За спасяването на света

За авторите

Агоп Мелконян е роден в Бургас през 1949 г. Началното си образование получава в бургаското арменско училище, а средното – в Електротехникума в гр. Пловдив. През 1974 г. завършва машинно инженерство в Политехническия университет, но нито ден не работи като инженер. Влече го писането, затова записва и завършва журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1977 г.

Като поет дебютира през 1968 г., а в областта на прозата започва да се изявява през 1972 г. Над 25 години работи във вестник „Орбита“ като водещ журналист. Автор е на десетки хиляди научнопублицистични статии, намерили място по страниците на централния и периодичен печат, на сборници с фантастична проза, на пиеси и драматургични адаптации. Сред най-популярните му творби се нареждат „Спомен за света“, „Греховно и неприкосновено“, Via dolorosa, „Сенки от плът“, романът „Смърт в раковината“. На театрална сцена се играят пиесите му „Антиутопия“ и „Страхът живее в нас“. Последната му книга с фантастична проза е „Суматоха за душите“. Той е първият носител на наградата „Гравитон“, а през 2006 г. на прегледа „Еврокон“ в Киев е номиниран за званието „най-добър писател-фантаст“ на Европа за 2006 г.

Наред с активната писателска дейност А. Мелконян е един от основателите на специалността „Арменска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“, където преподава „История на арменската литература“. Създава собствено издателство „Ерато“, чийто приоритет е поетичната класика, от която издава 22 заглавия. В продължение на пет години списва и издава собствено литературно списание „Зона F“.

За своите сънародници Мелконян написва и режисира пиесите „Къде беше, Господи“ и „Свята пръст“, които се играят на сцената на арменския любителски театър „Сундукян“.

През годините активно се занимава и с преводаческа дейност, като превежда от руски – предимно фантастика, и от арменски – класическа и съвременна поезия. По-голяма част от неговите преводи намериха място в поетичния сборник „Светът пред мене е прозорец…“, издаден след смъртта му.

Посмъртно беше издадена и стихосбирката с личните му стихове „… територия, недокосната от позори“. Неговият талант навярно щеше да продължава да ражда нови послания към читателя, ако коварна болест не бе прекъснала пътя му през юли 2006 г.

Александър Карапанчев е завършил турска филология (и втора специалност – руски език) в СУ „Климент Охридски“. Като офицер от запаса изкарва преподготовка във Военната академия и затова понякога се шегува, че е… академик.

Над 30 години работи като редактор. Влиза в екипа на „ФЕП“ – първото ни профи списание за фантастика, и е сред основателите на три издателства за супержанра („Ролис“, „Орфия“, „Аргус“).

Има разни лица за изява: прозаик, поет, журналист, съставител на 20-ина антологии, библиограф и колекционер… Автор е на сборника „В епохата на Унимо“, донесъл му награда от Еврокона в Чехия (2002), и на стихосбирките „Топлото ключе на живота“ (2010) и „Да направиш вкусолет“ (2011). Не му липсват наши отличия за разкази или издателска дейност.

И още: член-основател е на клубовете „Златното перо“ и „Иван Ефремов“. Без да има агентурно минало, става първият чуждестранен гост на най-големия руски НФ фестивал „Аелита“. От три години е секретар на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Ангелина Илиева (Йоан Владимир) разказва:

Казвам се Ани Илиева и нямам нищо общо, даже не се понасям с една друга, която има същите имена. Онази е завършила българска филология много отдавна, после била журналист, после коректор, редактор, напоследък го раздава учèн. Написала е някакви нескопосни разказченца и от срам ги отпечатала под мъжки псевдоним. Даже има спечелени някакви награди съвсем неправомерно, както е известно на всички. Скучна личност като цяло и слава богу, че нямам нищо общо с нея.

Аз от своя страна съм готина и чисто руса, по наследство ми е от баба ми Агнес. Моята баба Агнес е датчанка, прочута плетачка на рибарски кошници, така се запознала с дядо, като се опитвала да му продаде кошница, докато се мотаел край копенхагенските солници. Дядо беше помощник-капитан на кораб, още му пазя лулата с инкрустирана котвичка и надпис БМ Р. Това БМ Р е всъщност БМФ, ама поизтрито от единия край. Като пред очите ми е как пафкаше с тая лула и куцаше с единия крак. Майтапехме се с него, че ако сложи една превръзка на окото, съвсем ще заприлича на стар морски вълк. Пък той отвръщаше, че не бивало да си личи, и с баба се споглеждаха малко смахнато. Нощем съм ги виждала да слизат двамата в мазето и да се суетят над един сандък с голям катинар и малки свастики по него. Не знам какво стана с тоя сандък, изчезна от мазето в нощта, когато се премести крушата. Имахме в двора една много стара круша, растеше си отпред най-спокойно, пък една сутрин гледаме, че вече расте отзад до сайванта и дворът е целият разкопан на дълбоки ями. Същата нощ изчезна и сандъкът с катинара и свастиките.

