Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Трето действие

Лирично интермецо. Манипулационна. Натали седи в удобно кресло и попълва някакви бумаги. В съседния аминазинов кабинет — нещо като параван го отделя от манипулационната — чака мълчалива опашка за инжекции. Оттам долита предимно гласът на Тамарочка. Звучи примерно така:_ „Ама целия задник ти изпонадупчих, все си си същият идиот!… Следващият!! Боли ли? Хайде, хайде, ще ме лъжеш ти мене! Недей се тръшка, женчо! Ами ти какво си ми се лепнал с тоя аспирин? Много си важен бе! Аспирин му дай ти на него! И така ще пукнеш! И без аспирин! На кого си притрябвал ти бе, скапаняк?… Следващият!…“ _Натали така е свикнала с всичко, че дори не се мръщи, пък и не слуша. Потънала е в отчетите си. На вратата се чука.

ГУРЕВИЧ (уморено)

Натали?…

НАТАЛИ

Очаквах, че ще дойдеш, Гуревич. Какво ти е?…

ГУРЕВИЧ

Пребит съм малко — но пак съм Тас в нозете на Елеонора!…

НАТАЛИ

Защо обаче куца моят Тас?

ГУРЕВИЧ

Не е ли ясно?… Твоят идиот

Суратя Боренка не е забравил…

Щом влезе ти в приемната, нали

веднага забелязах, че веднага

той забеляза, че…

НАТАЛИ

Какъв идиот? Защо Суратя? Та Борка не е… Кой ти го е казал? Кой ти надрънка толкова нелепици за някакви два часа!… Гуревич, мили, ела тук, глупчо!…

И най-сетне прегръдка. И предпазлив поглед към вратата.

От колко ли години не си идвал?

ГУРЕВИЧ

Нали разбираш как измерват времето и аз, и мен подобните щураци… (Нежно.)

Наталия…

НАТАЛИЯ

Кажи, глупаче!… Почти не те познах. Признай си, пил си страшно много…

ГУРЕВИЧ

Не-не… не съм… понякога… чат-пат…

НАТАЛИ

Ами ръцете ти защо треперят?

ГУРЕВИЧ

О, мила, как не ме разбираш?!

Треперели били — да си треперят.

Не е от водката! Треперенето идва

от страшна безприютност на душата,

(Удря се в гърдите.)

от вдъхновение, от недояждане, от гняв

и от сърце сломено,

пагубни предчувствия,

от страсти гибелни и въжделени срещи,

Натали лекичко се усмихва.

и от любов накрая към Родината,

не, не „накрая“! Най е важно

присъствието на подобно божество

с трапчинки, бюст и…

НАТАЛИ (запушва му устата с длан)

Стига, дърдорко, стига… Дай по-добре да ти сложа мъничко глюкоза… Целият си почернял и изсъхнал…

ГУРЕВИЧ

По тебе, Натали, нали?

НАТАЛИ

Ха-ха! Не ти вярвам. (Става, вади от десния джоб на престилката си връзка ключове, отваря шкафа, дълго рови в ампулите, епруветките и спринцовките.) Гуревич по навик си гризе ноктите и не откъсва очи от ключовете и омагьосващите го телодвижения на Натали.

ГУРЕВИЧ

Например пишат, че очите на малката морска амфиода били почти една трета от тялото й. При тебе е горе-долу същото… Но, кой знае защо, другите ти две трети днес ме вълнуват повече. Пък и тази победоносна шнола в косата ти…

Ти чиста си като печалба,

като роса по нещо избуяло,

като…

НАТАЛИ

Млъкни мъничко… (Застава до него със спринцовката.) Не се плаши, Лев, съвсем леко ще ти я направя, изобщо няма да усетиш. (Почва процедурата. )

Глюкозата влиза бавно. Той и тя се гледат.

ГЛАСЪТ НА ТАМАРОЧКА (зад паравана)

Стига де, стига вика, да не те коля? Следващият! Какво-какво? Каква калъфка искаш да ти се сменя? Гълтай прах и мри, рожбо… Ти бе! Зурло немита! Виждал ли си боклуците зад кухнята? Утре всичките умници като тебе ги заравяме в тях и ги откарваме с камионите… Следващият!

НАТАЛИ

За какво се замисли, Гуревич? Не я слушай, гледай мен.

