Яростта

16 декември, понеделник

„Стефан ми даде това. Даде ми повечето от вещите в стаята си. Отначало му казах, че не ги искам, защото не знаех какво да правя с тях. Но сега мисля, че ми хрумна нещо.

Хората вече започнаха да забравят. Измислят си разни подробности и добавят неща, които са плод единствено на въображението им. Но най-вече измислят обяснения. Защо в случилото се нямало нищо свръхестествено, защо имало логична причина за това или онова. Това просто е глупаво, но няма начин да ги спреш, особено възрастните.

Те са най-лоши. Твърдят, че кучетата били побеснели или нещо подобно. Ветеринарят измисли ново име за болестта им — непозната досега форма на бяс, която навярно се разнасяла от плъховете. Мередит казва, че е смешно. Аз смятам, че е глупаво.

Съучениците ми са малко по-добре, особено онези, които бяха на бала. Има и някои, на които наистина можем да разчитаме, като Сю и Вики. През последните два дни Вики много се промени, което си е истинско чудо. Не е такава, каквато беше през последните два месеца и половина, но не е и такава, каквато бе някога. Преди беше просто една тъпа блондинка, която търчеше наоколо, следвана по петите от постоянна тълпа гадняри. Но сега мисля, че е готина.

Дори Каролайн не е толкова лоша. Тя не говори на първата възпоминателна служба за Елена, но сега го стори. Каза, че Елена била истинската Снежна кралица, което беше донякъде изплагиатствано от предишното слово на Сю, но навярно бе най-доброто, на което Каролайн е способна. Беше мил жест.

Елена изглеждаше толкова спокойна и умиротворена. Не приличаше на восъчна кукла, а сякаш бе заспала. Зная, че това е клише и винаги така казват, но е истина. Този път е истина.

Но след това хората продължиха да дрънкат за «удивителното и спасение от удавяне в реката» и други подобни тъпотии. Разправят, че била умряла от емболия или нещо такова. Което е пълен абсурд. Но това ми даде една идея.

Ще взема и другия й дневник от дрешника. А след това ще помоля госпожа Гримсби да ги сложи в библиотеката, но не зад стъклена витрина като вещите на Хонория Фел, а на открито, за да могат хората да ги вземат и четат. Защото истината е там. В тези дневници е записана истинската история. И аз не искам никой да я забрави.

Мисля, че навярно младите ще я помнят.

Предполагам, че трябва да напиша какво се случи с останалите хора тук, Елена би искала това. Леля Джудит е добре, макар че тя е една от възрастните, които не могат да понесат истината. Има нужда от рационално обяснение. Двамата с Робърт ще се оженят на Коледа. Това ще е добре за Маргарет.

Маргарет разбира всичко много правилно. Тя ми каза, че един ден ще се види с Елена и родителите си, но не сега, защото имала да върши още много неща тук. Не зная кой й е внушил всичко това, но тя е едно много умно четиригодишно момиченце.

Разбира се, Аларик и Мередит също са добре. Когато двамата се видяха през онази ужасна сутрин, след като всичко се бе успокоило, а ние събирахме отломките, те направо се хвърлиха в обятията си. Мисля, че там става нещо. Мередит каза, че ще мисли за това, когато стане на осемнадесет и се дипломира.

Типично, абсолютно типично за нея. Всички вече си имат гаджета. Май ще трябва да опитам ритуала на баба, за да разбера дали изобщо някога ще се омъжа. Но тук няма никого, за когото бих искала да се омъжа.

Е, с изключение на Мат. Мат е готин. Но в момента в ума му е само едно момиче. И не зная дали някога това ще се промени.

Той фрасна Тайлър по носа днес след службата, защото Тайлър каза нещо гадно за нея. Тайлър е човек, за когото съм сигурна, че никога няма да се промени. Той винаги ще си остане злобният и противен гадняр, какъвто си е сега.

Но Мат — е, очите на Мат са жестоко сини, а дясното му кроше е страхотно.

