Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

1

Михов, М. Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България. — Военно-исторически сборник, 1953, кн. 4.

2

Михов, М. Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война. — Военно-исторически сборник, 1954, кн. 1.

3

История на България. Т. 2, С., 1955, с. 876.

4

История на България. Второ преработено издание. Т. 3, С., 1964, с. 380.

5

Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, 1968, Т. 61, кн. 3.

6

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, 1970–1971, Т. 63.

7

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975.

8

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973.

9

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979.

10

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983.

11

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984.

12

Тошкова, В. България в балканската политика на САЩ 1939–1944 г. С., 1985.

13

Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987.

14

Филов, Б, Дневник. С., 1986.

15

Мишков, Г., Т. Добрианов. Дневник на Първан Драганов. С., 1993.

16

Букарева, Л. Дневника на Евдокия Филова. С., 1992.

17

Лулчев, Л. Тайните на дворцовия живот. Дневник 1938–1944 г. С., 1992.

18

Димитров, Г. Дневник — 9 март 1933 г. — 6 февруари 1949 г. С., 1997.

19

Билярски, Ц. Генерал-лейтенант Никола Михов. Дневник — 19 септември 1943 — 7 септември 1944 г. С., 2004.

20

Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991.

21

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992.

22

Александров, В. Черната капела. С., 1996, с. 26.

23

Емануилов, Е. България в политиката на великите сили 1939–1947 г. ВТ, 2003, с. 19.

24

Цанков, А. България в бурно време. С., 1998, с. 253.

25

Пак там, 259–260.

26

Пак там, с. 261.

27

Пак там, с. 262.

28

Семов, М. Великите сили и българската национална драма. С., 1991, с. 240.

29

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III — цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 177.

30

История на България през погледа на историците. С., 1993, с. 681.

31

Александров, В. Черната капела. С., 1996, с. 61–62.

32

История на България. Т. III, С., 1999, с. 589.

33

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 44–45.

34

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 13.

35

История на България. Т. II, С., 1955, с. 729.

36

История на България. Второ преработено издание. Т. III, С., 1964, с. 340.

37

Пак там, с. 341.

38

Попов, Ив. Дейност на българското главно командване през Втората световна война, С., 1993, с. 24.

39

Казасов, Д. Бурни години. С., 1949, с. 637.

40

Същият, Видяно и преживяно. С., 1969, с. 596.

41

Митаков, В. Дневник. С., 2001, с. 156.

42

Пак там, с. 156.

43

Пак там, с. 161.

44

Димитров, И. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934–1939 г. С., 1976, с. 284–285.

45

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 170.

46

Пак там.

47

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 45.

48

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 103.

49

Пак там.

50

Пак там, с. 104.

51

Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война септември 1938 — септември 1939 г. ГСУ, Т. 61, кн. 3, С., 1968, с. 145.

52

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 174.

53

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 104.

54

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 175.

55

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 106.

56

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 177.

57

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 107.

58

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 63.

59

Царица Йоанна. Спомени. С., 1991, с. 110.

60

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 141.

61

История на България. Второ преработено издание. Т. III, С., 1964, с. 344.

62

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, 256–257.

63

Спасов, Л. България, Великите сили и балканските държави 1933–1939 г. С., 1993, с. 93.

64

Манчев, К. Германия и българо-югославските отношения в навечерието на Втората световна война, Българо-германски отношения и връзки. Т. I, С., 1972, с. 368.

65

Казасов, Д. Бурни години. С., 1949, с. 640.

66

Манчев, К. Германия и българо-югославските отношения в навечерието на Втората световна война, Българо-германски отношения и връзки. Т. I, С., 1972, с. 368.

67

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 257–258.

68

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 23–25.

69

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 258.

70

История на България. Т. II, С., 1955, с. 735.

71

Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, Т. 61, кн. 3, С., 1968, с. 164–165.

72

Българската дипломация от древността до наши дни. С., 2003, с. 433.

73

Митаков, В. Дневник. С., 2001, с. 200.

74

Живкова, Л. Преминаване на Англия към политиката на гаранции през пролетта на 1939 г. — Исторически преглед, 1970, № 5, с. 47.

75

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 258.

76

Огнянов, М. Македония — преживяна съдба. С., 2003, с. 164.

77

Чемпалов, И. Н. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г. — юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, № 2, с. 56.

