Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

I. НЕПУБЛИКУВАНИ МАТЕРИАЛИ

1. Златен фонд на Българско национално радио (БНР). Реч на министър-председателя Богдан Филов пред XXV ОНС, 25 септември 1940 г. Сигнатурен номер 8484.

2. Златен фонд на БНР. Прокламация за възкачването на престола на Симеон II, прочетена от министър-председателя Богдан Филов на 28 август 1943 г. Сигнатурен номер ИА 453.

3. Златен фонд на БНР. Радиоучастие на Димо Казасов в предаването „Програма за победа“, 15 юли 1967 г. Сигнатурен номер 4754.

4. Златен фонд на БНР. Наредба-закон, прочетена от министър-председателя Константин Муравиев, 4 септември 1944 г. Сигнатурен номер 7882.

5. Златен фонд на БНР. Радиоизказване на министъра на пропагандата Димо Казасов, 9 септември 1944 г. Сигнатурен номер 6994.

6. Златен фонд на БНР. Прокламация, четена от министър-председателя Богдан Филов пред ОНС. Сигнатурен номер ИА 453, презапис от плочи на ЦДИА.

II. ПУБЛИКУВАНИ ДОКУМЕНТИ

1. Бурилкова, И., И. Гезенко. Българските царе в народното събрание 1879–1946 г. Тронни слова. С., 1996.

2. България — своенравният съюзник на Третия Райх. С., 1992.

3. България — непризнатият противник на Третия Райх. С., 1995.

4. Коен, Д. Оцеляването (сборник документи 1940–1944 г.). С., 1995.

5. Методиев, В., Л. Стоянов. Български конституции и конституционни проекти. С., 1990.

6. Народна демокрация или диктатура 1944–1948 г. Христоматия. С., 1992

7. Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995.

8. Тайните на Третия Райх. С., 1992.

III. МЕМОАРИ И ДНЕВНИЦИ

1. Аладжов, П. Спомени. Един живот в служба на стопанството. С., 2000.

2. Векове. Очерци, спомени, документи. С., 1972.

3. Георгиев, К. Избрани произведения. С., 1982.

4. Димитров, Г. Дневник — 9 март 1933 г. — 6 февруари 1949 г. С., 1997.

5. Димитров, И. Историята през погледа на очевидеца и изследвача. С., 1990.

6. Димитров, И. Миналото, което беше близко, а става все по-далечно. Срещи и разговори. С., 1992.

7. Драганов, П. Дневник. С., 1993

8. Казасов, Д. Бурни години. С., 1949.

9. Казасов, Д. Видяно и преживяно. С., 1969.

10. Луканов, К. Незавършени спомени. С., 1997.

11. Лулчев, Л. Тайните на дворцовия живот. Дневник 1938–1944 г. С., 1992.

12. Митаков, В. Дневник. С., 2001.

13. Михов, Н. Дневник — 19 септември 1943 г. — 7 септември 1944 г. С., 2004.

14. Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991.

15. Муравиев, К. Събития и хора, С, 1992 г., под редакцията на акад. И. Димитров

16. Мушанов, Н. Спомени. С., 1992.

17. Найденов, Н. Спомени с Иван Багрянов. С., 2002.

18. Нанев, С. Македония 1941 г. С., 2003.

19. Недев, С. Савов, Откраднати илюзии. С., 1997.

20. Огнянов, М. Македония — преживяна съдба. С., 2003.

21. Памукчиев, М. Топалов. Срещи с Буров. С., 1990.

22. Памукчиев, М. Топалов. Разговори с принц Кирил. С., 1991.

23. Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993.

24. Тодоров, П. Спомени. С., 1999.

25. Филов, Б. Дневник. С., 1986.

26. Филова, Е. Дневник. С., 1992.

27. Христов, Д. Пред истински демократичен съд бих се оправдал. С., 1991.

28. Цанков, А. България в бурно време. Спомени. С., 1998.

29. Царица Йоанна. Спомени. С., 1991.

IV. НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. Александров, В. България и тайната война. С., 1992.

2. Александров, В. Черната капела. С., 1996.

3. Божинов, В. Политическата криза в България през 1943–1944 г. С., 1957.

4. Божинов, В. Политиката на САЩ спрямо България през 1944 г. — Исторически преглед, 1966, № 6.

5. Ботев, Р. Политиката на Уинстън Чърчил за Съвет на Европа през Втората световна война. — ГСУ-ИФ, Т. 93–95, С., 2003.

6. България и Русия през XX век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000.

7. България в сферата на съветските интереси. Българо-руски научни дискусии. С., 1998.

8. Българската дипломация от древността до наши дни. С., 2003.

9. Влахов-Мицов, С. Владетели в примка. 1992.

10. Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, Т. 61, кн. 3, С., 1968.

11. Генчев, Н. Възвръщане на Южна Добруджа към България през 1940 г. — Исторически преглед, 1969, № 6.

12. Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63, С., 1970–1971.

13. Генчев, Н. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1998.

14. Груев, С. Корона от тръни. Царуването на Борис III 1918–1943 г., С, 1991.

15. Гърдев, К. България и Унгария 1923–1941 г. С., 1988.

16. Даскалов, Д. Цар Борис трети — Познатият и непознатият. С., 2001.

17. Димитров, И. Смъртта на цар Борис III. — Исторически преглед, 1968, № 2.

18. Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973.

19. Димитров, И. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934–1939 г. С., 1976.

20. Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983.

21. Димитров, И. Миналото като пролог. Исторически очерци. С., 1993.