Кръстена съм на баба си, както се досещате, само че побългарено. Когато ме записвали, в съвета казали на баща ми, че ако ме запише с чуждо име, може после да има проблеми със заминаването на експедиция. Ама не помня това първата му експедиция до Амазонка ли е било, или втората, губят ми се малко нещата. И така съм Ани, а не Агнес. Но това не ми пречи да ям солено и да сънувам едри мъжища с рогати шапки нощем, ако правилно ме разбирате.

Друго, друго… Човек обикновено пише откъде е, ама аз как да кажа откъде съм, като пораснах из амазонските джунгли? И училището ми бяха чичо Понго, чичо Хосе и леля Кочита, вечно ухилени и целите в бръчки. Чичо Понго ме научи да се катеря без ръце, леля Кочита – да правя слънчобрани, а Хосе – да свиря на костилки от авокадо. Свирех „Мила Родино“ и „Хубава си, моя горо“ доста прилично и колегите на татко в експедицията все ме караха, като ги треснеше носталгията. С Хосе също така правехме фигурки за шах от речна глина и той редовно ме биеше, страшен беше в дамския гамбит. Като се върнах в родината, се наложи да наваксвам цялата гимназия с хипнотерапевт. Малко не ме беше хипнотизирал добре по физика обаче, та това ми коства златния медал.

Друго какво да ви кажа за себе си? Имам сравнително рядка професия – инсектотравматолог. Ще рече лекар на насекоми, същото като ортопед, обаче за калинки. Ако имате калинка с изкривено крилце или скакалец с навехнат крак, обадете ми се.

На мен изцяло може да се разчита.

Антон Фотев е писател фантаст от Бургас.

Атанас П. Славов разказва:

Роден съм в Бургас, и то толкова отдавна, че чак не е за казване. От най-невръстна възраст съм заразен с вируса на фантастиката, който разнасям където и когато мога, сред колкото се може повече хора. Като автор съм сътворил петнадесятка истории, събрани в две книги. Няколко от тях – в съавторство с Георги Арнаудов и Александър Карапанчев. Макар да не съм любител на литературната критика, се наложи да напиша и издам повече от 40 статии, изследващи и защитаващи фантастиката, които наричам „Фантастология“. Превеждал съм от руски разкази и романа „Свят на смъртта 4“. От 1980-те съм клубен активист, отначало в „Тера фантазия“ в Бургас, после „Иван Ефремов“ в София. По същите причини се оказах съставител на сборници и антологии с произведения на български фантасти, между които дори англоезичното списание Orphia. Не преставам да се опитвам да ги изнасям и в чужбина. През последните години любимата ми рожба е алманахът „ФантАstika“. От 2006-а помагам на Калин Ненов в Човешката библиотека, а от 2009-а ръководя Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Подготвям и сборник – визитна картичка на дружеството, за издателство „Колибри“. Много обичам визуалната фантастика и създавам авторски картини с компютърна графика. Напоследък съм обладан от една наистина фантастична мечта: да издам 13-томник с най-добрите наши автори, който да извади българската фантастика от „гетото“, където тя по традиция е затворена, откакто се помни.

Божидар Грозданов е писател и дизайнер на компютърни игри (сред които и заглавия от световно известната поредица Assassin's Creed).

По-известен с псевдонима си Bave, Божидар е носител на множество литературни награди и автор на фентъзи поредицата „Неподвластните“.

За пръв път се появява на българския пазар през деветдесетте, като писател на книги-игри, под псевдонима Тед Грей. Създател е на първите български ролеви игри (серията „Ендивал“) и е спомогнал за популяризирането на жанра у нас.

Любимото му хоби е да създава светове, които да превръща в книги или игри. Понастоящем живее в София, където се занимава с разработване на модели за гейм дизайн.