ГУРЕВИЧ

Нали това правя. Само че си помислих: колко стремглаво издребнява човечеството. От блестящата царица Тамара — до тази Тамарочка тук. От Франсиско Гоя — до сънародника и съименника му генерал Франко. От Гай Юлий Цезар-до Цезар Кюи, а пък от него вече — до Цезар Солодар5. От хуманиста Короленко-до прокурора Криленко. Каква говоря — Короленко? Щом от Имануил Кант стигаме до „Слепия музикант“. А от Витус Беринг до Лаврентий Берия. А от псалмопевеца Давид — до Давид Тухманов. А от…

НАТАЛИ (завинтва някаква друга джаджа на същата игла и продължава инжекцията)

Ами ти, Лев, ти по-добър ли си от едновремашните Лъвове? Как мислиш?

ГУРЕВИЧ

Не по-добър, но различен от едновремешните Лъвове. Знаеш ли каква история стана: стоим, съвсем малко бяхме пийнали, стоим на студа и чакаме — един Господ знае какво чакаме, пък и не е там работата. Важното е, че и на тримата ми случайни познати от устата им излизаше пара — и то как! Голям студ беше! А от моята — не. И те го забелязаха. Питат: „Виж какъв студ е, защо отникъде не ти излиза пара? Я дъхни пак!“ Дъхнах-пак никаква пара. И тримата казаха: „Тук има нещо гнило, трябва да съобщим където трябва.“

НАТАЛИ (прихва)

И съобщиха ли?

ГУРЕВИЧ

Охо! И веднага ме викат в някакъв си здравпункт или диспансер. И ми задават само един въпрос: „По каква причина имате пара?“ Аз и казвам: „Ама аз точно пара нямам.“ А те: „Не-не.“ Огговорете на въпроса: на какво основание имате пара. Ако подобен въпрос е бил зададен, да речем, на Рьоне Декарт, той просто е щял да рухне в руските преспи и е нямало да отговори нищо. А аз им казах: откарайте ме в 126-о отделение на милицията. Имам да им съобщя нещо за Корнелий Сула. И ме натовариха…

НАТАЛИ

Направо за Сула ли им изтърси? Те загряха ли нещо?…

ГУРЕВИЧ

Нищо не загряха, но ме откараха в 126-о. Питат ме: „Вие ли сте Гуревич?“ — „Да, казвам аз, аз съм Гуревич.

Дойдох, заподозрян във суперменство.

А вий сте прави до известни степени:

да-да. Че аз съм свръхчовек и нищо

свръхчеловеческо не ми е чуждо.

Не знам да плувам — като Бонапарт.

Нито се реша-значи същ Бетховен.

Не знам езици — все едно Чапай.

И нископродуктивен съм — досущ

Васпучи или Николай Коперник:

за цял огромен земен път четирсет —

четиресет и осем листа.

И тъй, родея се с титаните. Обаче

за разлика от Филип номер две

Испански — нямам краста.

Да, вярно е. (Въздиша.) И въшки нямам,

а ги е притежавал в изобилие

Корнелий Сула, повелител римски.

Свободен ли съм вече?…“

„Свободен сте — казаха ми, — разбира се, че сте свободен. Сега ще ви откараме у вас с кола…“ И ме докараха тук.

НАТАЛИ

Ами кулата на градския комитет на комсомола?

ГУРЕВИЧ

Е… тя беше да ви баламосам… и да не ти е толкова тъжно в приемната.

НАТАЛИ

Слушай, Лев, искаш ли да пийнеш малко? Само че — шшшт!…

ГУРЕВИЧ

О, Натали! Душата ми жадува!

За възкресение, а не за храброст.

Докато Натали налива нещо и го разрежда с вода от чешмата, речта зад паравана продължава: „Ще изкараш зимата, приятел, няма страшно!… Бъди мъж бе, смадок вмирисан!… Следващият!… Я се виж бе, защо си нахлузил толкова гащи! Ще ти се сплуе зарзаватът и ще окапе!… Мърдай, мърдай! А ти се разкарай, не ми пречи да работя… Следващият… Нищо ти няма, старче, оправяш се вече, ще се покандилкаш още една-две седмици и хопа-тропа — от нас до моргата са само триста метра!… Следващият!“

Натали му подава чашата. Гуревич гълта бавно — после благодарно целува ръката й.