22. Димитров, И. Иван Багрянов — царедворец, политик, държавник. С., 1995.

23. Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997.

24. Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998.

25. Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990.

26. Емануилов, Е. България в политиката на великите сили 1939–1947 г. ВТ., 2003.

27. Живкова, Л. Англо-турските отношения в навечерието на Втората световна война. — Исторически преглед, 1969, № 1.

28. Живкова, Л. Преминаване на Англия към политиката на гаранции през пролетта на 1939 г. — Исторически преглед, 1970, № 5.

29. Живкова, Л. Англо-турските отношения 1933–1939 г. С., 1971.

30. Златев, М. Световните войни 1914–1918, 1939–1945 г. С, 1998.

31. История на България. Т. II. С., 1955.

32. История на България. Второ преработено издание. Т. III. С., 1964.

33. История на България 681–1960 г. Т. II. С., 1995.

34. История на България В III тома. Т. III. С., 1999.

35. История на България през погледа на историците. С., 1993.

36. Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939–2002 г. С., 2002.

37. Калинова, Е. Дипломатът и историята (Мемоарите на Джордж Рендъл през погледа на историка). — Ново време, 1992, № 4.

38. Калинова, Е. Победителите и България 1939–1945 г. С., 2004.

39. Кочанков, Н. България и Независимата Хърватска държава 1941–1944 г. Политически и дипломатически отношения. С., 2000.

40. Кузманова, А. От Ньой до Крайова. С., 1989.

41. Лалков, М. Българската външна политика 1878–1944: между екзалтацията и погрома. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г. С., 1992.

42. Манчев, К. Германия и българо-югославските отношения в навечерието на Втората световна война. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I. С., 1972.

43. Марков, Г. Добруджанският въпрос в германо-съветските отношения февруари—септември 1940 г. — Векове, 1981, № 3.

44. Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984.

45. Марков, Г. Камбаните бият сами (Насилие и политика в България 1919–1947 г.). С.; 1994.

46. Марков, Г. Светът през XX век. С., 2000.

47. Милков, Х. Българската линия в англо-германският двубой в ефир 28 октомври 1940 — 22 юни 1941 г. — Минало, 2003, № 1.

48. Митев, Й. Италиано-българските отношения след сваляне правителството на Мусолини септември — ноември 1943 г. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, Т. 3.

49. Михов, М. Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България. — Военно-исторически сборник, 1953, № 4.

50. Михов, М. Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война. — Военно-исторически сборник, 1954, № 1.

51. Мичев, Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения 1944–1949 г. С., 1994.

52. Научна конференция България между Европа и Русия. 10–11 октомври 1997. С., 1997.

53. Нойков, С. Балканският аспект на политическите и стратегическите концепции на Великобритания през Втората световна война. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 5.

54. Овчаров, Л. Димитър Списаревски — живата торпила. С., 1998.

55. Огнянов, Л. Външната политика на България 1944–1948 г. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г. С., 1992.

56. Петров, Л. България и Турция 1931–1941 г. С., 2001.

57. Петров, Н. Образът на цар Борис III в дневния ред на българското общество 1918–1943 г. — Исторически преглед, 2002, № 1–2.

58. Пинтев, С. България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 година (Москва и Техеран). — Исторически преглед, 1996, № 2.

59. Пинтев, С., България в британската дипломация 1944–1947 г. С., 1998.

60. Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998.

61. Руменин, Р. Летящи крепости над България. С., 1990.

62. Семков, М. Пътят към голямата война. С., 1970.

63. Семков, М. Пътят към Втората световна война 1938–1939 г. — Векове, 1989, № 1.

64. Семов, М. Великите сили и българската национална драма. С., 1991.

65. Сирков, Д. Българската работническа партия в защита на националната независимост на България (1 септември 1939 — 1 март 1941 г.). — Известия на института по история на БКП. Т. 14. С., 1965.

66. Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на България към Тристранния пакт. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I. С., 1972.

67. Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978.

68. Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979.

69. Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987.

70. Спасов, Л. България, Великите сили и балканските държави 1933–1939 г. С., 1993.

71. Стоянова, В. Беломорската област 1941–1944 г. Непубликувана докторска дисертация. С., 1991.

72. Тошкова, В. Присъединяването на България към Тристранния пакт. — Исторически преглед, 1969, № 4.

73. Тошкова, В. България и военнополитическите планове на германския империализъм на Българите през 1943 г. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I. С., 1972.

74. Тошкова, В. Външната политика на правителството на Добри Божилов септември 1943 — май 1944 г. — Исторически преглед, 1974, № 2.

75. Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975.

76. Тошкова, В. България в балканската политика на САЩ 1939–1944 г. С., 1985.

77. Тошкова, В. Примирието с България 28 октомври 1944 г. — Известия на държавните архиви. Т. 68. С., 1994.

78. Трифонов, С. Добруджанският въпрос 1878–1944. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г.С., 1992.

79. Хаков, Д. Основни насоки на външната политика на Турция през Втората световна война. — Исторически преглед, 1967, № 6.

80. Цветков, П. България и Балканите от древността до наши дни. Вн., 1998.

81. Чемпалов, И. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г.-юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, № 2.

82. Чичовска, В. Соболевата акция. С., 1972.

83. Шопов, П. САЩ и България политически отношения 1939–1944 г. С., 1990.

V. ИСТОРИЧЕСКА ФАНТАСТИКА

Герака тр., Кой уби царя на България Борис III, С, 2004 г.