Валентин Д. Иванов (р. 1.08.1967, Бургас) е професионален астроном и любител фантаст. С Кирил Добрев оформят най-награждавания дует в българската фантастика. Основното им произведение е приказният цикъл за Юначеството (сборникът „Професия Юнак“). Самостоятелни работи на Валентин могат да се намерят в антологиите на изд. „Аргус“, в алманасите „Български фантастични ваяния“ и „ФантAstika“ и в няколко англоезични фензина. Разказът му How I Saved the World е включен в образователната антология Diamonds in the Sky (ред. Майк Бродъртън).

Валентина Димова разказва:

Родена съм в град Стара Загора, но живея в Казанлък от дете. Обичам фантастиката, фентъзито и изобщо бягствата в светове, различни от нашия.

По образование съм теолог, завърших в СУ. Работя в ОДК „Св. Иван Рилски“ – Казанлък, като преподавател по „Православни християнски ценности и празници“ и творческо писане.

От 10 год. съм ръководител на литературния клуб към ОДК – „Светлини сред сенките“. Една прекрасна група от млади „светлинки“, която създаде 11 колективни романа, множество клипове и успя да спечели дружно или индивидуално призове от стотици конкурси за проза и поезия.

Аз самата пиша от дете, макар да не се приемам като сериозен автор, а по-скоро като човек, който има какво да каже на младите хора, покрай общуването си с тях.

Обичам изкуството във всичките му форми. Най-силно от всичко обаче обичам малките деца. Те са безкраен източник на вдъхновение за мен.

Величка Настрадинова е завършила Софийската консерватория, специалност виолончело. Дълги години е преподавала камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и е била артист-оркестрант в Пловдивската филхармония.

Има издадени 18 книги в широка жанрова гама – исторически романи, разкази за деца и възрастни, приказки и др. С дебютната си книга „Дядо Пип“ (1969 г.) печели награда „Пловдив“. През 1989 г. получава награда на Съюза на българските писатели за най-добра детска книга за „Невероятната Марта“, а през 2004 г. отново е отличена с награда „Пловдив“ за книгата „25 приказки и половина“. Лауреат е на българската награда за фантастика „Гравитон“, както и на награда за най-добър роман на ИК „Христо Г. Данов“. През 2012 г. е удостоена с награда „Пловдив“ за сборника с разкази „Градът на жеравите“.

Член е на Съюза на българските писатели.

Велко Милоев (р. 1956) е бивш журналист (най-дълго работил за вестниците „АБВ“ и „Континент“). От 1996 г. е консултант на свободна практика за международни организации. Работил е по различни проекти на Балканите, а в последните години – в Ирак, Йемен, Афганистан, Судан и Йордания.

Автор е на НФ сборниците „Нанокомпютър за вашето дете“ (дебютна книга, изд. „Отечество“, 1988) и „Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо“ (изд. „Аргус“, 2001), както и публицистичните „Салата от глухарчета. Босна между две войни“ (изд. IMIR, 1990) и „Балкански случки, войни и легенди“ (изд. „Сиела“, 2007). Книгите, разказите и есетата, които пише от 2011 година, могат да се видят в сайта му „Страници за кротко четене“ на velkomiloev.com.

Владимир Полеганов е писател на фантастични разкази и преводач. Поддържа блога Stars in My Pocket.

Геновева Детелинова публикува текстовете си в личния си сайт „Тъмната страна на луната“.

Георги Арнаудов Георгиев е критик и автор на научна фантастика.

Георги Малинов разказва:

Роден съм в Пазарджик, живея в град Мъдрост. :)

Мисля, че преди да кажа „мама“, прочетох „Ян Бибиян“. Малко по-късно ми попадна и „Кибериада“ и оттогава съм увреден непоправимо на тема фантастика и книги.

Професията ми – волен компютърджия.

Спазвам принципа на автомат Калашников: „Нито ден без ред“, т.е. графоман, ама мързелив.

Чета предимно книги в е-вариант и зъм злостен книжен пират. :(

Според някои наличието на книгите е едно от доказателствата за съществуването на Бог.

Не знам, ако цитирам Стругацки, аз съм емоционален материалист.

Георги Христов е работил като разследващ полицай, политически репортер, редактор във вестник, готвач. Автор на книгите „Черна фантастика“, „Неосъзнати сънища“ (поезия), „Още черна фантастика“, „Нощта на богомолката“ (антироман) и редактор на 24 книги на двадесет бургаски поети и писатели. Самостоятелна изложба графики в галерия „БИ“ – Бургас през 2002 г. под името „Сто и една графикатури“. Публикува в периодичния печат.

