Вещиците

По какво да разпознаете вещицата

На следващата вечер, след като баба ме изкъпа във ваната, тя отново ме заведе в дневната, за да ми разкаже друга история.

— Тази вечер — каза старата жена — ще те науча да разпознаваш вещицата, ако видиш такава.

— Със сигурност ли ще я разпозная?

— Не. И в това е проблемът. Но можеш да си почти сигурен.

Тя ръсеше пепел от пурата в скута си и се надявах, че няма да се подпали, преди да ми е казала как да разпознавам вещиците.

— Първо, истинската вещица със сигурност ще носи ръкавици, когато я срещнеш.

— Едва ли винаги ще е така — рекох аз. — Ами през лятото, когато е горещо?

— Дори и през лятото — отвърна баба. — Налага се. И знаеш ли защо?

— Защо?

— Защото вещиците нямат нокти. Вместо човешки те имат тънки извити нокти като на котка и носят ръкавици, за да ги скрият. Разбира се, много напълно почтени жени носят ръкавици, особено през зимата, затова този знак няма да ти е от голяма помощ.

— Мама носеше ръкавици.

— Не и в моя дом — рече баба. — Вещиците носят ръкавици дори вътре. Свалят ги само когато си лягат.

— Откъде знаеш всичко това, бабо?

— Не ме прекъсвай. Просто ми се довери. Второто, което трябва да запомниш, е, че истинската вещица е винаги плешива.

— Плешива ли? — възкликнах аз.

— Плешива е като сварено яйце — отвърна баба.

Бях изумен. Имаше нещо нередно в това, жена да е плешива.

— Защо са плешиви, бабо?

— Не ме питай защо — сопна се тя. — Но те уверявам, че по главите на вещиците не расте нито косъмче.

— Ужасно!

— Отвратително — рече баба.

— Щом като е плешива, значи лесно ще я забележа.

— Изобщо не е така. Истинската вещица винаги прикрива плешивостта си с перука. Носи най-изящните перуки, а е почти невъзможно да различиш първокласната перука от обикновената коса, освен ако не я дръпнеш от главата й.

— Тогава ще я дръпна — заявих аз.

— Не ставай глупав. Не можеш да дърпаш косата на всяка жена, която срещнеш, дори да носи ръкавици. Само опитай и виж какво ще стане.

— Значи и това не е много полезно — казах аз.

— Никой от знаците не е от помощ сам по себе си — поясни баба. — Чак когато ги видиш всичките накуп, ще се досетиш какво става. Въпреки това — продължи тя — перуките създават голям проблем на вещиците.

— Защо?

— Скалповете ги сърбят ужасно. Разбираш ли, когато някоя актриса, аз или ти си сложим перука, ще я поставим върху косата си, но вещицата трябва да си я сложи направо върху голия скалп. А вътрешността на перуката е груба и бодлива. Когато се постави върху гола кожа, сърби ужасно и по главата се получават отвратителни рани. Вещиците им викат обриви от перуки. Не можеш да си представиш колко сърби.

— По какво друго мога да разпозная една вещица? — попитах аз.

— Обръщай внимание на ноздрите им. Вещиците имат малко по-големи ноздри от обикновените хора. Ръбовете на ноздрите им са розови и заоблени като черупката на раковина.

— Защо имат толкова големи ноздри?

— За да надушват по-добре — рече баба. — Истинската вещица има удивително обоняние. Може да подуши дете на другия край на улицата в непрогледна нощ.

— Мен не може да ме подуши, тъкмо се изкъпах.

— О, може. Колкото си по-чист, толкова по-ясно вещицата надушва миризмата ти.

— Това не може да е вярно.

— Напълно чистото дете мирише отвратително за вещицата — каза баба. — Колкото по-мръсен си, толкова по-малко ще й миришеш.

— Но в това няма никакъв смисъл, бабо.

— О, има, и още как. Мирише не мръсотията, а ти. Миризмата, която се разнася от твоята кожа, влудява вещиците. Тя се носи на талази, а тези зловонни вълни, както ги наричат вещиците, се носят из въздуха и ги удрят право в носа. Направо им се завива свят от тях.

— Чакай малко, бабо…

— Не ме прекъсвай. Искам да кажа, че когато не си се мил една седмица и кожата ти е мръсна, тогава от нея не се излъчва толкова силна воня.

— Повече никога няма да се къпя — заявих аз.

— Просто не се къпи прекалено често — рече баба. — Веднъж месечно е напълно достатъчно за едно здравомислещо дете.

В такива мигове най-много обичах баба си.

— Бабо, а в тъмна нощ вещицата как различава миризмата на дете от миризмата на възрастен?

— От възрастните не се разнасят зловонни вълни. Само от децата.

— Но аз не мириша наистина, нали? В момента не воня?

— На мен не ми миришеш — отвърна баба. — За мен ухаеш на малини и сметана. Но за вещиците вониш отвратително.

— На какво им мириша?

— На кучешко ако — рече баба.

Олюлях се. Бях изумен.

