Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Пето действие

Между четвърто и пето дгйстше_ — _от пет до седем минути музика, която не прилича на нищо и същевременно прилича на всичко, което може да ни дойде на ум: смесица от грузински лезгинки, кафешантанни танци от началото на века, идиотската прелюди към партията на Варлаам от операта на Мусоргски, кан кани и кейкуоци, руски панаирджийски танци и най-бравурните мотиви в маджарските оперети от времето на разпадането на Австро-Унгарската монархия. Завесата се вдига. Същата трета стая след няколко часа: всичко изглежда толкова по-различно, че не си струва да се описва.

ПРОХОРОВ Раз-звиделява се!… Ал-льоха!!

АЛЬОХА Тук съм.

ПРОХОРОВ Изкарай нещо на китарата, Дисиденте! Изкарай нещо на сърцата на осенените ни каторжници. АЛЬОХА Пум-пум-пум-пум!

Представлението започва. Участвуват всички, дори комсомолският секретар Пашка Ерьомин: неизвестно къде е успял да се накърка, нали не му беше отпусната нито капка.

Пум-пум-пум-пум!

Пум-пум-пум-пум!

Ще си туря бяла рокля,

че и новия жакет —

хич от никой ми не пука,

татко ми нали е кмет.

ВОВА

Председателят ни даже

„Не плачете, значи, каже —

не плачете, не тъжете,

ами блока наторете.“

МИХАЛИЧ

Пък децата във школото хъркат,

мъркат, водка къркат.

Мамка ви, не си играйте,

а мома ми дайте!

КОЛЯ

На дваесе стана-

и е голям глупак!

На триесе стана —

и е гол ям глупак!

Четиресе стана —

и е голям глупак!

Стана на…

АЛЬОХА (прекъсва го)

Коленка командва рота-

браво, мой човек.

Вовата пикай в компота —

браво, мой човек!

ГРОХОРОВ

Шпионина от Минесота —

и той е мой човек!

Което естествено е насочено срещу Михалич, а той през това време опитва да прави с ръце разни фокуси като сенсансовоплисецката лебедица.

Тоз агент, агент ужасен,

след поредния бокал

на гърдите й прекрасни

безметежно си заспал.

Хо-хо!

Витя нахлува в танца с все тумбака си, вместо забрадка си е вързал калъфка.

АЛЬОХА (приближава се с танцова стъпка към Витя)

Леле мале, ще те чукна!

Няма страшно, Бобик пукна!

Как я караш пак самичка

Манечка?

ВИТЯ (кокетно) Карам, карам, па прекарам,

карам, карам, па докарам.

Все докарва си но нещо

Манечка.

Просто вече, не ми стиска,

просто много ми се иска

да замина догодина

в Пиза или в Аржентина!

Хопа!!

Междувременно Гуревич с тревога се взира в полусънения Хохуля. Ясно вижда как Хохуля, нищо че е изпил само някакви си сто и петнайсет грама, бързо гасне.

ГУРЕВИЧ (отива при него, бута го) Хохуля! Искаш ли да му джапнеш още едно за освежаване на душата. Чуваш ли ме?… Не чува… Предавам по букви. Хохуля… да му джапнеш… Д — Движение на необвързаните, ДуайтАйзенхауер, Девически мечти, Дивни бедра, Ден на труда… „Д“. Ами „дж“… Как ще ме разбере за „ДЖ“?… Изгубили сме я, проклети да сме! Пък колко букви са измислили Кирил и Методий — и ДЗ, и Б, и Х, и… Ама не, най-важната да я забравим… Стоп, момчета!!! — Хохуля не диша!…

Едни се скупчват около мъртвеца, други продължават безгрижното си буйство.

ПРОХОРОВ

Да, ето до какво води лечението с електрошок! Ето ви едно блестящо потвърждение за несъстоятелността на медицината ни!

Стасик застава до трупа и вирва брадичка в позата на страж пред Мавзолея.

ГУРЕВИЧ

Нищо. Ннщо неочаквано. Трябва винаги да се осланяме на съдбата и твърдо да вярваме, че най-лошото тепърва ни чака.