78

Живкова, Л. Англо-турските отношения в навечерието на Втората световна война. — Исторически преглед, 1969, № 1, с. 20–21.

79

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 192–194.

80

Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, Т. 61, кн. 3, С., 1968, с. 164–165.

81

Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 20–23.

82

Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987, с. 65–67.

83

Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 85.

84

Пак там, с. 93.

85

Пак там, с. 97.

86

Лулчев, Л. Дневник. С., 1992, с. 102.

87

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 147.

88

История на България. Т. II, С., 1955, с. 737.

89

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 201–202.

90

Пак там, с. 202.

91

Спасов, Л. България, Великите сили и балканските държави 1933–1939 г. С., 1993, с. 109.

92

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 203–204.

93

Пак там, с. 205.

94

Димитров, И. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934–1939 г. С., 1976, с. 318.

95

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 206.

96

Пак там, с. 206–207.

97

Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 105–106.

98

Пак там, с. 118–119.

99

Пак там, с. 153–156.

100

Казасов, Д. Бурни години. С., 1949, с. 641.

101

Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 178–180.

102

Пак там, с. 200–201.

103

Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987, с. 79.

104

Пак там.

105

Пак там.

106

Пак там, с. 80–81.

107

Лулчев, Л. Дневник. С., 1992, с. 138.

108

Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984, с. 207–208.

109

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 156–157.

110

България и Русия през XX век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 141.

111

Емануилов, Е., България в политиката на великите сили 1939–1947 г. ВТ, 2003, с. 56.

112

Пак там, с. 58–59.

113

Пак там, с. 67.

114

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 166–167.

115

Попов, Ив. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 25.

116

България и Русия през XX век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 143.

117

Семков, М. Пътят към Втората световна война 1938–1939. — Векове, 1989, № 1, с. 35.

118

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 314.

119

Чемпалов, И. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г.-юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, № 2, с. 57.

120

Попов, И, Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 25.

121

Калинова, Е. Победителите и България 1939–1945 г. С., 2004, с. 42.

122

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 181–182.

123

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 25–26.

124

Калинова, Е. Дипломатът и историята. (Мемоарите на Джордж Рендъл през погледа на историка. — Ново време, 1992, № 4, с. 92.

125

Марков, Г. Светът през XX век. С., 2000, с. 167.

126

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63, С., 1970, с. 315–317.

127

България и Русия през XX век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 129–130.

128

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 169–172.

129

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 31.

130

Пак там, с. 32.

131

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 198.

132

Царица Йоанна. Спомени. С., 1991, с. 106.

133

Лулчев, Л. Дневник. С., 1992, с. 202.

134

Царица Йоанна. Спомени. С., 1991, с. 105.

135

Живкова, Л. Англо-турските отношения 1933–1939 г. С., 1971, с. 177.

136

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 34–35.

137

История на България през погледа на историците. С., 1993, с. 676.

138

Михов, М. Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България. — Военно-исторически сборник, 1953, № 4, с. 17.

139

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 45.

140

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 40.

141

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 211–212.

142

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 178.

143

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 34.

144

Петров, Л. България и Турция 1931–1941 г. С., 2001, с. 172.

145

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 121–125.

146

Лулчев, Л. Дневник. С., 1992, с. 166.

147

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 36.

148

Лулчев, Л. Дневник. С., 1992, с. 182.

149

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 34–35.

150

История на България. Второ прераб. изд. Т. III. С., 1964, с. 363.

151

История на България. Т. II. С., 1955, с. 751.

152

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 167.

153

Груев, С. Корона от тръни Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 321–322.

154

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 166.

155

Бурилкова, И., И. Гезенко. Българските царе в Народното събрание 1879–1946 г. С., 1996, с. 324.

156

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 45–46.

157

Недев, С. Откраднати илюзии. С., 1997, с. 254–255.

158

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 47.

159

Недев, С. Откраднати илюзии. С., 1997, с. 256.

160

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 58–59.

161

Димитров, И, Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 136–139.

162

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 62.

163

Златев, М. Световните войни 1914–1918, 1939–1945 г. С., 1998, с. 65.

164

Ботев, Р. Политиката на Уинстън Чърчил за съвет на Европа през Втората световна война. — ГСУ-ИФ, Т. 93–95. 2003, с. 191.

165

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 85.

166

България между Европа и Русия. С., 1997, с. 270.

167

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 148–149.

168

Чемпалов, И. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г.-юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, № 2, с. 58.

