Време да убиваш

34

Ден втори. Слънцето за миг се появи от изток и веднага изсуши росата от гъстата зелена трева около съда на окръг Форд. Лепкава, невидима мъглица се изпаряваше от моравата и полепваше по тежките обувки и широките панталони на войниците, които безгрижно се разхождаха по тротоарите из центъра на Клантън и се мотаеха под клонестите дървета и под сенниците на магазините. Но слънцето приличаше здравата и докато стане време за закуска, войниците вече се бяха съблекли по бледозелени фланелки, целите в пот.

Чернокожите проповедници и енориашите им се запътиха направо към определеното за тях място и построиха лагер. Разтвориха шезлонги под дъбовете и сложиха термоси с ледена вода на малки масички. Синьо-бели плакати с надпис „Свобода за Карл Лий“ бяха закачени на колчета за домати и забити в земята. Ейджи бе отпечатал няколко нови плаката с увеличена черно-бяла снимка на Карл Лий в средата, оградена с ивици в червено, бяло и синьо.

Клановците покорно заеха мястото си на предната морава. И те бяха донесли свои плакати — крещящи червени надписи „Смърт на Карл Лий! Смърт на Карл Лий!“ на бял фон. Развяваха ги срещу чернокожите и двете групи започнаха да скандират. Войниците образуваха кордон покрай тротоара и застанаха на пост, без да обръщат внимание на ругатните и виковете над главите им. Беше Ден втори, осем часът сутринта.

Репортерите пощръкляха от толкова много новини. Втурнаха се към предната морава още щом екнаха виковете. Ози и полковникът не спираха обиколките си, сочеха ту в една, ту в друга посока и крещяха в радиостанциите.

В девет Ихавод поздрави с „добро утро“ претъпканата с правостоящи зала. Бъкли бавно се изправи и важно съобщи на негова светлост, че няма други въпроси към съдебните заседатели.

Адвокатът Бриганс се изправи с омекнали колене. Гадеше му се. Приближи се до преградата и се втренчи в тревожните очи на деветдесет и четиримата евентуални съдебни заседатели.

Множеството внимателно слушаше този млад и нахакан многознайко, който се бе похвалил, че никога не е губил дело за убийство. Изглеждаше спокоен и самоуверен. Гласът му бе силен, но гальовен. Словата му бяха учени, но разбираеми. Още веднъж се представи, представи и клиента си, после семейството му и остави момиченцето за накрая. Направи комплимент на областния прокурор за изчерпателните въпроси от предния ден и призна, че повечето от собствените му въпроси, които бе приготвил, вече са зададени от Бъкли. Погледна бележките си. Първият въпрос избухна като бомба:

— Дами и господа, убеден ли е някой от вас, че защитата не бива да пледира за невменяемост на подсъдимия в това дело?

Те се пообъркаха и никой не вдигна ръка. Спипа ги изненадани и неподготвени. Невменяем! Невменяемост! Семето бе посято.

— Ако можем да докажем, че Карл Лий е бил невменяем от юридическа гледна точка, когато е застрелял Били Рей Коб и Пийт Уилард, има ли някой сред вас, който не би могъл да го оправдае?

Въпросът бе объркан и неясен — съвсем съзнателно. Нямаше вдигнати ръце. Неколцина понечиха да отговорят, но не бяха сигурни в подходящата формулировка.

Джейк внимателно ги измерваше с поглед — сигурен бе, че повечето са стъписани, но също така бе сигурен, че в този миг всеки от тях смята клиента му за невменяем. Неговата цел бе да набие тази мисъл в съзнанието им.

— Благодаря ви — рече той с цялото възможно очарование, на което бе способен. — Нямам повече въпроси, ваша светлост.

Бъкли изглеждаше объркан. Взираше се в съдията, който бе не по-малко озадачен.

— Това ли е всичко? — попита недоверчиво Нуз. — Всичко, мистър Бриганс?

— Да, сър. Ваша светлост, намирам, че съдебните заседатели са чудесни — заяви Джейк и доверчивостта му явно контрастираше с поведението на Бъкли, пекъл ги на бавен огън цели три часа. В този си състав съдебните заседатели бяха всичко друго, но не и приемливи, но нямаше смисъл да повтаря въпросите на Бъкли.

— Добре. Искам да се видя с адвокатите в кабинета си.

Бъкли, Мъсгроув, Джейк, Елън и мистър Пейт последваха Ихавод през вратата и насядаха около бюрото му. Нуз започна:

— Господи, предполагам, че държите да задавате лично въпроси на всеки от съдебните заседатели относно смъртното наказание.

— Да, сър — каза Джейк.

— Точно така, ваша светлост — потвърди Бъкли.

— Много добре. Нека съдебният пристав извика съдебен заседател номер едно, Карлийн Малоун.

