Когато се изучават владенията, трябва да се прецени дали владетелят е толкова силен, че може при нужда да се защитава сам, или винаги се нуждае от чужда защита. За да изясня този въпрос, ще кажа, че според мен, могат да се защитават сами ония, които разполагат с много хора или с много пари, и са в състояние да създадат нужната войска, за да могат да излязат срещу всеки нападател. От чужда помощ се нуждаят тези, които не могат да излязат срещу неприятеля, и са принудени да се скриват зад защитните си стени. За първите вече говорихме и ще говорим по-късно. За вторите ще кажа, че трябва да снабдят с припаси града, в който живеят, без да се грижат за останалата територия. Който е укрепил добре града си и е съумял да спечели предаността на народа, винаги ще бъде нападан с голяма предпазливост. Хората не са привърженици на действия, които предполагат големи трудности, каквито неизбежно биха срещнали при нападението на един княз, който здраво е укрепил столицата, си и при това не е намразен от народа си.
Немските градове се радват на широка свобода, не разполагат с голяма територия, подчиняват се на княза, когато искат, не се боят нито от него, нито от някой от съседните си владетели, защото са обградени със здрави стени и ровове, разполагат с достатъчно артилерия и припаси за цяла година и мъчно могат да бъдат сразени. Освен това, за да могат да поддържат бедните, без да докосват държавното съкровище, винаги разполагат за една година с материали, които подсигуряват поминъка и от които живеят бедните. Почитат военното дело и то се поддържа от много учреждения.
Следователно, владетел, който е укрепил столицата си и има поддръжката на народа си, трудно може да бъде нападнат. Ако се намери някой да го нападне, ще трябва да се оттегли посрамен. Нещата в света се менят така бързо, че е невъзможно някой да стои цяла година пред един силно укрепен град. Може да ми се отправи въпроса: щом народът, чиито имоти са извън укрепения град, види, че ги опожаряват, няма ли да изгуби търпение и продължителната обсада, грижата за себе си и за имотите му, да го накарат да изостави княза? Ще отговаря, че един смел и могъщ владетел винаги ще преодолее трудностите, или като увери поданиците си, че злото няма да трае дълго, или като ги заплаши с жестокостта на неприятеля, или най-после — като избие или затвори тези, които отиват до крайност.
Неприятелят опожарява и опустошава страната при пристигането си, когато духът на хората е още възпламенен и са готови да се защитават. Владетелят може да не се бои, защото като минат няколко дни от пристигането на врага, поданиците се успокояват и виждат, че всичко е свършено. Тогава се сплотяват около княза, като смятат, че той им е задължен задето, за да го защитят, са допуснали да им изгорят къщите и опустошат имотите.
Можем да заключим, че за един умен владетел не е мъчно да поддържа, преди и след опустошаването на града, духа у обсадените, стига да разполага с хранителни припаси и средства за защита.