169

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 149.

170

Генчев, Н. Възвръщане на Южна Добруджа към България през 1940 г. — Исторически преглед, 1969, № 6, с. 68.

171

Кузманова, А. От Ньой до Крайова. С., 1989, с. 263.

172

Генчев, Н. Възвръщане на Южна Добруджа към България през 1940 г. — Исторически преглед, 1969, № 6, с. 69.

173

Марков, Г. Добруджанският въпрос в германо-съветските отношения февруари септември 1940 г. — Векове, 1981, № 3, с. 27.

174

Генчев, Н. Възвръщане на Южна Добруджа към България през 1940 г. — Исторически преглед, 1969, № 6, с. 70.

175

Трифонов, С. Добруджанският въпрос 1878–1944. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г. С., 1992, с. 183.

176

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 72–76.

177

Димитров, И. Миналото като пролог. Исторически очерци. С., 1993, с. 142.

178

Същият. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 28.

179

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 196.

180

Пак там, с. 197.

181

Митаков, В. Дневник. С., 2001, с. 308–312.

182

Според Ст. Рачев преговорите стартират на 20 август. — Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 81.

183

Недев, С. Откраднати илюзии. С., 1997, с. 259.

184

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 63–64.

185

Спасов, Л. България, Великите сили и балканските държави 1933–1939 г. С., 1993, с. 110–111.

186

Кузманова, А. От Ньой до Крайова. С., 1989, с. 270–275.

187

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 57.

188

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 65–67.

189

Златен фонд на БНР, сигн. номер 8484.

190

Генчев, Н. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1998.

191

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 81.

192

Трифонов, С. Добруджанският въпрос 1878–1944. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г. С., 1992, с. 185.

193

Димитров, И. Миналото като пролог. Исторически очерци. С., 1993, с. 143.

194

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 82–83.

195

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 182.

196

Пак там, с. 199.

197

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 242.

198

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 194.

199

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 250.

200

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 322–325.

201

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 370.

202

Недев, С. Откраднати илюзии. С., 1997, с. 274.

203

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 174.

204

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 84.

205

Златев, М. Световните войни 1914–1918, 1939–1945 г. С., 1998, с. 67–68.

206

Сирков, Д, Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 255–258.

207

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 178.

208

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 373.

209

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 258–260.

210

Тошкова, В. Присъединяването на България към Тристранния пакт. — Исторически преглед, 1969, № 4, с. 61.

211

България — своенравният съюзник на Третия Райх. С., 1992, с. 12.

212

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 178–179.

213

Същият. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 34–35.

214

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 86–88.

215

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 39.

216

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 213.

217

Милков, Х. Българската линия в англо-германския двубой в ефир 28 октомври 1940 — 22 юни 1941 г. — Минало, 2003, № 1, с. 80.

218

България — своенравният съюзник на Третия Райх. С., 1992, с. 14.

219

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 92.

220

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 179–181.

221

Огнянов, М. Македония преживяна съдба. С., 2003, с. 166.

222

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 377–379.

223

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 198.

224

Михов, М. Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война. — Военно-исторически сборник, 1954, № 1, с. 96–99.

225

Семков, М. Пътят към голямата война. С., 1970, с. 59.

226

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 382–383.

227

Груев, С. Корона от тръни Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 329.

228

Пак там, с. 330.

229

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 93.

230

Влахов-Мицов, С. Владетели в примка. 1992, с. 188.

231

Гърдев, К. България и Унгария 1923–1941 г. С., 1988, с. 142.

232

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 44–46.

233

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 387.

234

Пак там, с. 390.

235

Пак там, с. 391–392.

236

Димитров, И. Миналото като пролог. Исторически очерци. С., 1993, с. 163.

237

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 50.

238

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 199–200.

239

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 202.

240

Пак там, с. 203.

241

Пак там.

242

Сирков, Д. Българската работническа партия в защита на националната независимост на България (1 септември 1939 — 1 март 1941 г.) — В: Известия на института по история на БКП, т. 14, 1965 г., с. 154.

243

Пак там, с. 154.

244

Чичовска, В. Соболевата акция. С., 1972, с. 47–48.

245

Пак там, с. 53.

246

Пак там, с. 102.

247

Даскалов, Д. Цар Борис трети Познатият и непознатият, С., 2001 г., с. 86.

248

История на България в три тома. Т. III, С., 1999, с. 594.