Мистър Пейт излезе, отиде в залата и извика името на Карлийн Малоун. След секунди тя го последва в кабинета. Беше много уплашена. Адвокатите се усмихнаха, но не казаха нито дума, следвайки указанията на Нуз.

— Моля, седнете — покани я Нуз и съблече тогата си. — Само минутка ще ви задържим, мисис Малоун. Имате ли някакви аргументирани възражения, независимо в каква посока, против смъртното наказание?

— Ами нямам, сър — поклати глава тя.

— Разбирате, че ако ви изберат в състава на съдебните заседатели и се окаже, че мистър Хейли е виновен, вие ще бъдете призована да го осъдите на смърт.

— Да, сър.

— Ако обвинението категорично докаже, че тези убийства са предумишлени, и ако вие смятате, че мистър Хейли не е бил невменяем от юридическа гледна точка по време на убийствата, бихте ли се решили да гласувате за смъртно наказание?

— Разбира се. Намирам, че то трябва да се прилага непрекъснато. Би могло да попречи поне малко на тази гадост. Изцяло съм за него.

Джейк продължи да се усмихва и кима учтиво на съдебен заседател номер едно. Бъкли също се усмихваше и намигна на Мъсгроув.

— Благодаря ви, мисис Малоун. Можете да се върнете на мястото си в съдебната зала — каза Нуз.

— Извикайте втори номер — нареди Нуз на мистър Пейт.

Марша Дикенс, възрастна бяла жена със сурово лице.

— Да, сър — каза тя, — изцяло съм за смъртното наказание. Никакви проблеми няма да имам да гласувам за него.

Джейк си седеше и се усмихваше. Бъкли отново намигаше. Нуз й благодари и извика номер три.

Номер три и четири бяха еднакво безпощадни, готови да убиват при наличието на доказателства. Следваше Джералд Олт, тайното оръжие на Джейк.

— Благодаря ви, мистър Олт, ще ви Отнема само минутка — повтори Нуз. — Преди всичко имате ли някакви аргументирани възражения „за“ или „против“ смъртното наказание?

— О, да, сър, разбира се — отвърна убедено Олт, а гласът и лицето му излъчваха състрадание. — Изцяло съм против. То е жестоко и неестествено. Срамувам се, че живея в общество, което разрешава законното убийство на човешки същества.

— Така. Бихте ли гласували, ако сте съдебен заседател, да се приложи смъртно наказание при определени обстоятелства.

— О, не, сър. При никакви обстоятелства. Независимо от престъплението. Не, сър.

Бъкли прочисти гърлото си и печално заяви:

— Ваша светлост, обвинението ще поиска отвод на мистър Олт за това дело и моли да го освободите на основание на решението на делото „Щатът Мисисипи срещу Уитърспун“.

— Молбата се приема. Мистър Олт, вие сте освободен от задълженията си на съдебен заседател — каза Нуз. — Ако желаете, можете да си тръгнете. Ако предпочитате да останете в съдебната зала, ще ви помоля да не сядате при другите съдебни заседатели.

Олт бе объркан и безпомощно погледна приятеля си Джейк, който точно в този миг бе забил поглед в пода, стискайки устни.

— Мога ли да попитам защо? — обади се Олт.

Нуз свали очилата си и се преобрази в професор.

— Според закона, мистър Олт, съдът е длъжен да освободи всеки кандидат за съдебен заседател, който заяви, че не може да приеме — тук ключовата дума е „приеме“ — смъртното наказание. Независимо дали ви харесва, или не, смъртното наказание е законен начин за прилагане на правосъдието в щата Мисисипи, както и в повечето щати. По тази причина не е честно да се подбират съдебни заседатели, които не се съобразяват със закона.

Любопитството на зрителите бе възбудено, когато Джералд Олт влезе в залата откъм кабинета на съдията, мина през вратичката на преградата и напусна залата. Съдебният пристав повика номер шест — Алекс Съмърс — и го поведе към кабинета. След малко той се върна и зае място на първия ред. Беше излъгал за смъртното наказание. Бе против него, както и повечето чернокожи, но каза на Нуз, че няма възражения. Никакви проблеми. По-късно, по време на почивката, той се срещна насаме с останалите чернокожи в списъка и им обясни как да отговарят на въпросите в кабинета.

Процедурата се проточи до късно следобед, когато и последният съдебен заседател излезе от кабинета. Единайсет души бяха освободени поради възражения срещу смъртното наказание. В три и половина Нуз даде половин час почивка за адвокатите да подредят и прегледат бележките си.

В библиотеката на третия етаж Джейк и екипът му се взираха в списъка на заседателите и картоните. Време беше да се вземе решение. Бе сънувал имена, изписани със синьо, червено и черно, с цифри до тях. Беше ги наблюдавал в залата цели два дни. Познаваше всички. Елън предпочиташе жени. Хари Рекс — мъже.

