Възмездието

Послеслов

Близо петнайсет години вече Трите провинции се радват на мир и благоденствие. Търговията с Голямата земя и с варварите ни направи богати. Инуяма, Ямагата и Хаги притежават дворци и крепости, които нямат равни на Осемте острова. Дворът на Отори, казват, съперничел на императорския по великолепие.

Винаги има заплахи — силни личности като Араи Зенко в нашите граници, военачалници извън Трите провинции, варварите, които биха искали да получат по-голям дял от богатството ни, дори императорът и неговият двор, които се страхуват от съперничество… но засега, в трийсет и петата година от живота ми и четиринайсетата от моето управление, успяваме да държим нещата в свои ръце със смесица от сила и дипломация.

Членовете на фамилията Кикута, оглавявана от Акио, не са прекратявали нито за миг действията си срещу мен и понастоящем тялото ми носи белезите на техните опити да ме убият. Нашата борба срещу тях продължава; никога няма да ги унищожим напълно, но шпионската мрежа, която поддържам, ръководена от Кенджи и Таку, ги държи под контрол.

Таку и Зенко вече са семейни и имат свои деца. Ожених Зенко за балдъзата ми Хана в един не особено успешен опит да го обвържа в по-здрав съюз с мен. Помежду ни стои смъртта на баща му и аз знам, че ако може, би ме свалил от власт.

Хироши живя в моята къща, докато навърши двайсет години, и после се върна в Маруяма, където управлява владението от името на голямата ми дъщеря, която ще го наследи от майка си.

С Каеде имаме три дъщери — голямата сега е на тринайсет, а нейните сестри близначки — на единайсет. Първото ни дете е одрало кожата на майка си и засега не проявява никакви дарби на Племето. Близначките си приличат като две капки вода дори и по линиите на Кикута върху дланите си. Хората се страхуват от тях, и с основание.

Кенджи откри местонахождението на сина ми преди десет години, когато момчето беше на пет. Оттогава го държим под око, но никога няма да позволя някой да му навреди. Размишлявах много и често върху пророчеството и стигнах до извода, че ако това ми е писано, не мога да го избегна, а ако ли не — тъй като пророчествата, също както молитвите, се изпълняват по неочакван начин, — тогава колкото по-малко се опитвам да правя в това отношение, толкова по-добре. Не мога да отрека, че със засилването на физическата болка, която изпитвам, и като си спомня как предоставих на осиновителя ми Шигеру бързата и достойна смърт на воин, изтривайки оскърблението и унижението, които бе изстрадал в ръцете на Ийда Садаму, често ме навестява мисълта, че моят син ще ми донесе освобождение, че смъртта от неговата ръка може да се окаже желана от мен.

Но моята смърт ще бъде една следваща история за Отори, която няма как да бъде разказана от мен.