ПРОХОРОВ (добавя)

РьонеДекарт. И никой да не скърби! Днес празнуваме Валпургиевата нощ на силата, красотата и

грацията! Ха-ха! Всички на дансинга! Дами канят! Альоха!

АЛЬОХА

Пум-пум-пум-пум!

Пум-пум-пум-пум!

Пък аз обичам всички,

пък аз обичам всичко:

и романчетата шпионски, и мъглите албионски,

и хавайските китари,

и луксозните цигари, и сионските глупаци,

и сиамските близнаци… Уй-йу-йу-ууууй!

(По мотив на Чайковски.)

И недей поглеежда ти,

и недей пощиппва ти,

и недей окпииипва ти

момиинскитее бедра…

ВИТЯ (по мотив на Калман, тресе тумбак)

Защо, защо, о, Боже мой?

Защо, защо, о, Боже мой?

Защо, защо, о, Боже мой?

Защо, защо, о, Боже мой?

ГУРЕВИЧ Величието и падението на династиите, Разпятието и Възкресението, Вартоломеевите нощи и волочаевските дни9 — всичко в крайна сметка е само за да може комсомолският секретар Ерьомин да си подскача на спокойствие… Не, не, тук има нещо гнило… Ела да ти налея още мъничко, Серьожа…

Серьожа се кръсти и пие.

ГУРЕВИЧ

А Вова? Къде е Вова? Какво става с Вова?

Вова седи неподвижно на кревата си опрял тил в перваза на прозореца устата му кой знае защо е зейнала широко.

Я виж какво му е, Прохоров?

ПРОХОРОВ

Диша! Вовочка диша! (Пее му от Григ.) „В леса ела, любими мой, там чакат теменуги. В леса ела, в леса зелен, там чакат теменуги.“

Вова не издава нито звух. Устата му е все така отворена. И вече Бог, го милва по главата.

ГУРЕВИЧ

Това е то!… Там (кима в посоката, къдгто празнува медицинският персонал) — там другояче се веселят. Какво да се прави… Ние сме подхвърлени и още не сме намерени. Но те са заобиколени от сплетни, а ние — от легенди. Ние сме игрални, те — документални. Те са сериозни, ние сме неврозни. Те са опитни, ние сме експериментални. На тях им дай само „ам-ам“ — а нас ни изгаря плам. Ние изпълняваме арии…

ПРОХОРОВ

А те-словесни диарии, естествено… Прав си! Тяхното е скапан животец, нашето — житие! Виж ние как пеем! А те си пускат Ротару и разни Кобзоновци… Хо-хо! Тъй де!

Изпиват сепаративно по едно съвсем малко. Другите се облизват с копнеж, но стоят настрана.

И изобщо — крайно време е да пристъпим към рушене из основи на всичко най-основно!…

КОЛЯ (по мотив на съветска детска песничка)

Коля няма водчица,

Няма си вермутче…

ПРОХОРОВ (подема)

Само бира, само сода!

Само сода, само бира!

Никой тук не е пиян!

Я налейте, въртоглавци,

още щом ви се намира,

в тържествуващий стакан!

Бум-бум!

(Отива до огромната бутилка, налива си чашата и я обръща. Останалите имат същото намерение. Но Гуревич ги спира.

ГУРЕВИЧ

Момент, момент. Клайнмихел, ела тук. Трябва да те зарадвам: майка ти не е умряла! Жива е. Пашка не я е убивал! (Налива му.)

СЕРЬОЖА (притиска чашата към сърцето си)

Ура! Мама е жива!

ПАШКА

Ура! Не съм я убивал! (Мълниеносно изтръгва чашата от ръцете на Серьожа и я гаврътва на един дъх.)

ГУРЕВИЧ

Ех, Пашка, пъргав си, като те гледам,

но тук овации за тебе няма.

Ще ти разбият мутрата — сериозно —

„цивилно и неофициално“.

ПРОХОРОВ

Рене Декарт?… (На Паша.)

