Вещиците

Изчезването на Бруно Дженкинс

Върховната вещица заговори пак:

— Сега ще ви докажа, че рецептата дейсства безотказно. Естесствено е ясно, че можете да навиете будилника за колкото часа поисскате. Не е задължително да е за девет часа. Вчера лично приготвих малко от магическата формула, за да ви я демонстрирам. Само че направих малка промяна в рецептата. Преди да опека будилника, го навих да иззвъни не в девет часса на следващата сутрин, а в трри и половина следобед на следващия ден. Това означава в трри и половина днес, или — тя погледна часовника на ръката си — точно след седем минути!

Вещиците в залата я слушаха напрегнато, тъй като усещаха, че ще се случи нещо драматично.

— И какво правех вчерра с тази магическа течност? — попита Върховната вещица. — Ще ви кажа какво направих. Сложих една капка от нея в шоколад и го дадох на едно отврратително миризливо момче, което се навъррташе във фоайето на хотела.

Върховната вещица замълча. Публиката остана притаила дъх и я чакаше да продължи.

— Наблюдавах как малкият отврратителен сополанко нагъва шоколада и когато го изяде, го попитах: „Вкусен ли беше?“. Той каза, че шоколадът е бил страхотен. Затова го попитах дали иска още, а той отвъррна, че исска. Тогава му казах: „Ще ти дам още шест шоколада като този, ако дойдеш в Балната зала на хотела в три и двайсет и пет утре следобед“. „Шест шоколада! — извика малкото алчно пррасе. — Ще дойда! Ще дойда и още как!“

— Е, вссичко е готово! — извика Върховната вещица. — Сега ще се уверите с очите си! Не забравяйте, че вчерра навих будилника за трри и половина днес следобед. Чассът настъпи. — Тя отново погледна часовника си. — Сега е точно трри часът и двайсет и пет минути и отврратителният малък миризливко, който ще се превърне в мишка след пет минути, вече би трябвало да стои пред вратата!

И тя наистина се оказа права. Момчето, което и да беше то, вече натискаше бравата и биеше с юмрук по вратата.

— Бъррзо! — кресна Върховната вещица. — Сложете си перруките! Сложете си ръкавиците! Обуйте си обувките!

Настъпи голяма суматоха и шумолене, докато вещиците си слагаха перуките, ръкавиците и обувките, а Върховната вещица взе маската си и я сложи върху отвратителното си лице. Удивих се как маската я преобразяваше. Изведнъж тя отново се превърна в красива млада дама.

— Пуснете ме да вляза! — долетя момчешки глас иззад вратата. — Къде са шоколадите, които ми обещахте? Дойдох да си ги взема! Дайте ми ги!

— Той не само е мирризлив, но е и алчен — каза Върховната вещица. — Свалете верригите от врратата и го пусснете да влезе.

Удивителното в маската й беше, че устните се мърдаха напълно естествено, докато говореше.

Една от вещиците скочи, развърза веригите и отвори огромната двукрила врата. След това я чух да казва:

— Здравей, момченце. Много се радваме да те видим. Дошъл си за шоколадите, нали? Приготвили сме ги. Заповядай, влез.

В залата влезе малко момче с бяла тениска, сиви къси панталонки и гуменки. Веднага го познах. Казваше се Бруно Дженкинс и беше отседнал в хотела с родителите си. Не го харесвах. Той беше от онези деца, които непрекъснато ядат нещо, където и да ги срещнеш. Виждаш го във фоайето на хотела, а той тъпче в устата си кекс. Разминаваш се с него по коридора, а той е заровил шепа в пакет чипс. Зърнеш го в градината, а той нагъва шоколадова вафла, а от джоба на панталона му се подават още две. Освен това Бруно не спираше да се хвали, че баща му изкарва повече пари от моя баща и че имат три коли. Но най-лошото беше, че вчера сутринта го заварих коленичил на плочките на хотелската тераса с лупа в ръка. По плочите маршируваше колония от мравки, а Бруно Дженкинс бе насочил слънчевите лъчи през лупата и изпичаше мравките една по една.

