Вълча кръв

Ондатрата от тихия залив

Ято диви патици каца във водата и дълго пляска с криле. Най-опитната от тях обикаля залива, оглежда внимателно бреговете и, доволна от спокойното място, подканя по-младите да свият глави под крилете си за кратка почивка. По брега на канала щурците повтарят упорито своята проста и безгрижна песен. Малко по-надолу сред върбалака тъжно се обажда огладняла сова, а ниско над тихата вода прелитат прилепи.

Широкият канал отвежда водите си към Малък Дунав. Совата полита над върбите, издига се и кръжи над тихия залив. Тя отдавна е забелязала ондатра, изправена в подножието на дигата, но знае, че това не е плячка за нейните нокти. Това не е младо любопитно животинче, което може леко да вдигне и отнесе в гнездото си за храна на малките. А с такова удоволствие би забила нокти в мекия кожух! Само че ондатрата е опитна и силна. Совата знае, че тя е опасен противник.

Веднъж, отчаяна от неуспешния си лов през нощта, совата се спусна върху нея, заби острите си нокти в гърба на животното, но не успя да разбие главата й с човка. Пъргавото животно изпусна речната мида, извърна се по гръб и притисна крилото на совата към земята. Хищната птица пусна животното, опита се да излети, а ондатрата захапа крака й. Оттогава й остана белег от зъбите на ондатрата. В тази нощ загуби и много пера от опашката си, затова дълго време не можеше да управлява точно своя полет.

Оттогава совата знае, че ондатрата не е плячка за нея и никога не повтори нападението си. За сметка на това пък няколко пъти успя да улови малки ондатри. Те не умееха да се бранят и костта на главата им беше по-мека. Само дето пищят толкова пронизително, когато викат на помощ своите родители. Совата е гладна, тя лети дълго над канала, но не може да открие нищо друго освен старата ондатра.

Малкото космато животно също забелязва совата и следи под око полета й, но не се тревожи, защото е загрижена от спадането на водата в канала.

На стръмния бряг вече се вижда част от отвора на нейното леговище. Дълбоко в дигата тя има тъмна, уютна бърлога. Водата никога не беше спадала толкова, че да открие входа, но сега… Ондатрата угрижена събираше снопчета трева и ги трупаше близо до отвора. А в тъмната бърлога спокойно почиваше четвъртото поколение млади животни. Няма да измине много време, отново ще настъпи пълнолуние, а те вече трудно ще се различават от родителите си.

Щом здрачът покри водата и бреговете на канала, от съседното малко леговище излезе мъжкарят. Той се огледа и се излегна върху спокойната вода. Мъжкарят не живееше със семейството. Предпочиташе да бъде сам в малката бърлога, докато израснат малките ондатри.

В тихия залив не го безпокоеше никой и животното прекарваше по-голямата част от времето си в сън. Излизаше вечер и заедно с ондатрата извеждаха малките по полето. Покрай брега на канала и във водата имаше достатъчно храна. Наоколо растеше вкусна тръстика с мека сърцевина, всякакви видове водни растения и меки треви, а на дъното на канала имаше в изобилие речни миди и раци.

Въпреки това майката и бащата извеждаха своето семейство в полето. Под овощните дървета те намираха сладки плодове. Похапваха зеленчуци, с удоволствие гризяха сочната люцерна и преди да се пукне зората, се връщаха сити в леговището.

Но тази вечер и мъжкарят не мислеше за храна, а тревожно наблюдаваше все по-ясно очертаващия се вход на семейното леговище. Двете ондатри се спогледаха. Не можеха да проумеят защо водата в канала спада така бързо. Не знаеха, че може би километър по-нагоре срещу течението хората черпеха вода за напояване на зеленчуковите градини.

Старата ондатра трепна, завъртя се и започна да трупа насъбраните снопчета трева в отвора, като ги замазваше с рядка кал. Когато тревата свърши, тя бързо се гмурна и не след дълго донесе ново голямо снопче водорасли. Обърна глава към мъжкаря и тихо изписка. Той очакваше този сигнал и с готовност се гмурна след нея. С общи усилия те запушиха дупката, после майката влезе през долния вход и изведе шестте млади ондатри.

Изплува на повърхността и огледа небосвода. Опасната птица беше отлетяла, а бреговете бяха пусти. Опъна се върху водата и се остави бавно да я носи течението. Малките ондатри последваха примера й и няколко минути лежаха спокойно.

Но едно от тях не издържа, гмурна се във водата и след малко погъделичка братчето си по стомаха. Водата наоколо се развълнува, малките започнаха весела, безгрижна игра. Ала скоро майката изписка тихо и младите престанаха да се гмуркат. Мъжкият беше проверил нивото на водата около горния вход и угрижено плуваше към тях. След малко двете възрастни ондатри поведоха малките си към другия бряг. Майката остави семейството в тръстиката и сама пропълзя на разузнаване.

Мъжкият застана пред младите и започна да им показва как да нагризват тръстиката и издърпват сочната сърцевина. Женската бързо се върна, преплува обратно канала, сякаш забравила нещо на другия бряг, излезе при горния вход на леговището, внимателно провери засъхналата кал в дупката, гмурна се към втория вход. Разшири го, пропълзя в леговището и отвътре затъпка по-здраво отвора. Огледа уютната бърлога и спокойно се потопи във водата. Изплува на другия бряг между своите млади ондатри. Сега вече можеше спокойно да изведе малките си зад дигата в люцерновото поле.

Сочната трева ухаеше, но животните не гризяха дебелите стебла. Вървяха сигурно към определената цел. В другия край на полето ги чакаха сладките ябълки и те дълго ядоха от едрите плодове.

По звездния небосвод пое своя път бледият сърп на луната. Нощта превали. Совата вече не се обаждаше — сигурно се беше прибрала в гнездото си след успешния лов. Семейството ондатри се беше събрало под една ниска наклонена ябълка и събираше нападалите плодове. Когато запасът се свърши, майката пропълзя по ствола и разклати клоните. Няколко ябълки тупнаха на земята. Но това не беше достатъчно и майката започна да прегризва дръжките на плодовете, а малките с удивление наблюдаваха движенията й.

Когато сметна, че е накъсала достатъчно плодове, тя слезе от дървото и се присъедини към другите. Сред високата люцерна ондатрите се чувствуваха в безопасност. Щом се нахраниха, те подновиха своите безгрижни игри под зоркото наблюдение на майката.

Преди разсъмване люцерновата нива се ороси. Небето на изток побледня, а не след дълго зорницата потъмня и изчезна в безкрайния светлеещ простор. Старата ондатра поведе семейството си обратно към канала.

Неочаквано между тях изскочи малка тънка сянка. Майката издаде звук, подобен на звука от отварянето на шише, и се спусна към водата. Майката не се решаваше да се бори с жестокия пор. Огледа се във водата и откри, че едно от малките липсва. Но какво друго можеше да направи, освен да се погрижи за останалите живи, като бързо ги скрие в уютната бърлога? Мъжкият огледа още веднъж тихия залив, проследи сенките по стръмния бряг и последен се скри в своето малко леговище.

От другата страна на дигата порът завършваше ранната си закуска. В този момент женската доведе при него четири малки порчета. Огледа остатъците от жертвата и недоволно изръмжа срещу мъжкия. Той се дръпна, подуши малките и започна да се облизва. Само след минута от малката ондатра останаха парчета кожа и кости.