Така че, мили момко,

я си… вземи да се разкараш!

Зашлевен от отговорника, Паша хълца и се присъединява към танцуващите.

ГУРЕВИЧ

Не-не, ти само ги погледни, отговорнико! Нищо значи не е било напусто, нито революциите, нито религиозните разпри…

ПРОХОРОВ

Вече смених имената на улиците, удуших естрадните вокалисти. Време е вече…

ГУРЕВИЧ

Да, да. Време е вече за смяна на етикетите. Що за безвкусица? „Юбилейна“, „Руска“, „Столична“… Червата ми се обръщат, като ги чета. Водката трябва да е като сълза — и всичките й разновидности трябва да сълзят. Да речем например: „Моминска жарка“ — пет рубли и двайсет копейки, „Мъжка изцедена“ — седем рубли. „Безпризорна помътена“ — четири и седемдесет. „Престъпна ненатурална“ — четири и двайсет. „Вдовишка жалейна“ — и тя да не е скъпа: четири и четирийсет. „Сирашка горчива“ — шест рубли. И така нататък. Само че преди да рушим Русия пред очите на изуменото човечество, първо трябва да я просветим…

ПРОХОРОВ

Точно така. Толкова сме запуснали всички отрасли на знанието — страх да те хване! Аз например знаеш ли колко хора съм питал: колко ръба има една водна чаша водка? Нали всяка съветска чаша има един и същ брой ръбове. И представи си — никой не знае. От сто четиридесет и пет анкетирани само един отговори правилно, и то случайно. Мисля си, дали, докато не е станало късно, да наченем в Русия епохата на Просвещението?…

ГУРЕВИЧ

Че ние я наченахме вече. Засега — в рамките на трета стая. Пък после току-виж… Какви хора имаше тук преди нас, а? Вял демонизъм, унила идиотщина. Непукизъм, базиран на прозявки. И у никого никакво благородство, никакво сиятелство никакво превъзходителство. А височество, да не говорим за величество — къде ти! Докато бях на свобода и гледах нашите руси, отвреме навреме така се подувах от скръб, че не можех да се натъпча в автобуса…

ПРОХОРОВ (патетична) И аз. Мен ако питаш, ние сме малко недоправени и недоносени. Но пък имаме някакъв чар. По себе си го чувствувам, особено тази нощ…

ГУРЕВИЧ

Нищо, не бой се. Ще се доносим, ще се разочароваме, ще се доправим. Пък ако у някои остане полупотъпканост и недоразвитост-и с тях ще се справим лесно…

През това време Альоха, Витя, Коля, Серьожа и Михалич бавно се приближават към двамата мислители и ги гледат с различна степен на обожание.

ПРОХОРОВ Альоха?!

АЛЬОХА Тук сме всички.

ПРОХОРОВ Браво, че сте всички.

ГУРЕВИЧ

Именно, именно. Оттатък, в прогнилия Запад, пак само това правят всички — стоят на опашки за една безплатна гола чорбица. Ватикано ли им я сипва, друг ли някой — не знам, обаче те не престават да гледат към Русия и да мислят… Не ги знам какво мислят — но, кавото и да е, ние винаги трябва да сме нащрек и да се готвим за подвиг! Вие, прочее, готвите ли се за подвиг?

ВИТЯ И още как!

ГУРЕВИЧ

Добре, поздравявам ви. (Налива на всички поред. И продължава.) Всъщност, мъчно ми е за тях. И ние с вас сега се блъскаме на опашка — обаче не за жалката ватиканска чорбица, нали, а за нещо най-висококачествено! Трябва да си даваме сметка за тия неща, другари!… После — те са разединени, всеки си има своя тръпка и свое куркане в червата. А ние сме с една обща тръпка и общо куркане!

АЛЬОХА Ура!

П РОХОРОВ Защо викаш „ура“ бе, глупако?

АЛЬОХА Ами защото са разединени. И ще ги смачкаме като гниди.

ПРОХОРОВ Как мислиш, Гуревич — ще ги смачкаме ли?

