Владетелят

1

Лоренцо де Медичи (1492–1519 г.) — син на Пиеро Медичи и внук на Лоренцо Великолепния, е представител на видния флорентински търговско-занаятчийски род, управлявал Флоренция от 1494 до 1512 г. и от 1527 до 1530 г. Самият Лоренцо Медичи става управител на Флоренция през 1513 г. и херцог на Урбино през 1516 г. Според обичая, Макиавели му посвещава труда си, ръководен от дълбоко чувство на патриотизъм.

2

Франческо Сфорца (1401–1466 г.) — син на Муцио Атендоло (наричан Сфорца), представител на знаменитото италианско семейство, играло през XV и XVI век важна роля в развитието на Милано и Италия. След смъртта на тъста си херцог Филипо Мария Висконти бил натоварен да ръководи военните действия срещу Венеция. Чрез таен договор с противниците си през 1450 г. станал господар на Милано.

3

Става дума за Фердинанд Католик, крал на Испания, който в съюз с френския крал Луи, XII през 1500 г. завзема от Федерико Арагонски Неаполското кралство. Скоро след това прогонил и своите съюзници французите.

4

Авторът има предвид съчинението си „Размишления върху първите десет книги на Тит Ливий“, написана през 1512 г. Всъщност трите трактата на Макиавели: „II principe“, „I discorsi sulla prima deca di Tito Livio“-, „Del’arte della guerra“, трябва да се разглеждат като три части на едно неделимо цяло.

5

Дукът на Ферара, представител на стария почитан род д’Есте, който е владял Ферара от 1208 г.

6

Джулиано де ла Ровере (1443–1513 г.) — избран за римски папа през 1503 г., като папа Юлий II.

7

Людовик XII, дошъл на власт през 1498 г., като успял, благодарение на съюза си с венецианците и с помощта на папа Александър VI, да завземе Милано през 1499 г.

8

През пролетта на 1500 г. изпъденият преди това от Людовик XII през 1499 г. Людовико Моро, използвайки недоволството на въстаналите срещу французите миланци, успял да си възвърне града.

9

В битката при Навара през 1500 г. Людовик XII (Луи XII) завзема за втори път Милано. Загубва го „втория път“ след битката при Равена н поражението при Невара през 1513 г.

10

Става дума за организираната през 1510 г. Света лига (съюз) между Венеция, Испания, Свещената Римска империя и Англия, която имала за цел да изгони французите от Апенинския полуостров. Централна фигура в Светата лига е папа Юлий II.

11

Филип II присъединява Нормандия към Франция през 1204 г. Карл VII присъединява Гаскония през 1453 г. Людовик XI присъединява Бургундия през 1477 г. Бретан се пада като зестра при брака на Карл VIII с Ана Бретанска през 1491 г.

12

Споменавайки Гърция, Макиавели всъщност има предвид земите на Балканския полуостров, а това става след падането на Византийската империя през 1453 г.

13

Държавите от Средна Гърция, обединени в тъй наречения Етолийски съюз, се обединява с римляните срещу натиска на Филип V Македонски и сирийците. Това съвпаднало с интересите на римляните, които воювали срещу Филип. Била постигната обща победа през 205 г. пр.н.е. По-късно Етолийският съюз преминал на страната на сирийския цар Антиох III. С помощта на Филип V и Ахейския съюз римляните постигнали победа през 189 г. пр.н.е. И в двата случая римляните се възползвали от съюзниците си без да ги възмездят за оказаната им помощ.

14

Става дума за Карл VIII и Людовик XII.

15

Катерина Риарио Сфорца (1493–1509 г.), — управлявала Имола и Форли след смъртта на съпруга си Джироламо Риарио.

16

Става дума за Асторе Монфреди — владетел на Фаенца (1488–1502 г.); Джовани Сфорца — владетел на Пезаро (1466–1510 г.), Пандолфо Малатеста — владетел на Римини (1475–1534 г.), Джулио Чезаре Верано — владетел на Камерино; Якопо IV д’Апино, — владетел на Пиомбино. Всички са прогонени или убити от Чезаре Борджия между 1500 и 1502 г.

