Загадката на Бермудския триъгълник

Август 1963Два „КС-135“

В сряда, 28 август 1963 г., два стратотанкера „КС-135“ отлетели от Военновъздушната база Хоумстед във Флорида със секретна мисия над Атлантическия океан. Самолет „КС-135“ е военна версия на „707“, има полетна скорост от 960 км/час, далечина на полет 7200 км и се използва за зареждане с гориво на други самолети при продължителни полети.

Двата реактивни самолета предали обичайните съобщения около пладне от местоположение на около 800 мили североизточно от Майами и 300 мили западно от Бермудските острови и повече нищо не се чуло за тях. Близо до последните съобщени координати скоро били открити останки, разпознати като принадлежащи на самолет „КС-135“, и било прието, че самолетите са се сблъскали във въздуха. Но два дни по-късно още останки били намерени почти на 200 мили от мястото на първите открити останки и това влизало в противоречие с теорията, че реактивните самолети са се сблъскали. Няколко дни след това Военновъздушните сили прекратили издирването и съобщили, че останките действително са от двата изчезнали самолета.

Съществуват две обяснения за това, как самолетите са могли да изчезнат, без нито един от тях да изпрати сигнал за бедствие. Най-явното е, че „летящите бензиностанции“ са се сблъскали и са експлодирали на полетна височина над 9000 метра. Бързината на такава катастрофа би изключила възможността за някакъв сигнал за бедствие. Но ако гибелта им е била причинена от сблъскване във въздуха, защо останки са били намерени на две места, отдалечени на 200 мили едно от друго?

Щом е изключено сблъскване във въздуха поради разстоянието между останките, всеки от самолетите трябва да е имал свои индивидуални проблеми и трябва да е паднал отделно от другия. Това е крайно невероятно. Възможността да катастрофират поотделно в едно и също време два самолета, струващи много милиони долари всеки, е толкова безкрайно малка, че е немислима. Двете катастрофи би трябвало да са станали прекалено скоропостижно една след друга, щом никой от екипажите не е успял да предупреди, че другият самолет е изпаднал в бедствено положение. Подобно съобщение не било получено.

В такъв случай остават две възможности за обяснение на инцидента, но логиката не допуска нито една от тях да се приеме за решение. Официалните представители все още се почесват, където не ги сърби, по повод на този случай и заявяват само, че „нещо твърде странно става там“. Кореняците в този район прибавят още две точки в актива на злата орис и се питат: „Кой знае какво зло се крие в сърцето на Бермудския триъгълник?“

„Майами Хералд“, 29 август 1963 г., с.1:

От Кърт Луедке и Лари Милър. „Два гигантски въздушни танкера на Военновъздушните сили изчезнаха над Атлантическия океан в сряда с 11 души на борда.

Издирващ самолет, излетял от Бермудските острови, съобщи, че видял маслено петно в сряда вечер, а кораби намерили спасителни жилетки. Няма положително разпознаване, за да се твърди, че едното или другото са от липсващите самолети…

На база в Хоумстед, огромните самолети «КС-135» се завръщали от полет за зареждане във въздуха. В 15 часа било съобщено, че закъсняват, и незабавно започнало издирването им.

Самолети… и кораби на Бреговата охрана претърсили района на 800 мили североизточно от Майами…

До полунощ поне 24 самолета се присъединили към търсенето и техният брой до сутринта се удвоил. Били повикани да помагат и 4 кораба на Бреговата охрана.

Първите самолети, които излетели във въздуха, следвали маршрута, по който трябвало да летят въздушните танкери към Хоумстед. Други самолети летели в квадрати, простиращи се встрани от маршрута, летели ниско над океана със светлини, насочени към водата…

Съществуваше надежда, че спасителните средства на борда на самолетите ще позволят на хората да останат във водата до утрото, когато светлината ще ускори търсенето.

Последната връзка по радиото с двата въздушни танкера била осъществена по пладне. Те съобщили местоположението си на около 900 мили североизточно от Майами и че вероятно ще се приземят в Хоумстед в 14 часа.

Струващите по 4 милиона долара танкери носели близо по 100 000 литра високооктаново гориво за реактивни самолети и осъществили среща с два реактивни бомбардировача «В-47» от Военновъздушната база Шилинг, щата Канзас. Следващото съобщение, предписано от рутината на Военновъздушните сили, не било предадено… и самолетите били обявени за липсващи.“

„Майами Хералд“, 30 август 1963 г., с.1:

От Лейтън Маклафлин. „Разпръснати останки, извадени от Атлантическия океан от спасителите в четвъртък, породиха опасения, че двата липсващи стратотанкера «КС-135» са се сблъскали във въздуха. Надеждите да бъдат намерени единадесетте члена на екипажа от Хоумстед намаляха, след като спасителите не успяха да открият никакви следи от оцелели хора.

Три празни спасителни сала и пилотски шлем с името на един от липсващите единадесет души бяха намерени да плават в океана.

Товарният кораб «Ъзейли Сити» намерил останките по средата на пътя между Насо и Бермудските острови.

В близост до шлема и спасителните салове намерили един жълт, гумиран гащиризон и парчета от облицовка на самолет.

Представител на Военновъздушните сили заяви, че 50 самолета и 36 кораба ще продължат през нощта търсенето на изчезналите хора.

Изваденият от морето шлем има надпис «Гарднър». Един от липсващите хора е капитан Джералд Гарднър.

Представители на Военновъздушните сили в Пентагона «предполагат», че самолетите са се сблъскали, докато са летели към Хоумстед след обичайна, но секретна мисия по зареждане във въздуха над океана…

Сблъскването би обяснило защо след обичайната проверка по радиото около пладне е загубена връзката с двете огромни «летящи бензиностанции»…

Не бил чут сигнал за бедствие, а според представител на базата в Силинг екипажите на бомбардировачите съобщили, че «зареждането във въздуха преминало нормално и при добри атмосферни условия».