ГУРЕВИЧ

Защо да бързаме да ги мачкаме? Хайде сега — да ги мачкаме! Че ние сме най-миротворният народ. Обаче ако продължат да се съмняват, в най-близко бъдеще наистина ще си изпатят поради недоверието си в нашата миролюбивост. А бе тия изедници наистина само себе си гледат. Моцартовата приспивна вземете: „Мой малък принце, заспи…“ „Някой въздиша отвън, време е вече за сън. Бързо затваряй очи…“ И така нататък. Значи хич не ги интересува чуждата беда тия фрицове, никакво съчувствие нямат към чуждата въздишка. „Мой малък принце, заспи“… Не, ние сме други. Чуждата беда е и наша беда. Нас ни интересува всяка въздишка, нямаме време да спим ние. Ние бдим! И сме постигнали в тия неща такава бдителност и пълномощност, че можем да ликвидираме чиято си щем въздишка — не само въздишка, тежка въздишка отвън, — но и вдишка, и издишка въобще. Хайде де — ще затваряме очи!

ПРОХОРОВ

Тъй го разбирам аз — да ги смачкаме все пак. Обаче на, не зная от кого да почнем. Май от фрицовете все пак…

ГУРЕВИЧ

Моля ти се, Прохоров! Какви ти фрицове? Най ни е лесно да секнем дъха на фрицовете — стига пръст да мръднем. То фрицовете вече на практика и не дишат!

ВИТЯ Аз бих наказал холандците, понеже са летящи…

МИХДЛИЧ То тогава и евреите — нали са скитници…

ПРОХОРОВ

Шшшт!… Гуревич, предлагам да лишим Адмирала от следващата питейна порция. И същевременно да го разжалваме на юнга. Заради вулгарност…

ГУРЕВИЧ Май ще е най-добре.

АЛЬОХА Пък мене лично ме интересуват Британските острови…

ГУРЕВИЧ

Е, с Британия няма да се церемоним. Още Херодот не е вярвал, че съществува. Защо да се пишем по-добри или по-лоши от Херодот? Трябва всички достоверно да се убедят, че тя наистина не съществува — и да направим за тази цел едно съвсем незначително усилие…

ПРОХОРОВ А пък янките да се поразтреперят. Да прекарат тежки, безсънни нощи, стига сме се лигавили с тях…

КОЛЯ

Обаче… ако ми заповядат да душа скандинавците защо да ги душа? Те са едни такива русоруси и невинноневипни…

ГУРЕВИЧ

Не си прав, Коля. Трябва да ги разкатаем първо, защото смятат зловонните си викинги и конунги за предци на нашите велики князе. И второ — заради Куислинг10 и изобщо защото са мореплаватели…

ПРОХОРОВ (продължава) И защото спокойно си се разхождат но две паши, изконно руски земи. Гадняри са те, а не мореплаватели… Да им видим сметката — това знам аз…

МИХАЛИЧ

До нови срещи, скъпи другари моряци! Предайте фуражката ми на Настенка. Край. (Рухва, като прострелян в сърцето край постелята си и изхърква навеки)

ГУРЕВИЧ Какво му става? Майтапи ли се, или?…

ПРОХОРОВ

Просто на юнгата малко му прилоша от нашите щормове. Няма нищо… С италианците например ще се справим и без него. Най-празноглавото племе, което господ е създал някога. Дай им само непрекъснато да се прегръщат — нищо друго не щат. Ония двамата например — Сако и Ванцети. Бе за прегръщане — да си се прегръщат. Сако е прекрасен и тялом, и духом. Ванцети хич няма душа — обаче какви форми! Че отпред, че отзад! Зарежи ги формите, ама защо ще хвърлят като някоя съчка в чамовия огън партийния ни другар Джордано Бруно? Аз да бях италианец-щях ли да имам кураж да погледна после русите в очите, а?!…

АЛЬОХА

Ех, довърши ме ти мене с тия… форми на прекрасната Ванцети! Дайте насам една полякиня бе…

ПРОХОРОВ Няма вече полякини!