17

В резултат на съглашението Венеция получава само Кремона, Бергамо и Бреша, а Людовик XII — по-голямата част от Миланското херцогство, с което засилва политическото си влияние.

18

Става дума за Жорж д’Амбоз — архиепископ на Руан (1460–1510 г.), избран за кардинал през 1498 г.

19

Това става по времето на първата дипломатическа мисия на Макиавели във Франция през 1300 г.

20

Александър Велики (350–323 г. пр.н.е.) — цар на Македония, завоювал огромни територии в Европа и Азия.

21

След смъртта на Александър Велики отначало е възложено империята да се управлява от 7-те стратези на генералния щаб. Съперничеството между тях за кратко време довежда до разделянето на империята на отделни царства, между които Египет, Сирия, Македония и др.

22

Дарий III Ахеменид (336–330 г. пр.н.е.) — последен цар на Персия, разбит от Александър Македонски при Ис (333 г. пр.н.е.) и при Гавгамела през 331 г.

23

Има се предвид въстанието на келтиберите и лузитанците (155–154 г. пр.н.е.) под водителството на Версенгеторикс (53–52 г. пр.н.е.); на Етолийския съюз и Ахейския съюз, които през 146 г. пр.н.е. превръщат гръцките земи в римска провинция.

24

От 404 до 403 г. пр.н.е., след Пелопонеските войни, Спарта налага на Атина управлението на 30-те тирани. През 403 г. Атина придобива свободата си. Проспартанското правителство в Тава е на власт от 382 до 379 г. пр.н.е. когато е смъкнато от Пелпоид и Епаминонд.

25

Вследствие въстанието на Капуа срещу римляните, след битката при Кана в 216 г. пр.н.е., му е била отнета автономността; Картаген е разрушен през 146 г. пр.н.е., а Нуманция (Северна Испания) е разрушена през 133 г. пр.н.е.

26

През 1405 г. флорентинците закупуват Пиза от висконтите. Въставайки през 1494 г. срещу господарите си, Пиза е освободена, но през 1309 г. изпада отново под господството на Флоренция.

27

Мойсей (13 в. пр.н.е.) — древноеврейска митологична личност, почитан като законодател, посредник между еврейския народ и Бога, извел на евреите от Египет; Кир (600–530 г. пр.н.е.) — основател на Персийската империя; Ромул (7 в. пр.н.е.) — легендарна личност, един от основателите на Рим; Тезсй (12 в. пр.н.е.) — цар на Атина и митологичен герой, на който се приписва убийството на Минотавъра.

28

Джироламо Саванарола (1432–1498 г.) — монах, доминиканец, църковен н политически реформатор. Един от основателите на Флорентинската република, основана след прогонването на Медичите през 1494 г., отлъчен от църквата и изгорен като еретик.

29

Хиерон Сиракузки — тиран, управител на Сиракуза от 265 до 215 г. пр.н.е.

30

Чезаре Борджия — роден 1475 г., е убит през 1507 г. Син е на папа Александър VI, който го издига за архиепископ през 1492 г. и за кардинал през 1493 г. Скоро захвърля църковния сан и се отдава на политика. През 1501 г. завладява Романя. Вероломен, безчовечен и развратен, но заедно с това пример за политически реализъм и липса на предразсъдъци.

31

31. Орсини и Колона — знатни римски родове, съперничещи помежду си.

32

32. Събранието се е състояло през октомври 1502 г. и се свързва с организиране на заговор срещу Чезаре Борджия.

33

Ремиро д’Орко — наместник на Чезаре Борджия в Романя, действал жестоко за омиротворяването на тамошното население. Впоследствие, през 1502 г. бил убит по заповед на самия Борджия.

34

Папа Александър VI умира на 18 август 1503 г.

35

Сан Пиетро ад Винкола — патрон на църквата Сан Пиетро във Винкола, бъдещият Юлий II; Колона е кардинал Джовани Колона; Сан Джорджо е кардинал Рафаело Риарио; Асканио с кардинал Асканио Сфорца. Всички тези духовници са били преследвани от Борджиите.

