноздра. Стаята се оглася от нечуван досега вик — докторът е привършил високоволтната си задача със сиромашкия Хохуля.

БОРЕНКА (стиска Альоха за гърлото)

С тебе — с тебе после… Нали разбираш, докторът е тук… Щом си отиде — ще те изсекна, нали. (Бърше вратовръзката си с носната си кърпа.)

Докторът минава през стаята с пагубното си куфарче, оглежда болните: всички физиономии освен тези на Прохоров и Альоха са белязани с печата на вечността_ — _но не онази Вечност, която чакаме есички.

ДОКТОРЪТ

Да ви е честит празникът на международната солидарност на трудещите се, другари болни. Елате, Борис Анатолиевич, трябвате ми.

Излизат.

ПРОХОРОВ (увисва на врата на Альоха, щом белите престилки изчезват)

Альоха! Ама ти си хиперборец бе! Алкивиад! Смарагд! Ти си Мюра и минаваш на бял кон по Арбат! Фарабундо Марти си ти! Не-не, не са се свършили храбреците в Русия — и нивга няма да се свършат!

ГУРЕВИЧ (надига се одобрително на лакът)

Абсолютно си прав, началник.

АЛЬОХА (окрилен)

Трябваше да стрелна малко и по чичо доктор…

ПРОХОРОВ

Излагаш се, мой човек!… Щеше да прекалиш… Да не усложняваме сюжета на протичащата драма… с дребни странични интриги… Прав ли съм, Гуревич?… Човечеството вече няма нужда от дюдюктивности, на човечеството му е писнало от остри фабули…

ГУРЕВИЧ

И то как… Освен това — защо да почваме тия фабули с тях? Нали… тях всъщност ги няма… нали сме луди… а тези фантасмагории в бяло просто ни се привиждат от време на време… Гадно е, разбира се, но какво можем да направим? Привидят ни се… изчезват… правят се на истински жизнелюбци…

ПРОХОРОВ

Прав си, прав си, и Боря с Тамарочка се натискат и се кискат, за да ни убедят, че са истински… че изобщо не са химери и видения, а са си натурални…

ГУРЕВИЧ

Я ела, Прохоров… по въпроса за химерите… Това тук (показва инжекцията си) — дълго ли ще ме боли?

ПРОХОРОВ

Дали ще те боли? Ха-ха. Нищо не е „боли“. Ще те почне след час — час и половина. А след три-четири дни може и да проходиш. Нищо, Гуревич, ще мине… Ще те развличам, както мога — ще ти пея приспивни песнички.

ГУРЕВИЧ

Кажи, Прохоров, има ли нещо, което да облекчава този сулфазин?

ПРОХОРОВ

Елементарно. Пълна чаша водка. Още по-добре чист спирт… (Шепне му нещо на ухото.)

ГУРЕВИЧ

Сигурен ли си?

ПРОХОРОВ

Във всеки случай Натали днес замества дежурната. Всички ключове са у нея, Гуревич. Не ги доверява дори на своя бел-ами Боренка Суратя.

ГУРЕВИЧ (Вцепенява се. Мъчи се да стане.)

Така значи… (И пак се вцепенява от невероятността на чутото.) Намислих нещо.

ПРОХОРОВ

Досещам се какво си намислил.

ГУРЕВИЧ

Не-не, много по-дръзновено, отколкото си мислиш… Тази нощ ще ги взривя.

Зад вратата се чува гласът на Люси:_ „Момчета, _хайде, инжекциите! Момчета! Бързо в мани-пулационната, инжекциите!“ Никой в трета стая не реагира. Единствено Гуревич опитва да направи няколко крачки.

(Шепне нещо на Прохоров. После:)

Та ще си дойда след петнадесет минути със лаври увенчан или пребит-все тая.

ПРОХОРОВ

Браво! Че ти си бил поет, Гуревич!

ГУРЕВИЧ

Естествено! Късмет ми пожелай.

Или ще победя и ще се върна син,

подут от бой, но… но по-добре за мен

и победител — и не насинен.

(Завеса)