ВИТЯ Ами тях защо? Заради Тарас Булба ли?…

ГУРЕВИЧ Да ти плюя на Булбата!… Защото са ни изпреварили в географската си близост до Европа и…

ПРОХОРОВ И в историческата си омраза към чифутите…

АЛЬОХА (подражава на патрона си) Имам предложение: да разжалваме другаря Прохоров на мой ординарец заради вулгарност и да го лишим от следващата чаша…

ГУРЕВИЧ Срамота! Такива шегички заслужават юмрук…

Прохоров пристъпва към Альоха и го удря. Боже! Пак сбъркахте всичко!… Както и да е. Я по-добре ми кажете щом сте готови за подвиг: кой от вас обича французите?

ВСИЧКИ Всички

ГУРЕВИЧ (саркастично) Всички ли?

ВСИЧКИ (опомнят се) Никой.

ГУРЕВИЧ

Видяхте ли! Прекалено много престъпления имат те — и десните ребра на Багратион, и корема на Александър Пушкин, и лявото око на Кутузов, и…

КОЛЯ (залита пиянски) Ама това са турците!… Окото на Кутузов…

ПРОХОРОВ

Отде накъде турците? Какви турци?! Нашият български другар Антонов отдавна изпозастреля с карабината си всички турци на площад „Свети Петър“ в Рим. И лично аз съм виждал една чудесна картина — Кутузов на кон влиза не знам къде си и си има две очи…

ГУРЕВИЧ

Там е работата я. Руският човек не може да е едноок. Виж, онези — те могат да си позволят подобно удоволствие, всичките му адмирали Нелсън-Рокфелеровци. А ние не, ние не можем. Тревожната обстановка във Вселената ни задължава да си отваряме на четири и двете очи. Да.

Аплодисменти.

КОЛЯ

Но… Лисабон… нашият толкова красив Лисабон!…

ПРОХОРОВ

Какъв е тоя Лисабон? Изобщо какво е това Лисабон? Полейте го с вода от всички страни и не пускайте никого! Така де. Или-запалете го от всички страни и пак не пускайте никого!…

ГУРЕВИЧ

Яд ме е дори да чувам тази дума — „Лисабон“. Когато мн кажат „Лисабон“, ми се пука жлъчката. Редно ли е да ми се пука жлъчката? Не е редно. Значи и Лисабон да пукне тогава!

Аплодисменти.

Трябва ли ти на тебе Лисабон. Коля?

КОЛЯ Тцъ.

ГУРЕВИЧ А на теб, Витя?

ВИТЯ Хич.

ГУРЕВИЧ

Видяхте ли — в този свят има неща, които не трябват на никого-но цъфтят, благоухаят, има ги. А на човечеството не му стига дори насъщното. С две думи — Лисабон ще го няма… Мога ли обаче да разчитам на стратегическите си съюзници?

ВСИЧКИ (един през друг) Можеш, можеш, Гуревич! Дай да гаврътнем по още едничка!…

ГУРЕВИЧ Браво, на място казано.

Гаврътват по едничка.

СЕРЬОЖА

Добър ден или пък вечер, вече ми е все едно, чистосърдечни си привети ти пращам с мъничко писмо. Как си, покойна ми мамо, поздравява те син ти Федя. (И внезапно се разкикотеа-невероятно-никой не го е виждал дори да се усмихва. Изкикотва се, завърта се като пумпал, пада на пода и рита в странни пароксизми.)

Всички за малко млъкват. Музика.

ГУРЕВИЧ (мръщи се) Ама че работа… Майка му стана жива — и поради това той стана труп…Историята отдавна познава смъртни случаи поради внезапно доставена радостна вест. Мишел Монтен.

СТАСИК (отърсва се от позата на маззолеен часови и отново почва да пулсира от ъгъл до ъгъл) Родените под знак за качество не помнят земния си път. Но чий — отрепките, чудаците — си носим спомена отвъд! Отпуснете се, хора, раздвижете китките. И недейте убива ближните си, моля ви — това ме огорчава. Бог е по-мъдър от човеците! Дръжте се за ризата Христова! (И пак се вкаменява: този път в коленопреклонна молитвена поза.)