През това време женският пор пълзеше по дигата и душеше следите. Така стигна до билото, вдигна глава и подуши въздуха. После още по-уверено се спусна по следите, които я заведоха до мястото, където ондатрите скочиха във водата. Малките порчета се дотътриха след нея, но майката не им обърна внимание. Тя душеше наоколо и не можеше да разбере, къде са се скрили черните дребни животни.

Внезапно спря пред запушения изход, подуши прясната кал, дръпна няколко стръка водорасли и залепи нос в образувалата се дупка. В това време мъжкият се беше изправил на билото на дигата и оглеждаше пустите брегове.

Женската стръвно загриза тревата и с лапите си започна да изхвърля калта навън. Прясната кална тапа подаде леко. Входът за бърлогата беше отворен. Женската се втурна навътре като стрела. Ако ондатрата беше сама, може би щеше да се опита да се бори, но сега трябваше да бяга и да изведе малките си в безопасната вода. Затова тя нададе познатия звук и скочи към долния изход. Три от младите ондатри успяха да я последват, но другите две, свикнали да излизат през горния отвор, се объркаха и останаха в бърлогата. Порът явно не посещаваше бърлогата за първи път, защото бързо откри долния изход и застана пред него.

Младите порчета нахълтаха след майка си. Борбата беше кратка. Младите зверове нападнаха и мигом разкъсаха двете ондатри. Едва като заситиха стомасите си, те се дръпнаха назад и към жертвите пристъпи майката. Тя доизяде остатъците, подуши стените на бърлогата и се наведе над отвора, водещ към дъното на канала.

Старият пор беше седнал пред дупката и пощеше лениво козината по гърдите си. Щом първото порче подаде глава от дупката, той прекъсна заниманието си. Птиците от околните дървета се разпяха, сякаш нищо не беше се случило. Ниско над порчетата прелетя сойка и разнесе новината за тяхното присъствие по протежение на канала. Майката изсъска и въведе малките в леговището на ондатрата, а порът се огледа и изчезна от другата страна на дигата.

Старата ондатра с трите живи рожби отплува срещу течението. Скоро ги догони и мъжкият. Животните плуваха под вода, като рядко показваха глави, за да си поемат въздух. Този път грижливата майка остави на бащата да води семейството.

Плувайки под водата, ондатрите виждаха добре всяка извивка по пясъчното дъно. Те се движеха по средата на канала, малки рибки се стрелваха на всички страни и се загубваха в корените на тръстиката. След около половин километър мъжкарят изви опашката си като кормило и се насочи към брега. Ондатрите изплуваха от водата и се скриха между високите стебла на зелената тръстика. Там никой не можеше да ги забележи. Седяха неподвижно, като издялани от камък. С дребните си очички следяха всяко движение наоколо, а малките им остри уши улавяха всеки лек шум.

Утрото трепти, окъпано в лятна роса. Влажната земя дими, огрята от слънцето, и тревите наоколо ухаят. Бреговете на канала жълтеят от цветя, а ниско във водата е израсла млада тръстика. Ниско над канала летят пъргави водни кончета. Отдалече забелязват с изпъкналите си очи пеперудите и ги улавят. В плитчината се е спряла едра щука. Топли се под слънчевите лъчи и отдалече изглежда като парче дърво. Към нея се приближават две рибки и щуката светкавично напада едната. Втората с отчаян скок се гмурва във водата и подплашва всички дребни рибки в залива.

Щуката се спуска към дъното, ляга на пясъка и отново заприличва на парче дърво.

Във водата близо до петте ондатри се движи речна мида. През полуотворените й черупки тече вода, филтрира се и отлага потребната за мидата храна. С малките си подвижни очички ондатрите я забелязват, но все още са така изплашени, че не рискуват да излязат от гъстата тръстика. Пък и в момента вниманието им е привлечено от нещо друго…

По тясната пътечка се приближава човек на колело. Той ритмично движи крака, колелата се въртят и опасното същество бавно отминава. Така, клекнали до пояс в хладката вода, ондатрите изчакват залеза на слънцето. А когато сенките се сляха в едно и здрачът забули бреговете на канала, плахите животни сякаш се съживиха. Майката и бащата се гмурнаха под водата, уловиха по една мида и започнаха да се хранят. Малките се приближиха до тях, но не получиха нищо наготово и сами се спуснаха да търсят храна. Гладните стомаси в този случай им бяха най-добрите съветници.

Но колко е необходимо, за да се нахрани скромната ондатра? Няколко миди или снопче зелена трева и стомахът за няколко часа е задоволен. След малко семейството ондатри се озова в средата на канала. Те разпънаха крака и се оставиха водата да ги носи по течението.

Старата ондатра и бащата често се потапяха под водата и оглеждаха стръмните брегове. Бавното течение ги довлече до опръсканото с кръв леговище. Тогава майката леко изписка и всички се потопиха във водата. Така плуваха продължително по течението, мъжкият водеше семейството и бавно зави към брега. Малките изплуваха над водата, а той огледа надвисналия бряг. Изглежда, мястото му хареса. Подаде глава над водата, пое въздух и отново се гмурна. В брега намери пукнатина и започна да дълбае в нея.

Женската се гмурна, огледа избраното място и като го одобри, започна да помага на мъжкия. Двете животни се сменяваха и в пукнатината се образува широк отвор. Мъжкият влезе навътре и още по-упорито заработи с острите нокти на десетте си пръста. Женската поемаше изкопаната пръст и със задните си крака я изхвърляше навън.

Младите ондатри се потопиха под водата и любопитно огледаха работата на родителите си. След малко се опитаха да влязат в отвора, но за тях нямаше място и възрастната двойка ги прогони.

Отначало мъжкият дълбаеше отвора хоризонтално, но после започна да дълбае нагоре. Когато водата престана да се изкачва подир тях, те направиха отвор, подобен на котел, и изплуваха на повърхността да си починат. Младите ондатри си играеха в крайбрежната тръстика и огризваха младите стъбла. Родителите се приближиха до тях и закусиха от сочната сърцевина. После се спуснаха на дъното, намериха по една речна мида и я изядоха като десерт.

Младите се приближиха, като очакваха, че ще получат нещо от вкусната плячка, но възрастната двойка отново ги прогони. Скоро младите се върнаха, неразбирайки държанието на родителите си. Но мъжкарят показа зъбите си и пак ги прогони.

В този момент върху билото на дигата излезе фазан, изпляска с криле, разходи се насам-натам и изкукурига с металния си глас. Младите ондатри се потопиха под водата, а птицата прелетя над широкия канал. Не след дълго плахите животни изплуваха и отново дочуха металния глас на фазана откъм люцерновата нива.

Възрастните ондатри не се изплашиха от кукуригането. Напълнили стомасите си, те спокойно лежаха близо до новото леговище. От време на време се гмуркаха, за да проверят дали нещо не се е променило около входа на бърлогата.

Утрото ги свари да плуват в средата на канала. Младите ондатри си играеха край брега и поглеждаха към родителите си, които страняха от тях.