Носителка на грубата психея —

пръв Хераклит от Ефес казва тъй.

НАТАЛИ

За кого говориш?

ГУРЕВИЧ

Все за тази Тамарочка, милосърдната сестра. Забелязала ли си как се израждат нравствените принципи в руския народ? Дори в поговорките. Едно време, когато посред разговора е настъпвала внезапна тишина, руският селянин обикновено е казвал: „Тих ангел прелетя…“ А сега в същия случай — „Милиционер някой е пукнал!…“ „Бял ден да не видя“ — така е било едно време. А сега: „Да ми умре кварталният…“ Хо-хо. Или — колко трогателно беше: „Който бърза, бавно стига.“ А сега знаеш ли как викат? „Бързата кучка планина повдига.“

Натали сг смее.

А пък тази е още по-жестока. Старата руска пословица „Кладенец ако затлачиш — за водица ще проплачеш“ се е преобразила по следния начин: „Не мочай в компота, че готвачът с него си мие краката.“

Натали вече се смее така, че параванът се отмества и милосърдната сестра Тамарочка промушва физиономията си през дупката.

ТАМАРОЧКА

Охо! Наталия Алексеевна всеки ден с нов кавалер! А днеска с най-големия хубавец. Хем чифутче, хем идиот — по две линии хваща дикиш.

НАТАЛИ (умирява с ласки разбунтувания Гуревич и казва строго.)

Ще поговорим след дежурството, Тамара Макаровна. Сега съм заета…

Тамарочка се скрива и зад паравана продължава както преди: „Хайде де! Приспивателно ще ми иска — от дирник уши не щеш ли!… Стига трепери де! И само да гъкнеш, проклетнико!“ И т.н.

Льова, мили, успокой се (целува го, целува го пак) — и по-лошо ще стане, ще видиш. И все пак недей да буйствуваш. Тук, в това заведение, пациентите, а те все пак са мнозинство, нямат право да отвръщат на обидата с обида. И — пази Боже — на удара с удар. Тук дори не се плаче, знаеш ли? Ще те надупчат, ще те уморят с невролептици само ако заплачеш… Случвало ли ти се е някога да си поплачеш, Лев?

ГУРЕВИЧ

Хо! На времето се с плач прехранвах.

НАТАЛИ

Да се прехранваш със сълзи? Нищо не разбирам.

ГУРЕВИЧ

Много е просто. Като студент например… ох, не издържам, пак ме избива на ямб.

Не знаеш как ридаех, Натали!

Без никакви причини. По поръчка.

И всички се научиха, че мога.

Рекат ми, значи: „Пореви, Гуревич!“ —

посред вакхически забави:

„Реви, Гуревич, лей реки от сълзи.“

И аз рева. За две реки — по рубла.

И то — разбираш ли ме, Натали? —

когато кажа! Стига да поръчат.

Сълзите — истински! Ридая с глас.

Дете ревливо — аз не подозирах,

че има хорска и еврейска мъка

и мъка титанична. Ще рече —

за другите сълзи да не приказвам…

НАТАЛИЯ

И знаеш ли още какво, Гуревич: избягвай да говориш в петостъпен ямб — особено с лекарите: ще го вземат за подигравка. Ще почнат да те лекуват със сулфазин или нещо още по-мръсно… Моля ти се… заради мен… недей…

ГУРЕВИЧ

Боже! Защо съм тук все пак — изобщо не разбирам. Останалите пациенти също — защо ви са?

Че те са здрави всичките, нормални,

молюски главоноги, да-деца,

унесли са се мъничко и никой

не си въобразява, да речем,

че е сто свещи крушка, тротоар,

или пък топъл ден през ранен март,

наклонената кула в Пиза, ходжа,

или поправката на Джексън-Фулбрайт

в американския Конгрес. И даже

Швасман-Вахман-едно-то е комета.

Защо съм тук, щом здрав съм като бик?

НАТАЛИ

Я слушай, Фулбрайт, засега си жив,

не боледуваш — но какво те чака?…

Какво не ти е ясно, а, Гуревич?

С бацили, с вируси си обкръжен,

но те се мръщят и обръщат гръб.

ГУРЕВИЧ

Браво.