36

Акатокъл — сиракузки тиранин от 317 до 289 г. пр.н.е., оставил в историята името си на жесток потисник.

37

Амилкар Картагенеца — водил война в Сицилия от 319 до 313 г. пр.н.е., дядо на известния военачалник Амилкар Барка.

38

Оливерето Фермианеца, Оливерото де ли Ауфредучо от Фермо (1475–1503 г.) — станал пълновластен господар на Фермо през 1501 г. с цената на убийството на вуйчо си. Участвал е в събранието в Маджоне. (Виж 32). Убит от Чезаре Борджия.

39

Набид — тиран на Спарта от 205 до 192 г. пр.н.е., успял да се задържи на власт и след поражението, нанесено му от римляните в 195 г.

40

Тиберий и Гай, братя Гракхи — римски народни трибуни, провеждали демократични реформи. Убити по време на въстания, предизвикани от патрициите.

41

Джорджо Скали — един от водачите на въстанието на пополаните през 1378 г. Става жертва на заговор на нобилите 1382 г.

42

Александър VI, Родриго Борджия — избран под това име за папа от 1492–1503 г.

43

Папа Сикст IV, Франческо де ла Ровере (1414–1484 г.) — избран за папа през 1513 г.

44

Папа Лъв X, Джовани Медичи (1475–1521 г.) — син на Лоренцо Великолепния, избран за папа през 1513 г.

45

Завладяването на Италия от французите става без трудности. Необходимо било само да се отбележат с тебешир къщите, където следва да бъдат разквартировани френските войници. Тази мисъл се приписва на папа Александър VI.

46

Епаминонд — прочут тивански пълководец, роден между 420 и 410 г.; умрял през 362 г. пр.н.е.; един от владетелите на Тиванската република; красноречив оратор, сръчен военачалник и виден представител на елинизма. Победил спартанците при Левктра и Мантинса. Утвърждава хегемонията на Тика над цяла средна Гърция. След смъртта му величието на Тива запада.

47

Филип II — цар на Македония (356–346 г. пр.н.е.). Царува след смъртта на Епаминонд. В съюз с тесалийците и тиванците водил свещена война с фокийците (356–346 г. пр.н.е.). Сражавал се и срещу Тива и Атина като ги покорил и си осигурил надмощие над цяла Гърция.

48

Филип Мария Висконти (1392–1447 г.) — херцог на Милано. Последен представител на рода Висконти.

49

Муцио Атендоло (1369–1424 г.), наречен Сфорца — Един от най-известните пълководци на Италия. Служил при Неаполитанския крал, след това при сестра му Джована II. През 1420 г. напуска службата си при неаполитанския двор.

50

Джон Аукут (в оригинала Джовани Акуто) — англичанин, кондотиер, служил на Пиза, на Висконти, на папата, на Флоренция.

51

Брачо-Андреа Фортебрачо (1368–1424 г.) — кондотиерски капитан, съперник на Сфорца.

52

Граф Карминуола, Франческо Бусони (1380–1432 г.) — кондотиер; бил на служба при Филипо Мария Висконти (1415–1424 г.) и при венецианците, 1425 г. Нанесъл поражение на миланските войски и завладял Бреша и Бергамо. Някои военни неудачи били причина да бъде съден за измяна и обезглавен през 1432 г.

53

Бартоломео да Бергамо (1400–1475 г.) — именит кондотиер, служил първоначално при венецианците и разбит от Франческо Сфорца в битката при Караваджо през 1448 г. По-късно служил на Висконтите в Милано и накрая свързал отново честта и оръжието си с венецианците.

Роберто да Сан Северино (1418–1487 г.) — кондотиер при венецианците по време на войната срещу Ферара (1482–1484 I.).

Граф ди Питиляно-Николо Орсини — кондотиер на служба при венецианците във войната (1508–1509 г.).

54

Вайла — село в северна Италия, където венецианците претърпели тежко поражение през май 1509 г.