Денят прекараха в гъстата тръстика, но родителите им бяха настрана от тях. Когато слънцето се спусна на запад, над канала излезе вятър и разклати листата на тръстиките. Възрастните ондатри доловиха мириса на узряващо жито. Младите, съблазнени от дразнещата миризма, бързо пресякоха билото на дигата. Възрастната двойка не им обърна никакво внимание. Не ги спряха, нито пък ги предупредиха, че излизат много рано. Вече свикваха с мисълта, че са направили всичко необходимо за възпитанието на децата си и че е време те да се грижат сами за себе си.

Трите млади ондатри навлязоха в ечемичената нива и започнаха да хрупкат сочните зърна. Скоро стомасите им бяха пълни. Младите животни се огледаха, подскочиха едно след друго и се спуснаха обратно към канала. Скочиха в хладката вода и заплуваха към средата. Вече бяха отлични плувци. Опъваха далече напред предните си лапи, загребваха силно и допълваха тласъка със задните лапи, пръстите на които са сраснали с дебели ципи. Дългите им космати опашки стърчаха като весла за управление…

Поиграха на воля, гмуркаха се, търсеха речни миди и подаваха мустакатите си глави над водата също като своите родители. После излязоха между тръстиката и започнаха да почистват кожухчетата си. Със задните лапи прочесваха хълбоците си, а с предните — корема и гърдите. Накрая старателно изпъваха мустаци.

Привършили вечерния си тоалет, малките огледаха брега, търсейки родителите си. Забелязаха в средата на канала две ондатри и заплуваха към тях. Но като ги приближиха, едрите ондатри се озъбиха и се спуснаха да ги прогонят. Не трябваше да ги подканят втори път — малките се гмурнаха под водата и заплуваха обратно към новото леговище. Двете чужди ондатри ги оставиха да избягат, излегнаха се отново в средата на канала и бързо се успокоиха.

Младите ондатри се приближиха до отвора на леговището и забелязаха, че майка им изплува на повърхността. Спряха, колебаейки се дали да я последват или да влязат в леговището. Старата ондатра не им обърна внимание и те се приближиха до входа. Вътре бащата разширяваше подземния котел, готвеше го за следващото поколение. Младите ондатри се показаха над водата, огледаха отвътре котела, но бащата ги забеляза и скочи сърдито срещу тях. Отново прогонени, те изплуваха над водата, излязоха на брега и се върнаха в ечемичената нива.

Когато тънкият сърп на луната побледня и над полето се издигна чучулига, младите животни се върнаха при канала. Спряха се учудени до самата вода и дълго наблюдаваха сватбения обряд на своите родители. Не можеха нищо да разберат, бяха още млади и затова се учудваха на писъците на майка им, на красивите осморки, които описваше във водата и на страстното преследване на бащата.

Някъде зад върбите пропя сова. Малките се потопиха под водата. От дъното на канала продължиха да наблюдават играта на родителите си. Но въздухът им бързо се свърши и те изплуваха. Слънцето вече беше изгряло и птиците приветствуваха раждането на новия ден. Младите ондатри доплуваха до брега, навлязоха в гъстата тръстика и се заеха с утринния си тоалет.

Старите ондатри ги наближиха и се гмурнаха към входа на новото леговище. Младите се спогледаха и ги последваха. Но когато изплуваха над водата, в отвора на подземния котел бащата скочи към тях, щракна със зъби и захапа дъщеря си. Тя изпищя и се спусна към дъното на канала. Бащата най-безцеремонно изпъди децата си и ги остави сами да се оправят в света.

Трите млади животни не направиха други опити да се завърнат при родителите си. В тихата вечер те заплуваха по канала и любопитно заоглеждаха бреговете му. Над канала прелетя сова и жално проплака. Младите ондатри се гмурнаха под водата и заплуваха над пясъчното дъно. Течението им помагаше и те напредваха бързо към непознати места. Когато въздухът им свърши, те изплуваха над водата, огледаха брега и на едно място се спряха. Като родителите си започнаха да се гмуркат и да оглеждат стръмния бряг. В този момент от дъното на канала изскочи двойка ондатри и прогони трите млади животни. Те се спуснаха по-надолу по течението. Още на две или три места бяха прогонени. Не им оставаше нищо друго, освен да плуват нататък.

Неочаквано ондатрите попаднаха в силен водовъртеж. Отчаяно загребаха към брега, но водната сила ги теглеше надолу, вълните бучаха в ушите им и стихията надделя над тях. Водата ги завъртя спираловидно, свлече ги на дъното и ги изхвърли по-надолу, в тихи, спокойни води. Омаломощени от борбата с водната стихия, трите ондатри останаха да лежат на дъното със затворени очи. Едва когато въздухът им свърши, изплуваха на повърхността и останаха учудени, че водната стихия е преминала толкова неочаквано. Бързо доплуваха до брега, клекнаха сред гъстата трева и започнаха подробно да оглеждат новото място.

Навсякъде беше спокойно. До ушите им долиташе монотонният шум на падаща вода от помпената станция. Пред тях се простираше широка водна площ. Най-едрата ондатра се окопити първа и пропълзя по наклонения бряг. Мъжкият и другата сестра я последваха. Трите животни се спряха до един изгнил пън и оттам наблюдаваха непознатата местност. Всичко тук беше много по-различно, отколкото по бреговете на тихия залив. Само нощта беше тиха, както около канала, където се бяха родили и израсли.

От широката река подухваше тих ветрец. От края на гората се обади сова и плахите животни се свиха край един пън. Между дърветата на близката гора летяха светулки. Трите животни дълго седяха така, но гладът ги принуди да тръгнат да търсят храна.

Вече се разсъмваше, когато най-едрата ондатра намери охлюв. Вдигна го с предните си лапи и без да се колебае, го изяде. Месото така й хареса, че веднага се огледа за втори. Скоро намери и го изяде, без да се интересува от другите. По неин пример те започнаха да обръщат листата и да нагъват от мекото вкусно месо.

Из гората се носеха най-различни миризми. По тревата блестяха капчици утринна роса, а нощните хищници вече се бяха оттеглили в своите леговища. Утрото настъпваше с тържествен хор от птичи гласове.

Ондатрите се спряха учудени на брега на реката. Едва сега имаха възможност да видят широчината й. Не можеха да разберат как така изведнъж тихият канал се беше превърнал в широка река. Течението беше бързо, вълната гонеше вълна. Другият бряг се губеше в утринна мъгла, а в средата на реката се виждаха малки острови.

Най-едрата ондатра изпита желание да доплува до съседния бряг. Какво ли я влечеше натам? Животното влезе във водата и пое навътре. Погледна напред, но внезапно почувствува, че течението я влече надолу и силата на нейните лапи не е достатъчна, за да поддържа избраната посока. Смътно се досети за снощното преживяване и като ужилена свърна обратно към брега. Излезе от водата и клекна между брата и сестра си.

Дълго седяха трите животни на брега на голямата река и мястото все повече не им харесваше. Каменистият бряг е с малък наклон, в него не може да се направи леговище. След малко трите ондатри се спуснаха към малък остров надолу по течението на реката. Излязоха на брега, огледаха околността и някак изведнъж се почувствуваха по-сигурни. Никой не можеше да се приближи към тях, без да го забележат навреме.