Нуз заби нос в списъка на съдебните заседатели — номерацията на имената им бе нова, за да отрази освободените — и вдигна поглед към адвокатите.

— Господа, готови ли сте? Добре. Както ви е известно, това е дело за убийство, така че всеки от вас има право на дванайсет отвода, без да е необходимо да излага своите основания. Мистър Бъкли, моля да предложите на защитата списък с дванайсет имена. Моля, започнете със съдебен заседател номер едно и назовавайте заседателите само с номерата им.

— Да, сър. Ваша светлост, обвинението приема заседатели номер едно, две, три, четири, използваме първото си право на отвод за номер пет, приемаме шест, седем, осем и девет, втори отвод за номер десет, приемаме единайсет, дванайсет, тринайсет, трети отвод за четиринайсет, приемаме петнайсет. Мисля, че станаха дванайсет.

Джейк и Елън въртяха кръгчета и водеха бележки по своите списъци. Нуз педантично броеше.

— Да, мистър Бъкли, дванайсет са.

Бъкли бе предложил дванайсет бели жени. Беше отхвърлил двама чернокожи и един бял мъж.

Джейк следеше списъка и задраскваше имена.

— Защитата отхвърля номера едно, две, три, приема четири, шест и седем, отхвърля осем, девет, единайсет и дванайсет, приема тринайсет, отхвърля петнайсет. Общо осем отвода.

Съдията задраскваше и сверяваше бележките по списъка си, броейки бавно.

— И двамата приемате номера четири, шест, седем и тринайсет. Мистър Бъкли, ваш ред е. Още осем имена.

— Обвинението приема шестнайсет, използваме четвърти отвод за седемнайсет, приемаме осемнайсет, деветнайсет и двайсет, отхвърляме двайсет и първи, приемаме двайсет и втори, отхвърляме двайсет и трети, приемаме двайсет и четвърти, отхвърляме двайсет и пет и двайсет и шест, приемаме двайсет и седем и двайсет и осем. Дотук станаха дванайсет и имаме право на още четири отвода.

Джейк бе втрещен. Бъкли отново бе отхвърлил всички чернокожи и всички мъже. Той четеше мислите му.

— Ваш ред е мистър Бриганс.

— Може ли да се посъветваме за миг, ваша светлост?

— Пет минути — разреши Нуз.

Джейк и сътрудничката му минаха в трапезарията, където ги чакаше Хари Рекс.

— Я погледни това. — Джейк сложи списъка на масата и тримата се надвесиха над него. — Стигнахме до двайсет и първи номер. Имам право на още четири отвода, толкова има и Бъкли. Той отхвърля всеки чернокож и всеки мъж. Досега се очертава състав само от бели жени. Следващите два номера са пак бели жени, трийсет и първи е Клайд Сискоу, а трийсет и втори — Бари Акър.

— А после четирима от следващите пет са чернокожи — каза Елън.

— Да, но Бъкли няма да позволи да стигнем чак дотам. Всъщност съм изненадан, че ни допусна толкова близо до четвъртия ред.

— Знам, че искаш Акър. Ами Сискоу? — попита Хари Рекс.

— Страх ме е от него. Лусиен каза, че бил мошеник и може да бъде купен.

— Чудесно! Вземай го, после го купи.

— Много смешно! Откъде знаеш, че Бъкли вече не го е купил?

— Аз ще се оправя с него.

Джейк се задълбочи в списъка, броеше и преброяваше. Елън държеше да отхвърлят и Акър, и Сискоу.

Върнаха се в кабинета и седнаха. Съдебният секретар бе готов.

— Ваша светлост, отхвърляме номер двайсет и първи и двайсет и осми и ни остават четири отвода.

— Ваш ред е, мистър Бъкли. Двайсет и девет и трийсет.

— Обвинението ги приема. Стават дванайсет и ни остават четири отвода.

— Ваш ред е, мистър Бриганс.

— Отвод на двайсет и девет и трийсет.

— С това отводите ви свършват, нали? — попита Нуз.

— Точно така.

— Добре. Мистър Бъкли, трийсет и първи и трийсет и втори?

— Обвинението ги приема — отговори бързо Бъкли, гледайки имената на чернокожите след Клайд Сискоу.

— Така. Значи станаха дванайсет. Нека изберем и двама за резерви. Тук имате право по на два отвода. Мистър Бъкли, трийсет и трети и трийсет и четвърти?

Номер трийсет и три беше чернокож. Трийсет и четири бе бяла жена, на която Джейк държеше. Следващите двама бяха бели мъже.

— Отхвърляме трийсет и трети, приемаме трийсет и четвърти и трийсет и пети.

— Защитата приема и двамата.