55

Феранд (в оригинала) — става дума за крал Фердинанд V Католик — крал на Арагон и на Кастилия (1452–1516 I.). Царувал от 1468 до 1516 г., премахнал владичеството на маврите в Испания и постигнал почти пълното й обединение.

56

Става дума за походите на Карл VIII 1497 г.; на Лудо-вик XII през 1499 г. и на Фердинанд Католик, подчинил Неапол през 1502 г.

57

След неуспеха при Ферара през 1510 г., като изоставя Болоня, пана Юлий II сключва военен съюз с Испания (1511 г.) — Светата лига.

58

В борбата за императорския престол срещу Йоан V Палеолог, Йоан VI Кантакузин се обръща за помощ към турския султан Орхан. През 1353 г. армия от 10 000 турци под командването на Сюлейман се отзовава. След свършването на войната в 1355 г. турците останали в пределите на империята и създали благоприятни условия за масово нахлуване на турци, които завладяват Византийската империя.

59

Филопомен (252–183 г. пр.н.е.) бил начело на Ахейския съюз по време на войните, водени от римляните в Гърция.

60

Междупартийните борби в Пистоя (1501–1502 г.) довеждат до безредици, грабежи, насилия. Флорентинското правителство предпочело да не се намесва. Ограничило се само с арестуването на партийните водачи.

61

Вергилий, „Енеида“ — превод Г. Батаклиев)

62

Сципион-Публий Корнелий — именит римлянин, разрушител на Картаген (185–129 г.пр.н.е). Военен трибун в Испания. Отличил се в Африка с превземането на Картаген (147 г.) и Нуманция (133 г.) — град, който в продължение на 10 години спирал походите на римските войски. Сдържан и просветен, покровител на поети. Убит при заговор.

63

Анибале I Бентивольо — владетел на Болоня, убит през 1445 г.

64

Анибале II Бентивольо (1469–1540 г.).

65

Джовани Бентивольо (1445–1508 г.) — управител на Болоня от 1463 до 1506 г., когато е изгонен от папа Юлий II.

66

Санте Бентивольо (1426–1463 г.) — братовчед на убития Анибале, управлявал Болоня от 1445 до 1462 г.

67

Става дума за римските императори през периода 161—238 г. от н.е.:

— Марк Аврелий Антонин, (121–181 г.) — царувал от 160—180 г. заедно с брат си Луций Вер. Водил успешни войни срещу варварите. Добър политик, известен е и като философ-стоик. Преследва християните. Написал на гръцки произведението „Мисли“, в което резюмира моралната доктрина на стоическата школа.

— Луций Хелвий Аврелий Комод (161–192 г.) — син на Марк Аврелий. Управлявал Рим от 180 г. Алчен, жесток и подъл, погубва стотици граждани, за да обсеби имотите им. Живял в охолство и разврат.

— Публий Хелвий Пертинакс — управлява Рим само 3 месеца от 193 г. и загива при заговор, убит от преторианците.

— Марк Юлиян Север Дидий (133–193 г.) — избран за император на Рим от преторианците и убит насилствено след двумесечно царуване.

— Луций Септимий Север Аврелий Антонин (146–211 г.) — император от 193 г., известен като реорганизатор на римската държава. Водил успешни войни срещу партите и заздравил границите на империята. Извършил законодателни реформи и закрилял писмеността. Умрял по време на поход в Британия.

— Каракала — Марк Аврелий Антонин Басиан (186–217 г.) — син на Септимий Север, роден в Лион, умрял в Едеса. Името си дължи на названието на галската наметка, която въвежда в Рим. Наследил престола заедно с брат си Гета в 211 г., когото убил още през 212 г. Воювал успешно срещу германските племена. Неуравновесен и жесток, организирал масови кланета в Александрия. Убит от недоволен войник през 217 г.

— Марк Опелий Макрин (164–218 г.) — провъзгласен за император през 217 г. от източните легиони след убийството на Каракала. Пленен и убит от войниците си след битката при Антиохия.