Младите животни се отпуснаха и увлечени в игра, не забелязаха високо в небесата хищната птица. Едва като се спусна към тях, скочиха във водата и се спасиха от орела. Изплуваха над водата и ниско над главите им прелетя ято диви патици. Ондатрите не се страхуваха от тях и излязоха отново на брега.

Миг след това откъм слънцето се спусна като камък речен рибар. Орелът със своето безуспешно нападение му бе издал местонахождението на плячката и невинно изглеждащата птица вдигна с дългия си клюн младия мъжкар. Със закъснение двете ондатри скочиха във водата. Ушните и носните отвори от само себе си се затвориха и те легнаха на пясъчното дъно. Водата там течеше по-бавно и плавно разклащаше завесата от тъмнозелени водорасли. Около тях плуваха изплашени рибки.

Животът в дивата природа е пълен с изненади. След няколко минути двете ондатри подадоха глави над водата и потърсиха своя брат. Но него вече го нямаше. Животът на дивите животни е такъв, те нямат много време за съжаление. Двете ондатри бързо забравиха своя брат.

Напуснаха наглед безопасния остров и доплуваха до друг, по-голям, обрасъл с върби и храсти. Клоните на върбите бяха облепени с тиня почти до върховете — чак до там са стигали пролетните високи води. Ондатрите се скриха под сведените клони на върбите и заоглеждаха кресливите чайки. Не бяха виждали толкова много птици на едно място. Едни са кацнали във водата и се люлеят върху вълните, други летят ниско и се вглеждат с изпъкналите си очи, сякаш току-що са загубили скъпоценните си брошки и сега упорито ги търсят.

В този миг от другия бряг над водата полетя ястреб. Чайките мигновено се наредиха в редица срещу него. Рибите бягат пред хищната птица към средата на реката, а гладните чайки я пресрещат и лакомо я кълват.

Ондатрите наблюдават всичко и са много неспокойни. Често се гмуркат под водата, плуват около острова, оглеждат бреговете и предпазливо подават плоските си мустакати муцунки над леките вълни. Над тях прелитат водни кончета. На пръв поглед изглеждат красиви и невинни с тънките си телца и прозрачни криле. Сякаш са създадени за украса на дивата природа. Но това е само на пръв поглед. В действителност те са по-големи хищници и от едрите зверове. С изпъкналите си големи очи виждат всичко наоколо и мигновено нападат. Изяждат толкова много, че нямат равни в сравнение с големината и тежината на тялото си. Дори ларвите им, развиващи се по дъното на реката, не са миролюбиви.

След дългото плуване ондатрите почувствуваха глад. Затова излязоха в плитката вода и загризаха стъблата на тръстиката. По високия бряг, под влажните листа на водните растения те можеха да намерят охлюви, но се страхуваха да излязат посред бял ден по непознатите места. Водата, в която се гмуркат при опасност, щеше да остане далече зад тях. А животните се придържаха към златното правило — по-добре скромна храна, но дълъг живот, отколкото неочаквана плячка, свързана с опасност.

А ондатрите още не познават опасностите, скрити в голямата река. Това не е спокойният, тих канал с прозрачна, плитка вода. Докато се пазеха от опасностите, скрити по брега и вътрешността на острова, не обърнаха внимание на една щука, скрита в сянката на върбов клон. През отворената й уста влиза вода, а през хрилете излиза. Гръбначната й перка леко потрепва. Отдавна не е уловила нещо по-едро, все залъгва стомаха си с дребни рибки.

Сега има възможност да похапне тлъсто, топло месо, но не бива да бърза. Следи младите ондатри, изучава движенията им при гмуркане и излизане от водата и избира най-подходящ момент за нападение. Внезапно удря с опашка и светкавично се спуска напред. Устата и, пълна с наклонени към гърлото зъби, се разтваря и в следващия миг по-малката ондатра пищи и се мята във водата, но вече е късно. Около острова се образува кървава пяна. Щуката, захапала едрата плячка, се загубва в дълбините на реката, а останалата сама последна ондатра изскача от водата и се скрива във високата трева.

Така само за няколко дни от шестте млади ондатри остана само една. Изплашена, тя подскача между дивия чесън, папрат и подбел. Но след малко се успокоява, влиза в плитката вода и се свива под корените на храстите. Гладът отново свива вътрешностите й, но тя няма време да съжалява братята и сестрите си, трябва да се храни, за да живее. Тръгва предпазливо по острова и намира охлюви. Похапва и постепенно се успокоява. Скрита под зеления килим от трева и храсти, тя прекарва първата самотна нощ. На разсъмване по навик тръгва към водата. Но отдалеч заобикаля мястото, където загина по-малката ондатра. Може би това стана причина да се приближи към по-малкия ръкав на реката. Тук водата течеше по-спокойно, брегът беше висок и стръмен и по нещо приличаше на брега на канала, където се беше родила. Тесният ръкав криволичи из гъста гора. Дърветата хвърлят дебели сенки от високите брегове, а водата едва се движи.

Младата ондатра плува предпазливо покрай брега. Спокойна е. Отстрани я предпазва високият, подкопан от водата бряг. От него стърчат полуизсъхнали корени и расте хилава трева. Ондатрата усеща, че е намерила подходящо място, но точно в този миг изтръпва и се гмурка под водата. Тук тя не е така дълбока и през нея всичко се вижда като през прозорец. Свита на дъното, ондатрата наблюдава едрото животно, което я изплаши. А то вече минава над нея. Четирите дълги крака се движат ритмично, а над водата животното държи голямата си глава с дебели и дълги рога.

Страхът е по-силен от любопитството и ондатрата бързо отплува към средата на ръкава, но и там не се чувствува сигурна. Плува чак до другия бряг, тихо се измъква между тръстиките и, скрита зад стеблата им, продължава да наблюдава едрото животно.

Еленът се изкачва на другия бряг, спира се и разтърсва голямата си глава. Под слънчевите лъчи проблясват стотици дребни капчици. В следващия миг едрото животно се обръща и изчезва зад дърветата и храстите. Ондатрата се надига, но над нея засвистяват криле. Поглежда нагоре и вижда ято диви патици. Птиците се спускат над водата, пляскат с криле и сякаш се наговарят къде да кацнат. Но младата ондатра не се страхува от тях.

Водата в тихия речен ръкав тече бавно. Ондатрата плува много по-бързо с помощта на задните си крака. Надбягва се с рибите в бистрата вода, като от време на време подава муцуната си, за да си поеме въздух. После излиза на брега, похапва нещо и отново навлиза в хладката вода.

Така премина първият ден в тесния ръкав на Малък Дунав. Слънцето огря младата ондатра за втори път в един тих, широк залив. Без да знае защо, тя хареса мястото, излезе в подножието на високия бряг, похапна тръстика и се скри в подмола между корените на дърветата. После огледа водата в тихия залив. Малките рибки й бяха безразлични. По-едрите кленове се приближаваха предпазливо към брега, спираха се и внимателно я оглеждаха. Полузаровен в тинята, стар шаран пускаше въздушни мехурчета и мърдаше с дългите си мустаци. Като закуси, младата ондатра се зае с утринния си тоалет. На пръв поглед изглеждаше, че се грижи за лъскавия си кожух прекалено старателно, подобно на катеричките. Тези грижи обаче не са продиктувани от животинска суетност. Меката козина на кожуха е мазна, във водата тази мазнина запазва кожата суха и затова козината трябва да бъде винаги вчесана.