249

Пак там, с. 594.

250

Пак там, с. 595.

251

Пак там, с. 595.

252

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 98–100.

253

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 204.

254

Пак там, с. 208.

255

Царица Йоанна. Спомени. С., 1991, с. 111–112.

256

Лулчев, Л. Дневник. С., 1992, с. 252.

257

Пак там, с. 260.

258

Българската дипломация от древността до наши дни. С., 2003, с. 471

259

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 94.

260

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63, С., 1970, с. 394.

261

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 97

262

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 56.

263

Пак там.

264

Марков, Г. Светът през XX век. С., 2000, с. 169.

265

Емануилов, Е. България в политиката на великите сили 1939–1947 г. ВТ, 2003, с. 88.

266

История на България. Т. II. С., 1955, с. 754–755.

267

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 61.

268

Филов, Б, Дневник. С., 1986, с. 201–203.

269

Пак там, с. 206.

270

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 64.

271

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 209–211.

272

Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на България към Тристранния пакт. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I. С., 1972, с. 448.

273

Пак там.

274

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 402–404.

275

Пак там, с. 410–411.

276

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 208–209.

277

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 101–102.

278

Пак там, с. 104.

279

Пак там, с. 105.

280

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 215–216.

281

Пак там, с. 217.

282

Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 25.

283

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 106–107.

284

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 114–120

285

Груев, С. Корона от тръни. Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 45.

286

Пак там, с. 346.

287

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 78–79.

288

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 226.

289

Пак там, с. 231.

290

Пак там, с. 241–242.

291

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 402–413.

292

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 291–292.

293

Пак там, с. 292.

294

Хаков, Д. Основни насоки на външната политика на Турция през Втората световна война. — Исторически преглед, 1967, № 6, с. 18.

295

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 292.

296

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 112.

297

Пак там, с. 114.

298

Пак там.

299

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 53.

300

Същият. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 60.

301

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 115–116.

302

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 68.

303

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 254.

304

Пак там, с. 254–255.

305

Пак там, с. 255–256.

306

Димитров, И. Миналото, което беше близко, а става все по-далечно. С., 1992, с. 77.

307

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 258.

308

Пак там, с. 261.

309

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 420.

310

Тошкова, В. Присъединяването на България към Тристранния пакт. — Исторически преглед, 1969, № 4, с. 72.

311

Казасов, Д. Бурни години. С., 1949, с. 672.

312

Цанков, А. България в бурно време. С., 1998, с. 285–287.

313

Пак там, с. 288.

314

Марков, Г. Светът през XX век. С., 2000, с. 173–174.

315

Лалков, М. Българската външна политика 1878–1944: между екзалтацията и погрома. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г.С., 1992, с. 91.

316

Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 426–428.

317

Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979, с. 296.

318

История на България. Т. II. С., 1955, с. 765.

319

История на България. Второ прераб. изд. Т. III. С., 1964, с. 377.

320

История на България в три тома. Т. III. С., 1999, с. 597.

321

Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 232–234.

322

Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на България към Тристранния пакт. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I, С., 1972, с. 460.

323

Шопов, П. САЩ и България политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 40.

324

Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 390.

325

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 117–118.

326

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 65.

327

Влахов-Мицов, С. Владетели в примка. 1992, с. 194.

328

България — своенравният съюзник на Третия Райх. С., 1992, с. 15.

329

Димитров, И. Буржоазната опозиция 1939–1944 г. С., 1997, с. 55–56.

330

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 265.

331

Пак там, с. 266–268.

332

Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 396.

333

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 278–279.

334

Пак там, с. 278.

335

Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 397.

336

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 282.

337

Пак там, с. 285.

338

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 78.

339

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285.

340

Митаков, В. Дневник. С., 2001, с. 391.

341

Пак там, с. 392–393.

342

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 287.

343

Пак там, с. 290.

344

Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 400.

345

Митаков, В. Дневник. С., 2001, с. 402.

346

Пак там, с. 403.

347

Попов, Ив. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 90–91.

348

Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 402–403.

349

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 295–296.

350

Нанев, С. Македония 1941 г. С., 2003, с. 14.

351

История на България през погледа на историците. С., 1993, с. 696.

352

Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 396.

353

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 125.

354

История на България. Т. III, С., 1999, с. 605.

355

Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 29–30.

356

История на България през погледа на историците. С., 1993, с. 697–698.

357

Нойко, в С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 29.