ГУРЕВИЧ (продължава вдъхновено) А щом го няма Лисабон, става ясно, че другите континенти ще се продънят от само себе си. Иде часът на Въздаянието! Да пийнем по още една, братя мои, за да го приближим!…

АЛЬОХА (пие пръв, поема си дъх и прави опит да възобнови представлението)

Пум-пум-пум-пум,

пум-пум, пум-пум.

Ей го, краят идва днес,

ще ни сгащи — ей го, ей го!

Будим се — и няма свят,

няма рубли,

няма чест,

нищо свято няма днес,

Сирия посреща Рейгън.

ХОР (на вече успелите да пият)

Нищо няма на света!

Вологда посреща Рейгън.

ГУРЕВИЧ Млък! Идиоти оляни! Нищо не сте разбрали значи от вдъхновените ми прозрения! Всичко объркахте…

ПРОХОРОВ Идеално разбрахме всичко, Гуревич. Само че ти си забравил, че има ООН и Перес де Куеляр…

ГУРЕВИЧ

Добре де. Нали все едно никой от нас няма да спасява този чумав свят! И вие, всичките, докато пирувате, недейте забравя за чумата. Пирът е хубаво нещо, но има и по-важни неща.

Звук — непонятен отначало. Сякаш някой е щракнал, резе с всичка сила. Всички се обръщат. Вова е. Устата му, зяпнала през цялото действие, се затваря завинаги. Почти в същия миг секва и хъркането на комсомолския секретар Ерьомин под белия чаршаф. Отвън долита „Липа вековна“.

КОЛЯ (олюлявайки се отива до Вова и слага ухо на сърцето му)

Вова! Чичо Вова! Къде отиваш!… Не си отивай. Знаеш ли колко е хубаво сега в гората! И мирише едно миризливо!… (Плаче като дете.) Гамбузиите скачат в езерото…Медуницата цъфти…

Вова не отговаря.

ПРОХОРОВ

Е наистина, защо не го пускат човека на село?… Нали ги молеше, всеки ден ги молеше — и всеки път му отказваха. Така си умря човекът от мъка по горските масиви…

ГУРЕВИЧ За бог да прости…

Четиримата останали под непрекъсващите звуци на „Липа вековна“ пият за бог да прости.

ПРОХОРОВ (гледа Гуревич в упор) И все пак как ще свърши… тази серия наши победи над изтерзания свят?

ГУРЕВИЧ (с патос)

Ше ви поведа по пътя на мечтите и гърма! Крилете ни ще се разпрострат надлъж и нашир над земята! Не се ли1шавайте от предутринните си чувства! Всички на палубата! По още една чаша! За слънчевото сплитане на обстоятелствата!…

АЛЬОХА (отпаднало и прегракнало) Ура…

Витя пие и също се свлича на леглото до Альоха. Започва да повръща неудъпжимо шахматни пешки и плочки от домино. Разтриса се цял, прави няколко конвулсивни движения с крака — и пада бездиханен на леглото. Гуревич и Прохоров се гледат загадъчно. Неизвестно защо в стаята притъмнява…

СТАСИК (Става. Затичва се за последен път.) Какво ви е, хора? Кой е пръв и кой последен на опашката на Токтогулската ВЕЦ? И защо обезлюдяха Златните плажове на Апшерон? За кого садих цветя? Защо?… Защо през хиляда девестотин и седемдесета година ЮНЕСКО не отбеляза две хиляди години от кончината на египетската царица Клеопатра?!…

(И пак замръзва, този път със склонена глава, скръстил ръце на гърди, а ла Бонапарт в навечерието на последното си Ватерлоо. И остава така до предстоящото след няколко минути нахлуване на персонала.)

ПРОХОРОВ Альоха!

АЛЬОХА (диша тежко)

Да… тук съм… сбогом, мамо…, дъщеря ти Любка…, ляга… в черната земя. (Отмята глава и хърка.) Разпръснете… пепелта ми… над Ганг…

Хъркането спира.