След скромната закуска животното се спусна във водата и направи подробен оглед на бреговете на залива. Скоро намери пукнатина в стръмния бряг и, без много да размишлява, започна да дълбае. Като се умори, тя изплува над водата, намери си удобно място в подмола и се отпусна в дрямка.

Високите води бяха застлали подмола със суха трева, мъх и клонки от дърветата. Скрита сред тях, ондатрата се чувствуваше в безопасност. През целия ден нищо не наруши спокойния й сън. Събуди се едва привечер. Огледа залива, след това скривалището си и се спусна бавно във водата. Спря се в гъстата тръстика, пречупи няколко стъбла и изяде част от сърцевината им. После се потопи под водата и продължи започнатата работа. Работи дълго, като често подаваше глава, поемаше си въздух и продължаваше. Като се умори, тя изплува над водата, опъна се и остана да лежи неподвижно в средата на залива.

Дивите патици любопитно оглеждаха животното, заело такава интересна поза.

Направата на леговище отне много време и сили на младата ондатра. На разсъмване животното вече можеше да се скрие в него, но продължи да дълбае по диагонал, нагоре в глинестия бряг. Слънчевите лъчи я свариха сред крайбрежната тръстика. Работила през цялата нощ, тя похапваше сърцевината на стъблата и усещаше на езика си сладникав вкус. Като засити стомаха си, ондатрата пропълзя в подмола, опъна се върху миришещия на гнило мъх и преспа до свечеряване.

Изминаха няколко нощи в упорита работа, докато леговището беше издълбано, застлано с мъх и трева и осигурено с втори вход. Едва след това ондатрата изплува в средата на тихия залив, опъна и четирите си крака встрани и се отпусна. Сега се чувствуваше пълновластна господарка на водите и околните брегове.

Дните минаваха бързо и вече не бяха така топли. Нощите се удължаваха и ставаха все по-хладни. Други промени младата ондатра не забелязваше. Що се касае до храната — имаше в изобилие речни миди, водорасли и различни горски плодове. Само сърцевината на тръстиката се втвърди и не беше сладка. Всяка вечер тихият залив гъмжеше от диви патици. Едни излитаха, други прелитаха и на висок глас си съобщаваха най-важните новини. Младата ондатра се хранеше добре, спеше в сигурно леговище и нищо не смущаваше спокойния й живот.

През една есенна вечер тя тъкмо беше излязла на брега с уловена мида, когато я изплаши силен рев. Огледа се, но не видя нищо, нито по бреговете, нито по светлеещия небосвод. Но ето че ревът се повтори още по-силно. В короните на дърветата задуха вятър, над тихия залив полетяха премръзнали листа. Водата на залива се набръчка от дребни вълни. Младата ондатра не обичаше да плува в такова време. Като лежеше над водата, носните й отвори бяха отворени и заедно с въздуха навлизаше и вода, това я караше дълго да киха. Но въпреки това не се скри в леговището. Любопитството я задържаше, искаше да разбере кой така силно реве.

Над дърветата заплющяха с криле диви патици, но този път не се спуснаха във водата. Това обезпокои животното. От някъде се обади голям воден бик, след него втори, трети … А вятърът духаше все по-силно и по-силно. Непознат страх сви сърцето на младата ондатра. Ревът се чу още по-близо, след това от другия бряг се повтори. Ревяха две животни.

Ето че храстите се раздвижиха и оттам излезе едра кошута. След нея изскочи малко и се сви в краката й. Майката го прогони и вдигна високо глава. След малко на другия бряг се показа мощен елен. Младата ондатра потръпна и смътно си спомни, че това едро животно я изплаши още в първия ден, когато доплува до тихия залив. Докато наблюдаваше грамадното животно с дебели и дълги рога, до кошутата се изправиха още две, а след тях излезе водачът на стадото. Мощно изрева срещу самотния елен. Той вдигна глава, рогата му се допряха чак в хълбоците. От гърлото се чу дълбок стон и последва мощен рев, отговор на съперника.

Водачът на стадото пропъди кошутите назад в храстите, върна се на брега и още няколко пъти силно изрева срещу пришълеца. Над дърветата изплува бледата луна. Храстите придобиха причудливи форми на допотопни животни. Вятърът стихна, дребните вълни изчезнаха, а на двата бряга един срещу друг стояха двата елена.

Любопитната млада ондатра стана свидетелка на двубоя между двете грамадни животни. При всеки удар на рогата тя потръпваше, но продължаваше да наблюдава жестокия двубой, докато едно от животните не падна във водата. Тогава и тя се гмурна, преплува под вода до другия бряг и влезе в своето топло леговище. През следващите дни, като се събуждаше от мощния рев на елените, вече не се плашеше. Възприемаше го като бурята и вятъра, като нещо извън нея, от което няма какво да се страхува.

На другия ден, като изплува в средата на залива, слънцето още не бе залязло. Младата ондатра огледа тихия залив и високите брегове, не забеляза нищо обезпокоително и се гмурна под водата. След малко изплува към другия бряг, като с предните си лапи държеше едра речна мида. Спря се на мястото, дето бе свикнала да ги отваря, стисна мидата със зъби и хвърли едната черупка в краката си. Там блестяха много черупки, но леговището на видрата бе на другия бряг — около него нямаше нито една.

Месото на речните миди вече омръзваше на младата ондатра. Изяде го без особено желание и пропълзя по стръмния бряг. Може би си спомни за вкусните ечемичени зърна или за едрите сочни ябълки. Надигна се на задните си крака и подуши въздуха. Не, не може да долови приятната миризма. Дренките в съседния храст вече придобиваха цвета на тъмната нощ. Срещу тях в друг храст висяха гроздове от дребни черни плодове, които животното никога не бе опитвало. Любопитството надделя над страха и то тръгна между храстите.

Увлечена в опитване на непознатите плодове, не усети, че към нея пълзи младо диво коте. На ръст то бе колкото нея, но когато го забеляза, вече бе късно за бягство. Хищникът се спря на скок от ондатрата и заплашително изфуча. Ондатрата също показа острите си зъби, подпря се на опашката, готова да се брани. Дивата котка се стъписа, но гладът й даде смелост и тя пристъпи още напред.

Залязващото слънце обагри гърбовете на двете животни с червеникав оттенък. Котката и ондатрата бяха едногодишни, нямаха натрупан опит от такива срещи и затова дълго стояха една срещу друга, без да се решат да нападнат. Ондатрата в момента изглеждаше по-едра, козината по цялото й тяло бе настръхнала и преливаше с цветовете на угасващия огън.

Дивата котка скочи първа. Опита се да захапе ондатрата за шията, но не успя и се търколи встрани. Започна да обикаля жертвата си, за да я нападне отзад, но ондатрата се оказа по-пъргава. Захапа котката за крака, стисна силно, котката болезнено измяука и направи втори опит да забие зъбите си в хълбока на ондатрата, която бързо пусна крака и захапа котката за муцуната. Тя се изтръгна, болезнено измяука за втори път и се дръпна малко назад с прегънат гръб, объркана, но все пак готова за ново нападение.