358

Кочанков, Н. България и Независимата Хърватска държава 1941–1944 г., Политически и дипломатически отношения. С., 2000, с. 36.

359

Пак там, с. 46.

360

Филов, Б., Дневник. С., 1986, с. 307–309.

361

Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 408.

362

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 57.

363

Пак там.

364

Милков, Х. Българската линия в англо-германския двубой в ефир 28 октомври 1940 — 22 юни 1941 г. — Минало, 2003, № 1, с. 81.

365

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 345–347.

366

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 317–318.

367

Пак там, с. 320.

368

Пак там, с. 321–322.

369

Пак там, с. 323.

370

Пак там, с. 330–332.

371

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 348–349.

372

Пак там, с. 350.

373

Пак там, с. 352.

374

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 337.

375

Пак там, с. 345.

376

Пак там, с. 348–351.

377

Пак там, с. 357.

378

България и Русия през XX век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 97.

379

Чемпалов, И. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г.-юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, №. 2, с. 59.

380

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 61.

381

История на България. Т. II, С., 1955, с. 380.

382

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 235.

383

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 326–327.

384

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 235–236.

385

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 64–65.

386

Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 30–31.

387

Груев, С. Корона от тръни. Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 367–368.

388

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 68.

389

Шопов, П. САЩ и България — политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 57–58.

390

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 152.

391

История на България. Т. III, С., 1999, с. 609.

392

Пак там, с. 609–610.

393

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 369.

394

Гоцев, Д. Документи, материали и спомени из документалните записки на о.з. подполковник Вълко Антонов Яначков за териториалното разграничение между България и Италия във Вардарска Македония 1942–1943 г. — Македонски преглед, 2004, № 3, с. 117.

395

Пак там, с. 121.

396

Пак там, с. 126–127.

397

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 255.

398

България между Европа и Русия. С., 1997, с. 272.

399

Златев, М. Световните войни 1914–1918, 1939–1945 г. С., 1998, с. 83–84.

400

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 398.

401

Пак там, с. 400.

402

Пак там, с. 403.

403

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 79–80.

404

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 148.

405

Пак там, с. 149.

406

Пак там, с. 149.

407

Шопов, П. САЩ и България — политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 71.

408

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 407.

409

Пак там, с. 407–408.

410

Христов, Д. Пред истински демократичен съд бих се оправдал. С., 1991, с. 23

411

Царица Йоанна, Спомени. С., 1991, с. 114.

412

Цанков, А. България в бурно време. С., 1998, с. 288.

413

Филова, Е. Дневник. С., 1992, с. 118.

414

Груев, С. Корона от тръни. Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 373.

415

Шопов, П. САЩ и България — политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 84.

416

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 149.

417

Шопов, П. САЩ и България — политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 89.

418

Българската дипломация от древността до наши дни. С., 2003, с. 488

419

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 409.

420

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 114–117.

421

Калинова, Е. Победителите и България 1939–1945 г. С., 2004, с. 47.

422

Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 32–33.

423

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 421.

424

Пак там, с. 433.

425

Пак там, с. 435.

426

Груев, С. Корона от тръни. Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 373–374.

427

Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 34.

428

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 441.

429

Пак там, с. 442–444.

430

Пак там, с. 444–446.

431

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 99–100.

432

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 285.

433

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 465–466.

434

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 102.

435

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 358–359.

436

Пак там, с. 360.

437

Шопов, П. САЩ и България — политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 107.

438

Пак там, с. 108.

439

Луканов, К. Незавършени спомени. С., 1997, с. 67–68.

440

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 81.

441

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 465–477.

442

Пак там, с. 481–482.

443

Пак там, с. 492–494.

444

Пак там, с. 497.

445

Пак там, с. 512.

446

Пак там, с. 512–513.

447

Тошкова, В. България и военнополитическите планове на германския империализъм на Българите през 1943 г. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I. С., 1972, с. 473–474.

448

Пак там, с. 475.

449

Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 44.

450

Пак там, с. 47–48.

451

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 76–77.

452

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 526–528.

453

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 77.

454

Пак там, с. 80–81. По-подробно за спасяването на българските евреи вж. Оцеляването 1940–1944 г. Сборник документи. С., 1995.

455

Златев, М. Световните войни 1914–1918, 1939–1945 г. С., 1998, с. 101.

456

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 122.

457

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 352.

458

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 516.