Григор Гачев е писател на научна фантастика и фентъзи, преводач от английски и руски езици и активен блогър.

Димитър Пеев (1919-1996) е роден в Пловдив. Завършва Немската гимназия в София, следва в СУ и през 1944 г. защитава докторат по наказателно право. През същата година е назначен за секретар на посолството ни в Москва – в съветската столица Пеев специализира криминалистика.

Бил е заместник главен редактор на списание „Космос“, после – главен редактор на списание „Наука и техника за младежта“, а през 1968-а основава вестник „Орбита“, на който е главен редактор до пенсионирането си през 1991 г.

Автор на криминални романи и пиеси, както и на две по-дълги творби във фантастиката: романа „Ракетата не отговаря“ (в съавторство, 1958) и повестта „Фотонният звездолет“ (1964), преведени на руски и немски. В актива му влизат също няколко научнопопулярни книги, множество журналистически статии, томът с прогностични есета „Силуети на ХХІ век“ (също в съавторство, 1986).

Разказът „Косъмът на Мохамед“ е отличен с международна награда от списание „Техника – молодежи“.

Димитър Риков е филолог-страдател, редактор-изпитател, любител-списувател, но основно читател.

С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) Елена Павлова полека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това е в челната десятка на преводачите в жанра с автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън и др. Считана е за една от интересните „млади“ автори у нас, през 2004-та е носител на българската номинация за „Автор на годината“ за „Еврокон“, предшествана от две призови места в конкурсите за роман на ИК „Аргус“ (за хоръра „Светлият боец“ и за НФ романа „Номад: Войни на пустинята“), а последната ù издадена книга е фентъзито „Сърцето на скиталеца отвъд“ под псевдонима Елайджа Джауит. През годините е печелила множество награди в най-различни конкурси, първата от които (3-та награда в „Човекът, атомът и мирът“) взима на 13 г. Под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдауел успява да вземе участие и в цунамито на книгите-игри, вихрило се горе-долу до 1998 г. (с общо 26 книги-игри, ако се броят и разказите с продължение в сп. „Мегаигра“).

Емануел Икономов е писател на научна фантастика и криминална литература, журналист, издател, критик и преводач.

Ивайло Иванов разказва:

Лауреат съм на 14 награди за литература и фантастика. Мои разкази са публикувани в много български периодични издания за литература и научна фантастика в България, САЩ, Русия, Франция, Аржентина и Казахстан, както и в много български литературни сборници, антологии и литературни сайтове. Имам издадена самостоятелна книга: сборникът „Наследници“, изд. „Славена“ – Варна, 2002 г.

Ивайло П. Иванов е автор на научна фантастика и фентъзи.

Калин М. Ненов е преводач, редактор, агент (литературен ;) и страстен читател – от ония, които спорят с книгите. И си пеят с тях. Ако никой около него не иска да разбере по друг начин – пише. От нормалните хора го отличават: биполярно разстройство; усещане за безвремие; вяра в Човека (и дори вяра, че у всеки човек има Човек); и – най-рядкото от всички – чувство за самоирония. Един от създателите и двигателите на Човешката библиотека: choveshkata.net. Има и личен блог: kal.zavinagi.org.

Трите най-разкриващи го текста, в чието случване има пръст, са „Последният еднорог“ (превод на The Last Unicorn), „Дивото“ (превод на The Wild, в процес на сбъдване) и съавторският сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“. В момента започва нова Юнашка приказка – за чудодейните събития в България, 2013-а.

Калоян Захариев разказва:

Възпитаник съм на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който завърших през 2010 г. като юрист. Към настоящия момент съм младши експерт в Областна администрация – Добрич. Започнах да пиша на 13-14-годишна възраст под въздействието на тогава набиращите популярност книги-игри и съм се формирал като творец под влияние на автори като Върджил Дриймънд, Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм, Уейн и Блонд и още много други. От чуждестранните писатели сред любимите ми са Тери Пратчет, Крис Бънч, Ърнест Хемингуей, Стивън Кинг, Джек Лондон, Мики Спилейн, като литературните ми интереси покриват всичко от световна класика през криминални истории до фентъзи и фантастика.

Кирил Добрев (р. 24.01.1967, Кърджали) е публикувал в списание „Тера фантастика“, „Фентъзи фактор“, „Родопско утро“ и редица вестници. Негови произведения могат да се намерят сборниците „Точка на пристигане“, „Таласъмия“, „Нови звезди“ на изд. „Квазар“, както и в антологиите на изд. „Аргус“ и в алманасите „Български фантастични ваяния“. Кирил има редица литературни и нелитературни награди за приноси към фантастиката, сред които награда от конкурса „Таласъмия“, „За най-фантастично домакинство“ (2002) за организиране на Перперикон/Булгакон, за „Героизъм и вяра без граници“ от Булгакон/Еврокон 2004.