Миролюбивата ондатра използува объркването на дивата котка, бавно и предпазливо отстъпи към спасителната вода. Но дивата котка придоби смелост и отново нападна. Този път успя да захапе крака на ондатрата. Тя заби острите си зъби в хълбока й и двете животни се търколиха към водата. Близо до брега дивата котка се дръпна, измяука за трети път и ондатрата пусна хълбока й. По пъстрата козина потече червена кръв, но хищникът не се предаваше.

Ондатрата отстъпи още малко назад и отскочи, като си помагаше с опашката. С висока дъга цопна във водата, а котката, увлечена, скочи след нея. Но в следващия миг изпълзя на брега и вече не изглеждаше така страшна. Козината й бе полепнала по тялото, от хълбока й течеше кръв, тя се отърси няколко пъти от студената вода, седна на задните си лапи и започна да облизва раната си.

От този ден младата ондатра никога не се отдалечаваше толкова много от спасителната вода. Скрита в бърлогата си, дълго облизва раната на крака си и, уморена от борбата, дълбоко заспа.

Следващата вечер предпазливо изплува в средата на залива и огледа бреговете. Дивата котка я нямаше. Гласовете на елените вече не се чуваха, много от птиците бяха изчезнали, а само тя и дивите патици оставаха верни на тихия залив.

Гмурна се под водата и не след дълго изпълзя на мястото, дето изяждаше речните миди. Разтвори със зъби черупките, започна да се храни, но по брега забеляза сянка. Изпусна мидата и се гмурна във водата. Изплува сред тръстиките на другия бряг. Подаде предпазливо глава и за втори път в живота си видя човека. Между сухата трева стърчеше само главата му. Младата ондатра потрепера, въпреки че досега това голямо същество не и бе сторило нищо лошо. Усети, че човекът не е сам. До него се чуваше тихо скимтене.

Скоро над тихия залив се спусна ято диви патици. Човекът се скри в тревата, а животното до него тихо изскимтя. След първото ято долетя второ, трето. Птиците шумно крякаха, кацайки във водата. Нощта се спускаше бавно, постепенно силуетът на човека изчезна в тъмнината. От време на време стара опитна патица се обаждаше, сякаш искаше да каже: „Почивайте спокойно, всичко е наред, аз съм на поста си.“

Младата ондатра се успокои и заплува по тихата вода. Потърси още нещо за хапване на дъното и когато подаде глава над водата, чу крясъците на диви гъски.

Големите птици кръжаха над залива. Като забелязаха своите посестрими — дивите патици, без страх започнаха да кацат в тихата вода.

В този момент се чу силен гръм. Младата ондатра забеляза, че от мястото, където лежеше човекът, изскочи пламък. Птиците, вдигайки невъобразим шум, започнаха да излитат в тъмнината. Втория гърмеж ондатрата чу тъпо, вече се бе спуснала на дъното и влизаше в бърлогата си. Но любопитството я накара да погледне нагоре. Точно над нея някак неестествено бе разперила криле дива гъска. Към нея се приближаваше голямо животно с дълга опашка и тъпа муцуна. Захапа дивата гъска, завъртя се и отплува към човека.

Младата ондатра изплува и погледна след него. Кучето вече бе при господаря си, а заливът някак бързо бе опустял. Само совата, дето така безшумно прелиташе над водата, сега плачливо се обади от близката трепетлика. Долу към голямата река се чуха още гърмежи…

Когато луната изплува, над тихия залив отново прелетяха диви гъски. Но този път останаха да летят над гората, а само три се спуснаха да разузнаят обстановката. Една от тях се спусна и кацна в средата на залива. Другите две се върнаха и доложиха, че долу всичко е спокойно. Ето че ятото бързо се спусна и едрите тела започнаха да пляскат във водата. В този момент се чуха още два изстрела. От дъното на ръкава ондатрата забеляза, че две едри тела паднаха във водата и докато другите излитаха, едрото животно се спусна към тях.

Ондатрата не можеше да разбере защо птиците не се вдигат. Едрото животно се доближи до едната, надигна я и я занесе при човека. Но когато се върна за втората, тя изчезна в гъстата тръстика. Животното тихо изскимтя, викаше стопанина си. Но той не можеше да му помогне и кучето се върна при човека…

Бледата луна се скри зад тъмен облак. Гората и заливът се сляха под теменужния воал на есенната нощ. Човекът говореше нещо на голямото животно. След малко то влезе отново във водата, дълго плува из залива, но не можа да открие ранената дива гъска и пак се върна при човека.

Не след дълго ондатрата усети, че човекът и едрото животно си отидоха. Остана само ранената дива гъска. Любопитното животно дълго я наблюдава. Видя как при нея кацна още една дива гъска и двете заедно се скриха в тръстиката над леговището на стария шаран.

Като се връщаше към своето леговище забеляза рибка. Тя се бе обърнала с белия си корем нагоре и дори не потрепваше с перки … Бавното течение я носеше към голямата река. Ондатрата се доближи, подуши я и захапа с острите си зъби. Рибката не потръпна, а увисна между зъбите на животното. Ондатрата разкъса корема й, опита месото и започна бързо да дъвче, като плюеше тънките кости. Главата и гръбначният стълб хвърли върху мидените черупки и заплува около залива. Стигна пак до двете диви гъски, но те бяха скрили глави под крилете си и спяха. Ондатрата поплува още малко из залива и преди да се разсъмне, влезе в леговището си. Уморена от нощните преживявания, легна по корем и скоро заспа…

Събуди се едва вечерта. Седна в тъмната бърлога и се зае да вчесва космите на мекия кожух. През лятото и есента бе пораснала, козината й бе станала мека и гъста. Сега вече никакъв хищник от въздуха не би се решил да я нападне. Трудно би се намерила твар и във водата, която би могла успешно да мери силите си с нея. В борбата ондатрата не ползува само бързината, острите си зъби, но и ноктите на предните си пръсти…

Като изплува над водата, изтръпна от почуда. Всичко наоколо бе побеляло. Бързо се спусна на дъното и оттам погледна нагоре. Още повече се учуди, като видя, че и двете гъски не са отлетели, а плуват малко встрани от дивите патици. Изплува отново и започна подробно да оглежда околността. Бялата пелена е покрила всичко. Брегът е бял, храстите са отрупани с бяло, върховете на дърветата — също. Ондатрата пропълзя на брега, предпазливо подуши това бяло студено нещо, но не усети никакъв мирис. Тогава облиза пелената и почувствува вкуса на студената вода. Убеди се, че бялата пелена не е опасна за нея и се върна спокойна във водата. Около брега се бе образувала твърда, лъскава кора. Тя вече никак не се хареса на ондатрата. Като се върна отново на брега, забеляза, че оставя след себе си следи. Случвало й се бе да оставя отпечатъци от опашката и краката си в рядката кал около водата, но сега следите бяха много по-ясни и забележими отдалеч.