459

Пак там, с. 530.

460

Пак там, с. 532–533.

461

Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 39.

462

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 117.

463

Шопов, П. САЩ и България — политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 173.

464

Марков, Г. Камбаните бият сами (Насилие и политика в България 1919–1947 г.). С., 1994, с. 130–132.

465

Аладжов, П. Спомени. С., 2000, с. 83–86.

466

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 541–543.

467

Пак там, с. 554–555.

468

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 126.

469

Александров, В. България и тайната война. С., 1992, с. 162–163.

470

Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 362–365.

471

Пинтев, С. България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 година (Москва и Техеран). — Исторически преглед, 1996, № 2, с. 62.

472

Димитров, И. Смъртта на цар Борис III. — Исторически преглед, 1968, № 2, с. 49–50.

473

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 561.

474

Пак там, с. 564.

475

Димитров, И. Смъртта на цар Борис III. — Исторически преглед, 1968, № 2, с. 52.

476

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 565–566.

477

Пак там, с. 566.

478

Димитров, И. Смъртта на цар Борис III. — Исторически преглед, 1968, № 2, с. 53–54.

479

Пак там, с. 55.

480

Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 18.

481

Пак там.

482

Пак там, с. 19.

483

Златен фонд на БНР. Из прокламация, четена от министър-председателя Филов пред ОНС — сиг. н. ИА 453, презапис от плочи на ЦДИА.

484

Димитров, И. Смъртта на цар Борис III. — Исторически преглед, 1968, № 2, с. 56.

485

Пак там, с. 57.

486

Пак там, с. 58.

487

Пак там, с. 59.

488

Златен фонд на БНР. Из прокламация, четена от министър-председателя Филов пред ОНС — сиг. н. ИА 453, презапис от плочи на ЦДИА.

489

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 119.

490

Бурилкова, И., И. Гезенко. Българските царе в Народното събрание 1879–1946 г. С., 1996, с. 354.

491

Златен фонд на БНР — сигн. н. ИА 453.

492

Царица Йоанна. Спомени. С., 1991, с. 124.

493

Пак там, с. 126.

494

Цанков, А. България в бурно време. С., 1998, с. 293.

495

Пак там, с. 294.

496

Димитров, И. Миналото, което беше близко, а става все по-далечно. С., 1992, с. 83.

497

Пак там, с. 65.

498

Влахов-Мицов, С. Владетели в примка. 1992, с. 210.

499

Петров, Н. Образът на цар Борис III в дневния ред на българското общество 1918–1943 г. — Исторически преглед, 2002, № 1–2, с. 50–51.

500

Пак там, с. 53 .

501

Герака, Т. Кой уби царя на България Борис III. С., 2004.

502

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 142–143.

503

Конституция на Българското царство: Чл. 27. Регентството състои от троица регенти, които се избират от Великото народно събрание. Чл. 29. Членовете на регентството могат да бъдат министри, председателят и членовете на върховното съдилище или пък лица, които са заемали безукорно тия длъжности.

504

Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939–2002 г. С., 2002, с. 26.

505

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 130.

506

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 578.

507

Бурилкова, И., И. Гезенко. Българските царе в Народното събрание 1879–1946 г. С., 1996, с. 357–359.

508

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 581.

509

Митев, Й. Италиано-българските отношения след сваляне правителството на Мусолини септември — ноември 1943 г. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 3, с. 64–65.

510

Тошкова, В. Външната политика на правителството на Добри Божилов септември 1943 — май 1944 г. — Исторически преглед, 1974, № 2, с. 11.

511

Митев, Й. Италиано-българските отношения след сваляне правителството на Мусолини септември — ноември 1943 г. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 3, с. 64.

512

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 130.

513

Казасов, Д. Бурни години. С., 1949, с. 705.

514

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 589.

515

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 16.

516

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 590–592.

517

Пак там, с. 595.

518

Пак там, с. 598.

519

Митев, Й. Италиано-българските отношения след сваляне правителството на Мусолини септември — ноември 1943 г. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 3, с. 67.

520

Пак там, с. 69.

521

Пак там, с. 70–71.

522

Пинтев, С. България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 година (Москва и Техеран). — Исторически преглед, 1990, № 2, с. 59.

523

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 191–192.

524

Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939–2002 г. С., 2002, с. 28.

525

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 217.

526

Овчаров, Л. Димитър Списаревски — живата торпила. С., 1998, с. 125–129.