ПРОХОРОВ

Какво става… Слушай, Гуревич, почвам да не виждам… На тебе има ли ти нещо?… (Гледа го изпод вежда…)

ГУРЕВИЧ

За виждане — виждам. Просто притъмня. И дишам все по-тежко… Разбираш ли: веднага усетих, че се наливаме с нещо нередно…

ПРОХОРОВ И аз почти веднага усетих… Ами ти, като си усетил веднага, защо не каза?

ГУРЕВИЧ Просто си помислих…

ПРОХОРОВ

Какво си помисли?… А когато половината стая се натръшка, още ли си мислеше?… (Злобно.) Умисъл си имал ти. Умисъл. Не можете вие без умимисъл…

ГУРЕВИЧ

Да, имах умисъл: да сближа разединените, да умиротворя злобствуващите, да ги приобщя към поне мъничко радост… да донеса утрото в здрача на тия души, затворени тук зад решетките до края на дните си… Друга умисъл нямах…

ПРОХОРОВ

Лъжеш, влечуго подло… Лъжеш… Знам какво си намислил… Всички — на оня свят, всички — до крак… Още от началото те разбрах. Ренедекарт… Мррръсник… (Опитва се да стане от кревата и разперил ръце, се мъчи да стигне спокойно чакащия Гуревич. Но вече няма сили, нещо го отхвърля назад, на леглото.) Гадддина…

ГУРЕВИЧ

Бъди по-достоен, секретарю… Има ли смисъл да говорим сега?… късно е. Още след смъртта на Вова разбрах, че е късно. Оставаше ни само да продължим.

ПРОХОРОВ Кажи ми само — прехвърлихме ли вече… смъртоносната доза?

ГУРЕВИЧ Мисля, че да. И то отдавна.

Споглеждат се, очите им са пълни с бездънен смисъл. Притъмнява оше повече.

ПРОХОРОВ

Значи така… Ами тогава… Има още мъничко на дъното… Виж какво — прости ми, че се ядосах и те нагрубих… Изобщо не си виновен… Налей каквото е останало, Гуревич — поравно. Готов ли си?

ГУРЕВИЧ (абсолютно спокойно)

Готов съм. Но тук е противоестествено да се умира. В скалисти зъбери — с удоволствие. Сред златните нивя — веднага… Но тук!…

Чукат се. Дишат още по-тежко от преди…

Освен това първо имам една важна работа… едно уговорено посещение…

Прохоров се хваща за гърлото и за сърцето и много бавно се свлича към възглавницата.

ГУРЕВИЧ (продължава упорито, машинално). А те празнуват Първи май… Шампанско с чига… Техният живот е райски, нашият е самурайски… Те са бални, ние — погребални… Но ние сме като засилени влакове… И ставаме сега… О, изверг на природата — и с нея! Кой ли час вече е с нея?… „Гуревич, мили, всичко ще се оправи“ — така ми каза. Сега, сегичка… (Скача и пак се стоварва на стола.)

Зад сцената — или иззад стените — се чува упадъчната песен на Надежда Обухова "Ах, ти, тъмна нощ, ах ти, черна нощ…" и т.н.

Ти ме покани на вечеря, Боренка, ще дойда на закуска… О, Натали! О, жена чудотворна… Аз седя тук, а те… Не ме измъчвай, Господи… а те… (Скубе си косата, главата му издумква върху шкафчето.) Боже милосърдни! Почти нищо не виждам… Библия ми дайте… и тояга… и детенце да ме води… ще тръгна по света смирено — да благовестя… Знам вече какво и за какво ще му благовестя. (Надига се с ужасна мъка от стола, вкопчил се е в шкафчето с всички сили — да не падне! само да не падне!) Докато все още виждам поне малко — ще те стигна, ще дойда на закуска… Жжживотно… (откъсва се от шкафчето. Олюлява се, прави първата крачка, втората.) Няма нищо, ще стигна. (Трета крачка, четвърта. Спъва се в тъмното в трупа на Михалич, пада. Хваща се за таблата на някакъв креват, изправя се бавно.) Тръгвам. Полека, опипом. Все пак ще стисна това гърло… Защото нещата не могат да останат така, Натали, не е възможно! (Почти съвсем тъмно. Пета крачка. Шеста. Седма.) Боже, не позволявай да ослепея съвсем преди възмездието. (И пак пада, блъсва си главата в ръба на следващия креват. Две минути безпомощни, хлипащи, силни ридания.) Ще стигна, ще допълзя… (Как ли успява? Изправя се в цял ръст. Опипва пространството пред себе си, прави още пет крачки — и вече е пред вратата.) Сегичка… само да си поема дъх — и по коридора, покрай… покрай стената…