— На кучешко ако ли? — извиках аз. — Не мириша на кучешко ако! Не е вярно! Не ти вярвам!

— Освен това — продължи баба с лека наслада, — за вещицата ти миришеш на прясно кучешко ако.

— Не е вярно! Знам, че не мириша на кучешко ако, било то прясно или изсъхнало!

— Няма смисъл да спориш. Това е факт.

Бях възмутен. Не можех да повярвам на думите на баба.

— Затова, ако на улицата се разминеш с жена, запушила нос, тя спокойно може да е вещица.

Реших да сменя темата.

— Кажи ми по какво друго мога да позная вещицата.

— По очите — каза баба. — Вглеждай се внимателно в очите, защото очите на истинските вещици са различни от нашите. Погледни в центъра на окото, където обикновено има черна точица. Ако жената е вещица, цветът на точицата ще се сменя непрекъснато и в центъра й ще видиш да проблясват пламъци и да искри лед. Целият ще потръпнеш.

Баба се облегна на стола си и дръпна доволно от пурата. Аз седнах на пода, взрян като хипнотизиран в нея. Тя не се усмихваше. Изглеждаше напълно сериозна.

— Има ли и други знаци?

— Разбира се. Май не схващаш, че вещиците изобщо не са жени. Те изглеждат като жени. Говорят като жени. И могат да се държат като жени. Но всъщност са напълно различни същества. Те са демони в човешки облик. Затова са с нокти на котка, плешиви са, имат странни носове и особени очи, и трябва да прикриват всичко това от хората.

— По какво друго се различават, бабо?

— По краката — отвърна тя. — Вещиците нямат пръсти на краката.

— Нима! — извиках аз. — А какво имат вместо пръсти?

— Имат само стъпала. Стъпалата им са правоъгълни и в краищата им просто няма пръсти.

— Трудно ли им е да ходят? — попитах аз.

— Не. Но срещат трудности с обувките. Всички дами обичат да носят малки обувки с остри върхове, а на вещиците, които са с широки стъпала с правоъгълни краища, им е страшно трудно да напъхат ходилата си в спретнатите островърхи обувки.

— Защо тогава не носят удобни широки обувки с правоъгълни върхове?

— Не смеят. Също както крият плешивите си глави с перуки, така трябва да крият и грозните си крака, като ги напъхват в хубави обувчици.

— Но това не е ли ужасно неудобно? — попитах аз.

— Изключително неудобно е. Обаче са се примирили.

— Щом вещицата носи обикновени обувки, ще ми е трудно да я разпозная, нали, бабо?

— Страхувам се, че е така. Възможно е да забележиш как накуцва съвсем леко, но само ако се вгледаш внимателно.

— Това ли са единствените разлики между вещиците и обикновените жени?

— Има още една — рече баба. — Още една-единствена.

— Каква е тя, бабо?

— Слюнката им е синя.

— Синя ли? — извиках аз. — Не е възможно! Слюнката им не може да е синя!

— Синя е като боровинка.

— Лъжеш, бабо! Никой няма синя слюнка!

— Вещиците имат.

— На мастило ли прилича?

— Точно така. Дори пишат със слюнката си. Използват онези старомодни писалки и просто плюнчат писеца.

— Мога ли да забележа синята слюнка, бабо? Ако вещицата ме заговори, ще успея ли да я видя?

— Само ако се вгледаш внимателно — отвърна баба. — Ако се взреш много внимателно, вероятно ще зърнеш синкавия цвят на зъбите й, но той не си личи много.

— Ще го забележа, ако тя се изплюе — казах аз.

— Вещиците никога не плюят. Не се осмеляват.

Не можех да повярвам, че баба би ме излъгала. Всяка сутрин тя ходеше на църква, а преди всяко хранене казваше молитва. Човек, който прави тези неща, не би излъгал. Започвах да вярвам на всяка нейна дума.

— Това е всичко, което мога да ти кажа — рече баба. — Но тези знаци едва ли ще са ти от голяма помощ. Никога не можеш да си напълно сигурен дали една жена е вещица само като я погледнеш. Ако обаче носи ръкавици, има големи ноздри, странни очи, коса, която прилича на перука, и ако зъбите й са синкави, в случай че забележиш всички тези неща накуп, веднага си плюй на петите.

— Бабо, ти като малка срещала ли си вещица?

— Веднъж. Само веднъж.

— Какво се случи?

— Няма да ти кажа. Ще се уплашиш до смърт и ще сънуваш кошмари.

— Моля те, разкажи ми — умолявах я аз.

— Не. Някои неща са твърде ужасни, за да ги изричам на глас.

— Има ли нещо общо с това, че нямаш един палец?

Изведнъж баба стисна старите си сбръчкани устни като щипци, а ръката, с която държеше пурата (онази без палеца), потрепери леко.

Зачаках. Тя не ме погледна. Не продума. Внезапно се бе затворила напълно в себе си. Разговорът бе приключил.

— Лека нощ, бабо — казах аз, станах от пода и я целунах по бузата.

Баба не помръдна. Излязох тихо от стаята и отидох в спалнята си.