Мистър Пейт прикани залата към тишина, когато Нуз и адвокатите заеха местата си. Съдията обяви имената на дванайсетте и те бавно и притеснено се отправиха към ложата, където насядаха по реда, определен от Джийн Гилеспи. Десет жени и двама мъже, всички бели. Чернокожите в залата зашумяха и се спогледаха изумено.

— Ти ли ги избра? — прошепна Карл Лий на Джейк.

— После ще ти обясня.

Извикаха двете резерви и те седнаха до ложата.

— Оня негър за какво е? — прошепна Карл Лий, кимвайки към единия от резервите.

— После ще ти обясня.

Нуз прочисти гърло и изгледа новоизбрания състав съдебни заседатели.

— Дами и господа, вие бяхте най-внимателно избрани, за да изпълните дълга си като съдебни заседатели в това дело. Вие сте се заклели да разглеждате безпристрастно всички въпроси и да спазвате закона, следвайки моите указания. Сега според закона на Мисисипи вие ще се оттеглите от други задължения, докато приключи този процес. Това означава, че ще бъдете настанени в мотел и няма да имате право да се връщате вкъщи, докато не приключи всичко. Разбирам, че това е голямо изпитание, но законът го изисква. След няколко минути ще бъдете освободени до утре сутринта, ще имате възможност да се обадите вкъщи да ви донесат дрехи, тоалетни принадлежности и всичко, от което се нуждаете. Ще нощувате в мотел, чието местонахождение остава в тайна, но е близо до Клантън. Някакви въпроси?

Дванайсетте изглеждаха направо зашеметени при вестта, че няколко дни няма да си бъдат вкъщи. Мислеха за семействата си, за децата, работата, прането. Защо точно те? Цяла зала, пълни с хора — защо точно те?

Така и не получиха отговор. Нуз стовари чукчето и залата започна да се опразва. Джийн Гилеспи придружи първата съдебна заседателка до кабинета на съдията, за да се обади вкъщи да й донесат дрехи и четка за зъби.

— Къде ще бъдем настанени? — попита тя Джийн.

— Тайна.

— Тайна — повтори тя по телефона на съпруга си.

До седем часа вечерта семействата на всички избрани пристигнаха с неописуеми купища чанти и кашони. Избраниците се натовариха на наетия грейхаунд, спрял до задния вход. Автобусът, предвождан от две патрулни коли и един военен джип и следван от трима щатски полицаи, обиколи площада и напусна Клантън.

Стъмп Сисън почина във вторник през нощта в болницата в Мемфис. От години бе занемарявал късото си и дебело тяло и то се бе оказало безпомощно да се пребори с усложненията, причинени от дълбоките обгаряния. Бе четвъртият загинал, свързан по някакъв начин с изнасилването на Тоня Хейли. Коб, Уилард, Бъд Туити, а сега и Сисън. Вестта за смъртта му веднага достигна до задънената хижа, където расистите се срещаха, ядяха и пиеха всяка нощ след процеса. Мъст, кълняха се те, око за око и тъй нататък. Имаше нови членове от окръг Форд — общо петима, — с което местните ставаха единайсет души. Те бяха нетърпеливи и гладни, а и жадуваха за действия.

Досега процесът вървеше съвсем тихо и спокойно. Беше време за малко емоции.

Джейк крачеше напред-назад и за стотен път рецитираше встъпителното си слово. Елън слушаше напрегнато. От два часа следеше репетицията, прекъсваше го, възразяваше, критикуваше и спореше. Сега бе уморена. Речта му бе изпипана до съвършенство. Маргаритите го бяха успокоили и бяха развързали езика му. Думите просто се лееха. Способен адвокат беше, няма що. Особено след едно-две питиета.

Когато свърши, двамата седнаха на балкона и се загледаха в свещите, които бавно се движеха в тъмнината. Изпод шатрите приглушено отекваха смеховете на играещите покер. Нощта бе безлунна.

Елън отиде за последните питиета. Върна се със същите бирени халби, пълни с лед и маргарита. Постави ги на масата и заобиколи зад шефа си. Сложи ръце на раменете му и започна да разтрива с палци долната част на врата му. Той се отпусна и задвижи глава насам-натам. Масажирайки раменете и горната част на гърба му, тя притисна тяло до него.

— Елън, десет и половина е и ми се спи. Ти къде ще спиш тази нощ?

— Къде смяташ, че трябва да спя?

— Мисля, че трябва да се прибереш в Оксфорд.

— Доста съм пила, за да карам.

— Незбит ще те закара.

— А мога ли да попитам ти къде ще спиш?

— В къщата, моята и на жена ми, на Адамс Стрийт.

Тя спря масажа и грабна чантата си. Джейк се изправи, наведе се над парапета и извика:

— Незбит! Събуди се! Тръгваш за Оксфорд.