Прохоров, който до този момент лежи спокойно, вдига глава и изкрещява така, че ужасява всички стаи, всички заспали и будни медицински сестри и братя в приемната и в лекарския кабинет. Никой не крещи така в този свят. Стреснатите, сънени, пийнали дежурни начело с доктора крачат по осветения коридор към трета стая като Фортинбрасовци. Първото, което виждат, е едва дишащият Гуревич съвсем сляп вече, със синьо, окървавено лице. Боренка Суратя го отхвърля с ритник от вратата на стаята. Всички нахълтват.

ДОКТОРЪТ (надвиква шума и гласовете) Веднага на телефона! На началството и в моргата!

ДЕЖУРНИТЕ СЕСТРИ (една през друга) Ама един!… Един е умрял прав! Със скръстени ръце… И не пада, подпрял се е на стената! Пет литра метилов спирт — до капка! Не, един май още диша… Кой изкрещя така? Откак се помня не сме имали такава богата жътва.

Цял куп — санитари — охранени, с носилки. Започва изнасянето на труповете, звучи третата част на Втора симфония от Сибелиус.

БОРЕЙКА Наташа, къде ти са ключовете?!

НАТАЛИ (обезумяла, дори не плаче.) Ох, не знам…Нищо не знам…

ЕДНА ОТ СЕСТРИТЕ Ами Коля, Коля защо го носите? Той май диша по-малко…

ДОКТОРЪТ (язвително)

Нищо му. И него в моргата! Аутопсията ще покаже дали имаме случай на клинична смърт, или на клинично слабоумие!… —

БОРЕНКА (подритва окървавената глава на, Гуревич) Ами тоя какво да го правим?

ДОКТОРЪТ Наблюдавайте го. Аз съм на телефона. Цял ден има да въртя.

БОРЕНКА (влачи Гуревич за краката на средата на стаята. Слепецът и зрителят не виждат почти нищо, Боренка вижда всичко.)

Как си, гнидо… За крематориума плачеш, а?… Мръсно кирливо племе! (Серия ритници в ребрата и по главата с тежките обуща.) Не ви ли омръзнаха крематориумите?

ГУРЕВИЧ (хъхри) Сляп съм… Нищо не виждам…

Удар.

НАТАЛИ (от полумрака) Олеле майчице, какво ще стане сега… (Хлипа хълиукащо. Плаче като малко момиченце.)

БОРЕНКА (при всяка негова реплика Сибелиус за момент заглъхва и нахлува музика, която, ако я опишем на езика на обонянието, ще се изрази с вмирисано свинско, умряло псе и изгорена вълна.) Сляп, а? Помияр гаден!… По-рано си живуркаше райски: фраснат те по суратя-всичко виждаш. А сега ще ми видиш дедовия! (Рита го пак, после пак по главата.)

НАТАЛИ (истерично)

Борка! Спри! Спри! Ще се побъркам! Спри! (Задавя се в клокочещи ридания.)

БОРКА (все по-настървено) Душегубки за вас, скотове такива!

Серия ритници по бъбреците, чува се глухото ръмжене на слепеца и пъхтенето на санитаря.

Влечуго скапано! Жжживотно мръсно!

Ръмженето на Гуревич е все по-агонизиращо. Завесата вече е пусната и всички всъщност могат да си тръгват. Но там, зад завесата, всичко продължава — безмилостно. Никакви аплодисменти.