Както винаги, на четирима души, без които:
Брен Абъркромби, чиито очи се зачервиха от четенето ѝ.
Ник Абъркромби, чиито уши пламнаха от слушане за нея.
Роб Абъркромби, чиито пръсти хванаха мазоли от разгръщането на страниците.
Лу Абъркромби, чиито ръце я заболяха да ме поддържа.
След това сърдечни благодарности:
На редакторите на антологии, които, смайващо, ми платиха, за да напиша някои от тези разкази: Лу Андерс, Джонатан Стреън, Джордж Р. Р. Мартин, Гарднър Дозоа и Шон Спийман.
На всички прекрасни и талантливи хора в моето британско издателство „Голанц“ и компанията майка „Орион“, и най-вече Саймън Спантън, Софи Колдър, Джен Макменеми, Марк Стей и Джон Ууд. Както и разбира се, на всички, които помогнаха при написването, издаването, рекламирането, превода и най-вече продажбата на моите книги, където и по света да се намират.
На художниците, които незнайно как все така успяват да направят всичко толкова елегантно: Дейв Синиър и Лора Брет.
На Робърт Кърби за това, че се грижи вълкът да не умре от глад.
На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя в интернет, в бара или в някои случаи около масата на D&D и в залата за фехтовка и които ми осигуриха помощ, подкрепа, смях и доста идеи, които си струваше да открадна. Вие си знаете кои сте.
И накрая, но на първо място:
На моята партньорка в престъпленията срещу фентъзи литературата Джилиан Редфърн. Няма нищо по-остро от върха на подострения ѝ молив…