Екипажите на бомбардировачите заявили, че не са видели нищо нередно в танкерите, когато се разделили с тях за полета към базите си. Представителят съобщи, че зареждането във въздуха станало «в същия район», откъдето се получило последното съобщение от въздушните танкери.

Това било на 900 мили североизточно от Майами. Видените останки се намирали на около 780 мили в същата посока.“

„Майами Хералд“, 31 август 1963 г., с.2: От Лий Уинфри. "В петък самолетите, които търсят двата реактивни танкера, видели второ струпване на останки, на около 160 мили от „плаващия склад за отпадъци“, открит по-рано.

Преди втората „колекция“ отпадъци да може да бъде прибрана от корабите, паднал мрак. Очаква се катер на Бреговата охрана да стигне до мястото скоро след зазоряване днес.

И на двете места нямало никакви следи от оцелели хора.

Голямото разстояние между местата с останки дава по-малки основания за предположението, че двата самолета са се сблъскали във въздуха. Представители на Военновъздушните сили засега отказват да коментират вероятната причина за гибелта на самолетите.

В първата купчина от останки, намерена в петък, имало шлемове на пилоти, спасителни жилетки, навигационни карти, части от облицовката на самолета и калъфи на уреди. Един пилот каза, че сцената на около 260 мили югозападно от Бермудските острови приличала на „плаващ склад за отпадъци“.

Според представител на Военновъздушните сили ръководителите на търсенето били „сигурни, че намерените останки са поне на единия от самолетите“.

„Майами Хералд“, 1 септември 1963 г., с.2:

„Издирването на оцелели хора от двата липсващи реактивни танкера в събота се ограничи до един район от десет квадратни мили, на около 260 мили югозападно от Бермудските острови.

Други останки били забелязани в петък на около 160 мили от първото място, но в събота издирващите съобщиха, че не са на нито един от двата самолета.

«Изглежда, че това е просто широка ивица от водорасли, плавей и един стар буй», заяви майор Фред Брент от Спасителната служба във Военновъздушната база Орландоу.“

Във второто място, за което се съобщава и което станало повод за съмнения, останките не били на нито един от самолетите, там имало само водорасли, плавей и един стар буй!

Докладът на Военнотранспортното командуване дава допълнителни данни за търсенето.

Доклад за издирването на два самолета „КС-135“, исторически данни на 55-а спасителна ескадрила, 1 август 1963 г. — 31 август 1963 г. Военнотранспортно командуване:

"Два самолета „КС-135“, „Прай 38“ и „Прай 41“… съобщили, че били в (точка А на картата) в (12 часа 10 мин.) с преценка за местоположението в (точка В, на 270 мили) в (12 часа 37 мин.) и оттогава не е имало връзка с тях. Отправена била молба към главната квартира на Въздушноспасителната служба… за издирване по маршрута…

Видели много останки… В района (район С)… останките били разпознати като произхождащи от самолет „КС-135“. Спасителната жилетка LPU-2/Р с номер 314 била разпозната, че произхожда от самолета „КС-135“ „Прай 38“, а шлемът с името „Гарднър“… бил разпознат, че е от самолета „КС-135“ „Прай 41“. Два радарни предавателно-приемателани уредби били извадени от водата и по-късно ги разпознали, че произхождат от самолети тип „КС-135“.

В събота, неделя и понеделник в района на издирването забелязали много останки, но всички с изключение на откритите в близост до района С се оказали само плавеи, които обичайно се намират по морските пътища. В доклада за издирването не се споменава за второ голямо съсредоточаване на останки в точка D, за каквото съобщава вестникът, а само за голям брой видени останки в целия район, при това някои от тях не били от самолетите. Преустановили издирването късно следобед в понеделник.

Докладът за издирването дава достатъчно данни, че самолетите са паднали близо един до друг и въпреки изявлението на представители на Военновъздушните сили, че те били във връзка помежду си и не летели близо един до друг, те явно са се сблъскали. При скоростта, която самолетите можели да развиват, разстоянието от една миля помежду им е могло да се преодолее само за няколко секунди. Ако са летели по курс на сблъскване, твърде късно е било то да се избегне, когато било визуално, било на радарните екрани, разберяли, че е предстоящо.

Ричърд Ф. Джъруинг, началник на документацията във Военновъздушната база Нортън, където се съхраняват всички доклади за катастрофи в системата на Военновъздушните сили, писа в отговор на мое запитване: „Установено е с положителност, че между въпросните два самолета е станало сблъскване във въздуха“. Въпреки твърденията в Легендата по всичко изглежда, че Военновъздушните сили не „се чешат, където не ги сърби“ по повод на това произшествие.

Може би единствената оставаща загадка е защо търсещите самолети съобщили, че били видели второ възможно място с останки от самолет, когато там имало само водорасли и плавей. Видели са го, когато слънцето залязвало — време, по което видимостта не е възможно най-добрата. Дори при най-благоприятни условия за търсещите от самолета е трудно да бъдат сигурни какво виждат да се поклаща в океана на стотици метри под тях. Интересен пример за такъв род грешки има в същото това издирване. В събота сутринта, 31 август, самолет „KB-50“ на път за района на издирването съобщава, че видял сал и плаващо край него тяло на пет мили южно от Военновъздушната база Киндли в Бермудските острови. След половин час ги прибрали и се оказало, че става въпрос за оранжев спасителен сал, изхвърлен от някакъв кораб, стебло на дърво и знак от погреб за муниции. Погрешни „открития“ стават при почти всяко издирване и подобни фалшиви съобщения съвсем не са необичайни.