Да, нямат чет загадките природни — разправяше другарят Берендей.6

Обаче идеално бих минал и без вас. Разбира се, не и без тебе, Натали. Нали виждаш — сам съм си разкошен лазарет, инжекция пирацетам в гъза. Сам съм си ченге и даже свирилката в зъбите на ченгето. Аз съм пожар — ала пожарникарят пак съм аз.

НАТАЛИ

Гуревич, мили, все пак си паднал ниско.

ГУРЕВИЧ

В смисъл? Е, добре. Ала в сравнение с това колко съм живял и текъл съвсем мъничко съм се понизил! Великата ни национална река Волга тече три хиляди и седемстотин километра и се понижава само с двеста двадесет и един метър. Според Брокхауз и Ефрон. На нея съм се метнал. Само че имах някои пропуски и без да искам изпепелих у себе си куп разни подробности. Но изобщо не съм падал. Всяко тяло, дори небесните тела, си имат свои собствени вихри. Рене Декарт. А аз — колко собствени вихри унищожих у себе си, колко чисти и благи помисли? Колко орлеански деви хвърлих на кладата, колко бледи Дездемони удуших?! И колко Муму и Чапаевци удавих в душата си!…

НАТАЛИ

Ама много си специален, щурчо!

ГУРЕВИЧ

Не съм специален. Просто — интензивен.

И днес… почти сега… не падам —

направо се продънвам вдън земя.

И тази нощ ще скъсам на парчета

трагедията — ямб да забраняват!

С две думи — аз взривявам този дом!

Още повече — съвсем забравих — нали днес е нощта срещу Първи май, нощта на Валпургия, сестрата на свети Венедикт. А тази нощ още от края на осми век винаги се е ознаменувала с нещо ужасяващо и чудодейно. И с участието на Сатаната… Не знам ще лудеят ли вещиците нощес — но празник май ще има!!!

НАТАЛИ

Не ме плаши де, Льовушка — цяла нощ съм дежурна.

ГУРЕВИЧ

С любовника си Боренка ли? Със Суратя?

НАТАЛИ

Да, представи си.

С любимия си Боренка. И с много спирт.

И с торта-лично я направих-

и с песните на Йосиф Кобзон.

На ти сега, екс-мили, екс-любими!

ГУРЕВИЧ

Не си спомням точно в коя държава за тия шегички дамите ги пляскат по задника с букет сини шибои… Пък аз, ако искаш, ще те възпея в стил Николай Некрасов естествено.

НАТАЛИ

Хайде възпявай, глупчо.

ГУРЕВИЧ

А ла Николай Некрасов!

Роман твърди: кокореста!

Демян твърди: цицореста!

Лука им рече: става.

Бе и отзад я бива май,

тъй казват братя Губини,

Иван и Митродор.

Пахом с очи наведени

напряга ум край другите:

— Я стига с туй отпред-отзад!

Дано да е къщовница…

А Пров мълви: Ох, леле!

Натали аплодира.

Между другото, Натали, знаеш ли по какъв весел и точен начин е определял Некрасов степента на привлекателност на руската жена? Виж сега как: по броя на хората, които искат да я пощипнат. С такова удоволствие бих те пощипнал сега…

НАТАЛИ

Ами хайде щипни ме де. Само не говори пошлотии. И по-тихо, гламчо.

ГУРЕВИЧ

От де наде пошлотии? Когато човек иска да се убеди, че не спи, а вече се е събудил — трябва да щипе…

НАТАЛИ

Разбира се, че трябва. Само че себе си. А не долепената до него дама…

ГУРЕВИЧ

Все едно! … Ах, ти си долепена… мъчителко Наталия…Когато люшкаш кръста ей така… не мога, не издържам, искам така да те стисна отзад, че искри да ти излязат отпред! …

НАТАЛИ

Фу, глупендер! Ами стисни ме!…

Гуревич действа. Натали отмята глава. Безкрайни целувки.

ГУРЕВИЧ

О, Натали! Дай дъх да си поема!… Добре си спомням-преди три години носеше страшно актуална рокля… Кой дявол ме накара да запраша из тия куенлуни?… Станах философ. Въобразих си, че черната похот най-сетне е престанала да бъде житейска моя доминанта… Сега съм убеден: черна похот няма! Няма черен грях! Човешката съдба е само черна!