527

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 218

528

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 161.

529

Пак там, с. 161.

530

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 195–196.

531

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 152.

532

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 225.

533

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 164.

534

Пак там, с. 164.

535

Пак там, с. 166.

536

Пак там, с. 167.

537

Аладжов, П. Спомени. С., 2000, с. 141–143.

538

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 615–616. По-подробно за бомбардировките вж. Руменин, Р. Летящи крепости над България. С., 1990.

539

Пак там, с. 620.

540

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 226.

541

Пак там, с. 229–230.

542

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 637.

543

Пак там, с. 640.

544

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 37.

545

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 642.

546

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 38.

547

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 643–645.

548

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 158.

549

Царица Йоанна. Спомени. С., 1991 с. 132.

550

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 661–662.

551

Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 204.

552

Пак там, с. 207.

553

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 173–174.

554

Пак там, с. 175.

555

Пак там, с. 176–177.

556

Пак там, с. 178.

557

Тошкова, В. Външната политика на правителството на Добри Божилов септември 1943 — май 1944 г. — Исторически преглед, 1974, № 2, с. 31.

558

Пак там.

559

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 164.

560

Пак там, с. 165.

561

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 662–663.

562

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 75.

563

Пак там, с. 76.

564

Пак там, с. 79.

565

Пак там, с. 82.

566

Пак там, с. 85.

567

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 664–665.

568

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 88–91.

569

Христов, Д. Пред истински демократичен съд бих се оправдал. С., 1991, с. 56.

570

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 422.

571

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 94–95.

572

Недев, С. Откраднати илюзии. С., 1997, с. 326–327.

573

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 669.

574

Найденов, Н. Спомени с Иван Багрянов. С., 2002, с. 66–67.

575

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 166.

576

Пак там, с. 168.

577

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 206–207.

578

Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 165.

579

Шопов, П. САЩ и България политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 150.

580

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 425.

581

Пак там, с. 425.

582

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 247–248.

583

Пак там, с. 250.

584

Драганов, П. Дневник. С., 1993, с. 15–16.

585

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 674.

586

Александров, В. Черната капела. С., 1996, с. 124–125.

587

Пак там, с. 141, 147.

588

Пак там, с. 152.

589

Драганов, П. Дневник. С., 1993, с. 38.

590

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 170–176.

591

Пак там, с. 187–188.

592

Драганов, П. Дневник. С., с. 1993, 41–45.

593

Пак там, с. 67.

594

Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987, с. 174.

595

Цветков, П. България и Балканите от древността до наши дни. Вн., 1998, с. 569.

596

Найденов, Н. Спомени с Иван Багрянов. С., 2002, с. 73.

597

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 233–238.

598

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 199.

599

Пак там, с. 200–201.

600

Пак там, с. 202.

601

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 176.

602

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992, с. 298–300.

603

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 187.

604

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 688.

605

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 256–257.

606

Нойков, С. Балканският аспект на политическите и стратегическите концепции на Великобритания през Втората световна война. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 5, с. 59.

607

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 210.

608

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 259–260.

609

Калинова, Е. Победителите и България 1939–1945 г. С., 2004, с. 51, 64.

610

Пинтев, С. България в британската дипломация 1944–1947 г. С., 1998, с. 27.

611

Пак там, с. 30–31.

612

Найденов, Н. Спомени с Иван Багрянов. С., 2002, с. 130.

613

Златен фонд на БНР, сигн. н. 47 54.

614

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 198.

615

Казасов, Д. Бурни години. С., 1949, с. 760.

616

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 216–217.

617

Димитров, И. Иван Багрянов — царедворец, политик, държавник. С., 1995, с. 80–81.

618

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 268.

619

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, 184–185.

620

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 271.

621

Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, 225–226.

622

Пак там, с. 230.

623

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 288–293.

624

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 198.

625

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 295.

626

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 706.

627

Найденов, Н. Спомени с Иван Багрянов. С., 2002, с. 140–143.

628

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 299–301.

629

Пак там, с. 302–305.

630

Пак там, с. 324–326.

631

Векове. С., 1972, с. 182–183.

632

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992, с. 325.

633

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 713–714.

634

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 206.

635

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992, с. 330–331.

636

Памукчиев, М. Срещи с Буров. С., 1990, с. 182.

637

Памукчиев, М. Разговори с принц Кирил. С., 1991, с. 27.