— Обичам да гледам как изгарят — рече той.

— Това е ужасно! — извиках аз. — Престани веднага!

— Хайде да видим как ще ме спреш.

В този миг го бутнах с всички сили и Бруно се прекатури настрани върху плочите. Лупата му се пръсна на парчета, той скочи и писна:

— Баща ми ще те накаже!

След това Бруно избяга, предполагам, за да намери богатия си баща. Това беше последният път, в който видях Бруно Дженкинс, до сега. Съмнявах се, че ще го превърнат в мишка, но си признавам, че тайничко се надявах това да се случи. Никак не му завиждах обаче, че стои изправен пред всички тези вещици.

— Скъпо момченце — изчурулика Върховната вещица от подиума, — приготвих ти шоколадите. Но пъррво се качи тук, за да поздравиш тези мили дами. — Сега гласът й звучеше съвсем различно. Беше мек и нежен и се лееше като сироп.

Бруно изглеждаше малко смутен, но се остави да го качат на подиума, където застана до Върховната вещица и каза:

— Е, къде са шестте шоколада?

Видях как вещицата, която го пусна да влезе, омотава отново веригата около дръжките на вратата. Бруно не забеляза това. Беше твърде нетърпелив да си получи шоколадите.

— Часът е трри и двайссет и девет! — обяви Върховната вещица.

— Какво става тук? — попита Бруно.

Не изглеждаше уплашен, но като че ли не се чувстваше и много спокоен.

— Какво става? Дайте ми шоколадите!

— Още тррийсет секунди! — извика Върховната вещица и сграбчи Бруно за ръката.

Бруно се дръпна и се взря в нея. Тя също го погледна, а по устните на маската й се разля усмивка. Всички вещици от публиката се взираха в момчето.

— Двайссет секунди! — извика Върховната вещица.

— Дайте ми шоколадите! — кресна Бруно, внезапно обзет от подозрения. — Дайте ми шоколадите и ме пуснете да си вървя!

— Петнайссет секунди! — извика Върховната вещица.

— Ще ми каже ли някоя от вас, откачалки, какво става? — кресна Бруно.

— Дессет секунди! — извика Върховната вещица. — Девет… оссем… седем… шест… пет… четирри… трри… две… едно… нула! Старрт!

Кълна се, че чух иззвъняването на будилник. Бруно подскочи. Подскочи така, сякаш някой го бе убол с игла по дупето, и изписка „Ох!“. Подскочи толкова високо, че се стовари върху малката масичка на подиума и започна да подскача върху нея, да размахва ръце и да крещи като луд. Тогава изведнъж замълча. Тялото му се вцепени.

— Будилникът иззвъня! — викна Върховната вещица. — Отваррата за създаване на мишки започва да дейсства!

Тя заподскача по подиума, запляска с ръце и закрещя:

Бруно се смаляваше с всяка изминала секунда. Виждах го как се свива…

Дрехите му като че ли изчезваха, а по тялото му започна да никне кафява козина…

Изведнъж му порасна опашка…

След това му поникнаха мустаци…

Вече имаше четири крака…

Всичко ставаше толкова бързо…

Случваше се за секунди…

И изведнъж него вече го нямаше…

По масата пълзеше малка кафява мишка…

— Браво! — извика публиката. — Тя успя! Отварата действа! Фантастично! Колосално! Невероятно! Вие сте истинско чудо, о, Премъдра! — Вещиците станаха на крака, заръкопляскаха и приветстваха Върховната вещица, която извади капан за мишки от полите на роклята си и започна да го подготвя.

О, не, помислих си аз. Не искам да виждам какво следва! Бруно Дженкинс може и да беше малко неприятен, но проклет да съм, ако само стоя отстрани и гледам как му отрязват главата!

— Къде е той? — изсъска Върховната вещица и огледа подиума. — Къде изчезна мишката?

Тя не успя да го намери. Умният Бруно сигурно бе скочил от масата и се бе шмугнал в някой ъгъл или в някоя дупчица. Слава богу!

— Няма значение! — извика Върховната вещица. — Сядайте и запазете тишина!