Бавно се изкачи на изгнилия дънер, оттам изпразни стомаха си, погледна назад и видя, че тъмните бобообразни зърна личат отдалеч върху бялата пелена. От дънера скочи върху леда, той се пречупи под тежестта на тялото й и тя потъна в студената вода. Спусна се да търси речни миди. Намери две, вече напълно затворени, приближи се до мястото, където ги отваряше, и бързо ги изяде. След това похапна от премръзналата тръстика и заплува из залива. С периферното си зрение забеляза, че по гърба й се образува твърда, прозрачна броня. Потопи се, заплува под водата и бронята изчезна. Това я успокои — тя се доближи до входа на леговището си и забеляза, че нивото на водата се е доближило до горния му край. Това отново я обезпокои. Влезе вътре, опипа стените — бяха сухи. Но това не бе достатъчно. Отново изплува на повърхността, тревожно се огледа и бързо се гмурна на дъното. Отмери две дължини на тялото си и започна да дълбае нов отвор. Като се умореше, излизаше на повърхността, опъваше се и дълго отпочиваше. Дивите патици бяха свикнали с присъствието й, но двете гъски бягаха надалеч. Може би с нещо им припомняше едрото животно, което така жестоко ги преследваше. Като се умори да обикаля, тя слезе в леговището си и заспа.

Щом се мръкна, отново продължи започнатата работа при новия вход до леговището, сякаш нещо я гонеше. Като излизаше да си поеме въздух, забелязваше, че ледената кора се разширява от двата бряга към средата. При брега вече бе толкова дебела, че не можеше да се разчупи. Дивите патици отлетяха някъде към по-топли води, а само двете гъски неспокойно плуваха по средата на ръкава.

До пукването на второто утро ондатрата успя да завърши работата по втория вход. Изплува спокойно на повърхността, закуси с измръзнала тръстика и скоро се върна в леговището си. Заспа спокоен сън. Беше направила всичко, което бе по силите й, за да бъде сигурна…

Вечерта, като изплува в средата на канала, забеляза, че ледът вече се свързва, а в тясната ивица не плуваха двете диви гъски. Сигурно са се досетили, че и тази тясна ивица скоро ще замръзне. Не изминаха и две нощи, ледът скова ръкава в ледената си броня. За ондатрата настъпиха тежки дни. Прекарваше дългите нощи и кратките дни в бърлогата си. Едва сега разбра, че постъпи много добре, като направи втория вход за леговището си. Водата бе спаднала и ледът скова точно мястото около горния отвор. Ондатрата похапваше по малко от сухата трева, събрана в леговището, и рядко се спускаше по дъното на ръкава. Храната й не бе така вкусна, както през лятото и пролетта, но гладният стомах не предявяваше кой знае какви претенции.

През тази първа зима ондатрата се научи да лови риба. Разбира се, улавяше само болни и слаби рибки, които и без това нямаше да издържат до пролетта. А като не успяваше да хване рибка, похапваше от водораслите по дъното. На вкус те бяха по-хубави от втвърдената тръстика в плитката вода на ръкава.

Но когато ледът скова напълно в ледена броня целия ръкав, ондатрата се затрудняваше да диша. Във водата винаги трябваше да излезе между леда и нейната повърхност. Понякога се налагаше да лови мехурчетата от своето дишане, за да поеме поне малко въздух. Добре, че в бърлогата имаше достатъчно топъл въздух за дишане, който минаваше през порите на почвата.

Когато дните започнаха да се удължават, под леда светлината се увеличи. Ондатрата с удоволствие лягаше под ледената броня върху водата и дишаше чистия въздух.

През тези дни водата в речния ръкав набъбна, в леда се показаха първите пукнатини. През една от тях ондатрата изпълзя и се огледа. Снегът наоколо се беше вече стопил. От клоните на дърветата се топеше корица, по сухата трева блестяха капчици роса, а небосводът бе лазурно син и дълбок. По слънчевите места дивият чесън вече бе израсъл и между стръковете му тя можеше да се скрие.

През дългата зима ондатрата не бе отслабнала, а сега вече за глад не можеше да се говори. Пъпките по храстите се разпукваха и около речния ръкав пъстрееха първите цветя. В една пролетна вечер ондатрата забеляза животно по-голямо от нея. Инстинктивно разбра, че то не е опасно за нея. Язовецът застана на брега, няколко мига души въздуха и се спусна към водата. Видя легналата ондатра в средата на залива, но не й обърна никакво внимание. Започна да рови из брега и като намереше нещо за ядене, вдигаше глава и дълго мляскаше. След като се нахрани, слезе по-близо до вода та и дълго пи от нея. Ондатрата надигна глава и любопитно огледа жадното животно. Учудваше се, че водата, в която живееше, може да служи за храна на това безобидно животно. Язовецът се напи, погледна още веднъж към ондатра та и бавно излезе на брега. Малко по-нататък се спря пред миша дупка. Пъхна острата си муцуна, усети, че мишката не е далеч, изтегли муцуната си и пъхна дългата си лапа. Малката мишка едва успя да изпищи и язовецът я стисна с яки те си челюсти.

Ондатрата разбра, че докато е във водата, този звяр не може да й направи нищо лошо, но загуби симпатиите си към него, като го видя как ловко улови малката мишка.

През пролетта младата ондатра често се разпъваше върху водата като одрана кожа на едногодишно яре и дълго се припичаше под топлите слънчеви лъчи. Храна във водата намираше в изобилие, а какво друго бе необходимо на скромното животно…

Като поникна детелината, ондатрата започна да излиза на брега. От всички треви тази й харесваше най-много. И вярна на опита, тя не се отдалечаваше много от водата. Похапваше набързо и скачаше във водата. Плуваше из залива, гонеше ята малки рибки и учтиво се спираше пред стария шаран. Около него сега се бяха развъдили млади шаранчета. Деляха с него храна и разчитаха на защитата му. А той някак се посъживи. Водеше често след себе си младите шаранчета по познатите само нему места и едва към обяд се връщаше, следван от свитата си, в тихия залив.

Из влажната крайбрежна трева подскачат зелени жаби. Крякат от сутрин до късна вечер, сякаш за това са платени. Около обяд се надпреварват да скачат от брега в дълбоката вода, а след това с усилие изпълзяват навън. Женските снасят вече дълги нанизи с дребни яйца, те бързо растат и след няколко дена от тях се излюпват дребни попови лъжички.

Около жабите се навъртат безчувствени, жестоки раци. С дребните си пипала опипват дълго пред себе си и щом успеят да хванат малко жабче, бързо се връщат в леговището си, където изяждат плячката.

Младата ондатра посреща втора пролет. От първата помни много малко. Тогава лежеше в майчината бърлога и очакваше да се насуче. Може би поради това всички промени около залива възприема с такова радостно безпокойство и нетърпение. Наоколо клоните на дърветата вече са покрити със свежа зеленина. Само една висока стара топола оголя. На върха й ясно се вижда празното гнездо. Един пролетен ден в него кацна черно-бяла птица. Дълго поправя гнездото с големия си клюн, а като разпери криле и полетя над залива, ондатрата се гмурна във водата и от дъното продължи да наблюдава чудната птица.

В ранни зори щъркелът тракаше с дългия си клюн, като че искаше да събуди сънливците в гората, после потягаше гнездото и след това излиташе над речния ръкав. Нито веднъж не се спусна на дългите си крака в тихия залив и това поуспокои ондатрата.

След няколко дни в гнездото долетя още един щъркел. Първият го посрещна с пляскане на криле и тракане на клюна. От този ден двете птици започнаха системно да потягат гнездото, като носеха в дългите си клюнове суха трева, съчки и горски мъх.