638

Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 715.

639

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 340.

640

Пак там, с. 348–349.

641

Векове. С., 1972, с. 187–188.

642

Пак там, с. 189–190

643

Божинов, В, Политическата криза в България през 1943–1944 г. С., 1957, с. 112.

644

Пак там, с. 121.

645

Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987, с. 180.

646

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 220–221.

647

Пак там, с. 222.

648

Недев, С. Откраднати илюзии. С., 1997, с. 341.

649

Мушанов, Н. Спомени. С., 1992, с. 38.

650

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992, с. 360–363.

651

Златен фонд на БНР, сигн. н. 7882.

652

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 211.

653

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992, с. 369–371.

654

Пак там, с. 371–373.

655

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 436.

656

Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 219–220.

657

Казасов, Д. Видяно и преживяно. С., 1969, с. 593–594.

658

Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987, с. 182.

659

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 223.

660

Божинов, В. Политическата криза в България през 1943–1944 г. С., 1957, с. 124.

661

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 224.

662

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 286–287.

663

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 201.

664

Пак там, с. 207.

665

Пак там, с. 217.

666

Пак там, с. 225.

667

Пак там, с. 226.

668

България — непризнатият противник на Третия Райх. С., 1995, с. 104.

669

Пак там, с. 16.

670

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 228.

671

България и Русия през XX век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 219.

672

Емануилов, Е. България в политиката на великите сили 1939–1947 г. ВТ., 2003, с. 187.

673

Пинтев, С. България в британската дипломация 1944–1947 г. С., 1998, с. 49–50.

674

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992, с. 384.

675

Пак там, с. 414.

676

Казасов, Д. Бурни години. С., 1949, с. 773–774.

677

Бурилкова, И., И. Гезенко. Българските царе в Народното събрание 1879–1946 г., С., 1996, с. 13.

678

Златен фонд на БНР, сигн. н. 6994.

679

Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 228.

680

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 295.

681

Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939–2002 г. С., 2002, с. 44.

682

Пак там, с. 56.

683

Народна демокрация или диктатура 1944–1948 г. Христоматия. С., 1992, с. 10–11.

684

Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 226–227.

685

Божинов, В. Политическата криза в България през 1943–1944 г. С., 1957, с. 127.

686

Пак там, с. 129.

687

Колектив, История на България 681–1960 г. Т. II. С., 1995, с. 473.

688

Пак там, с. 474

689

Божинов, В. Политическата криза в България през 1943–1944 г. С., 1957, с. 130–134.

690

Георгиев, К. Избрани произведения. С., 1982, с. 27–30.

691

История на България. Т. II. С., 1955, с. 876.

692

Мошанов, С. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 384.

693

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 317.

694

Пак там, с. 318.

695

Пак там, с. 321.

696

Мичев, Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения 1944–1949 г. С., 1994, с. 191–192.

697

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 440.

698

Тодоров, П. Спомени. С., 1999, с. 314–315.

699

Огнянов, Л. Външната политика на България 1944–1948 г. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г. С., 1992, с. 196.

700

Мичев, Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения 1944–1949 г. С., 1994, с. 109.

701

Пак там, с. 60–61.

702

Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 323.

703

Пак там, с. 324.

704

Пак там, с. 343.

705

България — непризнатият противник на Третия Райх. С., 1995, с. 84–85.

706

Пак там, с. 92–95.

707

Пак там, с. 98.

708

Тошкова, В. България в балканската политика на САЩ 1939–1944 г. С., 1985, с. 308–310.

709

Тошкова, В. Примирието с България 28 октомври 1944 г. — Известия на държавните архиви, 1994, Т. 68, с. 56–58.

710

България — непризнатият противник на Третия Райх. С., 1995, с. 112–113.

711

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 443–444.

712

Пак там, с. 445.

713

Огнянов, Л. Външната политика на България 1944–1948 г. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г. С., 1992, с. 200.

714

България — непризнатият противник на Третия Райх. С., 1995, с. 124.

715

Тошкова, В. Примирието с България 28 октомври 1944 г. — Известия на държавните архиви, 1994, Т. 68, с. 66–67.

716

Пак там, с. 71.

717

Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 445–446.

718

Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992, с. 462.

719

Георгиев, К. Избрани произведения. С., 1982, с. 39–40.

720

България в сферата на съветските интереси. Българо-руски научни дискусии. С., 1998, с. 29.