Освен самостоятелно, Кирил пише и в съавторство с Валентин Д. Иванов. Двамата оформят най-награждавания дует в българската фантастика. Разказите им са издадени в сборника „Професия юнак“.

Красимир Георгиев е роден на 30.09.1948 г. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в различни вестници, списания, издателства и медии. Бил е автор и водещ на телевизионни рубрики и поредици по БНТ, главен редактор на сп. „Социално дело“, главен редактор на в. „Тишина“ и Комплексна редакция на СГБ, зам. главен редактор и отговорен секретар на в. „Демокрация“, зам. главен редактор на сп. „Светилник“, директор и управител на издателствата „Фльорир“, „Хемус-груп“ и „Хонорабилис“. Редактор и издател е на над триста книги на български и чуждестранни автори. Близо пет десетилетия Красимир Георгиев публикува поезия, проза и хумор в литературните издания, в централния и в периодичния печат. Автор е на книгите „Граница на ветровете“ (поезия, 1969 г.), „Метал реже метал“ (публицистика, 1973 г.), „Три билета за първия ред“ (публицистика, 1974 г.), „Пратеникът на Петльовото гребенче“ (роман-приказка, 1992 г.), „Капан ми подарете“ (стихове за деца, 1993 г.), „Сага за самотници“ (поезия, 1995 г.), „Емисар“ (поезия, 1996 г.), „Десет Божи заповеди“ (поезия, 1996 г.), „Вицове за попове“ (хумор, 1997 г.), „Вицове за студенти“ (хумор, 1998 г.), „Вицове за артисти“ (хумор, 1998 г.), „Вицове за обратни“ (хумор, 1998 г.), „Ергосфера или лапидариум на феномените“ (публицистика, в съавторство с Евгени Алексиев, 2002 г.), „Любов в езерото на прокажените“ (поезия и проза, 2004 г.), „Тунелът“ (поезия, 2008 г.), „Двустишия на Красимир“ (поезия, 2010 г.), „Пътеводител към рая“ (поезия, 2011 г.) и др. Някои от книгите му са издавани в чужбина, творчеството на Красимир Георгиев е превеждано на много езици, между които френски, немски, руски, английски, италиански, украински, белоруски, литовски, латвийски, арменски, хинди, арабски, фински, сръбски, македонски, полски, китайски и др. Носител е на десетки национални и международни литературни награди. Живее в София.

Красимира Стоева е бакалавър по Социология, магистър по Бизнес комуникации и връзки с обществеността, има специализация по Журналистика в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Спечелила е редица награди от национални литературни конкурси, сред които литературна стипендия на издателство „Пигмалион“ (2005 г.), първа и трета награда за разказ от конкурса на издателство „Аргус“ „Фантастика през 100 очи“ (2006 и 2008 г.), както и наградата им за роман (2009 г.); номинация на ИК „Хермес“ за неиздадена книга на автор до 25 години (2007 г.), отличие в конкурса „Фантастично изкуство – Бургас 2008“, втора награда от конкурса „Таласъмия“ 2009 и др.

Има публикувани разкази в антологията „Знойни хоризонти“ (изд. „Аргус“, 2006), в сборника „Бялата градина“ (ИК „Марица“, 2007), в годишника „Български фантастични ваяния 2007“ (ИК „ЕГИ“, 2008) и в юбилейното издание „40 години клуб за фантастично изкуство Тера Фантазия“ (изд. „Жажда“, 2008), в сборника „Таласъмия 2008-2009“ (ИК „Квазар“, 2010) и в Интернет.

Дебютната ù книга, сборникът с разкази „Снежните пясъци на Хира“, излиза в края на 2008 г., а през 2009 г. ИК „Хермес“ издава романа ù „Уроци по грим и горчив шоколад“.

Любен Дилов (1927-2008) е българският фантаст „най“ – най-плодовитият и най-известният у нас и зад граница. В едно интервю от 1997 г. писателят казва: „Аз имам в чужбина 32 книги, издадени на единайсет езика при общ тираж над 1,5 милиона“. Оттогава тези цифри вероятно са се променили нагоре.

