Владетелят

ГЛАВА XIVЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ КЪМ ВОЕННОТО ИЗКУСТВО

Владетелят трябва да направи военното изкуство единствен предмет на заниманията и интересите си. То е единственото изкуство, на което трябва да се посветят онези, които управляват. Чрез него запазват властта си наследствените владетели, но често чрез него се домогват до властта и обикновени граждани. Мнозина князе са изгубили властта си като са мислели повече за наслади, отколкото за оръжие. Когато някой крал пренебрегва военното изкуство, рискува да загуби престола си, а когато го владее до съвършенство, винаги може да се надява, че ще го има в ръцете си. Франческо Сфорца от обикновен гражданин стана дук на Милано, защото разполагаше с войска, а синовете му от дукове станаха обикновени граждани, защото избягваха неудобствата на военния живот. Нищо не може да предизвика по-естествено незачитането на владетеля от факта, че той стои далече от войската си. От подобна лоша слава владетелят трябва да се пази повече от всичко друго.

Между въоръжените и невъоръжените не могат да се установят нормални отношения. Не е естествено въоръжени да се подчиняват доброволно на невъоръжени, както и те да се чувствуват спокойни и сигурни сред въоръжените си служители. Едните ще хранят презрение, а другите подозрение, и при подобни чувства е естествено да не могат да живеят и действат в съгласие. Владетел, който не познава военното изкуство, не може да бъде уважаван от войниците, нито да им се довери.

Затова всеки владетел трябва да се отдава всецяло на военното изкуство особено в мирно време, като го изучава теоретически и практически с военни упражнения. Нужно е да държи войските си в ред и да ги ръководи в упражненията. Освен това, трябва да ходи редовно на лов, за да закали тялото си, от една страна, и от друга — да опознае планините, долините и равнините, и да изучи характера на реките и блатата. От това ще извлече двойна полза — ще познава страната си и ще знае как по-добре да я защити и като познава добре местата в своята страна, той ще може да обхване и разбере лесно и ония, които вижда за първи път пред очите си. Склоновете, долините, планините, реките и блатата, които имаме в Тоскана, са подобни на тези в другите провинции; така, като познава добре собствената си страна, той ще може лесно да се ориентира и в другите страни. Не я ли познава, няма да може да напада неочаквано врага, да води войските, да влиза в сражение когато трябва и да избира благоприятно място за бивак.

Древните писатели хвалят Филопомен,59 князът на ахейците, и за това, че в мирно време се занимавал само с военно изкуство. Когато пътувал, често спирал приятелите си и им задавал подобни въпроси: „Ако неприятелите ни бяха върху онзи хълм, а ние с войските си се намирахме тук, кой щеше да е в изгодно положение? Как бихме могли да го нападнем? Ако поискаме да се оттеглим, как би трябвало да действуваме? Или пък, ако те поискаха да се оттеглят, как би трябвало да ги проследим?“ Така той им представял всички случаи, които можели да се появят по време на война, изслушвал мненията им и изказвал своето, като го подкрепял с доводи. Благодарение на тези разговори, когато е воювал, рядко имал случай, с който не е могъл да се справи.

Що се отнася до теоретическата подготовка, князът трябва да чете историята и да изучава делата на великите хора. Той трябва да изучи как са командвали във време на война и да разбере причините за победите и пораженията им. Това ще помогне да печели победи и да избягва поражения. Трябва да следва примера на някои велики хора, които са вземали за образец някой прославен и велик мъж, като са се стремели да вървят по стъпките му. Александър Велики е подражавал на Ахил, Цезар — на Александър, Сципион — на Кир. Който познава живота на Сципион и го сравни с живота на Кир, описан от Ксенофонт, ще види, че Сципион е бил като образеца си: целомъдрен, любезен, добър и щедър.

Мъдрият княз трябва да следва тези правила и да не пилее в мир времето си, а да го използва най-целесъобразно, за да може да бъде винаги готов да посрещне неприятните промени на съдбата.