Възпламени ме

Петдесет и осма глава

— Ейрън? — прошепвам аз.

Светлините са изгасени. Лежим в леглото. Изпънала съм тялото си върху неговото, отпуснала глава върху гърдите му. Вперила съм поглед в тавана.

Той милва с длан косата ми, прокарвайки пръсти през кичурите ѝ от време на време.

— Косата ти е като вода — прошепва. — Толкова е гладка. Като коприна.

— Ейрън.

Долепва нежно устни до главата ми. Потрива с длани раменете ми.

— Студено ли ти е? — пита ме.

— Не можеш да го избягваш вечно.

— Не е нужно да го избягваме — казва той. — Няма какво да избягваме.

— Просто искам да се уверя, че си добре — казвам аз. — Тревожа се за теб. — Още не е проронил и дума за майка си. Нито в стаята ѝ, нито след това. Дори не я е споменавал. Нито веднъж.

Дори сега мълчи.

— Ейрън?

— Да, скъпа моя.

— Нищо ли няма да кажеш по въпроса?

Отново потъва в толкова дълго мълчание, че тъкмо се каня да обърна лице към него, когато…

— Вече не страда — проронва тихо. — Това ми носи голяма утеха.

След това не го пришпорвам да продължи.

— Джулиет — казва той.

— Да?

Чувам тежкото му дишане.

— Благодаря ти — прошепва той. — Че си ми приятелка.

Тогава вече се обръщам. Притисвам се към него, опирайки нос в шията му.

— Винаги ще съм до теб, когато имаш нужда от приятел — казвам му, а тъмнината улавя гласа ми и го приглушава. — Моля те, не го забравяй. Никога.

Още един низ секунди се удавя в мрака. Започвам да се унасям в сън.

— Истина ли е това? — чувам го да шепне.

— Кое? — Примигвам, опитвайки да се разбудя.

— Чувствам те толкова истинска — казва той. — Звучиш толкова истински. Толкова искам всичко това да е истинско.

— Истинско е — казвам аз. — И ще става все по-хубаво. Толкова по-хубаво. Обещавам.

Той вдишва напрегнато.

— Най-страшното е — проронва тихо, — че за пръв път в живота си наистина го вярвам.

— Чудесно — отвръщам с шепот аз, заравяйки лице в гърдите му. Затварям очи.

Уорнър ме обвива с ръце, притиска ме към себе си.

— Защо си толкова облечена? — прошепва той.

— Ммм?

— Това не ми харесва — казва той, докато подръпва панталона ми.

Аз допирам устни до врата му в лека като перце целувка.

— Тогава го свали.

Той отмята завивките.

Имам само секунда да сдържа трепета си, преди Уорнър да се озове между краката ми. Той напипва ластика на панталона ми и го смъква надолу по ханша ми, по бедрата ми. Съвсем бавно.

Сърцето ми ме обстрелва с въпроси.

Той събира панталона ми в юмрук и го мята на пода.

После ръцете му се плъзват по гърба ми, избутвайки ме нагоре към гърдите му. Пръстите му полазват под тениската ми, нагоре по гръбнака ми.

Съвсем скоро и тениската ми вече я няма.

Отлетяла е в същата посока, накъдето е запратил и панталона ми.

Потрепервам лекичко, а той отново ме полага върху възглавниците, внимавайки да не отпуска тежестта си върху мен. Телесната му топлина е толкова приятна, толкова уютна. Отмятам глава назад. Клепачите ми са затворени.

Устните ми се отварят без всякаква причина.

— Искам да те чувствам — прошепва той в ухото ми. — Искам кожата ти до моята. — Ръцете му се плъзгат нежно надолу по тялото ми. — Боже, колко е гладка кожата ти. — Казва с пресипнал от страст глас.

Целува шията ми.

Главата ми се върти. Обливат ме горещи и студени вълни и нещо се съживява вътре в мен, и ръцете ми търсят гърдите му, търсят опора, и очите ми се мъчат да останат отворени, но напразно, и съм в съзнание, но само колкото да прошепна името му.

— Да, скъпа моя?

Опитвам да кажа нещо, но устата ми се противи.

— Спиш ли? — пита ме той.

Да, струва ми се. Не знам. Да.

Кимвам.

— Това е добре — казва тихо той. Повдига главата ми, отмества косата от врата ми, за да отпусна лице върху възглавницата. А той самият се приплъзва до мен. — Нужен ти е повече сън. — Проронва.

Кимвам отново, сгушвайки се в него. Той издърпва завивките около ръцете ми.

Целува извивката на рамото ми. Плешката ми. Пет целувки надолу по гръбнака ми, всяка следваща — по-нежна от предходната.

— Ще съм до теб всяка нощ — прошепва той с болезнено грижовни думи, — за да те топля. Ще те целувам, докато очите ми не се затворят сами.