Той работи еднакво успешно и в късите, и в дългите форми на прозата. Сред сборниците му ще споменем „Моят странен приятел – астрономът“, „Пропуснатият шанс“ и „Впечатления от една планета (Записки на фантаста)“, а сред романите – „Тежестта на скафандъра“, „Пътят на Икар“, „Жестокият експеримент“… Носител е на наградата „Еврокон“ и на медала „Карел Чапек“.

Допринесъл изключително много за развитието и популяризирането на супержанра у нас, Любен Дилов основава Дружеството на българските фантасти и твърде престижната награда за добро въображение „Гравитон“ (присъждана е в няколко категории през периода 1991-2005 г.).

Разказът „Напред, човечество!“ е своеобразен рекордьор по множеството си публикации в различни издания.

Любомир П. Николов е автор на сборниците с разкази „Въжеиграчът Карой“ и „Очи на сляп, език на болен“, номинирани за наградата „Хеликон“ през 2010 и 2012 г., както и на сборника с новели „Слънчев бряг – код жълто“. Носител е на наградата „Чудомир“ и на други литературни награди. Публикувал е в „Капитал лайт“, „Труд“, „Литературен вестник“, „ЛИК“, „Сега“, „Съвременник“, „Знаци“, „Страница“, „Море“, „Новинар“, както и в няколко български и чужди антологии.

Негови разкази са публикувани на английски, испански и словашки език.

Мартин Петков е роден, учил и работил. Понастоящем работи нещо. Не е носител на значими литературни награди. Автор на стихотворения. Автор на проза. Баща. Обича (но обичането се оказва адски трудна работа). Изкарва си кинтите с бачкане в един странен паралелен свят… Не разчита на външна подкрепа, защото и без това обикновено не я получава. Причислява се към категорията на недостойните и апокрифни автори, които никога няма да бъдат забравени, защото е невъзможно да бъдат запомнени. Не може да пише собствени автобиографии.

Мирослав Ангелов разказва:

Роден съм в Горна Оряховица, или града под „Камъка“. Юрист по образование, завърших СУ и след значителен период на работа като разследващ орган, от няколко години – по собствено желание и воля – съм встрани (за моя радост) от юридическата система. Не гледам на себе си като на автор – писател или поет, нямам публикации. Приемам, че съм разказвач, който, сбирайки прашинките по собствения си път, сглобява, или поне се опитва да изпълни, пъзела на нашето време и реалността. Изповядвам природата и чувството за хумор като религии и вярвам в началото на водата. С красотата се разбираме чудесно. Обичам движението, промяната, приказките, киното, спорта и безкрая.

Никола Кесаровски (1944-2007) е роден в село Върбица, Великотърновско. След като завършва математика, работи в областта на изчислителната техника. Бил е заместник главен редактор на списание „Български профсъюзи“ (на чужди езици) и дългогодишен завеждащ отдел „Наука и техника“ във вестник „Орбита“.

Журналист, популяризатор и прозаик, автор на сборника с фантастични новели „Петият закон“ (1983) и носител на национални отличия за разкази, някои от които са публикувани на руски език. Романът му „Лунен цинк“ остава недовършен. Издал е три научнопопулярни книги: „Азбука на малкия програмист“ (1986), „Арабска средновековна наука“ (2002) и „Европейска средновековна наука“ (2006).

През последните си години работи като журналист на свободна практика в Кърджали. Там сътрудничи особено активно на всекидневника „Нов живот“, в който поддържа и специализирана страница за НФ. Основател и пръв председател на кърджалийския клуб „Фантастика“.

Николай Теллалов е роден през 1967-а в София в семейство на военен летец. Учи в бившия СССР, завършва гимназия в Чернигов, Украйна. От ранна възраст, първо чрез комикси, а после и „истински“ книги, се докосва до света на фантастиката. Неуспешно кандидатства за авиатор, служи като свързочник в БНА. Следва химия, не се дипломира. Работи в НИИ към БАН като лаборант, сменя още много други професии. Неведнъж пробва да пише, но чак през 1996-а завършва първия си роман. Засега е публикувал шест самостоятелни книги („Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Ангели-пазители“, „10^–9“), както и разкази в сборници, наша и чужда периодика. Привърженик на смесените жанрове. Атеист. Работи като преводач и редактор, участва в издаването на вестник „Свободна мисъл“ на Федерация на анархистите в България, сътрудничи със списание „Осем“.

Смята фантастиката за „бягство към реалността“.