— Варий Авит Басиан Хелиогабалус — римски император от сирийски произход, роден в 204 г. Царувал от 218 до 222 г. Останал в историята с лудата си жестокост и разврат. Преторианците въстанали и го съсекли в Рим.

— Марк Аврелий Север Александър (208–235 г.) — царувал от 222 I.; наследил братовчед си Хелиогабал, който го осиновил. С политиката и победите си възвърнал достойнството на римската империя. Водил успешни битки срещу Сасанидите в Азия и отхвърлил германците отвъд Рейн. Убит по време на военен бунт.

— Гай Юлий Вер Максимин–Тракиеца — издигнат за император от войниците си през 235 г. Роден в Тракия през 173 г. През 238 г. пада убит от войниците си, защото бил груб, жесток и с твърд характер. Сенатът бил враждебен към него.

68

Славония се нарича древната Илирия, западните краища на Балканския полуостров.

69

Гай Юлий Песциний Нигер — легат на Сирия, обявен от войниците си за император в Антиохия през 193 г. Разбит от Септимий Север през 194 г., убит през 195 г.

70

Деций Клодий Албин — главнокомандващ римските легиони в Британия. Избран за император от войниците си след смъртта на Пертинакс. Победен и обезглавен от Септимий Север при Лион през 197 г.

71

Пандолфо Петручи (1450–1512 г.) господар на Сиена. През 1500 г. убива тъста си и взема цялата власт в свои ръце. Изгонен от Чезаре Борджия (1503 г.) след заговора в Маджоне. Върнал се на власт с помощта на французите.

72

Николо Вители — умрял през 1497 г. Военачалник, авантюрист, превзел с помощта на Медичите Чита ди Кастело. Папа Сикст IV го изгонил през 1474 г. След смъртта му той се върнал отново през 1482 г. и разрушил двете крепости, издигнати от краля.

73

Гвидо Убалдо от Монтефелтро — син на Фридрих, смел пълководец, мъдър и образован владетел. През 1502 г. Цезар Борджия му отнел властта. През октомври същата година той възстановил властта си, но след клането в Сенегалия се почувствал несигурен и се скрил във Венеция. Именно тогава, преди да тръгне, разрушил всички крепости до основи. Върнал се в Урбино след смъртта на Александър VI.

74

Бентиволи — наследник на Джовани, изгонен от папа Юлий II през 1506 г. Върнали се в Болоня през 1511 г. и разрушили крепостта, издигната от паната при Порта Галера.

75

Граф Джероломо Риариа — внук на папа Сикст IV, станал жертва на заговор през 1448 г.

76

Графиня Катерина Сфорца — смела и решителна жена. При нея Макиавели е имал първия си дипломатически пост през 1449 г.

77

Става дума за борбата на Феранд против Гренада (1482–1492 г.), чийто щастлив изход е бил поздравен като победа на християнството.

78

Маври — мохамедани, които са били заставени да се откажат от религията си, но я спазвали тайно. Против тях Феранд водил ожесточена, безжалостна борба през 1501–1502 г.

79

Бернабо — внук на архиепископ Джовани, чието място заел заедно с брат си през 1354 г. и след смъртта му властвал сам до 1385 г. Той раздавал присъдите си по твърде оригинален начин. Бил надарен и със здрав политически усет.

80

Флорентинците не взели страната. Те се откъснали от французите, но не се осмелили да влязат в Свещения съюз (1512 г.) Неутралитета си заплатили с разграбването и опустошаването на Прато от испанските войски и с възстановяването на Медичите.

81

Антонио де Венафро — прочут законодател и дипломат, роден през 1459 г., умрял в 1539 г.

82

Свещеник Лука Рейналди — доверено лице на австрийския император Максимилиан. Макиавели се запознал с него когато бил дипломатически представител на императора (декември 1507 — януари 1508 г.).

83

Намеква за големите промени, станали в Италия след падането на Карл VIII (1494 г.).

84

Припомня чудесата, които посочили Божието благоволение над Мойсей. Тук Макиавели се увлича в патриотичното си въодушевление и заговаря с пророчески тон на религиозен фанатик.

85

Става дума за сраженията при тези градове.