НАТАЛИ

Кажи ми, Гуревич, толкова много пиеш, пък всичко знаеш…

ГУРЕВИЧ

Натали!…

НАТАЛИ

Тук съм, глупчо… Какво искаш още?…

ГУРЕВИЧ

Натали… (Прегръща я бясно, впива се в нея. А ръцете му — от страст, разбира се — конвулсивно шарят по бедрата й.)

Зрителите виждат как връзката ключове с жълтичко синджирче се прехвърля от джобчето на бялата престилка на Натали в болничния халат на Гуревич. А целувката все продължава.

НАТАЛИ (след малко)

Много ми беше мъчно за тебе, Гуревич… (Лукаво.) А Люси как е?

ГУРЕВИЧ

Избягах, Натали. Какво е Люси всъщност? Нали й казах: „Не с рога напред“ А тя: „Разкарай се,

жалък триумвир!“ Защо точно „триумвир“-до днес не знам. А после, зад гърба ми, подир мен:

„Знай, зле ще свършиш ти, Гуревич! Пиянството ти ще те вкара в гроба.“

НАТАЛИ (смее се)

А отначало?

ГУРЕВИЧ

А отначало? Не, не ми напомняй.

О, Натали! Та тя ме прелъсти,

аз с неохота легнах върху нея —

тъй в окосено есенно поле

прохладно ляга късен слънчев лъч.

Тъй връз угрижен размисъл чело

поляга, уф! — обратно, връз челото…

Недей за Люси… Казваш — мъчно?

А ми разправяш пак за тази фуста,

Суратя с теб за да легализираш!…

НАТАЛИ

Ох, пак ли? Засрами се, Лев!

ГУРЕВИЧ

Не, аз съм ерудит, и ти го знаеш.

И тъй, нощеска, срещу Първи май

ще дойда… и две чаши ще обърна…

Не с взлом. Но не и без покана:

той ме повика и му отговорих —

ще дойда… Кимнах му с глава.

НАТАЛИ

Но ти… представяш ли си ти?…

ГУРЕВИЧ

Представям си.

На дон Жуан на мен ще ми се прави!

Суратя с тебе — не, непоносимо.

О, още тази сутрин твоят нерез

ще чуе стъпките на командора!…

НАТАЛИ

Гуревнч, мили, ти си се побъркал…

ГУРЕВИЧ

Не, още не. А впрочем, както искаш:

ще гасна тихо като небосклон,

щом ме помолиш… (Мисли.)

А ако помолиш,

ще пламенея като небосклон!

Не съм побъркан още-засега, —

а в петото ни действие — ще видим…

Наталия, любима…

НАТАЛИ

Казвай, гламчо.

ГУРЕВИЧ

О, да беше

навлечена с хиляда рокли,

или с едничко кръстче на гърдите,

и нищо друго — пак щях…

НАТАЛИ (за кой ли път му запушва устата с ръка. Нежно.)

А! И това ли помниш, безсрамнико!…

Някой кашля зад вратата.

ГУРЕВИЧ

Антилска перло… О, кралицо на двете Сицилии… Сериозно ли трябва да спиш на това издънено диванче?

НАТАЛИ

Няма как, Лев! Щом имам нощно дежурство…

ГУРЕВИЧ

И ти… ти спиш на мръсно канапе!

Ти — Натали! Чието ложе

застлано е със музика вълшебна!…

НАТАЛИ

Пак ли почваш, свирчо?

Зад вратата пак се чува кашляне.

ГУРЕВИЧ

„При повечето правокрили самците могат да свирят, а самките нямат тази способност.“ Из учебника по обща ентомология.

Пак се прегръщат, силно.

ПРОХОРОВ (застава на вратата с кофа и дълга бърсалка)

Все процедури… процеду-ури… (Споглежда се с Гуревич.)

Очите му питат: „Стана ли?“ Очите на Гуревич отговарят: „Няма проблеми.“

Наталия Алексеевна, новият ни пациент въпреки всичко от час на час е по-добре. Пък аз току-що минах — много ви е запуснат линолеумът пред склада, срамота. И новият… да не се самозабравя, нали — да потърка половин-един час. А аз ще го понадзиравам…

ГУРЕВИЧ

Щом е така… (Хапе стратегически устни и излиза с кофата и бърсалката.)

ПРОХОРОВ

Наред е всичко. Затова съм тук.

Ти, Алексеевна, го коткай.

Той ни е малко щур. Но ще му мине.

(Завеса)