Главата ми е потънала в облак.

Чуваш ли сърцето ми? — искам да го попитам.

Искам да съставиш списък с всичките си любими неща и искам да съм в него.

Но се унасям толкова бързо, че губя връзка с реалността и не знам как да задвижа устата си. Времето се срива край мен, обвивайки ме в този момент.

А Уорнър продължава да говори. Съвсем тихо, толкова нежно. Мисли, че вече спя. Мисли, че не го чувам.

— Знаеш ли — шепне той, — че всяка сутрин се будя с мисълта, че няма да те намеря до мен?

Събуди се, повтарям си аз. Събуди се. Слушай го внимателно.

— Че всичко това — продължава той, — тези мигове ще се окажат просто незабравим сън? Но после те чувам да ми говориш. — Шепне той. — Виждам как ме гледаш и усещам колко истинско е всичко. Усещам искреността в емоциите ти, в начина, по който ме докосваш… — Мълви, галейки бузата ми с опакото на ръката си.

Клепачите ми потрепват. Примигвам веднъж, два пъти.

— Ейрън — прошепвам.

— Обичам те — казва той.

Сърцето ми вече не се побира в гърдите ми.

— Всичко вече ми изглежда толкова различно — продължава. — Различно на допир. Различно на вкус. Ти ми върна живота. — Умълчава се за миг. — Никога не съм усещал такъв покой. Такова спокойствие. И понякога се боя — казва той, свеждайки очи, — че любовта ми ще те отблъсне.

Той вдига поглед бавно; златистите му мигли разкриват повече тъга и красота, отколкото някога съм виждала в един-единствен момент. Дори не бях подозирала, че човек е способен да насити погледа си с толкова чувство. В душата му живее огромна болка. Огромна страст.

Оставам без дъх.

Поемам лицето му в дланите си и го целувам бавно.

Той затваря очи. Устата му отвръща на моята. Ръцете му се протягат да ме придърпат към него, а аз го спирам.

— Не — прошепвам. — Не мърдай.

Той отпуска ръце.

— Остани така — прошепвам.

Целувам го навсякъде. По бузите. По брадичката. По върха на носа и местенцето между веждите му. Обсипвам с целувки цялото му чело и цялата линия на челюстта му. Всеки сантиметър от лицето му. Малки, нежни целувки, изразяващи повече, отколкото бих могла да изкажа с думи. Искам да знае какво изпитвам. Искам да го усети така, както само той може, както успява да усети дълбините на чувствата, скрити зад движенията ми. Искам да знае и да не се съмнява нито за момент.

И не искам да бързам.

Устните ми се спускат надолу по врата му и той ахва, а аз вдишвам аромата на кожата му, вкусвам я, и плъзвам длани надолу по гърдите му, целувайки всяко кътче от тялото му. Ръцете му непрекъснато опитват да ме достигнат, да ме докоснат, а аз ги възпирам.

— Моля те — казва той. — Искам да те почувствам…

С гальовен допир свалям ръцете му върху леглото.

— Още не. Не сега.

Пръстите ми достигат панталона му. Той вдига рязко клепачи.

— Затвори очи — налага се да му кажа.

— Не — произнася едва.

— Затвори очи.

Той поклаща глава.

— Добре тогава.

Разкопчавам копчето на панталона му. После и ципа.

— Джулиет — прошепва той. — Почакай.

Свалям панталона му.

Той сяда.

— Легни назад. Моля те.

Очите му са широко отворени, гледа ме, без да мига.

Най-накрая склонява да се отпусне назад.

Свалям панталона му докрай. Хвърлям го на пода.

Той е по бельо.

Проследявам с пръст шевовете по мекия памучен плат, линиите от кройката на боксерките му, застъпващи се по средата. Дишането му е толкова учестено, че го чувам, виждам вълнението на гърдите му. Стиснал е очи. Отметнал е глава назад. Отворил е леко устни.

Докосвам го отново, съвсем нежно.

Той едва сподавя стона си, заравя едната страна на лицето си във възглавниците. Цялото му тяло трепери, вкопчил е ръце в чаршафите. Плъзвам длани надолу по краката му, хващайки ги малко над коленете. Раздалечавам ги леко, за да направя място за целувките, които сипя нагоре по вътрешната страна на бедрата му. Носът ми докосва кожата му.

Той изглежда така, сякаш изпитва болка. Неописуема болка.

Достигам ластика на бельото му. Дръпвам го надолу.

Бавно.

Бавно.

Татуировката е малко под тазобедрената му става.

п ъ к ъ л ъ т с е е о п р а з н и л

и в с и ч к и т е м у д е м о н и с а т у к

Покривам думите с целувки.

Прогонвам демоните с целувки.

Прогонвам болката с целувки.