Не след дълго започна да излита само едната птица, а другата оставаше в гнездото. Ондатрата редовно следеше полетите на щъркелите и не можеше да се избави от някакво лошо предчувствие. Като лягаше върху водата, гледаше да е прикрита между тръстиките, започна да отваря дори речните миди под водата и бързо ги изяждаше.

През последните няколко дни ондатрата усети и друго, непознато безпокойство. Но това нямаше нищо общо с големите птици от сухата топола. Нещо я потискаше и тя отиваше на лов все по-далече и по-далече от леговището си. При едно такова отдалечаване тя преживя смъртна опасност. Беше се спуснала по ръкава чак до устието му с голямата река. Вятърът донасяше до ноздрите й мириса на разорана земя, а течението ставаше все по-бързо. Любопитното животно се гмурна, за да потърси нещо за ядене. Но изведнъж изтръпна, като видя под себе си грамадна мустаката риба. Бързо се обърна и заплува към плитчината. Мислеше, че там сомът няма да я преследва, но грешеше…

Изглежда, сомът не бе имал добър лов през нощта и се спусна след нея. Той силно замаха с опашка и изскочи над водата с разтворена уста. Още едно-две замахвания и ондатрата щеше да бъде между зъбите му…

В този момент във водата се мярна тъмна сянка. Ондатрата не й обърна внимание, но сомът внезапно я остави и се спусна към дъното. От преследвач само за миг стана преследван.

Кафявата видра се увлече по едрия лов и се гмурна. Сомът бяга към дълбочините, знае, че видрата не може дълго да издържи без въздух и че само в бързината е неговото спасение. Но видрата му пресече пътя и го принуди да бяга към плиткото. Ондатрата бързо схвана положението. Тя беше спасена.

А видрата вече захапа белия корем на сома: Водата наоколо се оцвети червено. Ондатрата вече не гледаше. Но да бяга към брега не беше безопасно, и видрата влечеше натам своята плячка. Спусна се по течението, като рядко подаваше глава, за да си поеме въздух. Плуваше по-близо до левия бряг, но толкова се беше отдалечила от своя тих залив, че не можеше да мисли за връщане.

Ондатрата излезе на брега и се скри в гъстата растителност. Огледа се наоколо: мястото не беше подходящо, бреговете бяха ниски, течението — бързо. Изчака вечерната тъмнина и отново се спусна надолу.

Преди разсъмване се спря в широка плитчина и тук най-неочаквано се срещна с друга ондатра, малко по-голяма от нея. Вярна на инстинкта си, тя се гмурна под водата. След малко и другата ондатра се спусна на дъното и там двете животни се срещнаха.

Няколко мига се наблюдаваха, а след това едрият мъжкар се приближи, дори допря носа си до нейния. Младата ондатра се дръпна и бързо изплава на повърхността. Мъжкарят също подаде глава, но от другата страна на залива се показа още една мустаката глава. Възрастен мъжкар, по всяка вероятност загубил дружката си по време на топенето на ледовете, подскочи над водата и ядно изпищя.

Ондатрата се гмурна и отплува встрани, а двамата мъжкари се изправиха един срещу друг. Младият сметна, че достатъчно е заплашил пришълеца, обърна се и заплува към ондатрата. Но възрастният мъжкар силно го захапа за опашката и борбата започна. Животните се дращеха и блъскаха, докато успяха по-здраво да се захапят.

Младият стискаше хълбока на пришълеца. Старият се опитваше да захапе крака на съперника си. През това време женската ту се потапяше, ту изплуваше над водата. А двамата мъжкари бясно се блъскаха, водата около тях кипеше. Младият усети мирис на кръв и яростно нападна. Опита се да захапе отново пришълеца, но той не издържа нападението и побягна.

В широкия залив останаха двете млади животни. Ондатрата излезе на брега и започна кокетно да почиства кожуха си. А мъжкарят се опъна над водата и следеше всяко нейно движение. Скоро той безшумно се потопи, изнесе в муцуната си голяма речна мида и тържествено я поднесе на женската. Младата ондатра се поколеба дали да приеме подаръка. Тогава мъжкарят стисна със зъби черупката, разтвори я и отново я поднесе. Женската пое мидата, помириса я, сякаш никога досега не бе вкусвала нещо подобно, и колебливо започна да яде.

После двете животни дълго седяха едно до друго и оглеждаха залива. От другия бряг злобно ги следеше старият мъжкар. Раната силно го болеше, животното чувствуваше как постепенно губи сили и не може да се приближи до леговището си, но все надигаше глава и гледаше към двете млади животни.

Като се стъмни, женската първа скочи във водата, заплува около бреговете и скоро откри леговището на стария мъжкар. Двете животни влязоха там и внимателно огледаха звездообразните коридори. Леговището беше просторно, но разхвърляно, на някои места бе нападала глина, тревата беше мухлясала и миришеше лошо. Ондатрите бързо излязоха от него. Женската заплува в кръг, а мъжкарят издаде странен звук и я последва.

Дълго се гониха из широкия залив. Ондатрата правеше осморки, а мъжкарят плуваше упорито след нея. По едно време женската се увлече и отплува много надолу. Мъжкарят се спусна да я догони, но не успя, излезе над водата и разгъна четирите си крака. Като видя, че вече не е преследвана, женската се върна, побутна го с муцунката си и отново побягна. Така гонитбата продължи до сутринта. Накрая младият мъжкар успя няколко пъти да изпълзи на гърба на женската и двете животни, поуспокоени, клекнаха в тръстиките. Като изгря слънцето, те загризаха сочната сърцевина на тръстиката и се прибраха в леговището на прогонения мъжкар.

След четири седмици, като настъпи отново пълнолуние, младата ондатра роди пет мънички създания. Роди ги вън от леговището и след като старателно облиза всяко едно от тях, пренесе малките си в бърлогата.

От този ден за мъжкаря нямаше място в общото леговище. Наложи се да почисти и малката хралупа в близост до семейната бърлога и оттам да пази спокойния сън на малките.

След четири седмици майката ги изведе за първи път и започна да ги учи сами да се грижат за себе си. Мъжкарят се държеше встрани, а малките ондатри с тъмносиня козина неотстъпно следваха майка си.

Внезапно над широкия залив се разнесе викът на кукумявка. Ондатрата трепна и се гмурна под водата. Малките я последваха към горния отвор на леговището. Майката изчака да влязат, подаде внимателно глава и огледа залива. Кукумявката бе отлетяла, но водата в ръкава спадаше. Това повече разтревожи младата майка…

Лятното утро свари родителите в упорита работа. Ту единият, ту другият изплуваше от водата и изнасяше в муцуната си кал с водорасли за запушване на открития вход… През деня двете животни се скриха наблизо до леговището и от време на време поглеждаха наоколо. Женската няколко пъти влиза през долния вход, за да накърми малките си, и бързаше да излезе при своя другар.

Като се спусна нощта, двете животни продължиха започнатата работа. Затъпкаха здраво отвора и го замаскираха. Сега вече нито един хищник няма да може да подуши семейното леговище. А дори и да се намери някой, животните ще имат достатъчно време да изведат малките си през долния вход в дълбоката вода, в средата на широкия тих залив.