Петър Кърджилов е популярен български писател фантаст, оставил трайна диря в жанра на въображението. Роден на 24.ХІІ.1950 г. в Стара Загора, той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а по-късно придобива научната степен „доктор по кинознание“. Първият му разказ, излязъл през 1982 г. във в. „Студентска трибуна“, бива последван от близо стотина други, публикувани във вестници, списания и алманаси. Автор е на 18 книги, сред които са сборниците с фантастични разкази и новели „Орбитата на Сизиф“ (изд. „Отечество“, 1987) – отличена с наградата за дебют от Министерството на културата, науката и просветата, „Призрачен цикъл“ (изд. „Народна младеж“, 1989) – обявена от в. „Поглед“ за едно от петте най-търсени заглавия през месец юли 1989-а, „Призрачный цикл“ (изд. „София прес“, 1990) – на руски език, „Звездни детективи“ (изд. „Аргус“, 2000) и „Основание за смърт“ (изд. „Аргус“, 2005). Част от творбите му са преведени на френски, немски, руски и унгарски. За популярността им говори дори фактът, че някои от тях биват трансформирани в комикс, отпечатан в изданието „Чуден свят“.

С тези произведения писателят се утвърждава като продължител на „най-плодотворната линия на българската фантастика – нейния хуманистичен патос“ (Агоп Мелконян), бива окачествяван като „един от най-ярките автори на хуманитарна („мека“) научна фантастика“ (Евгений Харитонов). Тези характеристики на стила му, а и популяризаторските му умения могат да бъдат открити и в други пет от неговите книги, посветени на детско-юношеската аудитория: публикуваните от издателство „Златното пате“ легенди и предания „Сътворението на света“ (1993), сборникът с вълшебни приказки „Пръстенът на магьосника“ и историческата „Пътят“ (№11 от поредицата Детска енциклопедия „История на България“, 1997), както и в „Старогръцки митове и легенди. Том І“ (2012) и „Том ІІ“ (2013) на издателство „Изток-Запад“. „Не обиждайте мафията!“ (изд. „Златното пате“, 1996) също е сборник, но с хумористични разкази, отличен с трета награда за белетристика в националния конкурс на в. „Век 21“.

С пет от разказите си Петър Кърджилов става носители на шест приза от наши и международни конкурси. За цялостното си творчество в областта на фантастиката, а и за своите „добро въображение и доброта на въображението“ пък бива удостоен през 1992 с авторитетната награда „Гравитон“, връчвана от покойния писател Любен Дилов и Дружеството на българските фантасти.

Автор е на около 5000 журналистически материала, повечето от които посветени на киното. През 1990-те издава списанията „ФЕП“ („Фантастика, евристика, прогностика“), „Фантастика“, „Фантастични истории“ и „Върколак“ (заедно с писателя Агоп Мелконян).

Радостина А. Ангелова е родена в София. Завършва Френска гимназия (клас испански език) и ТУ – София. Пише поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004), и на романите „Виенски апартамент“ (2012) и „Имаго” (2013). Победител е във втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа The Colours of the Old Lady, изд. Eminor. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011) и трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член е на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.

Саша Александрова разказва:

На 23 години съм, родена край Дунава и израснала на брега на Черно море. Писането ми започна на около осемгодишна възраст, с разказчета за роботи, а фантастиката винаги е била „моят“ жанр. Пиша вече от десетина години и все още съм световно неизвестна. Това продължава да е основна част от чара на писането за мен – въпросът ще стигнеш ли изобщо някога до някого извън приятелския си кръг. А в главата ми си съжителстват толкова много истории и герои, че обикновено от тях не остава място за тривиални неща като имена на улици и кой какво ми е казал вчера.

Най-характерно за мен може би е, че съм страстна меломанка. Не излизам без музика, не сядам да пиша без музика. И вярвам, че животът, лишен от добър саундтрак, е просто поредица картини, пуснати на бърз ход.

Светослав Николов е роден на 10.08.1952 г. в София. През 1969 г. печели наградата „Златното перо“ на сп. „Космос“ за фантастичен разказ. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи като журналист и редактор. В началото на 90-те участва в първите частни издателства, специализирани във фантастиката у нас – „Ролис“ и „Орфия“. Един от основателите на издателство „Аргус“, с което печели наградата „Гравитон“ през 1996 г. Негови разкази и новели са публикувани в периодичния печат и в сборници, превеждани са на руски и английски език. Автор е на две книги: „Планетата на призраците“ (2002) и „Сексът и светът“ (2012).