Стефан не можа да удари Тайлър, защото не е тук. В града има доста хора, които смятат, че той е убил Елена. Стефан го е направил, твърдят те, защото там не е имало никой друг. Когато спасителният отряд пристигнал в криптата, пепелта на Катрин била разпиляна навсякъде. Стефан каза, че пламнала и изгоряла по този начин, защото била много стара. Каза също, че още първия път трябвало да се досети, че Катрин се е престорила на изгоряла, защото младите вампири не можели да се превръщат в пепел по този начин. Тя просто щяла да умре, също като Елена. Само старите вампири ставали на пепел.

Някои хора — особено господин Смолуд и приятелите му — вероятно щяха да обвинят Деймън, ако бяха успели да го спипат. Но не можаха. Той не е бил там, когато са влезли в гробницата, защото Стефан го бил отвел. Стефан не каза къде, но мисля, че е на някое място в гората. Явно вампирите оздравяват много бързо, защото днес, когато се срещнах със Стефан след службата, той ми довери, че Деймън е напуснал Фелс Чърч. Не беше щастлив от този факт и аз мисля, че Деймън не му е казал, че ще напусне града. Сега явно въпросът е: какво ще прави Деймън? Дали ще броди по света и ще хапва невинни момичета? Или ще се промени? Не бих се обзаложила за нито едно от двете. Деймън е странен тип.

Но готин. Наистина страшно готин.

Стефан също не ми каза къде отива. Но имам смътното подозрение, че Деймън може да остане доста изненадан, ако се огледа зад гърба си. Очевидно Елена е накарала Стефан да й обещае, че ще наблюдава брат си или нещо подобно. А Стефан гледа на обещанията си много, много сериозно.

Пожелах му късмет. Но той ще прави това, което Елена му е казала, което вярвам, че ще го направи щастлив. Толкова щастлив, колкото би могъл да бъде без нея. Сега носи пръстена й на верижка около врата си.

Ако си мислиш, че нещо от това звучи повърхностно или така, сякаш не ми пука за Елена, това показва само колко много грешиш. Ще дам да се разбере на всеки, който ми го каже. Двете с Мередит плакахме цялата събота и по-голямата част от неделята. И бях толкова бясна, че ми се щеше да накъсам и изпочупя всичко наоколо. Не спирам да мисля. Защо Елена? Защо? Когато имаше толкова много хора, които можеше да умрат през онази нощ. А от целия град умря само тя.

Разбира се, тя го направи, за да ги спаси, но защо трябваше да жертва живота си заради другите? Не е честно.

О, пак започвам да плача. Винаги става така, като се замислиш за справедливостта на живота. И не мога да обясня защо не е честно. Иска ми се да отида и да удрям по гробницата на Хонория Фел и да я попитам дали тя може да ми обясни, но тя едва ли ще говори с мен. Не мисля, че някой изобщо знае отговора на този въпрос.

Обичах Елена и тя ужасно ще ми липсва. Ще липсва на цялото ни училище. Все едно, че е угаснала светлината. Робърт каза, че точно това означавало името й на латински — «светлина».

Сега винаги ще има част от мен там, където е отишла тази светлина.

Иска ми се да се бях сбогувала с нея, но Стефан ми предаде обичта й. Ще се опитам да мисля за нея като за светлина, която винаги ще нося в себе си.

Май сега е по-добре да спра да пиша, Стефан заминава, а аз, Мат, Мередит и Аларик ще отидем да го изпратим. Нямах намерение да се увличам толкова. Никога досега не съм си водила дневник, но искам хората да узнаят истината за Елена. Тя не беше светица. Невинаги беше мила и добра, честна и приятна. Но беше силна и лоялна към приятелите си, а накрая направи най-безкористното нещо, което някой би могъл да стори. Мередит казва, че е избрала светлината пред мрака. Искам хората да знаят това и никога да не го забравят.

Аз винаги ще го помня.

Бони Маккълоу

16 декември 1991 г.“