Д-р Светослав Славчев е автор на научнофантастични произведения, редактор, драматург и сценарист.

Стефан Кръстев разказва:

Откакто се помня, пиша. В писането търся своя свят и своето място в света, в който съществувам. Дебютирах през 1991 г. във вестник „Други светове“ – издание за фантастика и хорър, с разказа „Такси към чистилището“. Първата ми издадена книга е сборник разкази, в съавторство с Йордан Матеев и общия псевдоним Стивън Джордън: „За една нежна душа“. Оттогава досега имам издадени още осем книги на хартиен носител и седем на електронен. Работя във вестник „BG Север“ като страньор и водещ колонката „Напушени мисли“. В литературен сайт „Буквите“ водя колонката „За книгите и хората“. Номиниран съм в много литературни конкурси, като едни от най-важните за мен са поощрителната награда на семейство Мелконян в конкурса „В името на Агоп Мелконян“ през 2012 г. и специалната награда на Човешката библиотека за фентъзи романа „Ням свят“, положил началото на сага, която засега е в пет книги.

Ценка Бакърджиева разказва:

Родена съм под знака на Стрелеца в Ловеч на 28.11.1959 г.

Влечеше ме литературата, но учих в математическа гимназия. И сега се чудя от коя страна да захраня автомобила, въпреки че съм дипломиран автомобилен инженер. Мразех да се занимавам с чужди пари и да съм материално отговорна, но… попаднах в банка и 22 години прекарах там.

Накратко: животът ми до днес бе пълен с неща, които не обичам, а се налагаше да правя. Получих урок: отрицанието и заричането са вредни практики, понеже съдбата ме дебне, за да ме опровергае.

Обаче има и… продължавам да колекционирам творчески удоволствия. Част от тях са събрани в електронната ми книга „От алфа до омега“, други в стихосбирката „Вечният бриз“, а на трети предстои да оживеят в сърцата на читателите.

Янчо Чолаков е роден през 1967 г. в морския град Бургас. Още като ученик печата в литературни списания и печели редица награди от национални конкурси. В началните години на демокрацията основава и ръководи „Офир“ (1993-2001), едно от първите български частни издателства за фантастика. Сътвореното от Чолаков се отличава със своеобразен стил и алегоричен конструктивизъм, но не е самоцелно абстрактно, а изобилства от екзотична конкретност и съчетава скрупульозна фактология с нестандартни визии за бъдни и вече съществували светове. Автор е например на псевдоисторическата повест „Няма нощ без мрак“, разказваща за никога неслучило се въстание в средновековна Испания. В античния уестърн „Хтонически твари“ описва войната за Троя като резултат от конфликт между човешката раса с разумни членестоноги. (Използването на остарялата Омирова техника на сложни прилагателни и двойни епитети тук се оказва неочаквано продуктивно решение.) „Рикошет“ пък представлява скица на Ешеров сюжет, невъзможно противопоставяне на реалност и контрареалност, в което един срещу друг застават Горгона Медуза от република Архаика и чудовищен василиск от измислената държава Горна Прусия. Поетичното дъхоспиращо фентъзи „Обезлюденият“ слива цветната атмосфера на „Елфите“ от немския романтик Лудвиг Тик с модерното приказно въображение: един войник сънува история за пазач и палач, които са всъщност двете му истински същности… да пази и унищожава едновременно. Антропологическата повест „Ксилофония“ ни показва в духа на Зелазни сблъсъка на две тракийски божества в няколко епохи, подпълвайки го с идеи от „Вечното завръщане“ на Мирча Елиаде. Постепенно разбираме, че двете божества са всъщност две звездни тела, а битката между тях е резултат от сложни астрономични процеси. Романът „Запали свещ на дявола“ (2009) е в измисления от своя създател жанр „фолкпънк“ и му донесе наградата на най-голямото издателство за българска фантастика „Аргус“. Други негови книги са сборниците „Историята на Самотния редник“ (1995), „Митове за овъгления мрак“ (2006) и „Упражнения по безсмъртно писане“ (2009). Предстои излизането и на апокрифния роман за НЕвъзникването на християнството „Дванайсет разбойници“.

В статията си за България „Локус“ определя Чолаков като „истински оригинал, който достига далеч отвъд познатата ни SF традиция, прекроявайки в богат материал нашите привични представи“. А според руския критик Евгений Харитонов „Янчо Чолаков е един от най-дълбоките творци и ярки стилисти в новата българска фантастика“.